— И какви по-точно са тези неща?

— Люк, погледни на нещата конструктивно! Идеално разбираш какво имам предвид! И като вземем предвид … как да се и изразя… разсипническото минало на Ребека… — И свежда многозначителен поглед към обувките ми, а аз едва сега проумявам, че е искала да ме унизи, когато ме попита за тях.

Значи изобщо не се е опитвала да бъде любезна. Просто е събирала достатъчно доказателства срещу мен!

Боже, как можах да бъда такава глупачка! У сърцето на Елинор няма нито едно топло кътче! Такова просто не съществува!

— Нека си изясним нещата — събирам накрая сили да се обадя аз, едва поемайки си дъх. — Очевидно ти смяташ, че аз гоня единствено парите на Люк.

— Беки, как можа да си помислиш подобно нещо! Тя не смята така! — възкликва Люк.

— Нищо подобно! Точно това смята!

— Предбрачният договор е просто една разумна стъпка, която хората правят, преди да създадат семейство.

— Добре де, обаче точно такава стъпка ние не виждаме нужда да правим — засмива се Люк.

— Тук ще се осмеля да не се съглася с вас — изтъква поучително Елинор. — Аз просто се опитвам да ви предпазя. Имам предвид и двамата. — Последното е изречено с не особено убедителен тон.

— Ти да не би да мислиш, че аз възнамерявам веднага да се разведа с Люк, за да му взема всичките пари?!

„Точно както си направила ти с твоите съпрузи“ — ми се ще да добавя, обаче се спирам навреме.

— Да не би да мислиш, че точно затова искам да се омъжа за него?!

— Беки…

— Ако желаеш, може да поразгледаш договора…

— Нямам нужда да го разглеждам!

— Да разбирам ли, че отказваш да го подпишеш? — И Елинор ме поглежда триумфално, сякаш току-що съм потвърдила и най-грозните й подозрения.

— Нищо подобно! — отвръщам с треперещ от възмущение глас. — Не отказвам да го подпиша! Ще подпиша всичко, което искаш! И няма да позволя да мислиш, че аз гоня единствено парите на Люк!

Сграбчвам химикалката от масата и яростно започвам да се подписвам на първата страница — натискам толкова силно, че едва не раздирам хартията.

— Беки, не се дръж така глупаво! — намесва се Люк. — Майко…

— Няма нищо! Ще подпиша всеки един… проклет…

Лицето ми гори и всичко пред очите ми започва да се слива, обаче аз отгръщам ли, отгръщам страниците, без изобщо да си направя труда да прочета какво пише горе. „Ребека Блумууд, Ребека Блумууд…“

— Но аз отказвам да го подпиша! — отсича Люк. — Никога не съм казвал, че искам предбрачно споразумение. И определено не възнамерявам да подписвам нищо, което зървам за първи път през живота си!

— Ето! Готово! — Хвърлям химикалката на масата и си грабвам чантата. — Мисля, че ми е време да се махам оттук. Довиждане, Елинор!

— Беки… — обажда се Люк. — Майко, какво те прихвана, за бога, че да го направиш през главата ми?!

Напускам апартамента на Елинор, а главата ми сякаш ще се пръсне. Изчаквам няколко минути, за да дойде асансьорът. Но когато той така и не се появява, аз поемам надолу по стълбите. Цялата горя от гняв. От жестоко унижение. Значи тя мисли, че аз гоня единствено парите на Люк! Значи тя ме взема за използвачка!

Дали така ме възприемат и всички останали?

— Беки! — Люк взема стълбите надолу по три наведнъж. — Беки, почакай! Много съжалявам! Нямах никаква представа…

Когато стигаме до партера, той ме притиска в обятията си, обаче аз не помръдвам.

— Повярвай ми, за мен това беше не по-малка изненада, отколкото за теб!

— Ами… какво да ти кажа… мисля, че ти също би трябвало да го подпишеш — казвам, вперила поглед в земята. — Би трябвало да се защитиш от мен. Това се счита за разумен подход.

— Беки, това съм аз! Това сме ние, за Бога! — И той леко повдига брадичката ми, докато вече няма накъде да мърдам, освен да го погледна в тъмните очи. — Знам, че си ядосана. И е напълно нормално да си! Но те моля да извиниш майка ми. Живяла е прекалено дълго в Съединените щати. Тук предбрачните договори са нещо напълно нормално. Тя не е искала да…

— Напротив, искала е! — промълвям и усещам отново как ме завладява предишното унижение. — Тя мислеше точно това, което каза! Тя смята, че аз си правя тънката сметка да… да ти взема всичките пари и да ги похарча за обувки!

— Такива ли са ти тънките сметки?! — прави се на шокиран Люк. — И ми го казвааш едва сега?! Е, ако наистина смяташ да променяш основните правила, може би ще се наложи да подпишем предбрачно споразумение…

Опитвам се да се усмихна, обаче отвътре още ми пари.

— Наясно съм, че тук повечето хора подписват такива договори — казвам. — Много добре ми е известно. Обаче тя няма право да съставя такъв, без да… без да се консултира с някой от нас! Знаеш ли как се почувствах заради нея?!

— Зная, зная — гали успокояващо гърба ми Люк. — И аз съм вбесен заради поведението й.

— Съмнявам се.

— Напротив, бесен съм.

— Нищо подобно! Ти никога не можеш да й се ядосаш! И точно в това е проблемът! — Откъсвам се от прегръдките му и се опитвам да запазя спокойствие.

— Беки? — поглежда ме въпросително той. — Има ли още нещо, което те тревожи?

— Може би… Всичко ме тревожи… Начинът, по който тя окупира цялата ни сватба… Начинът, по който се държа толкова надменно и невъзпитано с родителите ми…

— По принцип тя е човек на официалностите — опитва се да я защити Люк. — Но това не означава, че е надменна. Ако родителите ти я опознаят по-добре…

— И начинът, по който използва и теб! — Давам си сметка, че вече навлизам в опасна територия, ала не съм в състояние да се спра. Всичко, което съм мислила, започва да се излива като отприщен поток от устата ми. — Ти й даваш безчет часове от свободното си време. Дори си й осигурил служителка за благотворителната фондация. Даже се скара с Майкъл заради нея! Не мога да те разбера що за човек си?! Отлично знаеш колко добър приятел ти е Майкъл! Отлично знаеш, че той мисли само за твоите интереси! За твоето добро! Но ето че сега, само заради скъпата си мамичка, ти дори не разговаряш с него!

Един нерв по лицето на Люк потреперва и от това разбирам, че съм засегнала болното му място.

— А сега иска от нас да се преместим в тази сграда! Не разбираш ли какво става?! Тя просто иска да те сграбчи в ноктите си! Да те задуши! И да те юрка по цял ден да й изпълняваш разни поръчки! И никога няма да ни остави на спокойствие… Люк, мисля, че вече и без това й даваш достатъчно от себе си…

— И какво лошо има в това? — Изражението му става все по-сурово. — Та тя ми е майка!

— Знам това! Но погледни нещата безпристрастно! Тя не прояви никакъв интерес към теб, преди да направиш пробива си тук! Спомняш ли си първото ни идване в Ню Йорк? Ти толкова държеше да я впечатлиш, а тя дори не си направи труда да се срещне с теб! Обаче сега, когато вече всички те познават и ти си извоюва сам име в бизнес средите, когато се превърна в любимец на медиите, когато се сдоби със средства от всякакъв характер, тя веднага надуши печалбата и реши, че е настанал моментът да те използва!

— Това не е вярно!

— Напротив, вярно е! Ти просто не си в състояние да го видеш! Ти си прекалено заслепен от нея, за да проумееш истината!

— Виж какво, Беки, много ти е лесно да критикуваш хората! — разгорешява се и Люк. — Твоите отношения с майка ти са фантастични. А аз почти не съм виждал моята, когато бях малък…

— Именно! — изкрещявам, преди да съм успяла да се овладея. — Точно в това е разковничето на нещата! На нея и тогава толкова й е пукало за теб, колкото и сега!

Ох, мамка му! Това последното не трябваше да го казвам! Виждам как през очите на Люк проблясва болка и той внезапно се състарява с минимум десет години.

— Знаеш, че това не е вярно — изломотва той. — Майка ми ме е искала. Грешката не е нейна.

— Да, знам. Съжалявам… — Пристъпвам към него, ала той се отдръпва.

— Защо, за разнообразие, не се поставиш на нейно място, Беки? Представи си само през какво й се е наложило да премине! Да бъде принудена да изостави детето си. Да бъде принудена въпреки всичко да се прави на храбра. Крие чувствата си от толкова дълго време — нищо чудно, че сега, когато наистина иска, й е трудно да го направи! Нищо чудно, че отношенията й с хората са малко непохватни!

Докато слушам защитата му, ми идва да се разплача. Значи той си е напаснал всичко в картинката. Значи все още е малкото момче, което би измислило всякакви възможни извинения на света, за да оправдае нежеланието на майка си да го вижда!

— Но ето, че сега имаме възможност Да си възстановим отношенията — продължава той. — Може би наистина от време на време се държи малко нетактично. Но все пак полага максимални усилия.

„Да бе, как ли не! — ще ми се да възкликна. — Особено ги полага по отношение на мен!“

Но вместо това само свивам леко рамене и промърморвам:

— Може би си прав.

— Хайде, ела да се качим горе! Ще пийнем по още една чаша. И ще забравим, че всичко това се е случило.

— Не, благодаря — издишвам дълбоко аз. — Аз смятам да… да се прибирам у дома. Ти върви, ако искаш. Ще се видим после.

* * *

Докато вървя към дома, започва да вали — едри капки дъжд, които барабанят в канавките и падат от стрехите над главата ми. Разливат се по горещото ми лице, мокрят косата ми и оставят следи по новите ми обувки с велурени кантове. Обаче аз почти не ги забелязвам. Все още ме боли прекалено много от преживяното — от пронизващия поглед на Елинор, от собственото ми унижение, от отчаянието ми, че не мога да накарам Люк да прозре истината.

В мига, в който прекрачвам прага на нашия апартамент, небето е пронизано от гръмотевица. Включвам всички лампи, както и телевизора и вдигам пощата от пода пред вратата. Зървам един плик с почерка на мама и веднага го отварям. Оттам изпада малка мостричка плат, а листът мирише леко на нейния парфюм.

Скъпа Беки!

Надявам се, че всичко в Голямата ябълка е наред!