Дейвид положи усилия да остане спокоен:

— Не мога да знам.

— В такъв случай очаквам, че е о’ кей за мен да опитам. — Побутна Дейвид с лакът. — Тия изгряващи звездички са все едни и същи, както знаеш. Само трябва да им кажеш, че можеш да публикуваш името им, и си отварят краката без дори да си поискал.

Дейвид беше спасен да отговори от приближаването на мисис Райе и Линда.

Нед потупа любящо своята съпруга по пълничкото рамо.

— Забавляваш ли се, любов моя? — попита той. После поклати обвинително пръст към Линда. — А какво си беше намислила да направиш ти — да излезеш на първа страница в тазсутрешните вестници?

Дейвид започваше да изпитва все по-голяма неприязън към Нед Райе.

Точно в този момент светлините изгаснаха постепенно и лъчът на един прожектор беше фокусиран върху импровизирана сцена, подготвена в предния край на помещението. Филип Абътсън зае поза до микрофона. Веднага щом бърборенето в залата притихна той произнесе дълга реч за сапуна „Красивата Девойка“. Беше добър в рекламното представяне и правеше едно просто парче сапун да звучи като кюлче злато. В края на речта му се чуха откъслечни вежливи аплодисменти, след които той се отпусна на един крак и обяви:

— А сега, искам да ви представя самата Красива Девойка!

Завесите бяха дръпнати и се показа Клаудия, седнала в мраморна вана, потънала в пяна — всъщност, точно копие на декора, който беше използван в телевизионната реклама. Беше облечена с бански костюм с цвят на човешка кожа, но, естествено, никой не можеше да го забележи, така че общото възприятие беше, че няма нищо върху себе си.

Дейвид почувства силен прилив на възбуда.

Клаудия се усмихна на публиката и започна да рецитира своите думи на Красивата Девойка.

Нед Райе прошепна нещо неприлично на ухото на Дейвид.

Мисис Райе каза на Линда:

— Не е ли една малка хубавица?

Линда гледаше втренчено и безучастно в пространството, мислите й блуждаеха из предната нощ.

Когато Клаудия свърши с думите си, мъжете нададоха възторжени възгласи и аплодисменти, а от жените се чуха няколко ревниви хихикания. Завесите бяха спуснати отново и Филип се появи пак пред микрофона с още слова.

Дейвид се извини и тръгна по посока зад сцената. Мраморната баня сега беше празна. Той се огледа и забеляза малка врата в задната част на подиума. Поколеба се, но после я отвори и влезе.

Клаудия стоеше и попиваше водата по себе си с хавлиена кърпа. Намираха се в малка канцелария, където дрехите й бяха разхвърляни навсякъде в обичайния й немарлив стил. Беше облечена със същия бански, който й прилепваше като втора кожа. Погледна го уморено:

— А сега какво?

Той се приближи до нея и постави ръце на раменете й.

— Извинявай — рече той. — Повече няма да има въпроси.

Тя го погледна със своя див поглед с широко отворени очи.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Тогава тя се усмихна и плъзна ръце около врата му.

— Добре, простено ти е.

Той се наведе и целуна топлите й, нежни устни. Тялото й все още беше мокро, когато той постави ръце върху презрамките на горнището на банския й и бавно го съблече.

— Не тук, идиот такъв — прошепна тя. — Някой може да влезе. Във всеки случай ще те забележи.

Той се отдръпна от нея, отиде до вратата и завъртя ключа в ключалката. Тя се изкикоти тихо:

— Ох, Дейвид, ти наистина обичаш да рискуваш.

Той подхвана гърдите й в ръцете си и се приведе да ги целуне. Тя изстена:

— Давай сега, кучи сине. Прави каквото искаш, пет пари не давам!

5

Събирането у Моника и Джак вървеше на пълни обороти, когато Линда и Дейвид пристигнаха. Имаше всякакви хора, тъй като Моника харесваше „груповата разнообразност“, както самата казваше. Самата Моника беше едра жена, отправила се бързо към четирийсетте и опитваща се отчаяно да изглежда точно обратното. Имаше гъста, силно лакирана червена коса на малки къдрици, а лицето й, въпреки че беше с дебел слой мазила от „Елизабет Ардън“14, беше доста недодялано, грубовато, дори конско. Използваше свръхсилен мускусен парфюм, който омирисваше всички наоколо, и й говореше с писклив глас, като речта й винаги беше подсолена с „миличка“, „захарче“ и „ох, Господи!“.

Джак, за разлика от нея, беше по-скоро резервиран. Беше малко по-възрастен от Дейвид, но двамата бяха близки приятели от много години. Пушеше лула и имаше засукани мустаци. Винаги носеше късо шведско кожено яке без ръкави или някаква подобна спортна дреха. Човек би си го представил до някаква голяма къща, закътана сред някоя селска провинция на Англия, да се разхожда с голямо куче из своите обширни имоти. Притежаваше верига от гаражи и на по-млади години му бе харесало да бъде автомобилен състезател. Дори сега често правеше пробни обиколки на пистата, за да поддържа форма.

Моника сграбчи Линда, когато тя пристигна, прегърна я и с горда, енергична крачка я въведе във всекидневната, където обяви театрално:

— А това е нашата знаменита забранибомбаджийка!

Линда се почувства ужасно неловко. Моника я представяше като някакъв нов тип самолет! Линда познаваше повечето от присъстващите и те всички направиха по някакъв знак за поздрав. Имаше една двойка, която не беше срещала досега — нисък, набит, много мургав здравеняк и сребристорусо, високомерно изглеждащо момиче. Когато Моника свърши драматичното си обявление, я запозна с тях:

— Бих искала да се запознаеш с Джей и Лори Гросман, мои приятели от Америка. Джей е тук да режисира новия филм на Конрад Лий.

— Наистина — рече Линда, — колко интересно. Тази вечер се запознах с едно момиче, което ще участва в него.

Джей повдигна вежди озадачен.

— Това наистина е интересно. — Говореше с кратък, остър, нюйоркски акцент. — Въобще не сме правили подбор на актьорите, освен за главната мъжка роля.

Линда се усмихна:

— Вероятно тя страда от халюцинации.

— Как й е името, все пак?

Линда се намръщи замислено:

— Не мога точно да си спомня. Съпругът ми трябва да знае, тя току-що участва в една реклама за неговата компания.

Точно в този момент Моника влезе с Дейвид и отново направи подобно изложение. Откакто напусна другото парти, той беше в много добро настроение. Прегърна Линда и започна лек, приятелски разговор със семейство Гросман.

— Мили — прекъсна го Линда, — как беше името на момичето, което изпълни „Красивата Девойка“?

— Какво? — попита той, чувствайки се внезапно гузен. — Защо искаш да знаеш?

Линда го погледна странно или поне той си помисли, че е така.

— Трябва ли да имам някаква причина? — попита тя.

Той почувства как последвалата кратка тишина се изпълва с напрежение и след това се засмя слабо и каза:

— Естествено, не. Клаудия Паркър. Защо?

Джей поклати глава отрицателно:

— Никога не съм чувал за нея.

— Какво има? — попита любопитно Дейвид.

— Ами — каза Линда, — нали си спомняш, че тя каза, че ще участва в новия филм на Конрад Лий. Джей е режисьорът, така че си помислих, че я познава. Очевидно не е включена и дори няма да бъде.

— Тя не каза, че е съвсем сигурно — каза хладно Дейвид. — Каза, че е била на среща с Конрад Лий, и че той я е харесал, това е всичко.

Джей се засмя:

— А, това обяснява объркването. Конрад винаги се среща с тези клети жени и ги залъгва с нещо. В действителност, поверително казано, момичето е вече определено. Някакво неизвестно италианско хлапе на шестнайсет години. Ако разгласим обаче във всички посоки, че търсим момичето, което ни трябва, това ще възбуди ненужен интерес навсякъде, а Конрад обича да ги интервюира сам, така че всеки да остане доволен.

Дейвид намръщено се обърна към него:

— Всеки остава доволен, освен момичетата, чиито надежди той подхранва.

Джей сви рамене:

— Това е шоубизнес. Повечето знаят резултата, а онези, които не го знаят, го научават скоро. — Обърна се към своята жена, която досега не беше отворила уста. — Нали така, любима моя?

Лори Гросман кимна утвърдително. Лицето й изглежда никога нямаше изражение. Напомняше красива, но твърде безлична, нарисувана кукла.

— Ето как Лори и аз се запознахме — продължи Джей. — Тя беше актриса, дойде за една роля и вместо нея, получи мен. Лори е третата ми жена. Другите две също бяха актриси. Май и с тях се запознах по същия начин. Сега дори не си спомням.

Накрая Лори проговори с плътен, южняшки провлачен акцент:

— С удоволствие бил изпила още една чаша, мили.

— Разбира се, мила. — Джей стана. — А вие, мисис Купър?

— Моля, наричайте ме Линда. Бих предпочела джин с тоник.

Джей се отдалечи да донесе напитките. Моника се върна, повика Линда и я замъкна, където се бяха събрали повече хора, за да се изфука с героинята от знаменитата снимка, която си беше изрязала от вестника.

Лори кръстоса дългите си стройни крака.

Очите на Дейвид я огледаха бързо.

— От коя част на Америка сте? — попита той любезно.

— Произхождам от Джорджия15, миличък. — Премигна лениво към него. — Но от пет години живея в Холивуд.

Той я огледа. Беше по-голяма от Клаудия, на около двайсет и седем години, пресметна той. Приличаше на един от онези модели от списание „Вог“, у които всичко беше съвършено. Почувства, че изпитва влечение към нея. Съвършенството й го накара да се попита как ли е в леглото.

— За колко време сте тук? — попита той.

— За няколко месеца, предполагам — провлечено рече тя. Очевидно не водеше никакви разговори, освен да отговаря на въпроси.

Последва тишина, след което Дейвид каза:

— Вие и вашият съпруг трябва да се отбиете до нашата къща някоя вечер да вечеряме заедно.

— Би било забавно. — Тя се усмихна, показвайки два реда равни, бели, очевидно преминали старателна стоматологична намеса зъби.

Джей се върна с чашите.

— Къде е тая твоя прекрасна жена? — попита той.