Когато двамата се отдалечават, Сузи ме поглежда, сега е неин ред да се озадачи.

— Беки, защо имам чувството, че в този разговор нямаше никакъв смисъл?

— Аз… как да ти кажа… — потривам нос аз, опитвайки се да печеля време.

Не мога да си обясня защо, обаче нещо ми подсказва, че не е препоръчително да споменавам на Сузи за хотел „Плаза“.

Добре де, отлично знам защо. Защото много добре знам каква ще бъде нейната реакция.

— Права си — обаждам се накрая. — Имаше смисъл, но не съвсем.

— Не, нямаше абсолютно никакъв смисъл! Та тя не се е омъжила в Оксшот! Защо тогава смята, че ти ще минеш по същата пътека, по която е минала и тя?

— Ами… как да ти кажа… те са си американци. Понякога говорят абсолютни глупости. Та… какво ще кажеш за избиране на булчинската ми рокля? Ще дойдеш ли утре с мен?

— О, със сигурност! — отсича Сузи и лицето й веднага се разведрява. — И къде ще отидем? В „Барнис“ имате ли си булчински щанд?

Слава Богу, че приятелката ми е толкова сладка и лишена от мнителност!

— Има, разбира се! — побързвам да отговоря. — Поогледах нещата, но засега не съм пробвала абсолютно нищо. Единственият проблем в случая е, че нямам уговорен час, а утре е събота — разсъждавам на глас. — Бих могла да пробвам роклята на Вера Уонг, но за нея вероятно ще има много поръчки за проби…

— Искам да напазарувам нещо и за бебето. Съставила съм си списък.

— Аз съм ти купила някои неща — отвръщам, като поглеждам усмихнато към коремчето й. — Нали се сещаш. Няколко малки подаръчета…

— Искам някоя много сладка количка.

— Не се притеснявай, купила съм ти такава. Както и няколко много сладички бебешки костюмчета!

— Беки, не трябваше!

— Ама на бебешкия щанд в „Гап“ имаше разпродажби! — отбранително обяснявам аз.

— Извинете! — прекъсва ни нечий глас и двете се обръщаме. Пред нас стои жена в черна рокля и перлено колие. — Без да искам, дочух разговора ви. Казвам се Синтия Харисън и съм голяма приятелка както на Елинор, така и на Робин — вашият сватбен организатор. Позволете ми да отбележа, че с нея сте в отлични ръце!

— Да, разбира се — отвръщам учтиво аз. — Приятно ми е да го чуя все пак!

— Щом сте решили да си търсите булчинска рокля, за мен ще бъде удоволствие да ви приема в новия ми булчински бутик, който се нарича „Дрийм Дрес“ (В превод — „Роклята на мечтите“. — Бел. прев.)! — заявява Синтия Харисън и ме поглежда възторжено. — Продавам булчински рокли вече двадесет години, но точно тази седмица отворих и един бутик на Медисън авеню. Имаме богата колекция от маркови рокли, обувки и аксесоари. Предлагаме индивидуално обслужваме в луксозна обстановка. Всички ваши нужди като бъдеща булка ще бъдат наша грижа, независимо колко големи или нищожни са те!

Тук тя внезапно спира тирадата си, като че ли чете от някаква рекламна брошура.

— Добре. Ще дойдем още утре.

— Какво ще кажете за единадесет часа? — предлага Синтия и аз поглеждам към Сузи, която кимва.

— Нека тогава бъде единадесет. Много ви благодаря.

Когато Синтия Харисън се отдалечава, аз се ухилвам на Сузи, обаче забелязвам, че тя се е вторачила в другия край на залата.

— Какво става с Люк? — пита след малко.

— Какво искаш да кажеш? — Обръщам се и също се вторачвам натам.

Съзирам Люк и Майкъл в другия край на залата и доколкото успявам да схвана, двамата се карат за нещо.

Докато ги наблюдавам, Люк повишава глас отбранително и аз долавям тук-таме по някоя откъслечна фраза:

— …това е най-голямата картина, за Бога!

— Но за какво толкова спорят? — пита ме Сузи.

— Нямам никаква представа!

Напрягам слух доколкото ми е възможно, но единственото, което достига до мен, са все същите откъслечни фрази.

— …просто не изглежда… подходящо… — казва Майкъл.

— …кратко време… мисля, че е напълно подходящо.

Господи, Люк наистина звучи като разбит!

— …грешно впечатление… опорочаваш позициите си…

— …писна ми!

И аз ужасено виждам как Люк излиза наперено от залата, а Майкъл изглежда напълно неподготвен за реакцията му. В продължение на няколко секунди той стои като вкаменен, после се присяга към чашата си и отпива солидна глътка уиски.

— Направо не мога да повярвам! Доколкото ми е известно, Майкъл и Люк никога досега не са се карали! Така де, та Люк буквално обожава Майкъл. На практика той го възприема като свой баща! Какво става тук, за Бога?!

— Ей сега се връщам — промърморвам по посока на Сузи и колкото е възможно по-дискретно се насочвам по посока на Майкъл, който си стои все така вперен в празното пространство пред себе си.

— Какво става тук? — питам веднага, щом се озовавам до него. — За какво се карате двамата с Люк?

Майкъл вдига стреснато поглед, но после бързо принарежда чертите на лицето си в усмивка.

— Малко делово недоразумение — отговаря той. — Няма нищо, за което да се тревожиш. Е, реши ли къде ще прекарате медения месец?

— Стига, Майкъл! Това съм аз! Кажи ми честно какво става! — После снишавам глас и добавям: — Какво имаше предвид под това, че Люк опорочава позициите си? Какво е станало?

Настъпва продължителна тишина и аз прекрасно разбирам, че Майкъл се опитва да реши дали да ми каже истината или не.

— Имаше ли представа — изрича накрая, — че минимум един член от екипа на „Брандън Къмюникейшънс“ е изтеглен, за да работи за фондацията „Елинор Шърман“?

— Какво?! — втренчвам се невярващо в него. — Ти сериозно ли говориш?

— Съвсем наскоро установих, че една нова асистентка на компанията е препратена да работи за майката на Люк. И въпреки че заплатата й продължава да се плаща от „Брандън Къмюникейшънс“, момичето е превърнато на практика в слугиня на Елинор. Тя, естествено, се чувства много нещастна заради това — отбелязва Майкъл и въздъхва. — Единственото, което исках да направя, бе да поставя въпроса пред Люк, обаче той се държи изключително остро по този въпрос.

— Нямах никаква представа за това! — възкликвам, неспособна да повярвам на чутото. — Той не ми е казвал абсолютно нищичко!

— Не само на теб — не е казвал и на никого другиго. Самият аз разбрах само защото тази асистентка познава дъщеря ми и затова е сметнала, че може да ми се обади и да ми се оплаче — обяснява Майкъл, но после снишава на свой ред глас и допълва: — Най-лошото обаче е, че може по същия начин да се оплаче и на нашите инвеститори! И тогава Люк здравата ще загази!

Главата ми не го побира! Как е възможно Люк да стигне чак дотам в глупостта си?!

— Всичко е заради майка му! — отсичам накрая. — Нали знаеш какво влияние има тя върху него. Той би направил всичко, за да я впечатли.

— Знам го отлично — отбелязва Майкъл. — И прекрасно го разбирам. Всеки от нас си има по една слабост, която накрая може да му изяде ушите. — С тези думи той поглежда часовника си и отсича: — Опасявам се, че вече трябва да тръгвам.

— Но ти не можеш да си тръгнеш ей така! Не и докато не си говорил с него за втори път!

— Не съм убеден, че ще бъде в състояние да ме чуе точно сега — отговаря Майкъл и ме поглежда загрижено. — Беки, не позволявай на случилото се да ти развали вечерта! И не се карай на Люк! Очевидно е много чувствителен на тази тема. — Стиска ми ръката и добавя: — Сигурен съм, че накрая всичко ще се нареди.

— Няма да му се карам, обещавам! — отвръщам и се насилвам да се усмихна лъчезарно. — Благодаря ти, че дойде, Майкъл! Оценяваме жеста ти! И двамата!

Прегръщам го топло, а после го гледам как се отдалечава. И когато той изчезва зад вратата, аз се насочвам към другата врата. Трябва да открия Люк колкото е възможно по-скоро.

Майкъл безспорно е прав. Люк е много чувствителен на тема майка си. Затова не смятам да подхождам грубо. Просто ще го подпитам деликатно, ще му задам няколко тактични въпроса и внимателно ще го насоча в правилната посока. Точно както би трябвало да постъпи една бъдеща съпруга.

* * *

Накрая го откривам на горния етаж, седнал на стол в спалнята на майка си, втренчен в празното пространство.

— Люк, току-що говорих с Майкъл! — изписквам аз. — И той ми каза, че изпращаш свои служители от „Брандън Къмюникейшънс“ да работят за благотворителната организация на майка ти! Да не би да си откачил?!

Опа! Това май не беше нито тактично, нито много на място!

— Само една асистентка — отвръща Люк, без да се обръща. — Ясно ли е?

— Ама нека тя да си наеме асистентка в края на краищата!

— Просто исках да й помогна. За Бога, Беки…

— Не можеш да си позволиш да си раздаваш служителите наляво-надясно! Та това е нелепо!

— Така ли?! — изрича Люк с опасно тих глас. — А ти кога си се превърнала в експерт по бизнес въпросите, ако смея да попитам?

— Не съм експерт. Но съм достатъчно умна, за да разбера веднага, че не е правилно! Люк, ами ако инвеститорите разберат? Не можеш да използваш компанията си, за да субсидираш благотворителната дейност на майка си!

— Виж какво, Беки, не съм чак такъв глупак, за какъвто ме смяташ! Тази благотворителна история ще се отрази добре и на компанията ми! — Най-сетне обръща глава, за да ме погледне. — Знаеш, че бизнесът ми изцяло е свързан с имиджа. Когато ме снимат до някой тлъст чек за достойна благотворителна кауза, положителният ефект ще бъде неописуем! В наши дни хората държат да бъдат свързвани с компании, които раздават част от доходите си. Ако вече съм планирал едно такова фотографско събитие след около две седмици, плюс няколко внимателно подбрани изказвания. И ефектът им върху нашия профил ще бъде уникален!

— И защо Майкъл не гледа на нещата по този начин?

— Защото изобщо не ме слушаше! Единственото, което му се въртеше в главата, бе, че аз полагам началото на неподходящ прецедент!

— Възможно е пък и да е прав! Та нали, когато наемаш служители, ти ги наемаш, за да работят за теб, а не за да ги изпращаш по други компании…