— Какъв филм? — Гласът на Клаудия стана напрегнат.

— Ох, Конрад винаги заснема на филм такива събития. — Шърли се усмихна триумфиращо. — Ти не знаеше ли? В действителност, това е негово хоби. Трябва да дойдеш у нас някоя вечер и ще ти го пуснем.

Клаудия заби поглед в нея, а в стомаха си почувства ужасяващо присвиване. Знаеше, че Шърли не лъже.

— Е, мила — продължи Шърли, — ти наистина каза, че искаш да си в неговия филм. — Засмя се звънко и се извърна настрани да поздрави друг свой гост.

Клаудия остана абсолютно неподвижна и онемяла. В нея накипяваше ярост; изгаряше отвътре. Ах тая мръсна кучка!

— Слушай, бабке, ввсичко ли е ссупер? — попита Джеръми.

Тя рязко протегна ръка към него.

— Млъкни, гъз такъв.

— Какво? — издърдори той, поглеждайки обидено.

— Нищо. — Изпи останалото в чашата си и му я подаде. — Ще ми донесеш ли още?

Точно когато той се отдалечи, тя забеляза Конрад Лий. Лий се шегуваше и смееше с една по-възрастна двойка.

Тя се отправи към тях, полюшвайки се.

— Хей, човече — каза тя силно, — моите поздравления!

Пронизителният му поглед я огледа цялата без интерес. Шърли пристигна и го хвана защитно под ръка.

Клаудия се усмихна на Шърли:

— Много е скапан в леглото… но май чух, че и ти си такава, така че сте квит.

По-възрастната двойка размениха погледи и тихо се отдалечиха. В този момент се появи Джеръми с нова чаша шампанско.

Клаудия го взе и го повдигна пред тях:

— Наздраве за двойката разнебитени дърти ебачи! Хората наоколо се обърнаха и втренчиха погледи. Конрад каза с нисък, спокоен глас:

— Махай се от тука, путко.

Клаудия се усмихна:

— Удоволствие е за мен, духач такъв! — Хвана стъписания Джеръми под ръка. — Хайде, да изчезваме от това погребение.

Джеръми, който се изчерви силно, излезе с нея. Отвън тя започна да се смее:

— Не беше ли забавно? Не беше ли страхотно?!

Джеръми беше напрегнат и притеснен:

— С-слушай, Клаудия, ккак можа…

— Как можах какво, човече? Всичко беше просто една смешка. — Внезапно протегна ръце към него, прегърна го и го целуна, разтваряйки схванатите му устни с езика си. — Хайде да се върнем у нас и да се повеселим истински.

Джеръми не искаше да отива и тайно си мислеше да се върне на сватбения прием и да се извини. Но Клаудия настоя:

— Ще ти покажа за какво става дума, миличък — прошепна тя. — Ще направя с теб едно пътешествие, което никога няма да забравиш.

Щом се върнаха в апартамента, тя наля две чаши чисто уиски и пусна грамофона да свири с пълна сила. Джеръми седеше на дивана, скован и неуверен в себе си, докато тя танцуваше из стаята, фръцкайки се и събличайки дрехите си.

Тя не му обръщаше много внимание, тъй като беше погълната и отнесена от музиката. Танцуваше и галеше гърдите си и после изведнъж, готова за него, се приближи и започна да съблича дрехите му.

Той се възпротиви.

— Какъв си ти, да не си педалче? — извика тя.

Той стана, хукна към вратата, отвори я рязко и тичешком се спусна по стълбите като подплашено магаре.

Клаудия тръгна след него по стълбите и започна да му крещи обидни думи, но той не се върна. Въпреки че беше пияна и замаяна, тя остана удивена. За първи път в живота й мъж й беше отказал. Сигурно беше „педи“, тия голобради типове обикновено бяха такива.

Върна се в апартамента си и отпи големи глътки от бутилката уиски. Скапан педераст! Как посмя да й откаже. Навярно не можеше да го направи. Изкикоти се, но почти веднага очите й се изпълниха със сълзи. Какъв смисъл имаше живота й? Къде щеше да отиде? Не изглеждаше толкова далечно. Всичко, което искаше, беше да стане звезда. Толкова ли много искаше?

Сълзи се търколиха по страните й. Усили още грамофона, после легна на пода до тонколоните. Силата на музиката я възбуждаше. Започна да пипа и милва тялото си на различни места. Щом тоя откачен мекушав педал не можеше да я задоволи, тогава тя щеше да си го направи сама.

Но преди да може да свърши докрай, тя изпадна в дълбок, пиянски сън. Хъркането й се сливаше с гласа на Джон Ленън, който пееше „Аз съм неудачник“.


Точно както Лори беше предвидила, след вечерята Марвин веднага каза, че иска да отиде да поиграе хазартни игри. Четиримата стояха на тротоара пред ресторанта.

— Искаш ли да дойдеш с мен и да ми бъдеш талисман за късмет? — попита Марвин Лори.

Тя се загърна с палтото си от норка и поклати глава отрицателно.

Мистър Каубойски Ботуши, нетърпелив да отиде да играе по-скоро, започна да потрепва неспокойно.

— Е, тогава ще отида съвсем за малко да поиграя на зарове — каза Марвин.

— Ако желаете, ще изпратя Лори до хотела — каза Дейвид, използвайки създалата се възможност.

— Много добре от ваша страна — изгърмя доволно Марвин. Целуна Лори по бузата. — Всичките спечелени пари ще са за теб, захарче. — И след кратко ръкостискане с Дейвид той и Каубойски Ботуши се отдалечиха в облак от дим от пури и резониращ тексаски акцент. Очевидно той беше доверчив съпруг, помисли си Дейвид. Или беше така или въобще не му пукаше.

Лори се засмя:

— Нали ти казах?

Тръгнаха, завиха зад ъгъла и отидоха до колата му. Лори му прошепна:

— Голям ли си? Обичам само големи мъже.

В колата му го сграбчи веднага. Започна да действа като разгонена кучка. Той беше горд с това, което можеше да предложи. Нямаше да остане разочарована. Бързо подкара колата към хотела. Тя продължи да смуче жизнените му сокове.

Прекосиха фоайето. Лори вървеше, с лека, бърза, надменна имперска походка. Бялата й норка привличаше завистливи погледи. Спря и поздрави познат актьор. Мъжът погледна Дейвид с развеселен поглед.

Апартаментът й беше на шестия етаж. Беше много луксозен, обзаведен в ярко синьо и сребристо. Тя захвърли норката си небрежно на един стол.

— Налей си пиене, мили — каза провлечено тя. — Аз само ще отида да си облека нещо по-удобно. — Говореше точно като актриса от някой холивудски филм! Той отвори бутилка шампанско, охладено в кофата с лед, и наля две чаши. Това беше животът! Хубава жена и хубава обстановка, шампанско. Какво повече можеше да поиска един мъж?

Тя се върна скоро, облечена с прав черен халат; косата й продължаваше да е на кок.

Той й подаде чаша шампанско. Тя отпи малка глътка, след което остави чашата и легна на канапето. Халатът се разтвори леко, разкривайки млечнобели бедра.

Той не се почувства съвсем готов. Тя протегна ръка към него.

— Хайде, бейби, мили — провлачи тя.

Той остави чашата си и се приближи до нея.

— В банята има копринена роба — измърка тя. — Защо не излезеш от дрехите си и се почувстваш удобно като мен.

Той се чувстваше малко притеснен. Обстановката беше прекалено изискана, за да започне веднага да захвърля дрехите си по пода.

Наведе се и я целуна по устата, вкусвайки от червилото й, след което се изправи и отиде в банята. Съблече дрехите си и облече робата, както тя беше предложила. Тя беше от мека коприна с индийски десен и навярно беше на съпруга й. Възхити се на мъжествената си фигура в огледалото. Не беше зле за четирийсетгодишен!

Тя го чакаше, излетната грациозно на канапето, приличаща на някоя от рекламите на „Вог“. Той я прегърна.

Тя пъхна ръце в робата му и подраска нежно зърната му с ноктите си на хищна птица.

Той погали тялото й. Беше много слаба, с малки твърди гърди и издължени големи зърна. Възбуждащо тяло, помисли си той, не като на Линда — меко и топло — нито пък като на Клаудия — заоблено и сексапилно. Беше по своему чувствено. Като гладка бяла змия.

Разтвори халата й. Краката й бяха извънредно дълги, короновани отгоре от малко сребърно-русо окосмяване, хармониращо съвършено с косата на главата й. Тя ги отвори бавно. Ръцете й се раздвижиха по гърба му; заби пръсти в него и го притисна към себе си.

Той с изненада установи, че все още не е готов. За да я отвлече от този факт той придвижи главата си върху гърдите й и започна да ги целува.

Тя изстена тихо и заби ноктите си още по-дълбоко в гърба му. След няколко минути стана неспокойна и ръцете й се насочиха надолу по тялото му. Очите й бяха затворени., но веднага се отвориха, когато го напипа.

— Какво има, мили? — измърка тя с лека острота в тона си. — Та това е истинско путе от Джорджия!

Притеснен, той каза бързо:

— Няма нищо, само ми дай малко време.

Раздразнена, тя отново затвори очи. Този път ръцете й започнаха да работят върху него, да дърпат, галят, масажират.

— Хайде, захарче — умолително го подкани тя, — малката палавница те очаква!

Физическата му реакция беше нулева. Чувстваше се като в кошмар, в нещо, което никога преди не беше изпитвал. Започна да изпитва паника, защото, въпреки че призоваваше във въображението си всяка еротична картина, за която можеше да се сети, не се получаваше нищо.

Нищо, абсолютно нищо.

Опита се да си спомни последния път, когато беше правил секс. Беше със Стеснителната мис Фийлд, неговата ужасяваща секретарка. Отчаяно си спомни вечерта, която прекара с нея.

Внезапно всичко се оправи. Почувства, че му се изправя и става все по-голям и все по-голям.

Лори въздъхна от задоволство:

— Ох, чудесно, миличък. — Вдигна дългите си бели крака и го обви около кръста с тях, когато започна да влиза в нея, изпълнен с мощ и енергия. Сега щеше да й покаже!

Вкара й го. Започна да блъска брутално. Тя изпищя от удоволствие:

— Ох… ох… страхотно, миличък… колко бясно… ох… не спирай… не спирай. — Но след малко гласът й изведнъж се промени. — Защо спря?

Той не отговори. От дългото притеснение беше отпаднал много и енергичният прилив на сила беше преминал бързо. Беше чувал, че такова нещо се случва и с други мъже, но с него не беше ставало.

Тя се разгневяваше все повече. Приятният й, плавен и провлечен говор премина в писклив тон: