— Не ме обичаш. По-скоро гордостта ти е била наранена, защото никоя жена преди не те е зарязвала първа. Ще ти мине.

— Бих желал да престанеш да ми обясняваш какво изпитвам и какво не, Тринити — шеговито й се скара Чейс. — Обичам те.

Тринити не му повярва нито за миг. Сигурно имаше нещо страшно неискрено зад всичко това. Единственото обяснение, което можеше да измисли, беше, че Чейс й се обяснява в любов, за да я накара да се омъжи за него. По този начин публично щеше да признае, че е баща на детето, а след това щеше да започне да се разпорежда и с нея, и с него. Трябваше да го спре.

Тринити съзнаваше, че не бе в най-добрата си форма и не можеше да мисли пълноценно. Единственото, за което се сети, бе да го удари и вбеси, за да осуети плановете му. Тогава може би той щеше да си тръгне.

— Не те обичам, Чейс. Всъщност дори те мразя. Зная по-добре от всеки друг, че в сърцето ти няма място за любов и нежност. Никога няма да ме накараш да повярвам, че ме обичаш.

— Ще видим — спокойно отговори Чейс. — Междувременно ще се оженим.

— Не, няма. — Тринити бе неумолима.

Чейс се изправи и се отдалечи на няколко крачки. С гръб към нея и с ръце в джобовете, той се загледа в пасбищата, ширнали се пред погледа му. Изглеждаше замислен. Изведнъж се обърна усмихнат.

— Добре. Ако не искаш да го узаконим, аз нямам нищо против. Просто ще се пренеса при теб.

Пристъпите на гадене, които цял следобед я измъчваха, най-сетне удържаха победа и Тринити се преви над стола. Спря чак когато в нея не остана нищо за изхвърляне. Задъхана, тя осъзна, че Чейс е до нея и държи челото й. В ръката й се появи кърпичка. С благодарност я притисна към устата си.

— Хайде, любов моя, нека влезем вкъщи — дрезгаво прошепна Чейс.

Той я вдигна и пренесе бързо. После нежно я положи на леглото. Изчезна само за миг, за да се появи отново с кърпа, легенче, четката й за зъби и чаша вода.

Тринити бе благодарна, че може да си измие зъбите и лицето и да сръбне малко вода. Като се облегна назад в леглото, тя леко се намръщи.

— Не можеш да се пренесеш тук. Няма да те пусна.

— Съжалявам, Тринити — нежно каза той без никакво видимо съжаление. — Аз се пренасям. Досега ти издаваше заповеди тук, но в момента си твърде болна, за да ми попречиш да правя каквото поискам.

Осма глава

Чейс се пренесе още същата вечер. Само вдигна телефона и даде няколко кратки нареждания. Скоро Магнус се появи на стълбите с всичко, за което Чейс бе помолил. Когато Тринити се събуди след кратка дрямка, Чейс вече беше твърдо настанен в дома й.

Безшумно и сръчно той окачваше дрехите си на закачалки, но хвърли поглед през рамо и видя, че тя се мъчи да стане от леглото.

— Съжалявам, ако съм те събудил.

— Хич не се притеснявай — мило му се усмихна Тринити. — Така или иначе трябваше да стана, за да те изхвърля от къщата си.

Тя доста колебливо се изправи до леглото. Чейс се засмя и отиде да я подкрепи.

— Не мисля, че ще го направиш, любов моя. По-добре да се предадеш красиво, защото в този спор едва ли ще победиш.

Преди седмици, ако я бе нарекъл така, Тринити щеше да се пръсне от радост. А сега изпитваше само безсилен гняв пред явното му лицемерие.

— Пусни ме, Чейс — процеди през зъби тя, — трябва да ида до банята, ако не възразяваш.

— Имаш ли нужда от помощ?

— Това може и да те изненада, но аз се грижа за себе си отдавна без твоя помощ и съм напълно уверена, че мога да отида до банята съвсем сама.

Чейс се ухили на сарказма й, но думите му прозвучаха сериозно:

— Искам да се уверя, че си добре. Ако вътре ти стане лошо, можеш да паднеш и да се нараниш. Обещай, че ще извикаш, ако ти потрябвам.

Тринити се опита безуспешно да се измъкне от ръцете му.

— Няма да ми потрябваш, обещавам. Защо не използваш това време, за да си събереш нещата и да напуснеш.

Чейс я пусна. Усмивката му я вбесяваше, затова побърза да се отправи към банята. Преди да излезе на връщане, тя си изми лицето и се погледна в огледалото. Сплъстени кичури коса висяха около бледото й лице, а под зелените й очи тъмнееха сенки. Изглеждаше по-зле и от труповете, които Лари описваше в книгите си. Трябваше да посъбере малко ентусиазъм, за да приготви вечеря. Беше я страх от самата мисъл. Напоследък дори миризмата на готвено я караше да тича в банята.

Откри, че Чейс я чака пред банята, и въздъхна високо, за да покаже възмущението си.

— Аз… сега… отивам… в кухнята — бавно обясни тя, сякаш говореше на малоумен.

— Мамо, мамо!

Тринити въздъхна облекчено. Сигурно Лари бе довел Стефани. Най-сетне имаше съюзник.

Стефани изтича в кухнята, следвана от Лари.

— Здравей, мамче! Липсвах ли ти?

— Разбира се, мила — въодушевено посегна тя към Стефани, за да я вдигне.

Чейс я изпревари и вдигна момиченцето високо във въздуха.

— Мамчето трябва да спре да те вдига. Ставаш вече много тежка.

— Чейс! — Малките ръчички обвиха шията му. — Радвам се, че се върна.

— Аз също, мъниче. Аз също.

— Лари — Тринити се обърна за помощ към зет си, който нехайно се беше облегнал на вратата, — аз казах на Чейс да напусне, но той не ще. Понеже отказах да се омъжа за него, той смята да ми отмъсти, като се нанесе да живее тук.

Лари положи сериозни усилия да не се изхили и успя донякъде, но не постигна същия успех с гласа си, който прозвуча съвсем весело:

— Той ти направи предложение и ти го отхвърли?

Тринити се намръщи.

— Не само че го отхвърлих, но му казах, че не искам повече да го виждам.

С крайчеца на окото си Тринити виждаше, че Чейс не бе помръднал. Застанал в средата на стаята със Стефани в ръце, той демонстрираше пълна липса на загриженост, независимо от това, че разговорът касаеше него.

Стаята леко се залюля пред очите й. Тринити се хвана здраво за един от кухненските столове. Споровете, които беше водила през последните няколко часа, очевидно вземаха своето. След дрямката се беше почувствала по-добре за известно време, но сега трябваше да седне, за да не повърне отново. Въпреки всичко тя упорито се опитваше да прикрие слабостта си пред Чейс.

Лари се спусна към нея.

— Защо не седнеш, мила? Не изглеждаш съвсем добре.

— Ако още някой ми каже, че изглеждам ужасно, ще започна да пищя! — заплаши Тринити, но се възползва от поканата на Лари и седна, без да си признае, че бе напълно съгласна с него.

Чейс притисна Стефани към себе си, след което я пусна на земята.

— Защо не надникнеш в колата ми да видиш какво съм ти донесъл от Лондон?

Стефани зарадвано се измъкна навън, а Чейс се обърна към Лари:

— Нанасям се тук, защото чувствам, че Тринити се нуждае от някого, който да се грижи за нея и Стефани. Тя очевидно не е добре, въпреки че отказва да го признае.

— Корава тиква — съгласи се Лари. Той се направи, че не е забелязал как изпъшка Тринити. — Когато я заведох на лекар преди две-три седмици, той ни каза, че Тринити ще има тежка бременност и трябва много да почива. Сериозно е изтощена. — Лари стана критичен. — Известно време тя не само вършеше обичайната си работа в стопанството, но тичаше напред-назад до Далас, за да се вижда с теб. А откакто ти замина, тя работи два пъти повече.

— Лари! — Тринити си каза, че при пръв удобен случай ще убие Лари за тези приказки. Нищо, че бяха самата истина. И веднага след като го убиеше, щеше да му изнесе най-добрата си лекция на тема „Кръвта вода не става“.

Чейс я изгледа неумолимо.

— Не се тревожи повече, Лари. Аз оставам. Двамата с Магнус ще се грижим добре за нея.

Тринити обърна гневно зелените си очи към зет си, но не намери никаква подкрепа.

— Съжалявам, миличка, но трябва да се съглася с Чейс. И аз казвам същото от известно време. Имаш нужда от помощник. Мисля, че ако някой може да те убеди, то това е само Чейс. Той няма да ти позволи да го изнудваш, както правиш с мен.

— Аз да те изнудвам? — недоумяващо възкликна Тринити. Това беше прекалено. Тя се отпусна обезсърчено на стола.

Чейс продължаваше да я гледа.

— Нещата стоят така, любов моя. Ако не остана и не се погрижа за теб, има голяма вероятност да се разболееш още повече и да рискуваш не само своето здраве, но и това на бебето. Не мога да повярвам, че искаш да постъпиш така егоистично и да застрашиш живота му.

Тринити сви рамене. Той бе дръпнал най-чувствителната струна. Изведнъж всичко й се стори безнадеждно. Беше зле седмици наред, с непрекъснати пристъпи на гадене и безсилие. И вместо да се оправи, ставаше все по-зле.

Всъщност Лари не знаеше всичко, иначе щеше и него да издрънка. Лекарят се бе отбил няколко дни след прегледа, за да й каже, че резултатите от изследванията говорят за тежка анемия. Беше й предписал таблетки за повишаване на желязото в кръвта, но повечето време на нея й се гадеше твърде много и не се бе опитвала да ги пие.

Тя открито си признаваше, естествено само пред себе си, че се беше претоварила прекалено много през последните месеци, за да бъде с Чейс, без да пренебрегва Стефани или работата си във фермата. Каква глупачка беше — да се изтощи до такава степен само защото се надяваше, че ще накара Чейс да я обикне.

— Избери си — резкият му глас я откъсна от мислите й, — или аз, или болницата. Сигурен съм, че щом с Лари обясним как продължаваш да не се грижиш за себе си, лекарят ще настои да постъпиш в болницата.

И Тринити бе сигурна. Докторът почти й бе намекнал, че ако гаденето продължи до такава степен, че да не може да задържа храна, ще трябва да я приеме в болницата, за да я храни венозно.

В отчаянието си тя опита нов подход.

— Няма да има място за всички ни тук. Ще бъде пренаселено и ще бъде неудобно… а ти продължаваш да викаш Магнус. Тук няма място за него. Къщата е твърде малка.

Чейс я изгледа спокойно и предложи: