Чейс отново отиде до бара и остави чашата си. Прегърбил рамене, той имаше вид на човек, който размишлява по някой особено важен въпрос.

Тринити го гледаше мълчаливо и чакаше следващото му движение, като наблюдаваше как мускулите на ръцете му изпъкват, когато се обляга на бара. Тя недоумяваше защо този особен мъж я привличаше толкова силно. Дори когато той си поемаше въздух, тя реагираше вътрешно. Не знаеше какво да прави.

Може би утре щеше да поразмисли за последиците, но сега можеше да се концентрира единствено върху широките му плещи, изпънали черната му копринена риза, и сивите панталони, прилепнали по стройните му мускулести крака.

Тринити не можеше да издържа повече на това напрегнато мълчание. Трябваше да стане, да отиде при него, да разбере какво има. Тя внимателно постави ръка върху рамото му, но подскочи, защото той бързо се обърна.

Сините му очи я изгаряха. Те сякаш проникваха в нея и без усилие й предадоха бушуващата си страст. Той обхвана лицето й с шепи. Без да откъсва поглед от него, той сякаш попиваше всяка подробност — от треперещите й устни до пламналата страст в очите й.

— О, Тринити — прошепна Чейс дрезгаво. — Наистина мисля, че си родена само за едно.

Устните му бяха настойчиви и уверени и Тринити отвори своите за него без колебание. През цялата вечер бе копняла точно за тази трепетна слабост, която изпитваше сега.

Тя плъзна ръце по шията му и зарови пръсти в гъстата сребристосива коса. Чейс я вдигна на ръце, пренесе я до дивана и я положи върху възбуждащо мекото кадифе. Като се наведе над нея, той прошепна:

— Сам не зная как се въздържах да не те докосвам през цялата вечер.

— Защо се опитваше? — задъха се от вълнение Тринити, когато ръката му дръпна единствената връзка на талията, която пристягаше роклята й. Той бавно я съблече.

— Господи! — изстена Чейс, като я погледна. Той импулсивно плъзна треперещата си ръка по копринената й кожа. — Едва ли можеш да си представиш какви усилия ми бяха необходими, но ако те бях докоснал по-рано, нямаше да мога да се спра, а трябваше да те попитам за Стефани.

Тринити се изви под него и прошепна:

— Защо?

— Трябваше да се уверя, че няма друг. Желая те твърде силно, за да те деля с някого.

— О, Чейс! — едва чуто изстена тя и притегли устните му върху своите.

— Боже господи, Тринити! Ти си най-красивата, най-съблазнителната жена, която съм познавал. Кажи ми, че Стефан не те е галил така, преди да съм полудял.

Желанието, което възбуждаше ръката върху гърдата й, бе така силно, че Тринити не можеше да не каже истината.

— Беше само веднъж — прошепна тя. — И то съвсем различно от сега.

— Накара ли те той да се чувстваш така, както сега с мен? — настояваше Чейс. — Трябва да зная.

— Не — задъхано каза тя. — Никога не съм се чувствала така… преди. Никога.

— Кажи, че ме желаеш така силно, както и аз тебе — с дрезгав глас й заповяда Чейс.

За части от секундата умът й се проясни и Тринити се замисли за това, което ставаше в момента. Какви щяха да са последиците, ако му се отдаде? Дали би значело за него същото, каквото бе за нея? А какво бе за нея всъщност?

Натискът на пръстите му я накараха да отговори:

— Да, Чейс, да!

Какъв смисъл имаше да отрича! Това трябваше да се случи. Тя лежеше гола под него, тръпнеща от желание, което се бе натрупало в нея от два дни и три нощи, и тя не можеше да се съпротивлява. В думите й звучеше молба:

— Чейс… моля те… люби ме.

Дъхът му пареше ухото й.

— Сега вече няма да те пусна.

Бушуващата им кръв бързо достигна точката на кипене. Тринити се притисна към него и двамата отмаляха от сладостно удоволствие…

Доста по-късно Тринити чу звука на телефон някъде наблизо. Тя се размърда и усети прегръдката му да се затяга около нея, докато той се пресягаше да вземе слушалката.

— Да? — раздразнено каза той.

Щом чу гласа от другата страна, Тринити усети, че отпускащото въздействие на любенето им изчезва и тялото му се стегна изведнъж. Понеже лежеше в извивката на ръката му, тя премести глава, любопитна да види лицето му! Вече бе успяла да чуе, че се обаждаше жена, без обаче да разбира думите й. Смръщеното лице на Чейс й разкри всичко, което й бе нужно да знае, и тя реши, че в действителност не желае да слуша този разговор.

Като се опита да стане, ръката му се стегна още по-здраво около нея и тя бе принудена да остане да лежи на мястото си и да чуе как той изръмжава в слушалката:

— Забрави го. Всичко свърши, Мелиса. Свикни с това.

Гласът му я накара да потръпне от студ. Знаеше, че ако можеше да види очите му, щеше отново да види леда, който така упорито се бе борила да разтопи.

Той се поспря, очевидно се заслуша, но накрая грубо продължи:

— Тази история между нас, ако изобщо е имало такава, свърши. Няма смисъл да протакаме. Сбогом, Мелиса.

Чейс затвори телефона и Тринити го усети да се отпуска малко. След това й се извини с хриплив глас:

— Съжалявам.

— Чейс… — прошепна Тринити, — не би ли могъл по-мило…

— За някои хора грубостта е най-подходящата любезност. Няма да ни безпокои отново — заяви напълно уверено той.

Ако с тези думи целеше да я успокои, той изобщо не постигна целта си. Тя се освободи от прегръдката му. Стана и започна да се облича. Вдигна роклята си от пода и здраво я завърза в талията.

Чейс я наблюдаваше смръщено от удобната си позиция на дивана, който идеално им бе послужил за спалня.

— Къде си мислиш, че отиваш?

— У дома — кратко отвърна тя и отметна голям кичур коса зад ухото си.

— Можеш да останеш тук. Каза ми, че Стефани ще спи у сестра ти.

— Това, че мога да остана, не означава, че няма да си тръгна — измърмори Тринити, като търсеше с очи обувката си по пода.

— Защо?

— Виж какво — Тринити въздъхна отегчено. — Просто приеми, че това е приключение за една нощ и остави нещата така. Съгласен ли си?

— Не, не съм, Тринити. — Чейс стана от леглото с бързо, но грациозно движение и се приближи към нея.

Тринити намери едната си обувка и се обърна да вземе другата. Тя упорито се опитваше да не поглежда към Чейс. Присъствието му бе примамливо изкушение, а не бе минало и много време, за да забрави какво огромно удоволствие й бе доставил, ако изобщо можеше да го забрави някога. Като се изправяше, тя чу стържещия от раздразнение глас на Чейс зад гърба си:

— Какво става, Тринити? Държиш се като ядосана девственица, от която току-що са се възползвали. А… — той провлече думите пренебрежително — ти съвсем не беше девствена.

— Не — съгласи се Тринити с горчивина в гласа и се обърна към него, като държеше обувките си в ръце, — не бях девствена. Но аз загубих девствеността си при един акт, продиктуван от любов, а изведнъж ми мина през ум, че в това, което току-що се случи между нас, любовта не беше замесена.

Тя не обясни, че отговорът, който бе чула да дава на Мелиса, я бе накарал да разбере, че не желае никакви флиртове с него. Отказваше да се постави на мястото на Мелиса някой ден. По-скоро би предпочела да каже довиждане сега, преди да се е обвързала още повече с този суров особняк.

— И така? — Чейс скръсти ръце на гърдите си, без да се опитва да прикрие голотата си. — Любовта толкова ли е важна за теб, че да се опитваш да отречеш това, което изпитваме.

— Да, любовта е важна за мен — потвърди Тринити с блеснали очи и разчорлена от ръцете на Чейс кестенява коса. — И не смятам да отричам, че между нас има нещо. Само глупак би се опитал да отрече. Но за мен трябва да съществува още нещо. Плътското желание без любов не е нещо повече от богохулство.

— Тогава, сладурче — язвително каза Чейс, — ако това, което се случи между нас, е богохулно желание, ще взема всичко, което мога. — Гласът му бе груб и студен и Тринити се извърна, треперейки от неочакваната обида.

— Грешиш, ако си мислиш, че само защото аз…

— Това е истината! — Той нарочно натърти на всяка дума. — Трябваше да я науча, преди да си мисля каквото и да е било за теб.

— Няма смисъл, Чейс — прошепна с треперещ глас Тринити. — Няма да бъда твоя любовница. Това, което се случи тази нощ, бе неизбежно, но то няма да се повтори.

Той грубо я извърна към себе си и покри устните й със своите. Тринити сграбчи раменете му, за да не падне, и не можа да удържи порива на тялото си, което се прилепи до неговото, сякаш оцеляването на света зависеше от това.

И въпреки това, когато той се отдръпна, като я държеше на една ръка разстояние от себе си и дишаше тежко. Тринити, пребледняла и разтреперана, събра сили и повтори внимателно:

— Чейс, аз трябва да се грижа за дъщеря си, да се оправям със стопанството си и да изкарвам прехраната си. Нямам време да се превръщам в следващото ти празно развлечение. А сега ще ме закараш ли у дома или трябва да вървя пеш?

Чейс нервно прокара пръсти през косата си и стовари юмрук върху телефона. Вдигна го рязко и злобно натисна две цифри.

— Докарайте линкълна — излая той на нещастника на другия край и тресна слушалката, след което се облече.



Големият бял линкълн се плъзгаше в нощта и сякаш изглаждаше неравностите на все още незавършения пряк път, който свързваше техните две ферми.

Тринити седеше, сгушена на предната седалка, напрегната и мълчалива, като се опитваше да не размишлява защо Чейс не я караше обратно с ламборгинито. Дали критиките й към другата кола бяха причината? Дали наистина го интересуваше нейното мнение? И какво значение имаше това за нея, дори да бе така?

Като спря пред къщата и загаси мотора, Чейс се пресегна към вратата й, за да й попречи да слезе веднага.

Той бе много близко до нея, дъхът му милваше на топли вълни лицето й и той нежно прошепна:

— Желая те, Тринити — Ан Уорънтън. Отново и отново. Сега… Аз сложих картите си на масата, сега е твой ред. Кажи ми! Какво е нужно да направя, за да те имам?