Точно като се връщаше обаче, чу ниско гърлено хихикане. Огледа се пак из терасата и видя в другия ъгъл двойка, вкопчила се в гореща прегръдка.

Използвайки прикритието на близките сенки се приближи до тях. Момичето дърпаше главата на мъжа надолу към гърдите си, които напираха да изхвръкнат от роклята й. Галеше го интимно.

— Ти си най-щурата, Клаудия — избоботи той. — Най-добрата на всички времена. — Сега той дръпна роклята й надолу и тя се смъкна на кръста й. — Толкова ми липсваше. Една нощ без теб беше като истинско убийство.

Шокирана и слисана Линда се отдръпна от тях. Това беше Дейвид. Нейният неверен, лъжлив съпруг.

Успя да намери сили да се върне в салона и зашеметена се насочи към входната врата.

Джей я сграбчи за ръката.

— Какво има? Изглеждаш ужасно, какво се е случило?

Тя го погледна, но очите й не виждаха.

— Трябва да се махна оттук — смотолеви тя, оттласквайки ръката му, и се отправи отново към вратата.

Той отново я хвана здраво под ръка и я отведе до най-близкия бар.

— Дамата желае едно голямо бренди, бързо — каза той. — Сега, кажи ми какво се е случило. — Стисна я за ръката. — Кажи ми — повтори той с по-мек тон.

Тя го погледна. Погледът й беше изпълнен с уплаха.

— Подозирах, че изневерява — може би понякога, по време на командировките си — но сега, когато съм съвсем до него… Просто е ужасно.

Сервитьорът й подаде брендито и тя отпи големи глътки.

— Аз, аз търсех Дейвид. Исках да го предупредя за оная пияна уличница. Лори ми каза, че е на терасата. Излязох и той беше там с нея. Натискаха се — роклята й беше наполовина съблечена. Говореха си едни такива неща…

— Ох, Господи — каза Джей. — Тоя тъп кучи син. Виж какво, момичето беше пияно. Навярно той се е опитвал да се отърве от нея.

Погледът на Линда се изпълни с презрение.

— С думи като „една нощ без теб беше като истинско убийство“ ли?

— Какво искаш да направиш? — попита Джей. — Да те закарам ли у вас?

Тя поклати глава отрицателно:

— Какво мога да направя? Това е край за мен. Свърших с него. Искам развод. — Гласът й трепереше. — Никога повече не искам да разговарям с него.

— Виж какво… не е добре да вземаш решения, когато си разстроена. Нека те заведа у вас. Веднага ще се върна обратно тук и ще разговарям с Дейвид. Ще му кажа да не се прибира довечера.

Тя се засмя горчиво:

— Кажи му въобще да не се прибира в къщи. Кажи му да си върви с неговата „най-добра за всички времена“ малка курва. Кажи му, че може да прави каквото си иска, защото вече не ми пука. — Отпи още една голяма глътка бренди. — След миг ще започна да плача, моля те, изведи ме оттук.

Взеха такси до хотела. Линда се притесняваше да не би Лори или Дейвид да забележат, че ги няма, и Дейвид да се втурне да я търси у дома, но Джей я успокои:

— Ще се върна на партито след час и ако той е забелязал, че те няма, може да си сигурна, че само ще се оглежда наоколо. А Лори — тя дори няма да разбере, че съм отсъствал.

Когато пристигнаха у дома й, Линда въздъхна:

— Толкова съм притеснена — да те занимавам със себе си, да ти досаждам и всичко останало. Цялата ситуация е толкова ужасна.

— Не се притеснявай. — Хвана я за ръката утешително. — За твое успокоение и аз самият се озовах веднъж точно в същата ситуация. В Холивуд, на едно страхотно парти, първата ми жена, Джени, изчезна. Претърсих навсякъде и накрая я намерих в леглото с домакина. Както виждаш, наистина те разбирам.

— И какво направи?

— Постъпих глупашки. Дадох й още един шанс. Веднъж се прибрах един ден по-рано и я намерих да се друса с момчето, което разнася стоки по домовете.

Продължиха да седят, без да проговорят още известно време, след което Джей каза:

— Предполагам, че за някои хора една жена или мъж са достатъчни, но не за всички хора, които аз познавам. Мисля, че човек получава в живота това, което заслужава. Аз съм женен три пъти — всеки път за красиво момиче с мозък, колкото на заек. Това трябва да е някакво мое заболяване — все се женя за красиви, но глупави жени.

Линда се поколеба:

— Аз… аз тази седмица изневерих на Дейвид. За първи път от единайсет години. Толкова се срамувам сега за това. Беше с едно момче… двайсет и две годишно момче — не знам защо… — Гласът й постепенно заглъхваше. — Дейвид не беше ме докосвал от месеци. Бяхме толкова отчуждени, въобще не се прибираше в къщи. Случи се просто така. Предполагам, че съм толкова виновна, колкото и той.

— Никога не се чувствай виновна. Какво може да ти помогне това? Сега заспи спокойно, без да мислиш за нещата и виж как ще се чувстваш сутринта. Имаш малки деца, така че не вземай прибързани решения.

— Лека нощ, Джей… Благодаря ти за всичко.

— Линда, ще ти се обадя утре. Почини си спокойно, всичко ще се оправи.


Клаудия намери Дейвид в групата, сред която беше Лори. Промъкна се с тихи стъпки отзад и притисна тялото си до гърба му. Закри очите му с ръце и профъфли с глас на Мерилин Монро:

— Познай кой е, бейби!

Тялото не можеше да бъде сгрешено. Той се изненада и се възбуди силно. Тя му въздействаше най-невероятно; просто трябваше да знае, че е тук и да я очаква.

Обърна се бавно. Очите му оглеждаха наоколо да види дали Линда не е наблизо. Не беше.

— Здравей, Клаудия.

— Здравей Клаудия — имитира тя неговия глас. — Не мога ли да получа по-добър поздрав от този? Между другото, можеш да си напъхаш твойта реклама за „Красивата Девойка“ в задника.

Всички от групата се вслушаха, включително Лори. Той стисна Клаудия за ръката, причинявайки й силна болка.

— Да отидем да намерим Линда — каза той, отдалечавайки се и дърпайки я с него.

— Да отидем да намерим Линда?! — повтори тя думите му недоверчиво, без да усеща никаква болка в ръката. — Трябва да се шегуваш!

Той я изведе с решителна крачка на терасата и намери пуст, тъмен ъгъл. Веднага, щом я пусна, тя обви ръце около врата му и го целуна.

— Липсвам ли ти? — прошепна тя. — Така щях да ти се ядосам, но не можах. — Изкикоти се. — Чувствам се смазана, както знаеш.

— Ти си една кучка, да ме зарежеш на масата в оня ресторант, да ми се обадиш посред нощ. Щяла да ми се ядоса. Ами аз?

Тя захапа ухото му и започна да трие тялото си о неговото. Роклята й се държеше на две тънки презрамки. Той ги свали и я съблече до кръста. Отдолу нямаше нищо. Жадно насочи уста към гърдите й.

В този миг разумът му изчезна напълно. Той беше с Клаудия и трябваше да я има. Нямаше значение, че бяха на обществено място. Че неговата жена беше някъде тук. Че някой можеше да се появи.

Беше тъмно. Той я повали на студения бетон и вдигна роклята й. Нямаше никакво бельо.

Облада я бързо. Всичко свърши за една минута.

— Господи! — измърмори той доволен. — Господи!

Тя лежеше, кикотейки се, роклята й беше събрана на кръста. Той я дръпна за ръката и изправи, огледа се наоколо и с облекчение видя, че никой не ги е забелязал. Тя беше безразлична.

— Трябва да се върнем вътре поотделно.

— Да ти го начукам! — отвърна тя.

— Току-що го направи. — Оправи вратовръзката си и избърса лицето си с носна кърпичка, за да заличи всякакви следи от червило. — Ще ти се обадя утре. Ще се измъкна рано от офиса и ще дойда при теб. Имам изненада за теб.

— Винаги имаш изненада за мен. Ти си мъжът с постоянно надървен кур! — Засмя се. — Ама че ще стане за заглавие за телевизионен сериал… чакай да помисля: „Мъжът с перманентно надървения“, в главната роля Дик Хемптън.

Той я целуна.

— Ти влез първа, иди право в дамската тоалетна, изглеждаш цялата раздърпана.

— Благодаря ви, любезни сър. Сигурен ли сте, че сте свършили с мен.

— Тръгвай, бъди добро момиче. Ще се опитам да ти се обадя по-късно.

Тя изплези език и го завъртя неприлично, после с бавна, спокойна походка прекоси френските прозорци25 съвсем невъзмутимо.

Той пое дълбоко дъх — какво момиче! След като изчака пет минути за по-сигурно, я последва. Партито продължаваше на пълни обороти. Грабна чаша пиене от преминаващия сервитьор и започна да се оглежда за Линда. Да се сблъсква с Клаудия на партита се превръщаше в опасен навик.

Забеляза Лори да танцува с някакъв опърпан актьор. Движеше ханша си с ритмични тласъци и се въртеше. Определено знаеше как да се движи.

Приближи се до нея.

— Виждала ли си Линда?

Тя погледна безизразно.

— Последният път, когато я видях, отиваше на терасата да те търси.

— Терасата ли? — каза той слисан.

— Терасата, миличък. — Отдалечи се от него с въртеливи движения.

Той започна да търси Линда по-сериозно. Проправи си път през салона, през групи хора, които се смееха и бъбреха весело. Някакво момиче го сграбчи за ръката. Беше слаба и хубава. Спомни си, че беше приятелката на Клаудия от ресторанта.

— Здрасти, сладичък — изкука тя. — Готино ми е да те скивам тука.

— Здрасти — огледа се за нейния голобрад приятел.

— О, Джеръми отиде да ми донесе още едно пиене. — Не пусна ръката му. — Партито е супер, но не очаквах да те видя тук.

— Защо не? — каза той спокойно. Беше доста слаба за него, за да я счита привлекателна.

— Доколкото знам, всички сме модерни и тъй нататък, но ти ме шашна като ревнив тип.

— За какво говориш? — тръсна ръката си и се освободи.

— В края на краищата това парти се дава от Конрад Лий за Клаудия, и не мислех, че ще дойдеш. Искам да кажа, че човек не бива да бърка бизнеса с удоволствието, а той е по бизнеса. — Усмихна се лукаво. — Ето, идва Джеръми с пиенето ми. До скоро — и се отдалечи.

Той остана на място, разгневен. Клаудия не беше споменала за Конрад Лий или за факта, че партито е за нея. Кучка! Кучка! Не преставаше да му се слага.

Забрави съвсем за издирването на Линда и започна да търси Клаудия. Искаше да си изясни някои факти.


Джей се върна на партито. Беше замислен. Ситуацията беше сложна — да кажеш на друг мъж, че не може да се прибере у дома при собствената си жена. Това би могло лесно да свърши с кроше по носа. Видя Дейвид в другия край на залата да разговаря с някакво момиче. Дейвид Купър. Симпатичен мъж, едър и мургав. Жените всичките си падаха по него. Лори бе казала, че мисли, че той вероятно е фантастичен в леглото, но от разговора с Линда не остана с такова впечатление. Лори имаше навик да казва, че повечето мъже са фантастични в леглото, което беше неин похват да дава на Джей да разбере, че тя не мисли, че той е.