* * *

Докато минавам през огромната зала заедно с Люк и Елинор, виждам, че хората започват да се обръщат към мен и да мърморят нещо. В единия край се вижда голям подиум и когато се качваме на него, за първи път започвам да се усещам малко нервна. Настава тягостна тишина и насъбралото се множество вперва изпитателни погледи в нас.

Ужас! Двеста чифта погледи ми правят преценката по манхатънски!

Като се опитвам да запазя самообладание, аз претърсвам с поглед тълпата за някое познато лице — лице, което принадлежи на мен. Но като изключим застаналия най-отзад Майкъл, не виждам никой друг. Продължавам да се усмихвам, обаче на душата ми е празно. Но къде са моите приятели? Знам, че Кристина и Ерин ще дойдат всеки момент, но къде е Дани? Той ми обеща, че ще дойде!

— Дами и господа — започва царствено Елинор, — добре дошли в моя скромен дом! За мен е огромно удоволствие да бъда ваша домакиня по повод това щастливо събитие! С особена благодарност се обръщам към Марша Фокс — президент на тази сграда, както и към Гуинивер фон…

— Изобщо не ми пука за глупавите ви списъци! — долита нечий писклив глас откъм вратата и няколко глави се обръщат в тази посока.

— …фон Ландленбург, мой съдружник във фондацията „Елинор Шърман“… — продължава бъдещата ми свекърва, а челюстта й се стяга все повече.

— Пусни ме веднага, глупава крава такава!

Настъпва суматоха, някой изпищява и вече цялата зала се обръща, за да види какъв е този цирк.

— Махни си ръцете от мен! Бременна съм, не виждаш ли? Я ми се е случило нещо, я съм те осъдила!

— Боже, направо не мога да повярвам! — изписквам щастливо аз и скачам от подиума. — Сузи!

— Беки! — И през вратата влетява Сузи, със страхотен тен, пращяща от здраве, с мъниста в косата и вече забележимо коремче, напиращо под роклята й. — Изненада!

— Бременна ли?! — чува се гласът на Таркуин, който я следва, с неизменното си традиционно сако, облечено над неизменното си традиционно поло, над което физиономията му изглежда така, сякаш някой го е цапнал с мокър парцал по главата. — Сузи, скъпа… какво каза току-що?!

Шест

— Решихме да те изненадаме! — заявява Сузи, след като всичко отново е мирно и тихо и след като Елинор направи своето обръщение-тост, при който спомена мен и Люк само веднъж, а фондацията „Елинор Шърман“ — шест пъти. — Нещо като последна част от нашия меден месец! Така че, отиваме ние в апартамента ти…

— И аз, както винаги, нали съм си навсякъде навреме… — обажда се Дани и ме поглежда извинително.

— Та Дани предложи да го придружим на партито и да те исненадаме както си му е редът!

— Е, Таркуин със сигурност бе изненадан както си му е редът! — изхилвам се аз. Все още не съм в състояние да изтрия глупаво щастливата усмивка от лицето си. Сузи и Туркуин, и Дани — всичките накуп!

— Да бе, права си — смръщва се приятелката ми. — Възнамерявах да му съобщя новината малко по-деликатно, обаче…

— Просто не може да ми го побере умът как още не се е досетил! Погледни се само!

И посочвам към наедрялото й коремче, опаковано в червена разтегаема рокля — не мога да си представя нещо, което да се натрапва повече на очи от това!

— Вярно, че веднъж-два пъти направи деликатен коментар относно моето коремче — казва спокойно Сузи. — Но аз му казах, че съм много чувствителна на тема надебеляване, затова той не посмя повече да каже нищо. Няма значенеие. Вече си е наред. Погледни го само!

И тя кимва по посока на съпруга си, който вече е обкръжен от група живо заинтересовани на тема аристокрация нюйоркски грандами.

— В замък ли живеете? — чувам една да го пита.

— Ами… всъщност, да. Точно в замък живея.

— Познавате ли принц Чарлз? — пита друга и се изкисква.

— Един-два пъти сме играли заедно на поло — отговаря Таркуин и се озърта, очевидно нетърпелив да се измъкне от този разпит.

— На всяка цена трябва да се запознаете с моята дъщеря — отсича трета и поставя подобната си на свинска плешка ръка върху рамото му. — Тя буквално обожава Англия. Ходила е в Хамптън Корт цели шест пъти!

— Той е забележителен! — прошепва някой в ухото ми и аз се обръщам, за да видя Дани, надничащ над рамото ми по посока на Таркуин. — Абсолютно забележителен! Модел ли е?

— Какво да е?!

— Така де, тази история, че бил фермер — започва Дани и си дръпва от цигарата — е пълна глупост, нали?

— Смяташ, че Таркуин би трябвало да бъде модел, така ли? — питам, неспособна да овладея смеха, който избликва от мен като вулкан.

— Че защо не? — отбранително ме поглежда Дани. — Та той има фантастична визия! Бих могъл да създам цяла колекция около вида му! Принц Чарлз се среща с… Рупърт Еверет се среща с…

— Дани, наясно ли си, че той е хетеросексуален?

— Естествено, че съм наясно! Ти за какъв ме вземаш? — отвръща Дани, млъква и се замисля. — Обаче нали е учил в английско частно училище с пансион за момчета, а?

— Дани! — сръгвам го в ребрата и вдигам поглед. — Здрасти, Таркуин! Значи успя да им се измъкнеш все пак!

— Здравей! — отвръща Таркуин малко смутено. — Сузи, скъпа, даде ли на Беки онези неща от майка й?

— О, но те са в хотела — отвръща Сузи и се обръща към мен, — Беки, на път към аерогарата решихме да се отбием при майка ти и баща ти. Те буквално са се побъркали на тема твоята сватба — изкисква се. — Не са в състояние да говорят за нищо друго, освен за великото събитие!

— Изобщо не съм изненадан — обажда се Дани. — Както изглежда, ще бъде действително фантастично. Катрин Зита-Джоунс ряпа да яде!

— Картин Зита-Джоунс ли? — не може да направи връзката Сузи. — Какво имаш предвид?

Усещам как по гърба ми пролазват мравки. Мамка му! Трябва веднага да измисля нещо!

— Дани — изричам небрежно, — мисля, че ей там зърнах главната редакторка на „Дамско ежедневно облекло“.

— Така ли? Къде? — Главата на Дани веднага се извръща встрани. — Ей сега се връщам! — И той изчезва в тълпата, а аз въздъхвам облекчено.

— Точно когато бяхме при тях, те спореха надълго и нашироко точно колко голяма трябва да бъде палатката — продължава Сузи и пак се изкисква. — Накараха ни да седнем на моравата и да се престорим, че сме гости!

Не искам да слушам повече нищо по този въпрос! Отпивам поредната глътка шампанско и се опитвам да измисля друга тема на разговор.

— А каза ли на Беки за онова другото, което стана там? — обажда се Таркуип с неочаквано сериозен тон.

— Ох,… ами… не още — въздъхва виновно Сузи и Таркуин въздъхва след нея по същия виновен, тържествен начин.

— Беки, Сузи трябва да ти признае нещо.

— Точно така. — Приятелката ми прехапва устни и придобива страхотно сконфузен вид. — Докато бяхме вътре в къщата, аз поисках да видя булченската рокля на майка ти. И докато всички й се възхищавахме, а аз си държах чашата с кафето… — Тук тя накланя леко глава. — Не знам точно какво се случи, но… разлях си всичкото кафе върху роклята на майка ти!

Аз се втренчвам в нея, неспособна да повярвам на чутото.

— Вьрху роклята?! Да не ме будалкаш?!

— Ние веднага предложихме да платим за почистването, разбира се — намесва се Таркуин. — Обаче не съм сигурен, че ще може да бъде облечена повече. Толкова много съжаляваме, Беки! Но пък ще платим за друга рокля! На всяка цена! — Поглежда към изпразнената си чаша и пита: — Някой иска ли друго питие?

— Значи роклята е… съсипана? — питам аз за по-сигурно.

— Да! При това изобщо не беше лесно да се направи, повярвай ми! — прошепва съзаклятнически Сузи, когато съпругът й се отдалечава. — Когато се пробвах да го направя за първи път, майка ти ми я измъкна изпод носа. А после започна да се притеснява и заяви, че май най-добре ще бъде да я прибере. Затова накрая се видях принудена буквално да хвърля кафето си върху нея точно в момента, когато тя я прибираше. Но дори и тогава пострада единствено шлейфът! Майка ти, разбира се, вече ме мрази — добавя тя с мрачна физиономия. — Мисля, че няма да бъда поканена на сватбата ти…

— О, Сузи, не говори глупости! Как ще те мрази? Не можеш да си представиш колко съм ти благодарна! Ти си истинска актриса! Честно да ти кажа, не бях убедена, че ще успееш да го направиш.

— Е, не можех да те оставя да изглеждаш като агнешки котлет, нали?! — ухилва се приятелката ми. — Най-странното обаче е, че на сватбените снимки на родителите ти майка ти изглежда прекрасно с тази рокля. Но в действителност… — И тя прави физиономия.

— Именно! О, Сузи, толкова се радвам, че сте тук! — Прегръщам я топло. — Мислех си, че вие ще си бъдете вече просто… женени. Как е семейният живот, между другото?

— Долу-горе същият — отговаря Сузи след известна пауза. — Само дето имаме повече чинии…

Усещам, че някой ме потупва по рамото. Обръщам се. До мен стои червенокоса жена с блед копринен костюм с панталон.

— Много ми е приятно, казвам се Лора Редбърн Сиймур — представя се тя и протяга ръка. — Двамата със съпруга ми вече трябва да тръгваме, но тъй като току-що научих за сватбените ви планове, исках просто да ви кажа, че много се радвам за вас. Аз се омъжих на същото място преди петнадесет години и държа да подчертая, че нищо не може да се сравни с усещането, когато вървиш по онази пътека там… — И тя сключва ръце и се усмихва по посока на съпруга си, който прилича досущ на Кларк Кент.

— Сериозно ли? — възкликвам аз. — Ами… много ви благодаря!

— И вие ли сте израснали в Оксшот? — намесва се Сузи. — Какво съвпадение, наистина!

Мамка му!

— Моля? — извръща се озадачено Лора Редбърн Сиймур.

— В Оксшот — повтаря Сузи. — Нали се сещате?

— Окс… какво? — Лора Редбърн Сиймур поглежда невярващо съпруга си.

— Ние не сме привърженици на лова (Тук става игра на думи между отделните значения на думите, влизащи в състава на това топографско наименование: „ох“ означава „бивол“, а „shot“ — „изстрел, отстрел“. — Бел. прев.) — отвръща Кларк Кент с известна хладина в гласа. — Приятна вечер! И отново честито! — добавя по посока на моя милост.