Когато немците пристигнаха, вече губеше съзнание. Дойдоха с джип. Чу гласовете им.

Приближиха към него. Той видя познатите каски, лицата, угрижени от въздушната битка над тях.

Картечниците им бяха насочени към него. Бързо разбраха, че не е опасен. Единият каза нещо, което разсмя другите.

Джо ги гледаше спокойно, сякаш му бяха приятели. Загубата на кръв отнемаше и последните капчици от бистрия му разум. Всичко му се виждаше нереално.

Немецът, който бе проговорил, бе сержант — поне десет години по-стар от останалите. Той погледна надолу към Джо.

— Du hast dich verletzt1 — каза, когато видя подгизналата в кръв униформа около десния хълбок. Устните му бавно се извиха в усмивка.

Немецът вдигна войнишкия си ботуш и го стовари с цялата си тежест върху раздробения хълбок. Джо изкрещя от болка. От дробовете му се разнесе рев на агонизиращо животно. Никога не бе мислил, че е способен да вика толкова силно.

Преди да изпадне в безсъзнание, видя как немците влачат към него мъртвото тяло на Хенри Ъпчърч.

Книга четвърта

1

След две години

„Дейди Въраяти“, 18 април 1946 г.

СЕМЕЙСТВО НАЙТ СЕ ВРЪЩАТ ОТНОВО КАТО СИЛНИТЕ НА ДЕНЯ

„Джоузеф Найт и съпругата му Катрин Хамилтън, които преди четири години реализираха невиждан касов успех с «Кадифената паяжина», работят върху нов филм.

Това е голяма новина за Холивуд, защото Катрин Хамилтън не е работила от момента, в който силното й изпълнение в «Паяжината» за една нощ я превърна в легенда.

Що се отнася до Джоузеф Найт, който получи Орден за храброст и Кръста за особени заслуги за подвизите си като пилот над Европа, той бавно се възстановява от тежките си рани в гърба, хълбока и таза и от изживяното през единайсетте месеца в немски лагер за военнопленници. Съобщава се, че състоянието му стабилно се подобрява и ще бъде напълно здрав, макар че последствията от раздробения хълбок и раните в таза ще му причиняват постоянна болка.

На пресконференция в «Монарк Пикчърс» Найт описа предстоящия си филм, чийто сценарий е писал по време на възстановяването си и който ще бъде режисиран и реализиран от него.

«Исках да направя филм за войната — каза той. — Исках също така главната героиня да е Кейт. Но двете неща заедно ми създаваха големи трудности. Не бях сигурен дали като кинотворец ще бъда обективен спрямо Кейт. Работих много по този сценарий и той силно ме вълнува.»

В сценария става дума за отражението на войната върху любовта на едно обикновено американско момиче. Когато мъжът, когото обича, тръгва на война, тя мисли, че ако той се завърне жив и здрав, ще могат да продължат живота си така, сякаш не са го прекъсвали. Но проникновеният сценарий на Найт разкрива как много американци осъзнават, че след войната животът често не е това, което е бил.

Колкото до Кейт Хамилтън, тя изрази радостта и нетърпението си да заработи отново със съпруга си. «Наблюдавах го как почти цяла година прекарва по дванайсет часа на ден над този сценарий — каза тя. — Когато най-после ми го показа, останах възхитена. За мен ще е голяма чест да работя с него. Обичам го като мъж и също толкова го уважавам като творец.» Съобщава се, че мъжката роля във филма е с богати възможности — очаква се, че ще бъде дадена на Самюъл Рейнс — както и още една много интересна второстепенна женска роля. Нашите прогнози са, че всяка актриса в Холивуд би направила всичко, за да я получи. На добър час, мили дами.“

Брайънт Хейс затвори вестника, облегна се назад и се загледа в полегатата морава пред имението си.

Хейс не бе щастлив. И завръщането на Джоузеф Найт в киното по това време и с този филм не бе добра новина нито за него, нито за „Континентал“.

Преди четири години Хейс понесе удар от „Кадифената паяжина“. Залагайки на факта, че Найт е допуснал грешка, като бе заменил шлифованата Ив Синклер с някаква аматьорка, Хейс пусна срещу „Паяжината“ най-добрия си филм за годината — пищна костюмирана драма в класическия стил на „Континентал“. Резултатът от постъпленията в касите го обля със студена вода, защото Джоузеф Найт, като фокусник, вадещ заек от шапка, съумя, да превърне „Паяжината“ в класическа творба и между другото да лансира и Кейт Хамилтън като звезда. Това бе крайно неочаквано развитие, но, така или иначе, „Паяжината“ спечели осем „Оскара“, като повторно направи Брайънт Хейс и „Континентал Пикчърс“ за смях.

Навремето Хейс проклинаше Найт заради поражението на „Съдбовна зима“, нанесено от първия хит на Найт — „Краят на дъгата“. Сега Найт бе повторил всичко отново. Хейс само дето не се моли на глас Найт да не се върне жив от войната. Не искаше отново да мери сили с него. Найт му носеше лош късмет.

Войната не се отрази добре на „Континентал“. Студиото се бе опитало да я преживее, снимайки поредица от евтини военни филми наред с няколко семейни филма и мюзикъла. Ни един от тях не бе спечелил награда и печалбите бяха нищожни. Престижът на „Континентал“, който така и не можа да се съвземе след удара от „Съдбовна зима“, бе много спаднал.

Тази година Хейс и най-добрите му сценаристи бяха замислили голям романтично-приключенски филм, озаглавен „Посоки на щастието“. Хейс бе решил да хвърли всичко в него, отрупвайки го с прочути звезди, опитен режисьор и скъпи смени на декора. С този филм „Континентал“ се надяваше шумно да постави началото на следвоенната ера и да възвърне миналото си величие.

Но сега отново в центъра на вниманието бе Джоузеф Найт. А заловеше ли се Найт да прави филм, това означаваше нови удари по „Континентал Пикчърс“ и Брайънт Хейс.

Докато Хейс размишляваше, телефонът иззвъня. Беше Ню Йорк.

— Как си, Брайънт? Тук е Арнълд.

Арнълд Спек — човекът, чийто глас Хейс най-малко искаше да чува точно сега.

— Здравей, Арнълд.

— Чете ли вестниците?

— Да, Арнълд. Какво имаш предвид?

— Джо Найт.

Настъпи мълчание. Хейс вече знаеше защо се обажда Спек.

— Тъкмо си мисля за платежния ни баланс за тази година — продължи Спек. — Доста сме удължили сроковете за „Посоки на щастието“. Никак не ми се иска да губим от него.

Хейс въздъхна. Ако „Посоки на щастието“ се изместеше от новия филм на Найт и се превърнеше в губещо начинание, това щеше да е последният пирон в ковчега на Брайънт Хейс като президент на „Континентал Пикчърс“.

— Не смятам, че има някаква причина за тревога, Арнълд — отвърна Хейс. — „Посоки на щастието“ ще пожъне голям успех. Просто го усещам. Проектът на Найт не бива да ни плаши. Няма да успее да го довърши навреме и да го пусне за Коледа. А дори и да успее, ще го оставим на сухо. Това е сигурно.

— Но можеш ли да гарантираш?

Това бе редовният ултиматум на Спек.

Хейс въздъхна.

— Нищо не е сто процента сигурно, Арнълд. Знаеш го сам. Единственото, което можем да направим, е да напрегнем всички сили. Имаме голям филм. Би трябвало да ни донесе много пари.

Настъпи мълчание, натежало от заплаха. Това бе друг любим номер на Спек: зловещото мълчание.

— Но както казваш, Брайънт — обади се той най-после, — нищо не е сигурно. Особено в нашия бизнес.

„Искаш да кажеш, че мястото ми не е сигурно“. Това чу Хейс в мазния глас отсреща. Обаждането бе ултиматум. Трябваше или да се постарае новият филм на Джоузеф Найт да не се отрази пагубно на общия брутен приход на „Континентал“, или де се примири с края си като директор на студиото.

В продължение на пет дълги години, от провала на „Съдбовна зима“ досега, Брайънт Хейс живееше върху опънато въже, а Спек, чието влияние пред Борда в Ню Йорк бе нараснало пропорционално на залязващото могъщество на Хейс в Холивуд, непрестанно го мушкаше и изтезаваше. Сега Спек затягаше гайките и го притискаше още по-силно. Хейс бе започнал последната си битка. Оръжието му бе „Посоки на щастието“. Противниците му бяха Джо Найт с творческата си мощ и търговския си гений и Кейт Хамилтън с огромната си притегателна сила пред публиката.

Това бе последният му шанс.

— Не се тревожи, Арнълд — едва изрече Хейс. — Ще ги бием. Ще намеря начин.

— Радвам се да го чуя, Брайънт, но делата говорят по-добре от думите.

— Аз наистина мисля, че… — Преди да е успял да каже още нещо, Хейс разбра, че Спек е затворил.

Той побесня и тръшна слушалката.

Моментът за разплата бе настъпил. Трябваше да намери начин да се пребори с Джоузеф Найт, и то още тази година.

Но как?

През четирите години, откак „Кадифената паяжина“ превърна Кейт Хамилтън в звезда, той правеше всичко в границите на човешките възможности да върне на студиото предишната му слава.

Беше предвидил, че ще стане така, и се бе мъчил да намери оръжие, за да може, когато моментът настъпи, да се бори срещу Найт и жена му.

Досега се бе провалял.

От мига, в който Найт отиде на война, Хейс нае детективи, които следяха всяка крачка на Кейт Найт. Докладите им го отчайваха. През цялото четиригодишно отсъствие на Джоузеф Найт жена му живя като монахиня. Седеше в къщата си в Бенедикт Каньон и се виждаше единствено с малка група приятели, между които Оскар Фройнд и няколко души от „Монарк“. Излизаше на обяд или на разходка с един свой напълно безобиден приятел, някакъв приключил курса холивудски сценарист на име Норман Уеб.