направя всичко, което тя пожелае. Никога.

Тя ме дърпа обратно в апартамента. Приближавам до бара, отпускам ръце върху плота и

притискам чело към тях.

Затварям очи и размишлявам.

Мисля какъв ще е следващият му ход. Къде може да отиде. Мисля къде трябва да се

намира тя, за да е в безопасност от него.

Нямам отговор на тези въпроси, освен на последния. Обърн трябва да бъде с мен. Тази

вечер няма да я изпусна от поглед.

Изправям се и се обръщам към нея.

— Събери си нещата. Махаме се оттук.

* * *

Решавам за тази нощ да я заведа на хотел, защото ателието ми не е най-надеждното

място. Все още не съм сигурен какво е станало между тях двамата и не знам на какво е

способен той сега.

Тя се озърта през рамо през целия път до хотела, затова аз улавям ръката й и се опитвам

да й вдъхна увереност, че тази нощ тя е в безопасност.

Щом се озоваваме в хотелската стая и залоствам вратата, ми се струва, че тук въздухът е

различен. Сякаш е повече, защото тя най-после може с облекчение да въздъхне. Боли ме за

нея, когато виждам, че е толкова притеснена и уплашена, а мисълта за това, че Трей заема

огромна част от живота й, ме тревожи още повече.

Обърн събува обувките си и сяда на леглото. Аз се отпускам до нея и отново улавям

ръката й.

— Ще ми кажеш ли какво се случи?

Тя бавно издиша и кима.

— Той се появи точно преди да видя есемесите ти. Отначало не мислех, че е способен

да извърши това, което предполагаш, но когато влезе в стаята ми, го видях. Имаше нещо в

начина, по който ме гледаше. Първият му въпрос беше за Спаркълс.

Не искам да я прекъсвам, но нямам представа кой е Спаркълс.

— Спаркълс?:

Тя ми хвърля бърза, смутена усмивка.

— Казах му, че котката Оуен е на Емъри и се казва Спаркълс.

Клатя объркано глава.

— Защо той ще пита за моята котка? — Още щом въпросът излиза от устата ми,

отговорът става ясен. — Той е бил в ателието ми. — Сигурно я е видял и е събрал две и две.

Тя кима, но мълчи.

— Какво се случи след това?

Обърн свива рамене.

— Той просто…

Започва тихо да плаче, затова й давам минута да се успокои и да продължи разказа си.

— Започна да говори за Ей Джей и че иска да купи къща и… после започна да ме

целува. Когато го помолих да спре… — Обърн млъква отново и поема бързо дъх. — Той каза

нещо за мен и теб и как сме били в леглото и тогава разбрах, че е прочел признанието ми.

Опитах се да се изскубна, но той здраво ме държеше. И тогава влезе Емъри.

Трябваше да стигна там по-бързо, но благодаря на Бог за Емъри.

— Това е всичко, което се случи, Оуен. Той спря и после си тръгна.

Вдигам ръка към устната й и докосвам мястото, където кърви.

— А това? Той ли го направи?

Тя свежда поглед и кимва. Мразя да виждам срама по лицето й. Това е последното,

което тя би трябвало да изпитва.

— Обади ли се в полицията? Искаш ли сега да се обадя? — Понечвам да стана от

леглото и да й донеса телефона, но очите й се разширяват и тя отрицателно клати глава.

— Не — изрича уплашено. — Оуен, не мога да съобщя за това.

Застивам за миг, просто за да се уверя, че правилно съм я чул. Пускам я, сядам изправен

и се извръщам с лице към нея. Не разбирам и недоумяващо накланям глава.

— Трей те напада в апартамента ти, а ти няма да съобщиш за това?

Тя отвръща поглед, лицето й още повече посърва от срам.

— Знаеш ли какво ще се случи, ако съобщя за него? Лидия ще обвини мен. Никога няма

да ми позволи да видя Ей Джей.

— Погледни ме, Обърн.

Тя извръща глава и аз вземам лицето й в шепите си.

— Той те е нападнал. Лидия може и да е кучка, но никой няма да те вини, ако разкажеш

за постъпката му.

Тя се измъква от ръцете ми и унило клати глава.

— Той знае, че съм спала с теб, Оуен. Разбира се, че ще бъде бесен, след като е разбрал,

че съм му изневерила.

Затварям очи. Сърцето ми бие толкова силно. Мисля, че то има нужда да напусне тази

стая.

— Ти го защитаваш?

Последвалата тишина ме съсипва. Ставам и се отдалечавам от леглото към прозореца.

Опитвам се да я разбера. Опитвам се да намеря смисъл в думите й, но в тях няма

никакъв шибан смисъл.

— Ти не си съобщил, че е нахлул в ателието ти. Това е същото.

Тутакси се извръщам с лице към нея.

— Не съобщих, защото изгубих доверието във властите, Обърн. Ако обвиня Трей, ще

изглежда като жалък акт на отмъщение. На него ще му се размине, а аз само ще влоша

положението си. При теб е съвсем различно. Той физически те е нападнал. На света няма

абсолютно никаква причина да не съобщиш за това. Ако не го направиш, за него това ще е

покана да го направи отново.

Вместо да спори с мен, Обърн става спокойно и приближава към мен. Обвива ръце

около кръста ми и заравя лице на гърдите ми. В отговор аз здраво я прегръщам. Внезапно се

чувствам много по-спокоен, отколкото преди няколко секунди.

— Оуен — подхваща тя, ризата ми леко заглушава думите й, — ти не си баща, затова не

мога да очаквам да разбереш решенията ми. Ако съобщя за него, нещата само ще се влошат.

Аз трябва да направя всичко, което е по силите ми, за да не засегна отношенията ми с моя

син. И ако това включва да простя на Трей и да му се извиня за случилото се между нас…

тогава точно това и ще направя. Не очаквам да ме разбереш, но ми е нужна подкрепата ти. Ти

не знаеш какво е да се откажеш от целия си живот заради някого.

Думите й не само ми причиняват физическа болка, но ме ужасяват. След всичко случило

се, тя все още не разбира колко е опасен този човек.

— Ако обичаш сина си, Обърн… ще го държиш колкото е възможно по-далеч от Трей. Да

му простиш, е най-лошият избор, който можеш да направиш.

Тя се отдръпва от гърдите ми и вдига поглед към мен.

— Това не е избор, Оуен. Ако беше избор, това би означавало, че имам и други варианти.

А аз нямам. Просто съм длъжна да го направя.

Затварям очи и обгръщам лицето й с длани. Притискам чело о нейното и просто стоя

така с нея. Слушам как диша и се опитвам да открия смисъл в думите й. Тя си мисли, че аз не

я разбирам, защото никога не съм бил на нейно място. Смята, че всички грешки, които съм

допуснал в миналото, са направени от егоизъм, а не от пълна безкористност.

Ние си приличаме повече, отколкото тя подозира.

— Обърн — казвам спокойно, — отлично разбирам, че искаш да бъдеш със своя син, но

понякога, за да запазиш отношенията, се налага първо да ги пожертваш.

Тя се отскубва от прегръдката ми.

— И какви отношения ти се е налагало да пожертваш?

Вдигам бавно глава и я поглеждам с цялата искреност в душата си.

— Нашите, Обърн. Трябваше да пожертвам нас.

Глава 21

ОБЪРН

Седя на леглото с него, опитвайки се да осмисля всичко, което той казва, но ми е

трудно.

— Аз просто… — Тръсвам глава. — Защо просто не ми разказа всичко това от самото

начало? Защо не ми каза, че Трей е знаел, че хапчетата не са били твои?

Оуен въздъхва и стиска ръцете ми.

— Исках, Обърн. Но аз почти не те познавам. Ако разкажех истината на някого, можех

да застраша кариерата на баща си. Да не говорим за това, че Трей заплаши да създаде

проблеми, а последното, което исках, беше да имаш неприятности заради моите отношения с

баща ми.

Ако по-рано тази вечер обмислях дали да скъсам с Трей, то сега определено вече не

желаех да имам нищо общо с него. Не мога да повярвам, че е поставил Оуен в това

положение само защото се е чувствал застрашен от него. През цялото това време се опитвах

да видя доброто в Трей, но започвам да се питам дали изобщо в него някога е имало нещо

добро.

— Чувствам се като пълна идиотка.

Оуен категорично клати глава.

— Не бъди толкова строга към себе си. Аз трябваше да ти кажа по-рано. Щях да го

направя, но след като узнах, че имаш син, осъзнах колко много рискуваш. Това усложни

нещата, защото за мен вече беше твърде късно да се отметна и да заявя, че хапчетата не са

мои, а и нямаше начин Лидия и Трей да ти позволят да бъдеш с някой като мен. Бяхме в

пълна безизходица.

Падам върху леглото и скръствам ръце върху корема си. Взирам се в тавана, повече от

всякога объркана какво трябва да направя.

— Не му вярвам. Не и след всичко това. Не го искам близо до Ей Джей, но ако се опитам

да го обвиня, Лидия ще побеснее. Ще използва срещите ми с Ей Джей против мен и аз може

никога повече да не го видя.

Започвам да осъзнавам безнадеждността на ситуацията. Вдигам ръце и притискам очите

си с длани. Не искам да плача. Искам да остана спокойна и да намеря начин как да се

измъкна от всичко това.

Оуен се отпуска до мен върху леглото. Плъзва ръка по бузата ми, настоявайки да го

погледна.

— Обърн, чуй ме — изрича той, гледайки ме с открити и искрени очи. — Ако се наложи