Линда отхвърли предложението. Родителите й бяха само временно убежище, и въпреки че мисълта беше изкушаваща, оставането щеше да е грешка. Щеше да се погребе там, да се задуши, да угасне. Майка й щеше да се грижи за всичко, дори за възпитанието на децата. Линда щеше да се превърне в голямата дъщеря на семейството.

Един съботен следобед на прага на къщата се появи Дейвид. Виждаше го за пръв път, откакто се разделиха.

— Опитах се да ти се обадя в къщата. Бях се притеснил — каза той. — Помислих, че си тук и дойдох.

Тя отвърна с приповдигнат и студен тон:

— Защо първо не се обади? Защо дойде така изведнъж?

Той се почувства много неловко. Странно беше Дейвид да търси думи да се изкаже — той, който обикновено беше толкова уверен в себе си.

— Исках да видя децата. — В гласа му се появи нотка на възмущение. — Мога да ги виждам, както знаеш. — Изглеждаше отслабнал и уморен. — Напуснах Клаудия — смотолеви той.

Тя го погледна безстрастно:

— Нима?

— Изглеждаш страхотно — каза той.

Наистина изглеждаше. Кожата й беше добила приятен тен от разходките на открито, а косата лъщеше на слънцето — беше несресана и хваната небрежно отзад с панделка. Беше елегантна в леките летни панталони и небрежната си риза.

Тя посочи навън и каза:

— Децата са в градината. Ще ги извикам тук.

Той сложи ръка на рамото й и каза:

— Казах, че напуснах Клаудия.

Тя отхвърли ръката му неспокойно.

— Чух те още първия път, като го каза, Дейвид. Ще доведа децата. — Бързо излезе от стаята.

Той остана целия следобед, бъбрейки си приятелски с родителите й, развличайки децата с всякакви игри.

Дейвид пак се прави на очарователен, помисли си Линда потиснато. Иска ми се да си отива.

Накрая той си тръгна в шест часа. Майка й поиска да го покани да остане за вечеря, но Линда й изсъска:

— Да не си посмяла. — „Очарованието“ му й беше въздействало.

— Той наистина те иска пак — каза майка й, след като той си тръгна.

Всъщност тя казваше — защо ти не се върнеш обратно при него. Линда разбираше.

Баща й беше по-малко прям:

— Това момче се нуждае от баща — рече той, когато Стивън си играеше с него преди да си легне.

Майка й каза по-късно:

— Горкият Дейвид, изглежда толкова нещастен. На Линда вече й дойде много. Те просто не разбираха. Мислеха й доброто, но тя се беше наситила достатъчно.

На другата сутрин — понеделник — им каза, че се връща в Лондон. Опакова багажа си и с децата се качи на влака, докато майка й плачеше, а баща й нареждаше грубовати мъдри съвети.

Беше радостна, че се върна отново в къщата си. Децата също бяха радостни, че отново са със своите книги и играчки и отново викове като „супер“ или „това си е мое“ звънтяха из цялата къща.

Ана й даде списък с бележки, оставени от телефонни обаждания, между които имаше две обаждания на Джей Гросман. Беше си оставил номера. Тя не му се обади. Поразмисли, но реши, че ако той наистина иска да я види, ще звънне отново.

Беше се обаждала и Моника. Не бяха разговаряли от развода, защото тя и мъжът й бяха приятели на Дейвид. Обади й се.

Моника остана много зарадвана:

— Мила — възкликна тя, — давам малко вечерно парти и бих изпитала най-голямо удоволствие, ако дойдеш.

Линда се поколеба:

— Кога?

— Утре вечер. Трябва да те видя, мина толкова много време. Ще дойдеш ли?

Тя се поколеба отново:

— Не знам. Поканила ли си Дейвид?

— За каква ме взимаш? Разбира се, че не. Сега вече не искам други извинения. Ще се видим утре, в осем часа. Не закъснявай.

Линда реши, че може да бъде весело. Моника винаги канеше интересни хора. Щеше да отиде на фризьор и после да си купи нова рокля. Наставаше време да започне да излиза отново.


Клаудия влезе в задната част на студиото на Джайлз и се изтегна небрежно на едно канапе: Той усърдно фотографираше някаква безлична брюнетка, облечена единствено в дълги сребристи чорапи.

Клаудия се прозя:

— Защо, по дяволите, не вдигаш слушалката на проклетия си телефон? Можеше да ми спестиш идването дотук.

Джайлз не отклони поглед — беше се концентрирал изцяло върху модела. След няколко минути спря, каза на момичето да си почине и отиде при Клаудия. Запали цигара и я пъхна в устата й.

Тя дръпна дълго, задави се и се закашля.

— Исусе Христе! Да пушиш марихуана по това време на деня! Прекаляваш!

Той се засмя, взе цигарата обратно и каза:

— Какво искаш ти?

— Дойдох да те видя — отговори тя свенливо. — Щото те обичам.

— Зарежи тия дрънканици. Зает съм. Какво искаш?

— Всъщност… — протегна се тя, — трябва ми номера на Конрад Лий… и си помислих, че ти можеш да ми го намериш.

— Нещата трябва да са сериозни, щом го преследваш отново.

— Нещата не са сериозни — каза раздразнено тя; понякога не можеше да търпи Джайлз, — аз не преследвам никого.

Той се засмя:

— Не забравяй, че разговаряш с мен, мила.

— Как въобще мога да забравя?

Размениха си втренчени погледи.

— Добре — каза той, — спокойно, ще ти го намеря. — Обади се по телефона на няколко души и го откри.

Тя си го записа и се усмихна.

— Благодаря ти, мили — измърка тя.

— Няма защо, любима моя… Сега се пръждосвай оттук по дяволите. Имам страшно много работа.

Клаудия излезе и отиде да пазарува. Купи си рокля от бяло-златисто копринено жарсе и златисти обувки с остри токчета, модерни и секси. Отиде на фризьор и грижливо си направи прическа с косата отгоре. Върна се в къщи, взе си вана, като изля половин шише мускусно масло във водата. Отдели два притеснителни часа за гримирането си и накрая гримът се получи превъзходен.

Докато се облече стана седем часа. Набра номера, който Джайлз й беше дал. Отговори глас с познат акцент, който несъмнено беше този на Конрад. Тя се усмихна. Всичко тръгваше чудесно. Заговори хладно и делово:

— Мистър Лий?

— Да — отговори той с груб глас.

— Обаждам се от списание „Стар“. Вероятно знаете, че тази седмица ще публикуваме ваша фотография на корицата и се попитах дали можете да отговорите на няколко кратки въпроса за вас.

Той продължи с приятелски тон:

— Моя снимка, а? Добре, ще отговоря на няколко въпроса.

Измамено прасе! — помисли си тя

— Благодаря ви много, мистър Лий, просто ми дайте вашия адрес и аз веднага ще дойда при вас. Ще ви отнема съвсем малко време.

Той остана изненадан:

— Не мога ли да отговоря по телефона?

— Не, мистър Лий, важно е да чуя вашите коментари лично. Толкова съм запалена по вас!

— Добре, добре. — Даде й адреса си.

Сдържайки смеха си, тя затвори. Отново се възхити на отражението си в огледалото и звънна но домофона на портиера да извика такси.

Конрад живееше във внушителна къща в Белгрейвия36. Вратата беше отворена от прислужник с бяло сако, който я въведе в библиотеката. Тя изчака търпеливо петнайсет минути, докато накрая Конрад влезе с тромава походка. Не беше се променил. Дебела пура стърчеше между големите му устни и беше облечен с познатото зелено копринено смокингово сако.

Тя стана, заемайки бавно и самоуверено поза, така че тънката копринена рокля да й прилепне още по-плътно. Знаеше, че никога не е изглеждала така добре.

— Здрасти. — Усмихна се провокативно.

Той изведнъж загуби ума и дума. Тя успя да разбере, че не я е познал. Той дръпна пурата от устата си и попита смаян:

— Ти ли си жената от „Стар“?

— Приличам ли на дама журналистка?

Пронизващият му поглед се спусна по тялото й.

Паметта му се раздвижи.

— Хей… ти си мацето от партито, което дадох. — Гласът му се промени. — Хей… какво става тук… какво е всичко това?

— Ти си човек, който трудно може да бъде намерен. Оставих много бележки за теб.

— Е, и?

— Помислих си, че е настанало време отново да се съберем заедно. Само не ми казвай, че си забравил всичкото шоу, което си направихме последния път.

В очите му постепенно започна да се надига интерес.

— Слушай какво, имам гости. Стой тука, а аз ще видя какво мога да направя.

Излезе от стаята и тя се усмихна триумфираща. Беше удивително какво можеше да направи едно приказно тяло.

Той се бави дълго време. Прислужникът влезе с пиене и няколко списания. Тя ги прелисти разсеяно, защото мислеше единствено кога той ще се появи и как утре сутринта тя щеше да бъде Филмовата Звезда Клаудия!

14

От деня, когато се нахвърли върху Клаудия, Дейвид се чувстваше потиснат. Не че беше искал да остане, но ситуацията беше невъзможна. Клаудия се беше оказала, че е стопроцентова немарлива и разпусната жена. Все се излежаваше, четеше списания по цял ден и единствено си даваше труд за външния си вид, когато щяха да излизат. Лежеше в леглото до обяд и никога не пипаше нищо из апартамента. Единственото нещо, на което изглежда беше способна, беше непрекъснатия секс и докато преди той беше винаги готов, сега, когато живееше с нея, просто не можеше да спре. Тя беше ненаситна и постоянно искаща, никога задоволена. Дейвид винаги беше възгордявал себе си заради своя сексуален апетит, но сега ставаше нелепо.

Остана доволен, че имаше извинение да се махне. Но последва депресия, защото вместо да изчисти цялата бъркотия и мръсотия от съзнанието си и се прибере у дома при жена си и децата си, той се озова в положението на немил-недраг, който нямаше къде да отиде, освен в студенината на хотелската стая. Никакъв домашен уют, само четири безлични стени, празно легло и табелка „Не ме безпокойте“.

Върна се на работа. Започна да обмисля възможността да се събере пак с Линда. Счете, че тя трябва да го вземе при себе си. В края на краищата, трябваше да мисли за децата си. Те би трябвало да го искат при тях. Всичко би могло да бъде както беше преди, само че този път той нямаше да е такъв глупак да се хваща на въдицата на някаква си курва като Клаудия. Щеше да е по-внимателен, по придирчив — само отделни, случайни любовни връзки, нищо такова, което Линда да открие.