Джаки Колинс - Светът е пълен с женени мъже

— Знаеш какво мисля аз за брака. Не е за мен, Шърл, миличка. Аз обичам да съм сама. Както и да е, ти срещна Джеръми първа!

Джеръми почервеня отново и погледна подобаващо поласкан. Дейвид стана.

— Мисля, че масата ни е готова — каза той.

— Запазили сте маса? — каза Шърли замислено. — А ние забравихме и сега ще трябва да чакаме със столетия за маса, а аз умирам от глад. — Поколеба се за секунда-две и после продължи — Слушайте какво, защо не вечеряме всички заедно? Не съм те виждала от толкова време, Клаудия, ще бъде много весело!

— Масата ни е за двама — каза Дейвид със суров тон.

— Няма да имаме нищо против да се постесним до вас мъничко, нали Джеръми?

Джеръми кимна безлично.

— Какво ще кажеш? — обърна се Шърли към Клаудия.

Клаудия погледна безпомощно Дейвид и каза:

— Добре, ще се радваме много.

Последваха сервитьора до масата и докато вървяха, Шърли махаше с ръка и се усмихваше на различни хора.

— Мисля, че заведението е просто изумително — отбеляза тя, когато стигнаха до масата. — Сигурна съм, че ако човек седи тук една седмица ще види, че го посещава абсолютно всеки, когото познава, нещо като летище „Лондон“ — изкикоти се силно.

До края на вечерята Дейвид беше в мрачно, безмълвно настроение, а Джеръми нямаше какво да каже, така че целият разговор се поддържаше от Шърли и Клаудия, която се включваше от време на време. Шърли беше страстен читател на списание „Куийн“, особено на страниците му за светски новини, и главните и теми на разговор бяха кой с кого е бил видян и какви добри партита се даваха. Джеръми очевидно беше канен на повечето от тях и Шърли се впускаше в най-подробни детайли за най-отегчителни неща. Например, лейди Клариса Колт носела една и съща рокля на две различни партита, а почитаемата Аманда Лоурънс дала парти в чест на въвеждането й в обществото, на което шампанското не им стигнало.

— Беше толкова ужасно — едва не зарида Шърли. — На човек просто никога не трябва да му свършва шампанското! Толкова е притеснително!

Когато преминаха към десерта, Джеръми я покани на малкия дансинг, където се притиснаха един друг непохватно.

— Да се махаме оттук — предложи Дейвид. — Чух толкова много глупости, че все едно ми е говорила една тъпа сополива крава.

— Съжалявам, мили — отвърна утешително Клаудия. — Тя наистина малко прекалява.

— Малко прекалявала! Та това е чисто подценяване за нея. Коя е тя, все пак?

Усмивка заигра леко по устните на Клаудия.

— Когато дойдох за пръв път в Лондон, работех в клуб. И тази палава мис работеше там.

— Какво правеше ти в клуб? — попита Дейвид изненадан.

— Трябваше да припечелвам някакви пари, а оня актьор, с когото дойдох, изглежда никога нямаше да започне да практикува, така че започнах работа в клуб.

— И какво работеше?

— Танцът на седемте воала! — засмя се тя.

— Какво? Трябва да се шегуваш.

Усмивката й леко избледня.

— Не се шегувам. Виж какво, нямах никакъв талант да правя каквото и да е друго. Или трябваше да стана такава, или да бъда момиче с консумация в някое заведение, където да посрещам разни дърти мръсни типове и да ме мачкат в лапите си. И предпочетох да започна да си събличам дрехите всеки ден. Могат да гледат, но не могат да пипат.

— Излиза, че не знам нищо за теб, нали така?

Очите й се отклониха от него и погледнаха в пространството.

— Никога не си даваш труд да се вслушваш. Като всички мъже, основната ти цел е да ме вкараш в кревата колкото може по-бързо. — Последва кратко мълчание, след което тя се засмя обидчиво. — Извинявай, моето минало е живо отегчение, наистина, защо ще искаш да слушаш за него.

Дейвид тъкмо щеше да отговори, когато Шърли и Джеръми се върнаха.

— Джеръми има супербожествено предложение — каза Шърли. — Има едно уютно нощно клубче в Уиндзър Касъл и той предлага всички да се изтупаме там.

Дейвид я погледна озлобено:

— В двореца Касъл, естествено.

За миг бледосините очи на Шърли блеснаха гневно, но после тя направи нацупена гримаса, след което бързо се засмя и отговори:

— Не, миличък, не в двореца в квартал Касъл.

— Тогава нас не ни брой — изстреля Дейвид.

— Слушай, старче, сигурен ли си в приказките си? — заекна Джеръми.

Клаудия се намеси припряно и прекъсна разговора:

— Дейвид е уморен. Вие двамата тръгвайте, а ние, ако променим решението си, ще дойдем по-късно.

— Добре — каза Шърли. — Но наистина опитайте да дойдете. — Сграбчи Джеръми за ръката. — Хайде, мили мой, да оставим тия две влюбени птици да си чуруликат на спокойствие.

Тя хвърли гневен поглед към Дейвид, махна весело с ръка на Клаудия и дърпайки Джеръми след себе си, двамата се отправиха към изхода.

Клаудия започна да се смее.

— И най-малко не го намирам за смешно — рече Дейвид навъсено. — Предполагам, че също така са ми направили добра сметка. Безкрайни благодарности за чаровната вечер.

Смехът й стана още по-силен.

— Съжалявам. Но честно казано, наистина е смешно. Ако познаваше Шърли само преди няколко години, мисля че сега просто щеше да ти се струва невероятно. Тя беше на всеки и на всички!

— А ти?

Изведнъж тя престана да се смее. Заби поглед в него в продължение на няколко секунди и после каза бавно и спокойно:

— Мисля, че вече почти сме достигнали края на нашите отношения, щом можеш да говориш така. — И преди той да може да отговори, тя стана от масата и проправяйки си път през ресторанта, се изгуби от поглед.

Той бързо извика за сметката.

— Дейвид Купър, нали? — гласът беше силен и американски.

Дейвид погледна и се стъписа: до него стоеше Джей Гросман.

— Ами, здравей — каза той неловко.

— Къде е Линда? — Джей огледа многозначително доскоро заетите места на масата.

Дейвид се попита дали той е видял Клаудия да излиза.

— В къщи си е — каза той и след това, посочвайки местата край себе си, продължи — Имах делова среща, но се наложи всички да хукнат навън. — В този момент сервитьорът донесе сметката. Дейвид хвърли пари на масата и бързо стана. — Радвам се, че те видях, Джей.

Джей не беше човек, който да се остави да бъде подминат.

— Ела и кажи здравей на Лори. Ще остане много разстроена, ако й кажа, че съм те видял и не съм те довел при нас да пийнем нещо.

— Само за една минута — каза с неохота Дейвид. — Линда ме чака у нас.

Семейство Гросман седяха на маса, която беше точно от другата страна на салона и Дейвид се зарадва като забеляза, че най-вероятно не са могли да видят неговата маса от тяхната. Джей го беше забелязал съвсем случайно, връщайки се от тоалетната.

Лори, както преди, изглеждаше високомерна и изрядна. Беше поставила грижливо всеки рус косъм от косата си на мястото му, а лицето й представляваше маска от безупречен грим. Беше облечена с бледокафява шифонова рокля, която имаше дълбоко издайническо деколте.

— Радвам се да те видя отново — каза Дейвид, без да успее да отклони погледа си, който се беше зареял из деколтето й.

— Както и аз — отвърна тя със своя леко възбуждащ, безсъдържателен, провлечен говор.

— Хайде, седни и си пийни — рече Джей.

— Ами… — той потърси извинение, умът му започна да се лута, но не можа да измисли нищо и, по дяволите, помисли си той, очите му пак се фиксираха неотклонно върху деколтето на Лори. Седна.

— Какво ще поръчаш? — попита Джей.

— Скоч с лед.

Джей повика сервитьора. Лори извади от чантата си малка златна пудриера с огледало и започна с леки потупвания да нанася корекции на и без това съвършения си грим.

— Разговарях днес с Линда — рече Джей. — Тя спомена, че ще говори с теб да дойдете с нас утре на вечеря.

— О — каза безлично Дейвид. — Умът му наполовина беше зает с факта, че Клаудия го беше зарязала така демонстративно — ама че кучка! — и наполовина с факта, че изпитваше силна слабост към мисис Студена Тъпа Гросман. Какво ли откритие щеше да бъде да я вкара в леглото и да проникне под пластовете съвършенство. — Звучи ми като добра идея. Къде искате да отидете?

— Лори предпочита в „Савой Грил“

— Да-а. — Лори сне за момент пудриерата си. — Чувала съм, че е фантастичен. Можеш да видиш принцеса Маргарет и оня симпатичен мъж, за когото е омъжена.

— Е, там не е точно кабаре — каза Дейвид усмихнат, — но е известно, че често ходят там.

Джей каза:

— Ще се видим ли в нашия хотел?

Продължиха да разговарят още известно време, след което Дейвид се извини и си отиде. Даде бакшиш на пазача на паркинга, който докара колата му, и седна унило в нея. Майната й на малката мис Палави Бикини Паркър. Идваше му вече прекалено. Първо го придума да отидат на ресторант, на който той не искаше да ходи. После му натрапи своите отегчителни приятели. След това призна, че е работила в някакво заведение със стриптийз и се обиди, когато той каза мнението си за него. И след всичко това имаше наглостта да го зареже най-демонстративно!

И отгоре на всичко снощи беше спала с оня скапан продуцент. Не беше нищо повече от една уличница, една лека жена. Ако не беше внимателен, можеше даже да лепне нещо от нея.

Можеше да се маха от главата му. Той се прибираше у дома.

Насочи колата към Хамстед. Беше десет часа.