Обърна страницата. Сега беше легнала на леглото, с черен пеньоар, разтворен на гърдите, с полуотворена уста и притворени клепачи.

Следващите страници бяха все за нея. Заглавието гласеше: „КРАСИВИЯТ ЛОНДОНСКИ МОДЕЛ И АКТРИСА КЛАУДИЯ ПАРКЪР НИ ПОКАЗВА НЯКОИ ОТ ПО-ДОБРИТЕ ГЛЕДКИ ОТ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ.“

— Станала си голям хит — каза ентусиазирано Джайлз. — Искат ни цяла нова поредица снимки. Ще платят голяма сума. Искат да отлетим за Ню Йорк. Да се срещнем с Едгар Дж. Пуул — собственика на списанието. Това е твоят голям шанс, малката. Това е успех.

Тя разгледа списанието. Защо, о, защо си беше отрязала косата?

— Кога заминаваме? — попита тя със сияещо лице.

— Веднага щом оправим външния ти вид. Изглеждаш ужасно кльощава и тази коса… ще трябва да ти сложим перука. Ето, подпиши тук.

Пъхна в ръцете й лист, който тя подписа без много-много да поглежда.

— Ще те запиша в здравен център за една седмица. Наистина имаш нужда от това. Смятам, че ще можем да заминем след десет дни. Ще ти се обадя. Наистина са луди по теб — искат да станеш Мис на Годината. Миличка, ти и аз ще станем богати!


Дали това беше петата или шестата нощ, която Дейвид прекара с мис Фийлд? Той не можеше да си спомни. Помнеше само, че му беше станало навик да напуска офиса, да вечеря, да пийне нещо и после да почука на вратата й.

Тя изпитваше някакво болезнено очарование от него. Какво беше това нещо, което правеше секса с нея толкова завладяващ и вълнуващ? Положително той беше най-еротичното преживяване, което някога бе имал. Тя винаги се дотътряше до вратата, омотала около себе си вълнения пеньоар. Трябваше да й заповядва да се съблече. Тогава тя неохотно събличаше дрехите си, разкривайки слабо, бяло, недохранено тяло. Беше плоскогърда, с меки зърна, които дори не се втвърдяваха при докосване. Обаче, когато той беше в нея, блъскайки напред-назад, тя го държеше в стоманена хватка, изстисквайки живота от нето. Не му позволяваше да си отдъхне, стиснала го като в менгеме.

Той я мразеше, но продължаваше да се връща при нея всяка нощ.

През деня в офиса и двамата не споменаваха за това. Тя се тътреше наоколо и безшумно се занимаваше с работата си, както винаги тиха като мишка.

Той искаше да се откаже от този навик.

По това време някакво едрогърдесто момиче с предизвикателна външност, на име Джини, правеше реклама за компанията му. Той инсценира запознанство и я намери за много привлекателна. Приличаше му на някаква много по-сексапилна, по-очевидна версия на Клаудия.

Покани я да отидат на вечеря. Тя се появи в разголена, изумителна червена рокля. Имаше розово-бяла английска кожа и сочни, нацупени устни.

Ще бъде о’ кей, помисли си той.

По време на вечерята тя пи ледени дайкирита43 и се кикоти много.

Танцуваха. Тялото й бе топло и гъвкаво. Всички мъже в ресторанта я гледаха и това накара Дейвид да се почувства добре. По едно време, когато танцуваха буен танц, едната й едра розовобяла гръд съвсем изскочи от роклята и всеки можа да види прелестно бледокафяво зърно, игриво и щуро. Намести си я в роклята с глуповато кикотене.

Дейвид почувства, че е дошло време да я заведе в хотела си. Тя се възпротиви леко, но веднъж отишла там не беше трудна работа да смъкне червената й рокля.

Отдолу носеше розови бикини с много къдри, а тялото й беше като зрял плод. Гърдите й бяха толкова невероятно големи и еластични, че у него се зароди тайно подозрение, че не са съвсем истински, а са пълни със силикон.

Въпреки всичко това, не можа да направи нищо. Липсваше възбудата.

Тя продължаваше да се кикоти. Той й даде пари за такси и я изпрати да си върви.

Легна си, но не можа да заспи, докато накрая се принуди да стане и отиде на гости при мис Фийлд. Докато пристигна там, възбудата му стана толкова силна, че той едва не се изпразни върху нея, още преди да го е вкарал.

Тя му въздействаше със странна сила.

Той опита пак с няколко други жени, но всеки път резултатът бе същия. Животът му се завъртя около Хариет Фийлд.

Научи още неща за нея. Беше трийсетгодишна и работеше във фирмата му от дванайсет години, извървявайки пътя от обикновена машинописка до негова лична секретарка. За нея не се говореха никакви клюки. Беше затворена в собствения си живот и не споделяше нищо с никого.

Когато отиваше вечер у тях, никога не разговаряха. Просто й казваше какво да прави и тя го правеше, каквото и да беше.

Понякога, след секса, тя го питаше дали би направил чай или кафе. Той винаги отказваше, а щом успееше да събере сили се вдигаше и си отиваше.

Чудеше се какво ли си мисли тя за всичко това? Защо никога не казваше нищо? Цялата работа беше неестествена.

Следващият път, разбира се, беше тази вечер. Той пристигна по-рано от обикновеното и тя все още не си беше легнала. Стискаше здраво тясна жилетка около несъществуващите си гърди. Започна автоматично да се съблича.

За пръв път я виждаше да се съблече нормално. Обикновено носеше само нощница и пеньоар. Сега, след като започна да съблича дрехите си, изглежда се беше навлякла с безброй от тях. Пола, жилетка, пуловер, фланелка (една от най-непривлекателните дрехи, които бе виждал), комбинезон, розово-оранжев сутиен, дълги вълнени долни гащи и плътни чорапи.

Леко трепереща, тя застана гола пред него.

Определено беше похотлива кучка, мислеше си той, винаги се подготвяше за срещата им и стоеше в очакване да премине към действие.

Май трябваше тази вечер да я накара да чака. Тя вече лежеше на пода, отворила бледите си мудни крака.

Той не можеше да я кара да чака. Изгарящото желание, което чувстваше, нямаше да му го позволи. Смъкна бързо дрехите си и се намести върху нея.

Тя изпусна дълга въздишка и скоро двамата свършиха.

След това тя си облече пеньоара и започна да прибира дрехите му, като ги сгъваше прилежно на куп, за да са готови той да ги облече.

Той лежеше и я гледаше. Наистина беше обикновена — не защото показваше най-лошото от себе си, а защото не можеше да се направи нищо, за да се подобри.

Тя забеляза, че той я гледа, и се изчерви.

— Чай или кафе, мистър Купър?

— И двете — каза той грубо.

Тя се обърна да тръгне към кухнята. Той имаше чувството, че ако не я спре, ще му донесе наистина и двете.

— Седни — каза той.

Тя седна нерешително, кръстосвайки крака в глезените, и сложи ръце в скута си.

— Искам да говоря с теб — каза той.

Щом го изрече разбра, че съвсем не иска да говори с нея, а просто иска да си върви.

— Няма значение — каза той рязко.

— Нещо не е наред ли, мистър Купър?

— За Бога, не ме наричай мистър Купър!

Тя сведе поглед:

— Да, мили Дейвид.

Господи, тя се държеше като целомъдрена весталка44. Имаше наистина нещо съвсем странно в нея.

Той стана, а умът му премисляше различни варианти какво да прави с нея. В понеделник щеше да я уволни и сега определено му беше за последен път с нея.

Май трябва да й го начука още веднъж, щом като това е последното му идване.

— Легни на масата — каза той с отпаднал глас. Отново го завладя страст, която не можеше да овладее.


Линда и Джей се ожениха след една седмица в бюрото за сключване на брак в Хамстед. Тихо, без излишен шум.

Родителите на Линда присъстваха. Бяха изненадани, но щастливи. Децата, облечени в най-хубавите си дрехи, се чувстваха странно покорени и бяха кротки. На церемонията присъстваха и неколцина приятели на Джей и на Линда.

След това всички отидоха в апартамента на Джей в хотела, където хапнаха от сватбената торта и пиха шампанско. Всичко беше в тесен кръг и съвсем неофициално.

Скоро родителите на Линда казаха, че трябва да се връщат. Взеха с тях децата, които щяха да погостуват у дома им, и казаха довиждане.

Линда прегърна топло Джейни и Стивън.

— Мама няма да отсъства много дълго. Като се върне, всички ще живеем заедно в една красива бяла къща с плувен басейн в Америка.

— Брей, плувен басейн! — възкликна радостно Стивън.

Джейни се бореше да сдържи сълзите си. Невинното й детинско лице изразяваше загриженост и тревога:

— Надявам се самолетът да не се блъсне, мамо.

Линда се засмя и я прегърна още по-силно.

— Не се дръж като глупаво бебе.

Джей вдигна Джейни и я целуна:

— Бъди добро детенце и мама ще се върне преди да разбереш.

Джейни го погледна с големите си кафяви очи:

— Ти ли си новият татко?

Той кимна важно. Джейни го целуна и изтича при дядо си и баба си. Скоро останалите гости си заминаха и те останаха сами. Линда свали шапката си и въздъхна:

— Много ми е криво, че оставяме децата.

Джей се засмя:

— Но това ще е само за две седмици. Нали нямаш нищо против да съм малко насаме със своята съпруга?

— Не, нямам. — Усмихна му се. — Обичам те.

Бяха получили няколко телеграми — една от тях беше от Конрад и Шърли Лий, които прекарваха медения си месец в Мексико. Тя гласеше:

Нашите най-искрени поздравления. Английските съпруги са най-добрите. Те не се нуждаят от прекалена издръжка.

С любов и уважение, Конрад и Шърли.

Друга — саркастична — от петнайсетгодишната дъщеря на Джей:

С най-добри пожелания, татко, към твоята четвърта жена.

Керълайн.

— Дръзко хлапе — каза той мрачно.

— Защо го казваш? — попита Линда.

— Не знам. — Сви рамене. — Мисля, че грешката е моя, наистина. Тя е една нахакана малка хубавица, която върви по петите на майка си. Никога не съм живял с нея, а Джени не се омъжи повторно, и предполагам, че й е криво, че няма баща край себе си.

— Бих искала да се запозная с нея — каза Линда тихо. — Може би, когато се установим, ще може да дойде и да остане известно време при нас.

— Забрави това. — Той се засмя грубо. — Майка й никога няма да позволи. Както и да е, тя вече не е дете. Твърде късно е за мен да нарушавам начина им на живот и да се превръщам на истински баща.