— Какво става с теб? Ще се чукаме или не? Ако ми трябваше такова чукане, щях да си го направя с мъжа си.

Той се претърколи и отпусна до нея.

— Съжалявам.

Тя седна ядосана в леглото и изстреля:

— Той съжалявал! — Стана от леглото. Твърдите й гърди и екзотичните й зърна втренчиха обвинителен поглед в него. — Разкарай се по дяволите оттук. Ще трябва да си намеря истински мъж.

Унизен, той отиде в банята и се облече. Когато излезе, тя беше на телефона и мъркаше на някого в слушалката:

— Добре, миличък, десет минути ще е о’ кей.

Той излезе, чувствайки се засрамен. Какво ужасно нещо се случи, и защо? Харесваше я много. Вината не беше нейна. Въпреки че май беше нейна. Тя не укриваше факта, че има безброй много други мъже, освен съпруга си.

Отиде в бара и си поръча бренди. Докато го изпи, успя да убеди себе си, че цялата вина е на Лори. Крастава кучка! Беше го кастрирала с мислите си, че има безброй други мъже. Жените — те всичките бяха едни и същи. Те всичките искаха да те изкарат импотентен по един или друг начин.

Импулсивно реши да опита тази вечер още веднъж. Не с Лори, разбира се. А защо не с мис Стеснителната Фийлд? Тя беше тиха и безобидна и той скоро щеше да се отърве от нея, така че каква вреда щеше да нанесе още един сеанс с нея? Дори не я харесваше, така че щеше да е истинско доказателство за него, ако успее да го направи с нея.

Смътно си спомни къде живее тя. И тъй като беше сигурен, че тя си е в къщи, си поръча още едно бренди. Изпи го и тръгна.

Потропа силно на вратата и усети, че му се е надървил като камък.

Тя отвори вратата. Беше се наметнала и притискаше около себе си вълнен пеньоар. Права, спусната кестенява коса, бледожълто изпито лице.

— Мистър Купър! — възкликна тя. — Бях си легнала.

Той си проби път вътре покрай нея. Веднага започна да съблича дрехите си и да ги захвърля по пода.

— Събличай се — изкомандва той.

Тя извърна поглед от него, но се подчини. Той я пое лудо, опъна бясно на пода слабото й тяло и започна.

Нямаше му нищо!

16

На другата сутрин Линда не се обади да отмени срещата си с Джей. Той дойде и ги взе всички на обяд. Децата бяха пленени от него. Той им разказа безброй истории, игра на различни игри и после всички заедно отидоха на кино.

Вечерта той остана в къщата. Вечеряха яйца с бекон. Линда разбра, че няма сили да прекъсне отношенията си с него. Премести мис Сюзън Стендиш на по-заден план в съзнанието си и продължи да излиза с Джей. Харесваше го, и децата го харесваха, особено Джейни. Той се държеше чудесно и с двете деца.

Стана обичайно да прекарват всяка неделя заедно. Джей все измислеше да правят нови неща и те го чакаха с нетърпение да дойде техният ден и да излязат. Беше приятно, защото от последното посещение на Дейвид не бяха чували нищо за него. Линда се разгневи. Действително, всичко това беше удоволствие, що се отнасяше до нея, но тя считаше, че е егоистично и подло от страна на Дейвид напълно да игнорира децата. Те постоянно питаха: „Кога си идва татко? Къде е той?“. Ако не беше Джей да идва през уикендите, тя беше сигурна, че децата щяха истински да се разстроят.

— Татко не ни ли обича вече? — попита един ден Джейни.

— Разбира се, обича ни, мила — отвърна Линда, прегръщайки топло и силно своето малко момиченце до себе си. — Той просто е много зает.

— Обичам чичо Джей — рече Джейни сериозно и важно. — Той не е толкова зает.

И така, отношенията им процъфтяваха и след няколко седмици Линда откри, че е силно влюбена в него. Ходеха на театър, на малки интимни ресторанти, на големи весели партита, на кино. Всъщност, прекарваха почти всяка нощ заедно и редовно всеки уикенд. Ходеха на зоологическа градина, на парк, в музеи; разхождаха се с колата извън града.

Той беше забавен, грижовен, заинтересуван от всичко, което тя правеше, но никога не опита да направи нещо повече от една кратка — почти братска — целувка за лека нощ.

Това започна да вълнува ума й. Тялото й викаше за такава ласка. Когато танцуваха, тя притискаше силно буза до неговата, за да се удържи да не притисне тялото си интимно към неговото. Когато се целуваха, тя бе в напрегнато очакване той да продължи по-нататък. Но той оставаше перфектния джентълмен. Никога не я докосваше.

Стигна се до положение, когато тя взе решение, че така повече не може да продължи и си каза, че ще повдигне въпроса, когато настъпи първия удобен момент.

Възможността се появи по-скоро, отколкото тя бе очаквала. В студиото имаше парти по случай привършването на филм и Линда си бъбреше с Джей и Боб Джефрийз, асистент-режисьора, когато с бодра, енергична крачка се появи мис Стендиш. Беше облечена със същия бял костюм с панталон, с който Линда я беше виждала преди. Той й отиваше, допълваше кожата й с приятен слънчев тен и разрошената й руса коса.

— Джей, скъпи — прошепна Сюзън. — Мога ли да поговоря с теб? — Имаше лукав поглед и тайнствена усмивка.

— Какво има, Сюзън? — Тонът му беше мил.

— Насаме.

Джей сви рамене към Линда и Боб и се отдалечи със Сюзън. Линда каза:

— Тя участва ли във филма?

Боб се засмя:

— В момента да, но имам чувството, че май ще се приземи на пода на студиото за изрязване на ненужното от лентата и редактиране на филма.

— Ох. — Линда бързо смени темата. Не искаше Боб да остане с впечатлението, че е ревнива.

Джей се върна доста скоро и не спомена нищо за разговора си, но Линда разбра, че веднага щом останеха сами, щеше да постави въпроса.

След партито, придружени от Боб Джефрийз и неговата съпруга, те отидоха в „Анабел“. Но тук, както и в колата по пътя с вечния шофьор, беше невъзможно да се разговаря.

— Тази вечер си много дръпната — забеляза Джей с лек тон.

Тя кимна утвърдително.

— Какво има? — тонът му стана загрижен.

— Сега не искам да разговарям — каза тя, кимайки към шофьора. — Остани да пиеш едно кафе, ако искаш.

Никога досега, когато я беше изпращал в къщи, не беше го канила на кафе. Навярно трябваше да го прави.

След като влязоха, тя го остави във всекидневната и отиде в кухнята. Сега, когато го беше затворила при себе си, не й идваше наум какво да каже. Беше толкова трудно. Нямаше думи, които да могат истински да изразят как се чувстваше. А и не искаше да се държи наставнически.

Разсеяно постави шоколадови бисквити на поднос и приготви кафе.

Когато се върна от кухнята, той четеше вечерната преса. В момента, когато му поднесе кафето, почувства, че напълно е изгубила всичките си слова.

Той разреши проблема като заговори пръв:

— След две седмици трябва да се върна в Лос Анджелис.

— Ох. — Почувства, че надеждите й се разбиват.

Той се поколеба и после каза:

— Какво ще кажеш да дойдеш с мен?

— С теб? — За няколко радостни секунди тя мислено се съгласи, но здравият разум бързо надделя. — Невъзможно е, Джей. Не мога да оставя децата.

— Вземи ги. Страшно ще им хареса.

Тя поклати глава отрицателно:

— Не мога да ги откъсна от училище; не…

Той започна направо:

— Линда, знай, че не съм много добър в такива неща. Преди съм ги казвал само на идиотки. — Стана припряно. — Линда, искам да се омъжиш за мен. — Продължи нервно, бързо. — Мисля, че те обичам. Ти си най-прекрасната, най-топлата, най-всеотдайната жена, която някога съм познавал. Знам, че веднъж си се опарила, и знам как се чувстваш сега, но повярвай ми, ще се опитам да те направя щастлива. Не съм съвършен. Бях се забъркал с безброй тъпи жени… имах голяма слабост към високи блондинки, което не мога да отрека, но ако се омъжиш за мен, мисля, че всичко ще си дойде на мястото и мисля, че заедно ще имаме чудесен живот. — Спря за малко. — Е?

— Джей. — Тя шептеше. — Да, Джей. Да. Това искам и аз.

Той я целуна.

— Да го направим по-скоро, да речем утре. Не мога да чакам за теб толкова дълго

Тя почувства, че сълзи парят очите й.

— Обичам те — каза тя.

Той погали косата й и каза:

— Сега иди си легни. Първото нещо, което ще направя утре, е да ти се обадя. Ще уредя всичко. Колкото по-скоро, толкова по-добре, а?

Тя кимна в знак на съгласие.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — прошепна тя.


Клаудия прекара дните след сватбата на Шърли и Конрад в пиянски унес. Пиеше по бутилка скоч на ден. От време на време тъпчеше устата си с хапчета за сън или за успокояване, докато достигна състояние на замаяно забвение. Не ядеше, не се миеше или обличаше, просто залиташе из апартамента в жалко голо великолепие.

Телефонът звънеше, но тя никога не вдигаше слушалката.

Един ден звънецът на вратата започна да звъни така настойчиво, че тя се видя принудена да отвори. Беше Джайлз.

— Господи! — Остана като втрещен от външния й вид. Омота я в пеньоар и я накара да изпие едно кафе, докато погледът й се избистри и можа да проговори.

— Накъде си тръгнала ти? — попита той.

Тя поклати глава:

— Чувствам се ужасно.

— Изглеждаш ужасно.

— Кой сме днес?

— Божичко, наистина си била другаде. Понеделник е.

— Понеделник. Мисля, че малко се пропих.

Той огледа стаята, видя празните бутилки скоч, счупените грамофонни плочи, преобърнатите мебели.

— Така и предполагах. С кого беше?

Тя сви рамене.

— С никого. Просто исках да се натряскам сама. Все пак какво правиш тук? Мислех, че си в Испания.

— Дойдох с добри новини. Гърдите ти вече са световноизвестни..

Той извади брой на „Мен ат плей“, едно от най-продаваните мъжки списания в Щатите.

Отвори го и й показа двойната страница в средата. Ето я там, на солидна снимка с майсторски цветове, застанала на терасата, на фона на силуета на Лондон, облечена с розова риза, която Джайлз беше намокрил. Съвършените й заоблени гърди изпъкваха едри и стегнати, а зърната им бяха твърди и издадени.