— Дава се развод и издръжка на двете деца. Всички разходи да се платят от съпруга. Сумата и достъпа да се уточни в адвокатската кантора.

Всичко свърши. Тя напусна мястото си замаяна. Адвокатът й се втурна към нея и я хвана под ръка.

— Моите поздравления — прошепна той.


Джайлз закъсня, както обикновено. Винаги закъсняваше. Когато пристигна, беше натоварен с фотоапарати и изглеждаше уморен.

— Направи ми едно силно кафе, мила — каза той. — Имах ужасна сутрин — правих снимки посред „Ню Форест“31. — Тръшна се в един фотьойл, протегна крака напред и се прозя. — Знаеш ли, бърлогата ти е страхотна, почти си струва да търпиш твоя приятел заради нея.

— Почти? — попита любопитно Клаудия. Тя си беше сложила изкусно грим. Блед, кремав фон дьо тен, умело съчетан със съответния тон руж, бледо червило и добре нанесени сенки около очите, които подчертаваха тяхната големина и чувственост. Изглеждаше знаменито.

— Да-а, почти. Искам да кажа, е, да де, голяма мъка е той. Хей, изглеждаш страхотно. Бих искал да те снимам така вечер. До колко късно мога да остана?

— Докато Дейвид се прибере. Знаеш колко е ревнив. Ще му звънна към пет и ще видя кога ще се прибере.

— Искам да снимам нещо бясно на терасата — нещо такова — силуетът ти да се очертае на фона на гледката на Лондон. С много коса, разпиляна край главата и тъй нататък.

— Звучи ми добре. — Беше облечена с розова дочена риза, напъхана в подхождащи на тоалета й панталони с колан с голяма златна тока и бели ботуши.

— Готини дрешки — рече той. — Можем да започнем така — да ги събличаш една по една.

— А как е любовният ти живот? — попита тя. — Още ли си с оня кльощав модел?

— Да-а, скъсваме редовно на около всеки две седмици, но след това отново се събираме.

— Виждам я на корицата на всяко списание, което си купувам. Страхотна е, не толкова, защото е наистина готина, а защото излиза много фотогенично.

— Знаеш, че лицето й е само за снимки. Щом види фотоапарата и лицето и се превключва сякаш в друга форма, оживява се. Иначе е съвсем застинало. Мисля, че връзката ни продължава да върви, само защото тя наистина просто се чука с моя фотоапарат и страшно ми харесват резултатите. Прави ми много пари. И не мога да се разделя с нито една снимка, която съм й правил.

Телефонът иззвъня. Беше агентът на Клаудия с добри новини. Снимачният екип щеше да се върне само след няколко дни и щяха да я потърсят вероятно следващата седмица.

— Режисьорът пристига днес със самолет — каза агентът й — и компанията ще го накара да обещае точно определена дата.

— Жестоко! — Остана видимо зарадвана. Беше чакала шест месеца това да се случи.

— Да започваме — каза Джайлз, когато тя затвори слушалката, — преди да съм заспал.

Започна да работи бързо, използвайки три различни апарата. Отдаде се целия на заниманието си, погълнат изцяло от действията.

Клаудия цъфтеше пред апаратите: усмихваше се, цупеше се, ръмжеше като тигрица; големите й чувствени очи гледаха постоянно с невинен поглед, а устните бяха отворени и лъскави. Разкопча розовата риза и я остави небрежно отворена. Отдолу не бе облечена с нищо.

След известно време Джайлз каза:

— Съблечи си ризата и сгъни ръце около цицките си. А така — страхотно! Изръмжи. Точно така, бейби, прекрасно. Единият крак леко сгънат, погледът изненадан — жестоко! Сега си покрий циците с длани, погледни ме като дете с големи учудени очи, браво! — Продължи да снима, снимка след снимка. — Изглеждаш жестоко. Обърни се с гръб към мен и завърти бързо глава настрани, остави косата ти да падне — страхотно! Хей, слушай, имам една идея, само да не би да не искаш да се мокриш. Облечи си пак ризата и ще те полея с вода с маркуч. Ще изглеждаш като динамит! — Вдигна маркуча, който се използваше за поливане на цветята, насочи го към нея и пусна водата.

Тя изпищя и се засмя:

— Студено е!

Той хвърли маркуча и вдигна фотоапарата си.

Беше прав, наистина беше ефектно. Дрехите й се бяха намокрили, прилепнали плътно до тялото, сливайки се с всяка форма, и зърната й изпъкваха твърди и силни.

След като бяха цял час на терасата, Джайлз каза:

— Да влезем вътре, мила. Наснимах те достатъчно добре вън.

Тя трепереше.

— Тръгвай към душа — рече той. — Не искам да настиваш, вземи си топъл душ. Събличай се бавно, искам да хвана всичко.

Последва я в банята с апаратите си, улавяйки всеки миг, докато тя събличаше с труд мокрите си дрехи и закрепваше косата си с няколко фиби. След това тя застана под душа. Тялото й блестеше, докато струите вода се блъскаха и разпръскваха от него.

— Облегни се по гръб — каза той, — затвори очи, просто остави водата да пада върху теб. Страхотно!

Вдигни ръце зад главата, много добре, мила, страхотно е.

Свършиха в банята и Джайлз каза:

— А сега малко в спалнята и после — край.

Тя си облече съвсем тънка шифонова роба, украсена с пера и пусна косата си. Робата беше прозрачна и създаваше черен ореол около тялото й.

— Легни точно по средата на леглото, повдигни главата си, сгъни единия крак леко, не, левия си крак, мила — точно така. Оближи устни и ме погледни, както знаеш. Не, много сериозно гледаш, погледни ме съвсем леко, както преди малко. — Щракна няколко пъти и после свали фотоапарата си. — Слушай, не искаш ли тези снимки да изглеждат наистина хубави?

— Естествено, искам — какво има? — Седна в леглото и съвършените й гърди се показаха от робата.

— Просто нямаш нужното изражение, престараваш се. Трябва да се отпуснеш, малката.

Тя се протегна.

— Отпуснах се.

— Да-а, знам, но разбираш какво искам — искам котката, която току-що е зърнала сметаната.

— Тогава дай ми сметаната… — Протегна се към него.

— Точно това имах предвид.

Бързо преминаха към секса, продължиха бавно, почти импровизирано, а след това той стана бързо и вдигна фотоапарата си.

— Стой така, както си. Чудесно. Сега изглеждаш истински автентична!


Дейвид се обади по телефона на Клаудия в пет часа. Преди това той размишляваше над въпроса дали да я вземе със себе си с мистър Тейлър от „Фула Бийнс“ или не. Накрая реши, че е по-добре да не го прави, тъй като щеше да й отделя повече внимание, отколкото на мистър Тейлър, и това щеше да унищожи целта на извеждането.

— Какво правиш? — попита той.

Тя се изкикоти:

— Просто си лежа.

Той й каза какво ще прави вечерта и тя му отговори:

— Много добре, ще си намеря някаква работа.

— Защо не си легнеш рано? Ще те събудя, когато се върна.

Тя се засмя изведнъж:

— Хей, Дейвид, караш ме да се чувствам като съпруга. Сигурен ли си, че няма някое дребно палаво парче до теб сега?

— Честно ти казвам, Клаудия, не бъди така глупава.

Тя се засмя:

— Не се притеснявай, не бих имала нищо против. Всичко, което ти можеш да правиш, мога да правя и аз.

— Вечерята ми е делова. А ти, какво мислиш ти да правиш?

Тя замълча кратко, после каза:

— Президентът на Америка.

— Какво?

Тя се засмя отново:

— Просто се шегувам. Отивай, вярвам ти. Пожелавам ти приятна вечеря. Вероятно ще поканя няколко души и ще поседим да си побъбрим и дочакаме твоето височайше завръщане.

— Добре — каза той неохотно. — Но едно по-ранно лягане ще ти се отрази по-добре.

— Май започваш мнооого да се притесняваш. — След това имитира гласа му — Едно по-ранно лягане ще ти се отрази по-добре!

Той не обърна внимание на забележката й:

— Ще ти се обадя по-късно. Дръж се прилично.

— Да, сър. Нещо друго, сър?

— Дочуване. — Затвори слушалката, ядосан от думите й. Ядосан, че продължаваше да я ревнува. Ядосан, че тя щеше да кани гости у тях. Щеше да опита да намери на мистър Тейлър някоя похотлива компаньонка с консумация и да се отърве от него рано. Влезе в банята в офиса си да смени ризата си и да се обръсне.

Мис Фийлд почука притеснено да му каже приятна вечер и той я удостои да зърне голия му гръден кош. Тя се изчерви силно и той се почуди разсеяно дали някога е лягала с мъж. Наистина не можа да си го представи. Тя носеше големи розови долни гащи до колената, които той беше забелязал веднъж, когато тя беше седнала срещу него да й диктува. А и отпред беше плоска като дъска. Горката мис Фийлд32, кой щеше да поиска да легне с безгърдо, грозно момиче? Спомни си, че веднъж беше чукал възможно най-ужасно изглеждащата жена — кривогледа, с развалени зъби, с акне, но точно такива бяха най-големите и най-добрите чукачки и бяха страхотни по позите. Беше се оказала чудесно парче в леглото, но той не си даде труд да я види пак, лицето й беше предостатъчно.

Дейвид се беше срещал преди с мистър Тейлър за кратко. Той беше дебел мъж на средна възраст, с оредяваща кестенява коса, грижливо сресана, така че да покрие максимално от скалпа му. Имаше дебел, ланкширски акцент и дебела жена от Ланкшир33 и двама подобаващи на техните мащаби синове. Той беше живо отегчение.

Дейвид се срещна с него в бара на неговия хотел. Той пиеше бира „Лагер“, но веднага премина на скоч, щом Дейвид пристигна.

Дейвид се опита да изглежда очарователен, но представата на Бърт Тейлър за очарователен беше за човек, който пие бързо и разказва непрекъснато мръсни истории.

Дейвид се опита да го зарадва по този начин и Бърт го удостои със силни, енергични избухвания в смях и конспиративни намигания. Докато отидат в ресторанта, Дейвид вече беше претръпнал, а Бърт беше пиян.

Дейвид се опита да вмъкне малко бизнес в разговора, но Бърт бързо превключи темата отново на секса, като отбеляза как би се обзаложил, че Дейвид има безброй палави мацки, които непрестанно преминават през офиса му.

— Всичките тези момичета-модели — рече Бърт с похотлив тон, — знам аз как си получават работата при вас — като спят с теб, а?

Дейвид не възрази.

Накрая излязоха от ресторанта. Бърт си припяваше откъси от стари ръгбистки песни. Дейвид го потупа по гърба: