Отговорът му като че ли я натъжи.

— Сега мислиш така, но какво ще стане утре? Или след месец?

Вятърът навън виеше като побеснял, запращайки шепи пясък по стъклата на прозорците. Завесите се издуваха от проникващия през старите рамки вятър.

Джеръми не откъсваше поглед от Лекси. Нямаше съмнение, беше влюбен до уши.

— Лекси — започна с пресъхнала уста, — аз…

Усетила какво иска да й каже, тя вдигна ръка да го спре.

— Моля те, недей! — прошепна. — Не съм готова за това. Нека да оставим нещата дотук и да се насладим на вечерята. Искаш ли?

Поколеба се за момент, после остави внимателно бирата си на масата.

— Отивам да проверя докъде стигнахме и да приготвя лингуините.

Джеръми я проследи със свито сърце. Тя стана от дивана и тръгна към кухнята, но на прага спря за миг и се обърна към него:

— И искам да знаеш, че според мен бившата ти жена е постъпила отвратително. Изобщо не е толкова велика, колкото искаш да я изкараш. Човек не напуска съпруга си за такова нещо и фактът, че си запазил добри чувства към нея, ми говори, че тя е допуснала огромна грешка, като те е зарязала. Повярвай ми, аз знам какво е да си добър родител. Да имаш деца означава да се грижиш за тях, да ги възпитаваш, да ги обичаш и подкрепяш… Какво значение има с кого си прекарала една нощ, за да ги създадеш, и дали си ги носила в утробата си?

Тя се обърна, прекрачи прага и изчезна към кухнята. От радиото се разнесе гласът на Били Холидей. Джеръми стана и я последва със стегнато гърло. Знаеше, че ако изпусне момента, няма да има втори шанс. Изведнъж видя с кристална яснота: причината да дойде в Бун Крийк беше Лекси. Тя беше отговорът, който бе търсил толкова дълго.

Стигна до кухнята, спря на прага, облегна се на вратата и се загледа в нея. Тя извади една тава от фурната и сложи друга.

— Благодаря ти за това, което каза — промълви тихо.

— Няма защо. — Тя старателно избягваше погледа му.

Джеръми разбра, че се опитва да остане силна под напора на същите емоции, които разтърсваха и него, и не можа да не се възхити на волята й. Въпреки това пое риска, пристъпи към нея и изрече:

— Ще ми направиш ли една услуга? Не съм сигурен, че ще успея за утре вечер, затова — той протегна ръка към нея — би ли танцувала с мен сега?

— С-сега ли? — погледна го тя с разтуптяно сърце. — Тук?

Без да й отговори, той направи още една крачка напред и взе ръката й в своята. Вдигна я до устните си, целуна я и я сложи в своята като за танц. Загледан в очите й, плъзна другата ръка по гърба й и я притисна внимателно до себе си. Палецът му проследи нежните извивки на пръстите й, когато се наведе към ухото й и прошепна: „Лекси“. Омагьосана от момента, тя повтори стъпките му.

Двамата се завъртяха в кръг, следвайки ритъма на бавната мелодия. В началото й беше неловко, но постепенно, успокоена от близостта на силното му тяло, тя се остави в ръцете му. Усети топлия му дъх по врата си и когато ръката му погали нежно гърба й, затвори очи и се притисна в него. Отпусна глава на рамото му и усети, че решителността я напуска. Осъзнала, че през цялото време е искала именно това, тя се предаде напълно. Движейки се в ритъма на красивата мелодия, двамата се сляха в едно цяло.

Навън вълните продължаваха да атакуват брега и се разбиваха с рев в дюните. Той докосна леко устните й със своите и още веднъж, преди целувката му да стане по-страстна. Отдръпна се лекичко, за да се увери, че всичко е наред, и я целуна отново. Сгушена между силните му ръце, тя отвърна на целувката. Усети езика му до своя и замаяна от допира, прокара пръсти по наболата му брада. Той й отвърна с нежни целувки по лицето и шията, палейки кожата й с езика си.

Забравили за останалия свят, те продължиха да се целуват, отдавайки се на удоволствието от близостта на другия. Най-после Лекси намери сили да се откъсне от него. Протегна ръка зад себе си, изключи печката и го поведе към спалнята.

Те се любиха бавно и нежно. Докато се движеше в нея, Джеръми не спираше да й нашепва любовни думи, произнасяйки името й като молитва. Ръцете му искаха да погалят всяка част от нея, сякаш търсеха доказателство, че тя е реална. Двамата останаха в леглото с часове. Правиха любов, смяха се тихичко и поглъщаха другия с всяка фибра на тялото си.

Няколко часа по-късно Лекси стана от леглото, облече халат и отиде в кухнята. Джеръми обу дънките си и отиде при нея. Лекси запали свещ и загледан в нея над малкото пламъче, той се наслади на най-вкусното ястие, което бе опитвал. Вечерята им в кухнята — той без риза, а тя само по тънък халат — му се стори най-интимният момент от цялата вечер.

След това се върнаха в леглото и Джеръми я притисна до себе си, щастлив, че я държи в прегръдките си. Лекси заспа в ръцете му, но той продължи да я гледа. От време на време отместваше по някой кичур от челото й и докато повтаряше в ума си подробностите от вечерта, разбра, че е срещнал жената, с която иска да прекара живота си.



Малко преди разсъмване той отвори очи и видя, че Лекси не е до него. Седна в леглото, потупа завивката до себе си, сякаш искаше да се увери, че не се е скрила там, после скочи и обу дънките. Видя, че дрехите й са на пода, но халатът, с който беше на вечерята, го нямаше. Потръпвайки от студа, уви ръце около тялото си и изтича долу.

Намери я в люлеещия се стол до камината. На малката масичка до нея имаше чаша мляко. Отворена на една от първите страници, тетрадката на Дорис беше в скута й, но тя не я четеше. Погледът й се рееше навън през тъмния прозорец. Той тръгна към нея, дъските на пода изскърцаха под краката му и тя се обърна. Видя го и му се усмихна.

— Добро утро.

Светлината в стаята беше слаба, но той усети със сърцето си, че нещо не е наред. Седна на облегалката до нея и я прегърна.

— Добре ли си? — прошепна в ухото й.

— Да, всичко е наред — отвърна тя.

— Какво правиш тук? Още е нощ.

— Не можах да спя, а и ако искаме да хванем ферибота, трябва вече да се обличаме.

Той кимна, въпреки че отговорът й не го удовлетвори.

— Сърдиш ли ми се?

— Не.

— Съжаляваш ли за онова, което стана между нас?

— Не — повтори тя, но не добави нищо повече.

Джеръми я притисна по-близо до себе си и се помъчи да й повярва.

— Виждам, че четеш тетрадката на баба си. Интересно четиво — смени темата. — Надявам се да имам време да я прегледам по-обстойно.

Лекси се усмихна.

— Почетох малко от нея. Тя ми връща много спомени.

— Какви?

Тя се поколеба за момент, после посочи отворената страница.

— Докато четеше, стигна ли до този случай?

— Не — поклати глава той.

— Прочети го.

Джеръми прочете набързо посочения пасаж. В много отношения беше като останалите. Първите имена на родителите, годините и месеца на забременяването. Предсказанието на Дорис беше, че бебето ще е момиче. Той изчете всичко и я погледна неразбиращо.

— Това не ти ли говори нещо? — попита го тя.

— Не знам какво ме питаш — вдигна вежди той.

— Имената Джим и Клеър? Нищо ли не ти напомнят?

— Не. — Той се вгледа в очите й — А трябва ли?

Лекси сведе поглед.

— Това са моите родители — каза тихо. — Баба е предсказала, че ще бъда момиче.

Джеръми сведе поглед към тетрадката.

— Ето за какво си мислех тази нощ — продължи тя. — С теб претендираме, че се познаваме, а ти не знаеш дори имената на родителите ми. Аз също не познавам твоите.

Той усети как стомахът му се свива.

— Това ли те притеснява? Че не се познаваме добре?

— Не — отвърна тя. — Притеснява ме, че не знам дали някога ще се опознаем.

Обърна се към него и обви ръце около врата му с такава нежност, че сърцето му се сви от неочаквана болка. Двамата останаха дълго притиснати един в друг. Бяха готови да останат така завинаги.

16.

— Това ли е твоят приятел? — попита Лекси и посочи дискретно към килията пред тях. Беше прекарала целия си живот в Бун Крийк, но до днес не бе имала възможността и привилегията да посети местния затвор.

Джеръми кимна и прошепна в ухото й:

— Обикновено не е такъв.

Рано сутринта те събраха багажа, заключиха вилата и с нежелание напуснаха вълшебния плаж. Но когато слязоха от ферибота и поеха с колата на Лекси към паркинга, телефонът на Джеръми най-после попадна в обхват и веднага загря от сигнали за съобщения. Нейт му бе оставил четири, всичките свързани с предстоящата среща; от Алвин имаше едно, съобщаваше му, че е арестуван. Лекси го остави при неговата кола, Джеръми запали и я последва към Бун Крийк, разтревожен за Алвин, но два пъти по-разтревожен за нея. Меланхоличното й настроение, в което я завари на зазоряване, не се промени през следващите няколко часа. Когато на ферибота сложи ръката си на раменете й, тя не се отдръпна, но остана мълчалива и загледана във водите на Памлико Саунд. Усмихваше се сдържано и не стисна ръката му, когато той взе нейната. Повече не спомена за отношенията им. Вместо това му разказа за десетките корабокрушения в залива и това му се стори странно и неуместно. Няколко пъти се опита да насочи разговора към по-сериозни неща, но тя или сменяше темата, или не отговаряше.