Но идеята не хареса и на двамата. Бърт, защото не искаше да я споделя с друг. И Дейвид, защото не искаше да знае.

Тя продължи да настоява упорито и когато Бърт Тейлър, чийто очи вече се изцъклиха от мисълта за шоуто, което тя предлагаше, започна да си мисли, че идеята няма да е чак толкова лоша, на Дейвид наистина му писна. Положи много усилия и накрая успя да ги убеди да тръгват сами и да се оправят.

Колко мразеше такъв вид развлечения. Чистачките на нощни клубове не бяха за него. Върна се в стаята си в хотела и си легна.

Седмицата се проточи бавно. В сряда следобед се обади на децата си. Току-що се бяха върнали от училище и бяха седнали за чай. Ана му каза, че мисис Купър е излязла.

Беше сигурен, че Линда няма да възрази, ако той се отбие да ги види. Навярно щеше да му позволи да остане за вечеря. С Линда всичко беше въпрос на време. Най-накрая тя щеше да разбере, че единствено разумното нещо, което следваше да направи, е да го вземе обратно.

Каза на Ана, че ще дойде веднага. Тя измрънка нещо на испански. Той успя да чуе радостните викове на децата в къщата.

Излезе от офиса си в много добро настроение и отиде в магазина за играчки „Хемли“, където напълни ръцете си с различни играчки и детски игри. Спря в „Суис Котидж“ и купи цветя. Докато пристигна в къщата, беше закъснял с два часа.

Линда отвори вратата мълчаливо, със стиснати устни, вътрешно разгневена. Препречи му пътя.

— Децата се къпят — каза тя със студен тон.

— Добре, мога да почакам. — Поднесе й цветята. Тя не ги погледна.

— Дейвид, имаме споразумение, че ще посещаваш децата само през уикенда.

— Какво значение има, щом съм дошъл? Да не би да искаш да ме накажеш защото съм дошъл да си видя децата?

Тя отстъпи назад уморено. Не искаше да бъде несправедлива, що се отнасяше до децата, тъй като, в края на краищата, той им беше техен баща.

— Влизай, но моля те, не го прави пак.

— Какво искаш да кажеш? Да не посещавам децата си ли?

— Не, Дейвид, умолявам те да се придържаш към уговореното време.

— Изненадваш ме. — Поклати глава недоверчиво. — Никога не съм си мислил, че ще използваш Джейн и Стивън като оръжие срещу мен.

Очите й се напълниха със сълзи от несправедливите думи, които той казваше.

— Но аз не ги използвам. Просто се опитвам да направя най-доброто.

Той я погледна хладно:

— И си мислиш, че е най-добре на две невинни малки деца да не им бъде позволявано да виждат своя баща?

— Изкривяваш думите ми.

— Не изкривявам нищо. Просто те повтарям. — Мушна цветята в ръцете й. — Вземи ги… или ще предпочетеш да ги хвърлиш, както би искала да изхвърлиш мен?

Тя прие цветята.

— Ще видя дали са свършили с къпането.

— Мога ли да получа разрешение да се кача горе и да ги видя в банята? — Гласът му беше язвителен.

— Разбира се.

Когато тръгна да се качва, Стивън стоеше вече на горния край на стълбите, чист и сресан, облякъл пижама на ивици.

— Татко! — извика той.

Линда чу отдолу радостния му вик. Хвърли поглед към часовника си. Беше шест часа. Изглежда трябваше да се обади на Джей и да му каже, че няма да може да спази уговорката между тях. Почувства се толкова объркана. Отношението на Дейвид към нея беше толкова несправедливо. Той постъпваше, като че ли за всичко беше виновна тя.

Той слезе долу, взел на ръце Джейн; Стивън се беше вкопчил в едната му ръка. Остави децата, отиде до колата, донесе пакетите с подаръци и децата завикаха радостно.

Линда затвори вратата на всекидневната и ги остави заедно. Качи се горе и легна на леглото. Беше си мислила, че най-болезнената част от развода е отминала, но разбра, че щом имаш деца, тя въобще не е отминала. Винаги имаше едно тънко детско гласче да пита: „Защо тати не живее вече тук? Кога тати ще се върне? Обичаш ли тати?“

Опита се да се свърже с Джей, но той беше излязъл.

След час слезе долу. Каза с пресилена усмивка:

— Хайде, време е за лягане. Утре сте на училище.

Стивън й хвърли разсърден поглед:

— Ох, мамо!

Джейн започна да плаче. Дейвид каза:

— Какво ще кажеш да остана още десет минути?

— Моля те, мамо — примоли се Джейн.

— Ох, добре… но не повече. — Отново хвърли поглед към часовника си. Минаваше седем, а Джей щеше да дойде в осем. Не искаше той и Дейвид да се срещнат. Искаше й се да открие Джей по телефона и да му каже да отложи за друг път. Не че го искаше — напротив, сега определено чувстваше, че й се излиза.

След още двайсет минути децата бяха в леглото с Дейвид, който им четеше приказки. Докато той слезе долу, стана осем без четвърт. Дейвид беше в приветливо настроение:

— Бих изпил едно пиене.

Тя се почувства напрегната. Имаше пълното право да излезе на среща, но инстинктивно знаеше, че на Дейвид няма да му хареса.

Наля му скоч.

— Знаеш ли, Стивън е много умно дете. Трябва да поговорим сериозно за неговото бъдеще.

Тя събра сили:

— Да, трябва, но не сега. Трябва да се преоблека. — Гласът й стана непокорен — Излизам.

— Добре. — Последва тишина, после той добави — Доста лек живот си водиш.

Овладя гласа си и попита спокойно:

— Моля, не те разбрах?

— Е, знаеш добре — никакви проблеми, хубава къща, аз съм глупака, който плаща издръжките и ти можеш просто да се мотаеш навсякъде, където ти харесва.

— Не се мотая навсякъде, и ти го знаеш добре.

— Зарежи ги тия. Ти си привлекателна жена, разведена. Всеки мъж ще разбере, че е надушил нещо добро — свободното парче за леглото винаги е популярно. Навярно имаш десетки предложения. Обзалагам се…

Страните й пламнаха:

— Махай се! Махай се оттук!

Той постави спокойно чашата си на масата:

— Какво става? Не се опитвай да ми кажеш, че не ги приемаш.

— Моля те, отивай си Дейвид. Веднага.

Той тръгна с бавна и спокойна походка към вратата.

— Добре, добре, не се горещи. Няма да вися тук да ти объркам срещата. Ще се върна в стаята си в хотела, не се притеснявай за мен, просто си прекарай добре.

Когато той прекоси входната врата, тя я затръшна веднага след него.

Той се качи в колата си ядосан. Безразсъдна кучка! Беше загубена като Клаудия. Всичките бяха едни и същи. Всичките бяха кучки, опитващи се да те сграбчат за ташаците и да изстискат всичко от теб.

Подкара колата, стигна до първата пресечка, но не се отклони, а зави обратно и спря колата на няколко къщи от Линда. Не можеше ли да почака и да види с кого щеше да излиза тя.

Джей закъсня няколко минути, но Линда не го забеляза. Намери я цялата в сълзи.

— Не мога да изляза — ридаеше тя.

Той я прегърна. Тя сведе глава, облегна я на гърдите му и му разказа несвързано какво се беше случило. Той се отнесе със съчувствие:

— Първото нещо, което трябва да, направиш утре, е да разговаряш с адвоката си. Можеш да си издействаш съдебно разпореждане да спре да те притеснява. Той си има определено време да вижда децата и трябва да се придържа към него.

— Просто си помислих, че ще е много подло от моя страна да не го пускам да види децата.

— Точно така той иска да се чувстваш. Май достатъчно се е наситил на чужди жени и е решил да се върне обратно. И единственият му начин да се добере до теб е чрез децата.

— Така ли мислиш?

— Така. Слушай, Линда, имам опит в тези неща. Заедно с удобствата той загуби и теб. Ти не си някоя малка тъпачка. Ти си една красива, приятна и разбрана жена и аз се обзалагам, че той иска пак да е при теб. — Спря за малко и после попита небрежно — Какво мислиш за него

Тя се замисли и каза:

— Не знам. Вече не го обичам. Но въпреки обидите му, наистина чувствам, че го съжалявам. В края на краищата имам къщата и децата, а какво има той?

— Хей, я стига, мила моя, започваш да мислиш, както той иска да мислиш. Той избра да е така, не ти.

— Прав си — кимна тя утвърдително.

— Добре, най-после започваш да разбираш, че винаги съм прав! — Засмя се. — Сега се качи горе, напудри носа си, облечи си черната рокля и да тръгваме.

Тя се усмихна:

— Слушам, Джей.

Излязоха и той я заведе в ресторант „Анабел“. Поръчаха си изискана вечеря. Джей я омайваше със забавни истории за своя филм и за Израел. Разказа й за децата си. Те бяха три — едно от първата му жена и две от втората.

— Красиви, руси калифорнийчета — каза той с лека горчивина. — Не ги виждам много често. Лори мразеше деца.

— На колко са години?

— Керълайн е най-голямата, на петнайсет години е. Невероятно щураво хлапе. Живее в Сан Франциско с Джени — първата ми жена. След нея е Лий, той е на десет. И Ланс — той е на девет. Имат си страхотен нов баща и ги виждам, когато ходя в Ел Ей39.

— Никога не съм ходила в Америка. Толкова ли е лъскаво всичко, както изглежда на екрана?

Той се засмя:

— Мисля, че може да се каже, че Холивуд е доста лъскав. Що се отнася до мен, единственото нещо, което харесвам там, е времето.

След вечерята при тях дойдоха приятели на Джей, също от филмовия бизнес.

Вечерта мина много весело и приятно. Джей откара Линда у дома й с кола на неговото студио с шофьор и я целуна по бузата.

— Какво ще кажеш да се видим в събота? — попита той.

— Добре — отвърна тя тихо.

— Ще ти се обадя утре. И не забравяй, иди първо при адвоката си.

— Ще отида.

Усмихнаха се един на друг. Тя влезе в къщата, погледна през прозореца и го видя как се качва в колата. Той й хареса.


Клаудия се зарови в леглото в апартамента си. Сви се под завивките, цялата в синини, чувстваща се използвана като предмет и уплашена да погледне който и да е в лицето.

На другия ден след погрома у Конрад се обади на своя агент и му каза, че всичко е наред, и че ще му се обадят от студиото. После се нагълта с различни хапчета и легна да спи или поне се опита да го стори.

Клаудия не беше наивна. В живота й имаше много мъже, много различни ситуации и, естествено, порнографските филми. Но никога не бе преживявала нещо по-позорно от вечерта у Конрад. Когато затвореше очи, пред нея се появяваха видения на зли, ухилени лица. Всичките неща, които й направиха, се блъскаха лудо в главата й. Още чувстваше ръцете им. Тялото й крещеше от болките на сексуалното насилие.