— Страхотно парти! — рече Джайлз. — А какво ще стане, ако си дойде голямото татенце35?

— Голямото татенце или трябва да се присъедини към забавата, или може да си излезе веднага пак навън.

— Мила моя любима изгора — колко божествено от твоя страна, че ме покани!

Клаудия премигна няколко пъти, докато фокусира погледа си.

— Шърли, бейби, как си ти? — попита накрая тя.

— Чудесно съм, просто чудесно. Току-що се върнах от най-божествения уикенд.

— Изглеждаш великолепно — какъв жесток тен имаш. Къде е почитаемия… как се казваше де?

— Зарязах го, мила. Сега имам най-божествения мъж, просто един сладур. Ще останеш удивена.

— Грабвай едно пиене и се включвай във веселбата. Какво ли не става тук. О… — думите и секнаха, тъй като някакъв италианец, приличащ на сервитьор, я сграбчи изотзад.

— Ти красива — измърка той като котарак. — Аз изям те. Наистина изям добре.

— Хм — рече Шърли. — Изглежда си попаднала в чудесни ръце. Ще се видим по-нататък, миличка. — Остави Клаудия да се бори с италианеца.

Клаудия не беше го виждала никога.

— Остави ме на мира, простако — каза тя.

Но той беше много силен.

— Ти красива — каза той гордо. Очевидно английският му речник беше ограничен. Изви я в ръцете си и я целуна.

— Дъхът ти вони! — възкликна тя, продължавайки да се съпротивлява.

Той я притисна още по-силно и отново я целуна.

Точно в този момент се появи Дейвид. Стоеше в яростна поза на входната врата на апартамента. Веднага забеляза Клаудия и с големи, енергични крачки прекоси стаята и бързо изтласка италианеца настрани — с един смазващ юмрук в лицето. Мъжът се строполи на пода и от носа му започна да тече кръв.

Дейвид насочи сега вниманието си към Клаудия.

— Ти, шибана курво — каза той, замахна и я удари силно през лицето.

Никой в действителност не забеляза какво става. Музиката беше много силна и всички бяха доста пияни.

— Разкарай тоя боклук оттука! — изръмжа Дейвид.

Тя потри бузата си, очите й се ококориха и изпълниха със сълзи — повече от болката, отколкото нещо друго.

— Ах, ти, копеле — изкрещя тя. — Как смееш да ме удряш, как смееш?

— Ще правя каквото си искам. Аз те купих, нали така? Сега разчиствай това проклето жилище.

— Можеш да вървиш по дяволите, копеле такова. — Приклекна над италианеца и взе главата му в скута си.

— Предупреждавам те, Клаудия, ще ме накараш да отида твърде далеч.

Тя не му обърна внимание.

Той остана неподвижен и безмълвен няколко секунди, след това каза:

— Добре — и влезе в спалнята.

Точно в този особен момент Джайлз достигаше най-после, след дълга борба с инструмента си, оргазъм с кльощавата червенокоска. За нещастие това събитие ставаше точно по средата на леглото на Дейвид.

Дейвид изпсува силно, но това не обезпокои Джайлз. Той продължи да се клати, въпреки че момичето изписука и се опита да се отдръпне.

Дейвид мрачно грабна един куфар, оставен отгоре на гардероба. С енергични, но старателни движения отдели своите дрехи от тези на Клаудия, пъхайки в куфара колкото може повече.

Джайлз и момичето станаха. Тя погледна Дейвид със святкащ, гневен поглед, докато оправяше дрехите по себе си.

— На някои хора просто не им пука — измърмори тя. — Просто се бъркат навсякъде.

Джайлз се поклони подигравателно:

— Представлението свърши, следващото шоу е в четири часа.

Двамата излязоха от спалнята.

Дейвид заключи вратата след тях и продължи да събира багажа си. Напълни три куфара. Умът му преливаше от ярост. Когато свърши, отключи вратата и с решителна крачка се отправи към входната врата с два от куфарите. Партито продължаваше на пълни обороти. Върна се за третия куфар.

— Бай-бай, мили — извика Клаудия, успявайки да се чуе над глъчката. Премина със залитаща походка през стаята към него. Предния цип на гащеризона й беше отворен до кръста и гърдите й напираха да се освободят от него. Косата й беше диво разрошена, а по лицето бе изцапана с кръв.

— Изглеждаш прекрасно — каза той. — Точно като дребна, пияна развратница и повлекана, каквато си.

Тя се засмя.

— Еби се отзад — изкрещя тя. — Изчезвай от тука, гъз такъв, и не се връщай. Ти си една проклета досада!

Джайлз се присъедини към нея:

— А така, кажи му, малката — каза той, пъхайки ръка през отворения й цип.

Тя направи неприличен жест и обърна гръб. Дейвид излезе.

13

— Но какво става, мили мой? — гласът на Клаудия беше нервен и студен, докато говореше по телефона. — Искам да кажа, че те вече са тук от десет дни, и ти вече трябва да си разбрал нещо.

Агентът й отговори уклончиво:

— Не мога да получа никаква определена дата от ТЯХ.

— Но аз подписах контракт за двудневна работа — контракт, помниш ли?

— Да, знам. Но те ти платиха за работата, която трябваше да вършиш. Не им трябва да те използват.

Тя изръмжа гневно:

— Какъв агент си ти? Аз трябва да участвам в този филм. Това е голям филм и ще ми дойде много добре — много по-добре, отколкото тия статистки дреболии, които все ми предлагаш. Ако не можеш да го направиш, кажи ми, и ще си намеря някого, който може!

Гласът на агента й стана смирен:

— Правя всичко, което е по силите ми.

— Явно силите ти не са достатъчно. Остави тая работа, сама ще се заема. Аз ще се обадя на Конрад Лий. — Тръшна слушалката.

Апартаментът беше в ужасна мръсотия. Новата чистачка беше напуснала на следващия ден след партито. Всъщност, партито беше продължило и на сутринта, когато тя пристигна. Хвърли ужасен поглед на отворилото вратата червенокосо момче, което по някакъв начин беше облякло гащеризона на Клаудия, и напусна.

Партито беше добро — беше продължило три дни. Клаудия не си спомняше много от него, но Джайлз я увери, че е било като жив наркотичен екстаз.

Дейвид не се беше върнал. Не се беше обадил по никакъв начин, въпреки, че срамежливата му секретарка беше дошла след около седмица да събере пощата му и да каже, че за в бъдеще тя следва да бъде изпращана в офиса му.

Клаудия не чувстваше, че й липсва. Дори се радваше, че си е отишъл. Беше много ограничено да се живее с някой, който постоянно следи всяка твоя стъпка. Беше се хванала с него, защото бе лесно и защото беше напуснал жена си и защото просто така се случи. Беше наистина по-скоро добре, че някой плащаше всичките й сметки и безбройните нови дрехи и в това отношение нямаше никакви проблеми.

Сега трябваше да се замисли да се върне пак на работа — тайната работа, която винаги й беше давала достатъчно пари да живее комфортен, независим живот.

Естествено, по-добре беше да участва във филма на Конрад, да стане звезда и по този начин да направи много пари. Но не изглеждаше, че ще стане така. Тайният й начин на правене на пари й доставяше познато, тръпнещо удоволствие. Никой от приятелите й не знаеше за него. Винаги го беше пазила като съкровена тайна. Преди да живее с Дейвид всеки се беше чудил, но никога не беше разбрал, как тя успяваше да бъде толкова финансово осигурена. Работата й беше вълнуваща. Слагаше си перуки и си нанасяше специален творчески грим, което напълно дегизираше отличителните й черти. Когато се увереше, че е станала достатъчно различна, играеше главни роли в порно филми. За около четири години се беше появявала в трийсет такива филми, заработвайки доста пари по този начин. Толкова успешно се дегизираше, че беше позната като три съвсем различни момичета, които бяха постоянно търсени от почитателите, които гледаха крайния продукт. Ако искаше да работи пак, всичко, което трябваше да направи, беше да се обади по телефона. „Тук е Ивет — или Кармен — или Мария“ — и се договаряше накратко. Плащаха й в брой и обажданията правеше тя — те нямаха никакъв начин да се свържат с нея. Този начин наистина беше много добър.

Въпреки това обаче, не беше сигурна дали иска отново да го прави. Понякога партньорите й в главните роли не й бяха много приятни и тогава, ако не беше в добро настроение, сцените щяха да са доста мрачни. Но не — да се снима във филма на Конрад щеше да е най-добре и ако агентът й не можеше да го уреди, тя определено можеше. Конрад навярно щеше да остане много зарадван да я чуе отново.

Свърза се с хотела, в който той беше отседнал предния път, но не беше регистриран. Обади се до студиото и говори със секретарката, която записа името й и каза, че ще предаде нейната бележка на мистър Лий. Опита се да открие къде живее той — момичето беше вежливо, но категорично:

— Не ни е разрешено да разкриваме адреса на мистър Лий — каза то. — Определено ще се погрижа той да получи бележката ви.

Не се получи задоволително. Клаудия искаше да се добере лично до него. Джайлз щеше да може да го намери. Джайлз имаше способността да се добере до всеки. Обади му се по телефона в неговото студио, но никой не отговори.

— По дяволите! — измърмори тя и накрая стана от леглото.

До входната врата имаше купчина бележки за плащане на различни сметки. Дейвид беше спрял да плаща всичко, откакто си беше заминал, и бележките постоянно се натрупваха. Не можеше да го задължи с никоя от тях, тъй като апартаментът и плащанията на услугите бяха всичките на нейно име. Явно трябваше да открие Конрад, да се хване за него и да стане звезда.


Линда остана в провинцията при своите родители и децата по-дълго, отколкото очакваше. Беше толкова спокойно, тихо, децата играеха навън по цял ден, а тя седеше в къщата с майка си, която все се суетеше край нея. Беше извънредно отморяващо, и знаейки, че завръщането в Лондон, щеше да е начало на един нов живот, тя се отдаде на краткото удоволствие да бъде на спокойно и сигурно място при своите родители и мислено се вкопчи в приятните спомени от времето, когато живееше с тях.

Майка й поиска тя да остане при тях за постоянно.

— Продай си къщата — настоя тя. — Тук има достатъчно място за теб.