— За новия дизайнер! — изписква Лиза. — Никога досега не съм чувала това име!

— Ох! — изпищява внезапно Трейси и отдръпва ръка от тениската. — Но това беше карфица!

— Карфица ли? — повтаря изумено Кристина. — Я ми дай това!

Поема разпадащата се тениска и се ококорва объркано в нея. После съзира и ламинирания знак на Дани.

Боже, голяма глупачка съм! Най-малкото поне нея трябваше да сваля!

Кристина я прочита и изражението й се променя. Усещам, че цялото ми тяло ме засърбява от страх. Никога досега не съм си имала неприятности с Кристина. Но съм я чувала как реже някои хора по телефона, така че ми е известно колко ожесточена може да бъде понякога.

— Знаеш ли нещо по този въпрос, Беки? — обръща се мило към мен тя.

— Аз… — прочиствам си гърлото. — Въпросът е в това…

— Разбирам. Лиза, опасявам се, че е станало малко недоразумение. — И дарява клиентката с най-професионалната си усмивка. — Тези дрехи не са за продажба. Беки, смятам, че ще трябва да се видим в моя офис.

— Кристина, аз… много съжалявам… — изричам и усещам, че се изчервявам до корена на косата си. — Аз наистина…

— Какво става? — намесва се Трейси. — Защо не се продават?

— Да не би да направихме нещо лошо на Беки? — обажда се ужасено и Лиза. — Да не би да я уволните? Моля ви, не уволнявайте Беки! Нея харесваме повече от Ерин! — Опа! — Поставя ръка на устата си тя. — Извинявай, Ерин. Не забелязах, че и ти си тук.

— Няма нищо — отговаря Ерин и се усмихва доста сковано.

Боже, нещата определено не вървят на добре.

— Кристина, искам да ти кажа, че много съжалявам — изричам смирено. — Не исках да причинявам неприятности на абсолютно никого. Никога не би ми хрумнало да подведа нашите клиенти…

— Веднага в офиса ми! — вдига ръка Кристина, за да ме накара да млъкна. — Ако имаш да ми казваш нещо, ще ми го кажеш там!

— Спрете! — достига до нас нечий мелодраматичен глас и аз се извъртам на пета, за да видя тичащия към нас Дани. Очите му са още по-разширени от обичайното. — Спрете веднага! Не обвинявайте Беки за всичко това! — казва и се изстъпва пред мен. — Тя няма нищо общо с тази работа. Ако смятате да уволнявате някого, уволнете мен!

— Дани, тя не може да те уволни — промърморвам аз. — Та ти не работиш в „Барнис“!

— А вие сте? — намесва се Кристина.

— Дани Ковиц.

— Аха. Значи Дани Ковиц. — На Кристина очевидно й просветва каква е работата. — Значи вие сте този, който… е съчетал тези облекла. И сте ги поставили на нашите закачалки.

— Какво?! Значи той не е истински дизайнер?! — изписква ужасено Трейси. — Знаех си аз! Мене никой не може да ме излъже! — И веднага връща тениската на закачалката, сякаш е докоснала нещо свръхзаразно.

— Но това не е ли противозаконно? — пита с разширени от ужас очи Лиза.

— Може и да е — отвръща Дани. — Но аз ще ви кажа защо бях принуден да прибегна до такива престъпни действия! Знаете ли колко е трудно човек да пробие в този така наречен моден бизнес?! — Тук се оглежда, за да се увери, че е събрал достатъчно аудитория. — Единственото, което искам, е да запозная с моите идеи хората, които ще ги харесат. Влагам всяка частица от своята енергия в любимата си работа! Плача горко от болка! Изцеждам творческия си замах до последна капка кръв! Обаче модните учреждения не се интересуват от нови таланти! Те нямат желание да приветстват в редиците си един новодошъл, който се осмелява да бъде малко по-различен! — Гласът му придобива трагичен привкус. — И ако се налага да предприема отчаяни мерки, никой не може да ме вини! Защото, ако сега ме порежете, кръв няма да пусна!

— Аууу! — ахва Лиза. — Нямах представа, че в този бранш било толкова трудно!

— В интерес на истината, вие ме порязахте — отбелязва Трейси, която очевидно остава незасегната от патетичната реч на Дани. — С тъпата си карфица!

— Кристина! Трябва да му дадеш шанс! — възкликва Лиза. — Виж го само колко е отдаден на работата си!

— Просто искам да споделя идеите си с хора, които ще ги харесат — започва отново каканиженето си Дани. — Единственото ми желание е един ден някоя дама да облече моето творение и да се почувства нова, трансформирана. Но въпреки че им падам на колене и пълзя, всички трясват вратите с лицето ми…

— Достатъчно! — вдига ръка Кристина, едновременно загубила търпение и развеселена. — Искате да получите големия си пробив, така ли? Нека тогава огледам дрехите ви!

Възцарява се изпълнена с любопитно напрежение тишина. Хвърлям поглед към Дани. Може би това е великият миг! Кристина ще забележи гения му и „Барнис“ ще изкупи цялата му колекция. И той ще пробие! И тогава Гуинет Полтроу ще облече една от неговите тениски в шоуто на Лено и всички ще се втурнат да си ги купуват и една сутрин той ще се събуди известен и ще си отвори собствен бутик!

Кристина протяга ръка към една от тениските с щампи на цветни петна и камъчета и я оглежда внимателно. Затаявам дъх. Лиза и Трейси се споглеждат, а очите на иначе неподвижния Дани светят от надежда. Тишината продължава, когато тя връща тениската на мястото й. После взема втора. И всички си поемаме дълбоко дъх, сякаш ръката на руския съдия е потрепнала несигурно над картона с шестицата. Смръщена критично, Кристина разтяга блузката, за да я огледа по-подробно… и в този момент един от ръкавите остава в ръката й, оставяйки след себе си грозен шев.

Всички се вторачваме бездиханно в нея.

— Така трябва да… изглежда — обажда се Дани една идея по-късно. — Това се нарича деконструктивен подход към дизайна.

Кристина поклаща глава и оставя тениската на мястото й.

— Млади човече. Замах определено не ви липсва. А може би дори и талант. За нещастие тези качества не са достатъчни. Докато не се научите да довършвате докрай произведенията си, няма да стигнете много далече с дрехите си.

— Обикновено дрехите ми са завършени безупречно — отсича веднага Дани. — Може би точно тази колекция бе приготвена малко набързо…

— Предлагам ви да се върнете в началото и да направите само няколко неща, но изключително прецизно…

— Да не би да искате да кажете, че съм небрежен?

— Единственото, което казвам, е, че трябва да се научите да довършвате започнатото. Да имате търпението да го направите! — усмихва му се мило Кристина. — И тогава отново ще говорим.

— Но аз мога да завършвам докрай започнатото! — издига възмутено глас Дани. — Това е една от най-силните ми страни! Това е една… Така де, иначе бих ли се захванал да шия сватбената рокля на Беки?! — И той ме сграбчва за ръка, сякаш се каним да запеем в дует. — Това е най-важният тоалет в целия й живот! Тя е единственият човек, който ми вярва! И когато Беки Блумууд тръгне по онази пътека в хотел „Плаза“ с творение на Дани Ковиц, ще видим тогава кого наричате небрежен! И когато телефоните започнат да звънят като луди…

— Какво? — възкликвам глупаво. — Дани…

— Значи ти ще шиеш роклята на Беки? — изумява се Кристина, а към мен добавя: — Мислех, че ще бъдеш с рокля на Ричард Тайлър!

— На Ричард Тайлър ли?! — изопва се лицето на Дани.

— Аз пък си мислех, че ще бъдеш с рокля на Вера Уонг — намесва се и Ерин, която се появи на сцената само преди две минути и оттогава не е успяла да затвори уста от изумление.

— Аз пък чух, че ще бъдеш с роклята на майка си — не остава назад и Лиза.

— Нищо подобно! Роклята ти ще бъде ушита от мен! — заявява Дани с широко разтворени от шок очи. — Нали така?! Беки, ти ми обеща! Имахме споразумение!

— Вера Уонг ми звучи съвсем добре — казва Ерин. — Трябва да бъдеш с нея.

— Аз бих избрала Ричард Тайлър — вметва Трейси.

— Ами роклята, с която се е женила майка ти? — изчуруликва и Лиза. — Би било много романтично да си с нея!

— Вера Уонг е божествена! — не отстъпва Ерин.

— Но как е възможно да пренебрегнеш булчинската рокля на майка ти?! — възкликва Лиза. — Как е възможно да пренебрегнеш семейната традиция?! Беки, не си ли съгласна с мен?

— Важното е да изглежда добре! — изтъква Ерин.

— Важното е да изглежда романтично! — контрира я Лиза.

— Ами моята рокля? — достига до нас жалостивият глас на Дани. — Ами лоялността към най-добрия ти приятел?!

Гласовете им се впиват в главата ми и всички вперват изпитателни погледи в мен, очаквайки моя отговор. И без всякакво предупреждение изключвам и ги срязвам нетърпеливо:

— Просто още не знам какво ще облека, ясно ли е?! Просто… не знам дори какво да правя, за Бога!

И неочаквано ми идва да се разрева — което си е напълно нелепо. Така де, не че няма да имам никаква рокля.

— Беки, смятам, че все пак трябва да си поговорим — обажда се най-сетне Кристина и ме поглежда проницателно. — Ерин, би ли разчистила тази бъркотия, ако обичаш? И ни извини пред Карла. А ти, Беки, идваш веднага с мен!

* * *

Влизаме в елегантния офис на Кристина, обзаведен с бежови кожени мебели, и затваряме вратата. Тя се обръща и за един кошмарен миг имам чувството, че ще ми се развика. Но вместо това тя ми прави знак да седна и ме поглежда продължително и внимателно.

— Как се чувстваш, Беки?

— Много добре!

— Аха. Значи добре. Разбирам — отбелязва Кристина и кимва скептично. — А какво става с живота ти точно в този момент?

— Нищо особено — отвръщам весело. — Нали знаеш, все същата стара…

— Сватбените приготовления вървят ли добре?

— Да! — отсичам веднага. — Вървят отлично! Абсолютно никакви проблеми!

— Ясно. — Кристина замълчава за момент и започва да почуква зъбите си с химикала. — Доколкото знам, наскоро ходи на посещение на твой приятел в болницата. Кой беше той, я ми припомни?

— А, да. Това беше… един приятел на Люк, ако трябва да бъда по-точна. Казва се Майкъл. Беше получил сърдечна криза.

— Сигурно е било голям шок за теб.

Този път е мой ред да замълча.

— Да… може би си права — отвръщам накрая, като прокарвам пръст по страничната облегалка на фотьойла. — Особено за Люк. Двамата винаги са били много близки, но напоследък нещо се бяха скарали и Люк вече бе започнал да страда от чувство за вина. Та когато ни съобщиха за случилото се с Майкъл… искам да кажа, че ако беше умрял, Люк никога нямаше да може да… — не довършвам и потърквам лицето си, усещайки как старите страхове отново ме завладяват. — Да не говорим и за обтегнатите отношения между Люк и майка му, което изобщо не му помага. Тя само го изпорзва, буквално го изцеди, ако трябва да бъда по-точна. И сега той се чувства предаден от нея. Обаче отказва да говори с мен по тоя въпрос. — Гласът ми започва да притеперва. — В момента отказва да говори с мен за каквото и да било. Нито за сватбата, нито дори за медения месец… Даже и за това къде ще се местим да живеем! Наясно сме, че ни гонят от апартамента, а още дори не сме започнали да си търсим нова квартира! И изобщо нямам представа кога ще започнем да търсим!