Та тя вече беше готова! Дейвид се възхити на себе си, че е толкова привлекателен за жените. Тя щеше да го изяде, даже с дрехите!

— Линда и аз сме разведени — каза той. — Просто нищо не се получи.

— Да-а, знам — провлачи тя.

— Знаеш? — каза той изненадан.

Тя се усмихна:

— Една малка птичка ми каза и аз предполагам, че ти знаеш, че моя бивш сладуран ходи с твоята бивша. Това не е ли нещо?

— Джей ходи с Линда? — Той не можеше да повярва.

— Точно така, миличък. — Тя се премести по-близо до него и той почувства как внезапно го настъпи с крак под масата. Той пусна ръка и докосна копринено бедро. Тя просто не можеше да чака!

Марвин и другият мъж продължаваха да разговарят по свои делови въпроси.

— За колко време си тук? — попита Дейвид.

— Само за няколко дни — рече провлечено Лори.

И това щеше да е достатъчно дълго. Щом Джей чукаше Линда, и той би могъл да опита от вкусното парче Лори. Тя очевидно беше готова, тръпнеща от желание.

Под масата ръката му се плъзна нагоре по бедрото й и достигна нежна, гладка кожа над края на чорапа.

— Имаш ли среща с някой? — попита тя.

Той поклати глава отрицателно.

— Тогава ела с нас в ресторанта. Марв няма да има нищо против. Той ще си разговаря за бизнеса с часове.

След няколко минути новата им маса беше готова. И точно както Лори беше казала, нейният съпруг продължи своя маратонен разговор с другия мъж, като спираше само за секунди, за да сложи нещо в устата си.

Лори ядеше като врабче. Хапваше малки късчета от пържолата си, бодваше от салатата. Засвири музика и Дейвид я покани на танц. Тя беше много висока, а птичето гнездо от коса на главата й я правеше още по-висока.

— Е? — попита той, когато стъпиха на дансинга. Изгледът да спипа това бляскаво парче високомерие го възбуди.

Тя почувства възбудата му и се притисна по-близо до него.

— Когато си тръгнем оттук, Марв ще поиска да отиде малко да поиграе хазартни игри. Аз ще кажа, че съм доста уморена и ти ще предложиш да ме отведеш до хотела. Ние имаме отделни апартаменти. Той няма да ни обезпокои.

Той я притисна силно до себе си. Почувства всяка клетка от плътта й, когато тя започна да кълчи тялото си под такта на музиката.

— Ами ако не стане? — попита той.

— Ще стане — засмя се с тих смях. — Винаги преди е ставало.


Джей се обади на Линда в четвъртък и петък, както беше обещал. Да го чува всеки ден пораждаше у нея чувство за благополучие. Караше я да се чувства отново изпълнена с живот и привлекателна.

Втурна се по магазините да си купи подходяща рокля, с която да прикове вниманието му събота вечерта. Но всичко изглежда беше направено за плоскогърди седемнайсетгодишни. Накрая се спря на един съвсем обикновен тоалет от бял креп, който беше доста скъп, но чудесно скроен.

Прекара деня, заета с децата, като ги изведе на дълга разходка из обширните поляни на Хамстед и им позволи да се качат на магарета. Обичаше децата и сега, когато Джей влезе в живота й, сякаш ги обичаше още повече.

Времето й премина в подготовка за срещата с него — продължителна, гореща, ароматизирана вана, бяла рокля от креп, малко, но хубави бижута. Не можеше да спре да си представя как той се люби с нея.

Дали той искаше? Очевидно я харесваше много. Дали щеше да й се пусне тази нощ? Дали щеше да й се пусне — каква детинска мисъл. Та тя бе разведена жена с две деца, а не тийнейджърка на втора среща. Дали щеше поиска да спи тази нощ с нея? Така звучеше по-подобаващо. Тя го желаеше, изпитваше нужда от него. Беше минало достатъчно време.

Накрая се приготви и той, както обикновено, дойде навреме.

— Изглеждаш много добре — каза той. — Имаш ли нещо напротив да се отбием на едно парти за няколко минути? По работа.

Партито беше в Белгрейвия, в елегантна къща, построена в предвикториански стил, с домакин и прислужница на вратата.

Линда веднага се смути. Хвърли поглед из луксозната всекидневна и видя няколко добре познати лица. Тук сякаш бе пълно със звезди и млади красиви момичета. Джей познаваше всички. Той се движеше между тях, поздравяваше ги, а тя го следваше унило, чувствайки се не на място и прекалено обикновена.

Като връх на всичко, ослепителна блондинка, в която тя разпозна Сюзън Стендиш, го прегърна интимно и му прошепна достатъчно силно, за да чуе и тя:

— Копеле такова! Как посмя да си тръгнеш преди да се събудя тази сутрин!

Джей отблъсна момичето и се засмя безгрижно.

Линда се обърна и прекоси стаята. Никой изглежда не прояви интерес да разговаря с нея. Това беше едно от онези партита, където всеки беше „нещо“ във филмовата индустрия, и ако не си „нещо“ или поне млада изгряваща звездичка, никой не ти обръща внимание.

Намери си стол и седна. Каква глупачка беше. Джей не се интересуваше от нея, а вероятно просто я съжаляваше. Все пак беше голям филмов режисьор и можеше да избира от всички момичета в Лондон. Какво можеше да му предложи тя, та да не го оплете някоя друга?

Забеляза го да идва към нея и си наложи ярка усмивка. Не трябваше да му позволи да забележи, че е разстроена — да го притесни. За какво? Между тях нямаше нищо.

— Защо избяга? — попита той, а в очите му се четеше лека радост. — Остави ме в обятията на тези мними звезди — винаги преследващи нас, горките режисьори. Защо не остана да ме защитиш?

Искаше й се да каже: „Снощи си спал с нея, какво друго очакваш?“ Вместо това се усмихна и каза:

— Не зная. Поисках да поседна за малко.

— Ще тръгваме след минута. Трябваше да се появя тук, иначе Джан щеше все да ми го напомня. — Посочи поразително красива жена на четиридесет и няколко години, тяхната домакиня.

Малко след това си тръгнаха. Отидоха в един малък френски ресторант в Челси, където седнаха да вечерят. Преди да са преполовили храната той я попита какво не е наред.

Линда трудно скриваше чувствата си и държанието й към Джей беше станало почти неестествено.

— Нищо. — Необяснимо защо почувства, че очите й се изпълват със сълзи.

Той смени темата на разговора.

— Хайде да изведем децата утре. Нетърпелив съм да се запозная с тях.

Тя не можа да измисли извинение:

— Добре — кимна сковано. — Имаш ли нещо против сега да се прибера у дома? Боли ме главата

Той остана изненадан, но не я попита нищо. Плати сметката и излязоха.

По пътя за Финчли почти не разговаряха. Присъствието на шофьора, седнал отпред с гръб към тях, възпираше Линда.

На входната врата тя подаде ръка на Джей. Той я пое и я погледна сериозно в очите:

— Утре ще дойда да взема теб и децата около дванайсет. Ще ги заведем на обяд.

Тя кимна с безразличие. На сутринта щеше да му позвъни и да отмени срещата.


На сватбения прием беше пълно с хора.

— Заведи ме на бара, искам да изпия едно питие — каза изведнъж Клаудия.

— В-ввиж какво, нне трябва ли първо да ги намерим? — заекна Джеръми, оглеждайки се с блуждаещ поглед наоколо.

— Не, нека първо да пийна.

Запътиха се право към бара. Клаудия изпи на един дъх чаша шампанско и се почувства по-добре. Огледа тълпата, която беше смес от псевдосветски приятели на Шърли и група американци, занимаващи се с кино.

— Тълпата е ужасна — изкоментира тя остро. Джеръми я изгледа неопределено.

Келнер мина край тях с поднос с много canapes42 и тя успя да грабне няколко.

— Уф! Отвратителна храна! — намръщи се тя. — Със старо, изсъхнало месо, също като младоженеца! — Изкикоти се и отпи здравата от шампанското.

Две високи, слаби подобия на Джеръми с малко по-малко акне от него се приближиха до тях.

— Джей Френсис, старче — обърна се със силен глас към Джеръми единият от тях, хвана го и го стисна за рамото и огледа Клаудия. — Как сме днес?

— О, зздрасти, Робин.

Робин освободи рамото на Джеръми.

— Коя е твоята прекрасна лейди?

Джеръми размаха ръце край себе си:

— Ъ, Клаудия П-паркър… това е Робин Хъмфрийз.

— Лорд Хъмфрийз, старче. Нека момичето знае с кого разговаря. — Усмихна се на Клаудия, разкривайки низ криви, потъмнели от никотин зъби.

И тя му се усмихна. Вече пиеше четвъртата си чаша шампанско.

Другият млад мъж пристъпи нетърпеливо напред:

— Аз съм Питър Фоърфитц Гибънс — каза той.

— Слушай, К-клаудия — Джеръми се вмъкна между нея и Робин и Питър, — наистина трябва да отидем и да потърсим Ш-ш-шърли и нейния съпруг.

— Както кажеш, любими. — Намигна на двамата. — До скоро. Не спирайте да дерзаете!

Те размениха озадачени погледи.

— Весело момиче, а? — каза Робин.

— Трябва да е весело, щом е с Джеръми — съгласи се Питър.

Продължиха да я гледат, докато тя залиташе из залата.

— Не бих се отказал да опитам — рече Робин.

— Да — съгласи се Питър.

Клаудия забеляза Шърли. Бързо се приближи, дърпайки Джеръми, и застана в непоклатима поза пред нея:

— Шърли! Ах, ти, тиха вода ненапита! — С едната си ръка Клаудия държеше чаша шампанско, с другата беше хванала Джеръми под ръка.

Шърли не трепна. Усмихна се вежливо:

— Клаудия, мила, каква изненада! Толкова съм щастлива, че ви виждам теб и сладурана Джеръми. — Повдигна се на пръсти и я целуна лигаво по бузата. — Божествено е, че ви виждам двамата.

— Къде е младоженецът? — попита Клаудия, леко завалвайки думите си.

— Тук някъде е — каза Шърли бодро. — Много ми харесва прическата ти, мила, иска ми се и аз да мога да си позволя такава необичайна прическа.

Клаудия се усмихна:

— Сигурна съм, че ще можеш.

Джеръми заекна:

— Жестоко гготино шоу е ццялата тая работа.

Двете момичета не му обърнаха внимание.

— Конрад ми каза за веселбата, която сте си направили оная нощ — каза Шърли със сладникав глас.

Клаудия я погледна остро:

— Да, мислех, че и ти си била там. Шърли се изкикоти тихо:

— Защо да съм там, когато мога да видя филма.