— Миличък, в това пиене няма никакъв лед — каза Лори кисело.

— Зарежи леда — рече Джей. — Трябва да запомниш, че тук е Англия, бейби. — Обърна се към Дейвид. — Слушай, скоро ще трябва да се срещнем с едни приятели в „Кенди Клуб“. Какво ще кажеш ти и Линда да дойдете с нас?

— Това е второто ни парти тази вечер и не знам дали Линда няма да е много уморена, но на мен ми звучи като добра идея — рече Дейвид. — Ще я попитам.

— Трябва да дойдете — ентусиазирано каза Джей. — Лори може да танцува по най-лудия начин, който някога си виждал. Сам ще отида да попитам Линда. — И отиде.

Лори каза:

— Ей, миличък, как я карате без лед?

Дейвид се засмя:

— Обикновено имаме лед, не сме толкова нецивилизовани. Предполагам, че са го свършили.

Тя навири нос.

— Обичам в пиенето ми да има лед — заяви тя и после погледна безучастно в пространството.

Той хвърли поглед към часовника си. Минаваше дванайсет. Клаудия сигурно си лежеше спокойно, на топло и сигурно място в леглото. Беше обещала, че ще се прибере право в къщи след партито за сапуна.

— Оставяш ме негодна за нищо! — се бе пошегувала тя. Той се попита дали да й се обади по телефона, но бързо реши, че е твърде късно. Не искаше да я събужда, а и нямаше друга интимна приятелка, на която да се обади. В същото време „Кенди Клуб“ звучеше като добра идея, а танцуването на Лори Гросман като още по-добра.

Джей се върна с Линда, широко усмихнат.

— Никога като отговор не получавам „не“ — каза той, намигайки. — Всички сме навити. Да се размърдаме ли?

Моника стана съвсем недружелюбна, като разбра, че Дейвид и Линда си тръгват с Гросманови.

— Съвсем честно, мили мои — оплака се тя, — та вие бяхте тук само две секунди!

Но те вече излизаха и не й обърнаха внимание. Всички се натъпкаха в Ягуара на Дейвид, смеейки се.

Лори се беше загърнала с дълго колкото нея черно палто от норка с диаманти, което напомни на Дейвид, че беше обещал на Клаудия подобно късо палто. Щеше да й го купи на другия ден — тя се бе представила толкова мило. Дали мило беше точната дума?

Линда и Джей се погаждаха много добре. Бъбреха си за разликите между Англия и Америка, за училищата и къде е най-добре да се възпитават децата. Джей имаше три деца, всичките от предишните му бракове. Накрая той се обърна към Дейвид:

— Хей, жена ти е красива и интелигентна, страхотна комбинация.

Линда започваше да се чувства по-добре — главоболието изчезна и беше изпила достатъчно алкохол, който да разчисти всяка умора. Отмести Пол на по-заден план в съзнанието си и се отдаде на удоволствието да разговаря с Джей.

Когато пристигнаха в нощния клуб, Джей пожела да бъде отведен на масата на Конрад Лий.

Великият Конрад Лий беше висок, словоохотлив мъж, наполовина французин, наполовина руски белогвардеец, завършващ петдесетте си години. Беше изцяло плешив, със силен слънчев тен и очи с пронизващ поглед, които като че ли виждат през теб, дори в неясното осветление на нощния клуб.

Той седеше на маса с шест души. Скочи на крака и целуна Лори. Когато Линда беше представена, целуна ръката й. Той миришеше силно на чесън.

Сервитьорите усърдно започнаха да сместват допълнителни столове около и без това претъпканата маса, докато Джей се опита да се запознае с присъстващите, но това беше повече или по-малко безнадеждно, защото музиката беше толкова силна, че дори сам не можеш да се чуеш какво говориш.

Дейвид погледна втрещено и яростно момичето до Конрад. Това беше Клаудия Паркър. Косата й беше разрошена, едната презрамка на роклята й беше паднала от рамото и цепката на бюста й се показваше с пълни сили. Беше много пияна. Когато Конрад седна, ръката му погали рамото й, сваляйки другата презрамка на роклята. От другата страна на Конрад имаше още едно момиче — закръглена брюнетка. Той я прегърна с другата си ръка, пощипвайки плът от месестия й гръб.

— Тук си имам две готини мили момиченца — каза Конрад на Джей, смигайки. — Май ще можем да ги използваме във филма.

Джей повдигна вежда към Линда.

— Видя ли какво ти казах — рече той с усмивка.

— Това е момичето, за което говорих — прошепна Линда.

— Добре — каза Джей. — Има шанс да попадне във филма толкова, колкото една муха!

Тъкмо тогава Клаудия забеляза Дейвид. Беше твърде пияна за да се изненада или шокира. Просто махна весело с ръка и каза:

— Хей, колко е малък светът!

Дейвид си спомни как му каза точно тези думи първия път, когато се срещнаха. Намръщи й се.

Конрад поведе Лори да танцуват, след това Джей покани Линда и двамата също отидоха на дансинга. Дейвид седна на опразнения стол до Клаудия.

— Ах ти, крастава кучка! — каза той с нисък глас. — Щяла да си ходи право в къщи в леглото. Е, предполагам го правиш понякога.

Тя остана изненадана от думите му.

— Бейби, какво има? Аз наистина се прибрах в къщи и тогава Конрад ми се обади по телефона и каза, че би искал отново да ме види, така че да може да вземе решение за ролята. Трябва да мисля за кариерата си, нали така?

— Ти си пияна — каза той с отвращение. — Държиш се като евтина курва. Искрено ли вярваш във всичките тия лайнени дрънканици, с които Конрад ти пълни тиквата, че ще те вкара във вонящия си филм? Мислех, че имаш повече ум в главата.

Тя втренчи в него студен поглед:

— Защо не вземеш да млъкнеш. Става ми лошо от теб. Просто ревнуваш, това е всичко. Единствено постъпваш мило, когато ти се е надървил!

Прииска му се да й зашлеви една силна плесница, както беше седнала, облещила очи към него. За миг му се привидя не неговата красива Клаудия, а някакво грубо, хитро, пресметливо лице върху добре развито, силно разголено тяло.

— Циците ти стърчат навън — каза той.

— И какво от това? — отвърна тя. — Защо не? Само ти ли си този, който трябва да ги гледа?

Закръглената брюнетка от другата страна на Дейвид го дръпна за ръката.

— И ти ли си филмов продуцент? — попита тя. Очите й бяха големи, кръгли и силно зачервени.

— Не — отвърна той.

Конрад и Лори се върнаха на масата. Дейвид стана. Лори беше много висока. Тя стоеше надменна и хладна. Той успя да забележи, че Клаудия я гледа ревниво и бързо хвана Лори под ръка.

— Какво ще кажеш за още един танц? — попита той. — Искам да видя твоето диво танцуване.

Клаудия го простреля с презрителен поглед, но после отново фокусира своя чар върху Конрад.

— Добре, миличък — рече провлачено Лори и двамата се отправиха към дансинга. Тя танцуваше изящно. — Бях шоугърла във Вегас — сподели тя.

Вечерта се проточи. Клаудия ставаше все по-пияна и по-пияна и все по-близка и по-близка с Конрад. Закръглената брюнетка очевидно беше забравена. Линда и Джей продължаваха да си бъбрят. Лори седеше мълчаливо и проговаряше само когато някой я заговореше. Дейвид се беше изтегнал в стола мрачно замислен, наблюдавайки Клаудия и Конрад и опитвайки се от време на време да флиртува с Лори, когато Клаудия се загледаше в него.

Към два часа Линда каза, прозявайки се:

— Мисля, че е по-добре да си тръгваме. Напълно съм изтощена.

Никой друг от компанията не прояви интерес към тръгване. Клаудия махна с ръка за довиждане с пияна усмивка и после се обърна, за да се съсредоточи отново върху Конрад, който вече беше пиян колкото нея.

Джей настоя да дойде с тях до колата, където си размениха телефонните номера и си обещаха пак да се съберат всички заедно.

Най-накрая двамата бяха сами. Потеглиха. Линда се облегна на седалката и затвори очи. Дейвид каза, без наистина да го мисли, но с желание да излее лошото си настроение на някого:

— Ти и тоя съмнителен режисьор май станахте големи приятели.

Тя отвори очи.

— Не по-големи приятели, отколкото ти и оня курвенски сапунен модел.

Той я стрелна с яростен поглед:

— — Дори не разговарях с нея. Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Да-а, Дейвид, точно така — въздъхна тя. — Не разговаря с никого, толкова беше ядосан, че тя е с Конрад Лий. И най-глупавия можеше да го забележи. — Спря за малко, после добави с любопитство — Ходил ли си някога с нея?

Той заби гневно поглед в пътя пред тях.

— Що за глупав въпрос?

— Просто се попитах. Изглеждаше толкова заинтригуван от нея. Дори на първото парти си шушукаше нещо с нея.

— Тя работи за нас, Линда. Опитвах се да разбера дали нещата по рекламата вървят добре, това е всичко.

Умълчаха се. Той включи радиото в колата.

— Мили — каза бързо и колебливо Линда, — какво има?

— Какво искаш да кажеш с това „какво има“?

— Искам да кажа, какво става с нас? Кое не е в ред между нас? Защо така изведнъж се озовахме толкова далеч един от друг?

Той изключи радиото и каза:

— Не знаех, че сме толкова далеч един от друг.

Тя погледна през прозореца навън — минаваха през парка. Дърветата изглеждаха мрачни и зловещи, докато ги подминаваха с голяма скорост.

— Странно, Дейвид, това изглежда продължава с нас вече четири години, и въпреки това нито един от нас не го осъзнава, нито един от нас не се опитва да го спре. Сега сме почти като непознати и единственото нещо, което ни свързва, са децата.

— Мисля, че си преуморена, говориш много глупости.

— Много глупости — повтори тя. — Това ли наистина мислиш? — Сълзи започнаха да се спускат тихо по страните й. — Кога за последен път прави любов с мен? Кога за последен път го пожела?

— А, значи такъв бил проблемът.

Тя се опита с усилие да сдържи сълзите си.

— Не, това не е проблемът, но е част от него.

Той отклони колата до бордюра и спря. После се обърна и я погледна в лицето. Какво можеше да каже? Че вече не я намира интересна? Че Клаудия беше по-добро парче? Беше права, наистина, бяха далеч един от друг.

— Спомняш ли си нашия меден месец? — попита тя.

Да, той си спомняше техния меден месец. Испания — гореща и задушна и дългите приятни нощи с Линда — една невинна млада Линда, която събуждаше всякакъв вид желание и амбиции у него.