да разкажа истината за баща си и да призова Трей в съда, ще го направя. Ти заслужаваш да

присъстваш в живота на Ей Джей, а ако продължаваме да позволяваме заплахите на Трей да

влияят на решенията ни, той никога няма да спре. Никога няма да позволи да бъдем заедно и

ще направи всичко възможно, за да те държи по-далеч от Ей Джей, освен ако не си с него.

Такива като него се опиват от властта си над хората, но ние не бива да му позволяваме да ни

победи.

Той изтрива една от сълзите ми с палец.

— Каквото трябва да се направи, ще го направим заедно. Аз никъде няма да отида. И не

говори отново с Трей без мен, става ли?

Думите му ме изпълват със смесица от облекчение и ужас. Толкова е хубаво да знам, че

той е до мен, но мисълта да се изправя срещу Трей ме плаши. Ала това е единственият избор

в момента. Или трябва да се разберем като разумни и зрели хора, или аз ще се боря с него в

съда.

И няма да спра, докато не спечеля.

Оуен ме притегля към себе си и ме държи в обятията си толкова дълго, че се унасям.

Събужда ме звукът от течаща вода. Тутакси оглеждам хотелската стая, опитвайки се да събера

мислите си. Когато мъглата в главата ми се разсейва, а събитията от изминалия ден изплуват

в съзнанието ми, изненадващо чувствам как ме обзема огромно спокойствие. Изумително е

как не осъзнаваш колко си самотен и изплашен, докато не се появи някой, който изцяло те

подкрепя. Оуен е пожертвал толкова много заради баща си, а сега прави същото заради мен.

Той е точно мъжът, който трябва да бъде пример за Ей Джей.

Проверявам телефона си и виждам няколко пропуснати обаждания от Трей. Не искам да

събудя подозренията му или тази вечер да се появи отново в дома ми, затова му пиша есемес.

Нужно ми е известно време да остана сама, Трей. Утре ще поговорим, обещавам.

Не желая той да мисли, че съм му сърдита, макар че всъщност съм му бясна. Просто

искам да го успокоя, докато двамата с Оуен не му се противопоставим заедно.

Добре.

Въздъхвам облекчено от отговора му и оставям телефона. Изправям се и се отправям

към банята, когато зървам Оуен в огледалото в коридора. Вратата на банята е леко

открехната, както и завесата на душа. Мярвам го за миг как мие косата си и това ми е

достатъчно, за да разбера, че предпочитам да бъда под душа с него, отколкото тук сама.

Внезапно ставам нервна и не проумявам защо. Вече сме го правили.

Свалям ризата и я оставям върху скрина, дънките я последват. Поглеждам се в

огледалото и се смущавам, като виждам размазаната спирала под очите си. Избърсвам я и

отстъпвам крачка назад. По тялото ми има леки синини от борбата с Трей и това едва не ме

кара да се откажа от намерението си.

Ала не го правя. Трей достатъчно дълго ни бе държал разделени двамата с Оуен, затова

решително пропъждам от главата си всяка мисъл за него. Не желая да мисля за този човек,

докато не се срещнем утре с него.

Вървя към банята и спирам близо до вратата. Смъквам сутиена и бикините. Колебая се

дали да угася лампата. Единственият път, когато бях с Оуен, беше тъмно, затова тогава не

изпитвах никаква неувереност. Както и да е, той никога не ме е виждал така. Аз никога не

съм виждала него.

Именно тази последна мисъл ми вдъхва куража, нужен ми да вляза в банята.

— Обърн? — пита той изпод душа. Той се съмнява дали аз съм влязла при него, което,

предполагам, е достатъчно доказателство, че тази вечер и двамата сме малко изнервени.

— Аз съм — отвръщам и затварям вратата.

Той надниква иззад завесата и усмивката, която обичайно е на лицето му, когато ме

вижда, изчезва, когато ме съзира цялата. Страните ми мигом пламват, аз протягам ръка и

щраквам ключа на лампата върху стената до мен. Мислех, че съм способна да го направя, но

не мога. Нито един мъж, дори Адам, не ме е виждал някога гола на светната лампа. Досега

не осъзнавах колко много ми липсва самочувствие.

Чувам смеха му, но не мога да видя лицето му в тъмното.

— Направи две неща — заявява той с твърд глас. — Първо, светни отново лампата. И

второ, ела тук.

Клатя глава, макар че той не може да види.

— Ще дойда, но няма да светна лампата.

Чувам как завесата на душа се отваря, после шляпането на боси крака върху плочките.

Преди да се осъзная, ръката му се обвива около голата ми талия и лампата светва. Лицето му

е право пред моето и върху него цъфти широка усмивка. Той оставя светлината включена,

вдига ме на ръце и ме отнася под душа. Пуска ме на пода и аз мигом се прикривам с ръце,

доколкото мога.

Оуен отстъпва назад, докато не се озоваваме на половин метър един от друг. Не мога да

не забележа колко уверен е той, застанал напълно гол пред мен. И има право да бъде уверен.

Аз… не чак толкова.

Той накланя глава назад, за да измие шампоана от косата си, но не е прекалено далеч, че

да не ме вижда. Очите му ме обхождат, докато изплаква косата си с доволна усмивка.

— Знаеш ли какво обичам? — пита Оуен.

Свивам рамене, докато продължавам да се прикривам с ръце.

— Обичам, когато миеш косата ми — отговаря той на въпроса си. — Не знам защо.

Просто ми е по-приятно, когато ти го правиш.

Усмихвам се.

— Искаш да ти измия косата?

Той клати глава и се извръща, за да измие сапуна от лицето си.

— Вече я измих — осведомява ме невъзмутимо.

Не мога да се сдържа и го зяпам отзад. Безупречен.

Напрягам се още повече, защото знам колко не съм безупречна аз. И не се чувствам по

този начин заради ниско самочувствие, нито се правя на срамежлива, за да ми направи

комплимент. Просто съм жена, родила дете, а телата ни след раждането вече не са същите.

Коремът ми е покрит с тънки бели линии, а белегът от цезаровото сечение е отпред по

средата, над това, което би трябвало да е едно от най-привлекателните места за мъжете.

Дори няма да говоря какво причинява бременността на бюста. Затварям очи само като

си го помисля.

— Прилича на това, когато някой ти прави сандвич — казва Оуен.

Очите ми мигом се отварят. Той вижда смущението върху лицето ми и се смее.

— Когато ти миеш косата ми — пояснява. — Същото е и със сандвичите. Мога да

използвам същите съставки и да приготвя сандвича като всеки друг, но поради някаква

причина е по-вкусен, когато някой друг го прави. Както когато ти миеш косата ми. По-хубаво

е, когато ти го правиш. А и косата ми изглежда по-добре след това.

Ето ме тук, почти треперя от нерви, а той най-нехайно обсъжда сандвичи и шампоани.

Оуен прави крачка напред, обхваща с ръце лактите ми и ме обръща, докато не заставам

под водата.

— Искам да измия твоята — заявява и грабва малкото полупразно шише с шампоан.

Накланя главата ми назад и прокарва ръце през косата ми, докато хубаво я намокря. Аз

не съм като него — не мога да държа очите си отворени, докато ръцете му са заровени в

косата ми, затова ги оставям затворени. Той насапунисва косата ми, а аз не съм сигурна кое е

по-приятно — пръстите му, масажиращи кожата на главата ми, или частта от тялото му,

притисната към корема ми.

— Отпусни се — съветва ме Оуен и започва да изплаква косата ми.

Не се отпускам. Не знам как.

Той сякаш се досеща и се придвижва по-близо. И наистина, близостта му ме кара да се

почувствам по-непринудено. Чак когато започва да ме оглежда аз ставам по-нервна.

Той започва да втрива балсам в косата ми и аз откривам, че е абсолютно прав. И преди

други хора са мили косата ми, докато бях на фризьорския курс. Наистина е приятно, прилича

на масаж. Но това е нещо повече. Ръцете му са много повече.

Устните му се притискат нежно към моите и той ме целува. Ръцете му се преместват от

косата към ръцете ми, той ги отдръпва от тялото ми, обвивайки ги около кръста си и двамата

се оказваме под водната струя. Аз най-после отварям очи и ги впивам в неговите, а той

започва да изплаква балсама от косата ми.

— Прекрасно усещане, нали? — пита с леко дяволита усмивка.

Усмихвам се.

— Вече няма да искам сама да си мия косата.

Оуен ме целува по челото.

— Само почакай, докато вкусиш моите сандвичи.

Смея се и нежността, която искри в очите му при звука на моя смях, ме кара да осъзная,

че искам точно това. Безкористност. Тя би трябвало да бъде в основата на всички

взаимоотношения. Ако един човек истински те обича, той ще изпитва много по-голямо

удоволствие от това, което ти изпитваш, благодарение на него, а не от това, което той

изпитва, благодарение на теб.

— Искам да знаеш нещо — изрича Оуен, покривайки шията ми с целувки. — И не го

казвам, за да се почувстваш по-добре. — Едната му ръка се плъзга от талията ми нагоре,

докато не достига до гръдта ми и спира там. — Казвам го, защото искам да го повярваш. —

Отдръпва се от шията ми и ме гледа право в очите. — Ти си толкова красива, Обърн.

Навсякъде. Всяка частица от теб. Отвън, отвътре, когато си пред мен, върху мен, нарисувана