Елизабет Гейдж - Табу

— Как точно го правиш?

Той помълча, после запита:

— Имаш предвид…

— Имам предвид как точно го правиш с момчетата — отвърна тя.

Той дълго мълча, преди да отвърне. Тя го усещаше как събира мислите си. И сякаш ставаше по-слаб и по-женствен в ръцете й.

— През цялата ти младост всички те учат, че трябва да бъдеш мъжествен. Като Дъглас Феърбанкс. Да се хвърляш да биеш хората наоколо, да се перчиш и да отвличаш героинята си на бял кон. Но един ден — не мога да ти кажа точно кога — осъзнаваш, че не желаеш да се биеш, Иви. Искаш да те закрилят. Искаш някой друг да бъде силният и да се грижи за теб. Това е всичко.

Ив го погали по косата и каза:

— Мисля, че разбирам.

— Наистина? — усмихна се Томи. — Момичетата не трябва да разбират тези неща.

— Но аз ги разбирам — настоя Ив. — Ти искаш същото от момчетата, което и аз. Да се грижат за теб. Да те закрилят. Това е напълно естествено. Просто в себе си ти си повече момиче, отколкото момче. В това няма нищо престъпно.

Той се засмя.

— Кажи го на Нравствената полиция.

Тя го потупа по рамото.

— Аз съм тук, за да се погрижа да не разберат.

Той седна на дивана и се ухили.

— Знаеш ли, ти си ужасно мило момиче. Не съм ли ти го казвал?

Тя се усмихна и докосна с длан бузата му. После стана сериозна.

— Харесвам ли ти още? Искам да кажа… Знаеш какво искам да кажа. Аз също имам нужда да бъда харесвана, нали разбираш?

Той я целуна леко по бузата.

— Винаги ще те обичам. Знаеш го много добре. — После погледна часовника си. — По дяволите! Трябва да се обадя на агента си. Цял ден ме чака. Веднага ще се върна.

Той скочи, бързо излезе от съблекалнята и се запъти по коридора към телефона.

Ив остана известно време сама, потънала в мисли.

После стана и отиде до тоалетната маса на Томи. Погледна лицето си в огледалото. С всеки изминал ден ставаше все по-красива. Отбеляза факта с разсеяно задоволство, досущ както бегачът засича най-новото си постижение или щангистът отмерва постепенното нарастване на силата си. Красотата вече значеше много за кариерата й. Беше ключов елемент в нейните планове.

Погледна гланцовите снимки на Томи по стените около огледалото. Оттам я гледаше младеж, който бързо губеше младежкия си вид. Само умелите усилия на студийните фотографи и оператори можеха да прикрият изчезването на момчешката му свежест и началото на видимо безцветно мъжество.

Ив сравни собствения си образ в огледалото с гланцовите снимки по стените. Очите й безмълвно преценяваха.

Тогава погледът й попадна на смачканата бележка, която Томи бе получил от младия помощник. Разгърна я и прочете: „СТУДИО 12 РЕКВИЗИТ. 9.30 ч.“.

Подпис нямаше.

Ив замислено гледаше бележката.

Красивите й очи потъмняха. Мозъкът й хладнокръвно запресмята.

Взе решението като безучастен хирург, който решава да ампутира болния крайник.

Излезе от съблекалнята, пресече студиото и се запъти към своето бунгало, където имаше личен телефон.

Щом влезе, вдигна слушалката и набра един номер.

В девет и половина същата вечер Томи Валънтайн се намираше в студио 12. Беше приведен зад огромен макет от папиемаше на пейка от съдебна зала и любвеобилно смучеше пениса на един от младите актьори в студиото.

Ръцете му ритмично люлееха тестисите на младия мъж. Обработваше пулсиращия му член с опитни отривисти движения. Езикът му работеше разгорещено, с умение, придобито от дългогодишен опит. Когато усети, че младият му любовник започва да се втвърдява в устата му, органите му пламнаха.

Изневиделица ги заслепи силен блясък. Чу се рязко щракване и шум от бягащи стъпки.

Пенисът в устата на Томи омекна. Той усети как любовникът му затрепери.

Кръвта му се вледени. Току-що бе чул най-ужасния звук за човек в неговото положение.

Пукването на светкавица от фотоапарат.

На следната сутрин в една от клюкарските холивудски рубрики се появи информация, подписана от влиятелен хроникьор на име Брюстър Лан:

Копие от рубриката, придружено с шокираща фотография, се отправи още същия следобед към „Олимпик Пикчърс“. Един час по-късно договорът на Томи Валънтайн бе анулиран поради нарушаване на клаузата за нравствено поведение.

Снимките по последния филм от серията „Джил и Джони“ бяха, разбира се, незабавно прекратени.

Междувременно в „Уърлдуайд Пикчърс“, студиото на Ив, бе свикан директорски съвет на най-високо ниво, за да се реши съдбата на Ив, която, въпреки големия си актьорски таланти неопетненото си име, трябваше да понася последиците от дългогодишното си сътрудничество с опозорения Томи Валънтайн.

Беше решено, че най-добрият начин да се разграничи Ив от Томи, е като я издигнат над сегашния й статус на юношеска звезда и й намерят колкото може по-скоро главна роля в романтична комедия за възрастни. Сценаристите в студиото получиха нареждане до два месеца да разработят проект, за да може до четири месеца снимките да започнат.

Беше изготвен подробен план за невиждана рекламна кампания с цел Ив Синклер да бъде продадена като една от най-нашумелите женски звезди на „Уърлдуайд Пикчърс“. Планът бе обсъден с агента на Ив, който увери студиото, че клиентката му ще помогне с всичко, което е в нейните възможности.

Томи Валънтайн бе зачеркнат от студиото още на сутринта след публичното му унижение и никога вече не игра в киното. Животът му бързо достигна до пълна деградация и на двайсет и шест годишна възраст, след тежка пиянска нощ в един бар за хомосексуалисти в западен Лос Анджелис, той загина при автомобилна катастрофа.

Посветените в Холивуд знаеха, че докато Томи отиваше към гибел, старата му приятелка и бивша филмова партньорка Ив Синклер му помагаше с пари и състрадание. Това затвърди името й на професионалист, който никога не изоставя приятелите си в беда.

Това, което никой не узна, бе, че Ив лично и преднамерено бе съсипала кариерата на Томи само с едно телефонно обаждане. Именно благодарение на това обаждане фотографът на Лан знаеше точно къде да се скрие в девет и половина през оная съдбовна вечер — в реквизитното отделение на дванайсети снимачен павилион на „Олимпик Пикчърс“. А благодарение на навременното отстраняване на Томи Валънтайн, кариерата на Ив Синклер направи гигантски скок и тя стана суперзвезда в романтичните филми на Холивуд.

Колкото до самия Брюстър Лан, той бе лично посетен от младата Ив Синклер седмица след като по нейно нареждане бе изпълнил пъкленото си дело. Тя пристигна в змиеподобна копринена рокля, която подчертаваше гладките извивки назрялата й млада снага. Съвсем не приличаше на искрената девойка, чиято роля бе играла във филмите за Джил и Джони.

След интимна вечеря на светлината на свещи, под звуците на плискащите се отвън вълни на Малибу Ив прекара нощта в постелята на Брюстър Лан. Лан бе удивен от уменията й. Служеше с тялото си много майсторски. Бе точно толкова изобретателна в леглото, колкото и на екрана. И определено имаше най-добрия език в Холивуд.

Докато тя свеждаше хубавата си глава над пениса му, Брюстър Лан се усмихваше на иронията на съдбата. Правеше с него абсолютно същото, което Томи Валънтайн бе правил с оня нещастен млад актьор в дванайсети снимачен павилион. Само че Ив си служеше с езика, за да затвърди блестящата си кариера, докато Томи си бе послужил със своя език, за да съсипе завинаги кариерата си.

Точно това бе разликата в Холивуд, размишляваше Лан. Разликата между оцеляващия и губещия.

Ив поне бе оцеляла. Тежко на онзи, който застанеше на пътя й.