— Когато облечете подходящата, веднага ще я познаете! — непрекъснато повтаря собственичката, докато асистентката й поставя роклите обратно на техните закачалки. — Просто… продължавайте да пробвате.
— С удоволствие! — изчуруликвам весело и влизам в рокля без презрамки, обшита с мъниста дантела и разкошна, надиплена долна част. Излизам навън и правя величествена обиколка на пробната пред Сузи.
— Тази е фантастична! — отбелязва тя. — По-добра е даже от онази с мъничките презрамчици!
— Права си. Но все пак продължавам да си мисля за онази с дантелените, паднали от рамото ръкави — въздъхвам и се вглеждам критично в отражението си. — Колко рокли пробвах до този момент?
— Като че ли с тази станаха… тридесет и пет — отговаря Синтия, като се консултира със записките си.
— И колко отбелязах като възможности?
— Тридесет и две.
— Сериозно?! — вдигам изненадано глава аз. — И кои не съм харесала?
— Двете розови рокли и онази с наметката.
— О, не! Онази с наметката все пак ми харесва! Отбележете и нея като възможност! — Поразхождам се още малко, а после оглеждам магазина, като се опитвам да преценя дали е останало нещо, което още не съм пробвала. Заковавам се пред редица от мънички шаферски роклички с цветя и въздъхвам, малко по-тежко, отколкото възнамерявах. — Божичко, тази работа е доста сложна! Доста по-сложна, отколкото си представях! Трябва да избера само една рокля! Само една!
— Честно да ви кажа, до този момент Беки никога не се е задоволявала да излезе от някой магазин само с едно нещо — споделя Сузи със Синтия. — Така че, това за нея е нещо като културен шок!
— Не виждам защо човек да не носи повече от една рокля! Нали се предполага, че това е най-щастливият ден в живота на всеки! Затова би трябвало да му е позволено да облече минимум пет рокли!
— Би било много гот! — отбелязва Сузи. — Например за тържественото влизане една много романтична рокля, после някоя по-елегантна за излизане, след това трета за коктейлите…
— И някоя страхотно секси за танците… и друга за…
— Люк да ти я разкъса — завършва Сузи със светнали очи.
— Дами, моля ви! — намесва се Синтия, като се изкисква. — Ребека, знам, че ви е много трудно, но все ще трябва да изберете някой ден! А имайте предвид, че за сватба през юни вече закъснявате с избора си!
— Как така закъснявам! — изумявам се аз. — Та аз току-що се сгодих!
Синтия поклаща глава.
— По отношение на булчинската рокля вече е късно. Затова ние винаги препоръчваме, че когато бъдещите булки смятат, че годежът им ще бъде кратък, би трябвало да започнат да си търсят рокля преди годежа!
— Ужас! — въздъхвам нещастно аз. — Нямах никаква представа, че ще ми бъде толкова трудно!
— Защо не пробваш и тази, последната? — предлага Сузи. — Ей там онази, с ръкавите от шифон във формата на тромпет. Нали още не си я пробвала?
— Да бе! — вдигам обнадеждено поглед. — Наистина не съм!
Отнасям роклята в пробната, измъквам се от богато надиплената рокля и се намъквам в новата.
Тя прегръща талията ми, гали нежно бедрата ми и пада до земята, превръщайки се в подобен на планински поток шлейф. Деколтето определено подчертава хубавите черти на лицето ми, а цветът стои просто перфектно на фона на кожата ми. Чувствам се добре с нея. И тя самата изглежда добре на мен.
— Хей! — възкликва Сузи, когато се появявам при тях и се изправя. — Ама тази е много красива!
— Ходи ми, нали?! — отбелязвам и пристъпвам гордо на подиума.
Взирам се в отражението си и усещам как душата ми се затопля. Роклята действително има класическа, опростена линия, обаче аз изглеждам в нея фантастично! Прави ме много слаба. Придава на кожата ми някакъв особен блясък и… Господи може би това е моята рокля!
В магазина настъпва пълна тишина.
— Усещаш ли нещо ето тук? — обажда се накрая Синтия, като се хваща за корема.
— Аз… не знам… Да, мисля, че усещам! — изкисквам се възбудено. — Да, мисля, че точно това става в момента!
— Знаех си! Виждаш ли?! Когато откриеш подходящата за теб рокля, тя просто те удря в стомаха! Човек не може да планира нищо, не може да си го запише на лист. Просто, когато я види, си я познава!
— Открих булчинската си рокля! — поглеждам възторжено Сузи. — Най-накрая я открих!
— Най-накрая! — В гласа на Синтия се чувства определено облекчение. — Хайде тогава да отпразнуваме случая с чаша шампанско!
Когато тя се оттегля, аз продължавам да се съзерцавам и да се възхищавам на отражението си. Човек наистина никога не може да знае предварително — това просто се усеща. Кой би допуснал, че ще се спра на ръкави тип тромпет?!
Някаква асистентка минава покрай мен, понесла друга рокля, и аз зървам избродирана копринена горна част, от която висят панделки.
— Хей, тази е много хубава! Какво представлява?
— Няма никакво значение какво представлява! — отсича Синтия, която влиза точно в този момент и ми подава чаша шампанско. — Вие вече открихте вашата рокля! — Вдига своята, обаче аз продължавам да поглеждам към роклята с панделките.
— Защо да не взема да пробвам и тази? Набързо, а?
— Знаеш ли какво си мисля? — отбелязва Сузи, като вдига глава от списание „Булки“. — Може би трябва да си избереш булчинска рокля, която всъщност да не е булчинска рокля. Имам предвид, като цвят.
— Аууу! — вторачвам се в Сузи и въображението ми автоматично се развихря. — Имаш предвид червена или нещо подобно?
— Или пък костюм с панталон! — предлага приятелката ми и ми показва снимка в списанието. — Ето, не ти ли харесват тези?
— Но нали току-що открихте роклята си?! — намесва се Синтия с леко пискливи нотки в гласа. — Няма нужда да търсите повече! Това е вашата единствена рокля!
— Мммм… — смръщвам се аз. — Честно да ви кажа… май вече не съм особено сигурна.
Синтия опулва очи срещу мен и в продължение на няколко секунди имам чувството, че ще ме залее с шампанското си.
— Мислех, че това е роклята на мечтите ви!
— Да, но това е роклята на някои от моите мечти — обяснявам кротко аз. — Честно да ви призная, аз имам много мечти. Бихте ли я отбелязали и нея като възможност?
— Ясно — кимва накрая тя. — Още една възможност. Добре, ще си я отбележа.
Когато тя се оттегля, Сузи се обляга на диванчето и ме поглежда със светнал поглед.
— О, Беки, ще бъде толкова романтично! Двамата с Тарки ходихме да видим църквата, в която ще ви венчаят. Толкова е красива!
— Да, хубава е — побързвам да се съглася аз, като потискам поредния прилив вина.
Макар че защо да се чувствам виновна?! Та още нищо не е решено окончателно! Още не съм заявила категорично, че се спирам на хотел „Плаза“! Нищо не ни пречи да се оженим и в Оксшот в края на краищата!
Може би.
— Майка ти смята да постави над портите арка от рози, букети от рози в църквата, а всеки от гостите да получи в бутониерата си също по една роза! Мислеше да са жълти, но каза, че всичко зависи от другите цветове…
— Разбирам. Но аз самата все още не съм сигурна дали… — не довьршвам, защото точно в този момент вратата на магазина се отваря зад гърба ми.
И вътре се появява Робин, облечена в бежов костюм, стиснала здраво чантата си на „Коуч“. Тя улавя погледа ми в огледалото и ми помахва.
Но какво прави и Робин тук, за Бога?!
— А на масите може би някакви малки букетчета…
Робин тръгва към нас. Не съм особено убедена, че това ми харесва.
— Хей, Сузи! — извръщам се рязко аз към приятелката си. — Защо не отидеш да разглеждаш онези… хммм… възглавнички за халките?
— Какво?! — Сузи ме гледа така, като че ли полудявам. — Нали не възнамеряваш да си купуваш възглавнички за халките?! Моля те, не ми казвай, че вече си се превърнала в американка!
— Е, тогава… виж тиарите! Такава и без това трябва да имам!
— Беки, какво става?
— Нищо! — отвръщам ведро аз. — Просто си помислих, че ти би могла да… О, здрасти, Робин! — обръщам се към нея точно в момента, в който тя е вече до нас.
— Беки! — възкликва Робин и плясва с ръце. — Боже, колко красива си с тази рокля! Тя ли е твоята, как мислиш?
— Засега не съм особено сигурна. — Усмивката ми е толкова стегната, че устата вече започва да ме боли. — Е, Робин, откъде разбра, че ще бъда тук? Сигурно владееш телепатия!
— Синтия ме уведоми, че ще наминеш. Тя е моя стара приятелка — отговаря Робин и се обръща към Сузи. — А това трябва да е твоята приятелка от Англия, нали?
— Ах, да. Сузи, запознай се с Робин. Робин, това е Сузи.
— Ах, Сузи? Значи самата шаферка! За мен е огромно удоволствие да се запозная с вас! Изглеждате абсолютно забележително в… — И погледът на сватбената организаторка се спира върху коремчето на Сузи. — Божичко, да не би да сте бременна?!
— Дотогава вече ще съм родила — успокоява я Сузи.
— Браво! — Лицето на Робин се отпуска. — Та както казвах наскоро, ще изглеждате наистина прекрасно във виолетово!
— Виолетово ли?! — обърква се Сузи. — Аз мислех, че ще бъда в синьо!
— Не, категорично виолетово!
— Беки, сигурна съм, че майка ти каза…
— Както и да е! — побързвам да прекъсна този кошмарен разговор. — Робин, днес съм малко заета, така че…
— Напьлно съм наясно и изобщо не желая да ти преча. Но така и така съм тук, има едно-две нещица… Ще ти отнема само две секунди! Обещавам ти! — И тя бръква в чантата си и изважда вездесъщия бележник. — Така, първо. От оркестъра се съгласиха да присъстват и скоро ще ни изпратят програмата, за да си избереш какво искаш да ти свирят. После… — И плъзга поглед по бележника си.
— Страхотно! — Хвърлям таен поглед към Сузи, която наблюдава Робин доста подозрително. — Знаеш ли какво, защо не вземеш да ми се обадиш, та да обсъдим всичко на спокойствие…
— Няма да ни отнеме много време! Да, ето го и другото нещо! Записани сме за дегустация в „Плаза“ на 23-ти, в гостната на главния готвач. Аз му предадох възгледите ти за рибата-монах, така че ще помислят за друг вариант… — Тук Робин отгръща на следващата страница. — Ах, да! Все още чакам този твой списък с гостите ти! — Вдига глава и поклаща пръст в престорен укор. — Докато се усетиш, ще трябва да започнем да мислим и за поканите! Особено за поканите за гостите ни от другата страна на Атлантика!
"Сватбата на Беки Б." отзывы
Отзывы читателей о книге "Сватбата на Беки Б.". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Сватбата на Беки Б." друзьям в соцсетях.