повече няма да го позная.

Тази мисъл ме ужасява и в същото време подпечатва съдбата ми до утре сутринта,

защото каквото и да чувствам към Оуен, не бива да го приемам за даденост. Дори и в името

на лоялността ми към Трей.

И честно, не ме е грижа в какъв човек ме превръща това.

— Боя се, че никога няма да почувствам отново това с никого другиго — прошепвам.

Той стиска ръцете ми.

— Аз се боя, че ще го почувстваш.

Отстъпвам назад и го поглеждам, защото искам той да знае, че чувствата ми към Трей

никога няма да бъдат такива.

— С него никога няма да изпитам това, Оуен. Дори частица от тези чувства.

По лицето му не се изписва облекчение, както очаквах. Всъщност изглежда така, сякаш

съм казала нещо, което той не иска да чуе.

— Щеше ми се да можеше — казва той. — Не искам да мисля, че ще прекараш живота

си с човек, който не те заслужава.

Той обвива ръце около мен и аз отново заравям лице във врата му.

— Не исках да кажа това — обяснявам. — Не казвам, че той ме заслужава по-малко от

теб. Просто чувствам съвсем различна връзка с теб и това ме плаши.

Ръцете му обхващат тила ми и устата му се придвижва към ухото ми.

— Ти може и да не мислиш, че той те заслужава по-малко от мен, но аз казвам точно

това, Обърн. — Ръцете му се спускат надолу, обгръщат бедрата ми и той ме повдига. Пренася

ме през стаята и ме полага върху леглото. Плъзва се отгоре ми и обхваща главата ми с две

ръце. Целува ме нежно по челото, сетне по върха на носа. Очите ни се срещат и той ме гледа

по-искрено и открито, отколкото досега. — Никой не те заслужава така, както аз.

Сега ръцете му са върху копчето на дънките ми и той го разкопчава. Устните му допират

шията ми, докато той продължава да ме убеждава с думи, че ние сме точно там, където

трябва да бъдем.

— Никой не те вижда, както аз.

Затварям очи и слушам звука на гласа му. Чакам да събуе дънките ми, предвкусвайки

докосването на ръката му върху моята кожа. Дланите му се плъзват нагоре, разтваряйки леко

краката ми, а устата му отново е върху моята.

— Никой не те разбира, както аз.

Оуен се притиска към мен и в същото време езикът му прониква в устата ми.

Простенвам, а стаята започва да се върти, съчетанието от думите и докосването му, от тялото

му върху моето, са като огъня за бензина. Той започва да дърпа ризата и сутиена ми през

главата и аз не правя нищо, за да го спра. Безсилна съм пред докосването му.

— Никой не кара сърцето ти да бие, както аз.

Оуен ме целува, като се откъсва само за миг, за да свали ризата си. Аз някак си

възстановявам контрол над чувствата си, когато осъзнавам, че ръцете ми дърпат дънките му,

опитвайки се да ги събуят, за да почувствам кожата му.

Той притиска длан към сърцето ми.

— И никой не заслужава да бъде в теб, ако не може първо да стигне дотук.

Думите му се процеждат върху устните ми като дъждовни капки. Той ме целува нежно,

сетне се надига от леглото. Очите ми остават затворени, но аз чувам как дънките му тупват

на пода и как се разкъсва опаковка. Усещам ръцете му върху бедрата си, когато пъхва пръсти

под ластика на гащичките ми и ги смъква надолу. И чак когато Оуен отново е върху мен, най-

после намирам сили да отворя очи.

— Кажи го — шепне той, свел поглед към мен. — Искам да чуя да ми казваш, че те

заслужавам.

Плъзвам ръце нагоре по неговите, по извивките на раменете му, нагоре по шията,

заравям ги в косата му. Поглеждам го право в очите.

— Ти ме заслужаваш, Оуен.

Той отпуска чело върху главата ми, повдига крака ми и го обвива около кръста си.

— И ти ме заслужаваш, Обърн.

Прониква в мен и аз не съм сигурна кое е по-силно — неговият стон или моето

внезапно „О, боже мой!“.

Оуен ме изпълва докрай и застива. Гледа ме задъхано и се усмихва.

— Не разбирам дали го каза, защото ти е невероятно хубаво, или отново си правиш

майтап с инициалите ми.

Аз се усмихвам между стенанията.

— И двете.

Усмивките ни изчезват, когато той отново започва да се движи. Устните му са близо до

моите, но достатъчно далеч, за да ме гледа в очите. Той се движи навън и навътре, бавно,

докато устните му обсипват моите с целувки, ефирни като перце. Аз стена и ми се иска да

затворя очи, ала начинът, по който ме гледа, е това, което искам да помня всеки път, когато

поемам дъх.

Той отново излиза и потъва в мен в мига, когато устните му докосват бузата ми. Открива

ритъма между всяка целувка, а очите му остават приковани в мен с всеки нов тласък.

— Това е, което искам да помниш, Обърн — шепне той тихо. — Не искам да помниш

как се чувстваш, когато съм вътре в теб. Искам да помниш какво изпитваш, когато те гледам.

Устните му погалват моите като нежен полъх, почти не ги усещам.

— Искам да помниш как сърцето ти откликва всеки път, когато те целувам. — Устните

му срещат моите и аз се опитвам да запечатам в паметта си всеки божествен трепет от

целувките и думите му. Ръката му се заравя в косата ми и той повдига леко главата ми,

изпълвайки ме с дълбока целувка.

Отдръпва се леко, за да поемем дъх. Взира се в очите ми и мълви:

— Искам да запомниш ръцете ми и как не могат да спрат да те докосват.

Устата му бавно обхожда брадичката ми, достига ухото ми.

— И искам да запомниш, че всеки може да прави секс с теб. Но аз съм единственият,

който заслужава да се люби с теб.

При тези думи ръцете ми се обвиват около шията му, а устните му се впиват в моите. Той

прониква с мощен тласък в мен и аз искам да крещя. Искам да плача. Искам да го умолявам

никога да не спира, ала това, което желая дори още повече, е тази целувка. Искам да запомня

всяка частица от нея. Искам да всмуча вкуса му в моя език.

Следващите няколко минути са вълшебна мъгла от въздишки, целувки, пот, ръце и устни.

Той отново е върху мен, после аз съм върху него, сетне той отново е отгоре. Когато усещам

топлината на устата му върху гърдите си, останалият свят престава да съществува за мен.

Главата ми пада върху възглавницата, очите ми се затварят, а сърцето ми тупва в дланите му.

Толкова съм разтърсена от емоции, толкова замаяна и толкова благодарна, задето реших

да остана, че не разбирам кога всичко свърша. Все още дишам тежко и сърцето ми блъска

бясно в гърдите, сякаш всеки миг ще изхвръкне. Не съм сигурна дали достигането на

върховното удоволствие с Оуен означава краят на това преживяване. Защото да идваш на себе

си, когато току-що си бил с него, е също толкова невероятно, както когато двамата се носите

към върха.

Лежа върху гърдите му, а ръцете му ме обгръщат. Никога не съм мислила, че отново ще

бъда в това състояние. Състояние, когато знам, че се намирам точно там, където принадлежа,

ала не мога да сторя нищо, за да остана завинаги.

Това ми напомня деня, когато се сбогувах с Адам. Знаех, че чувствата ни един към друг

са много по-силни, отколкото останалите смятаха, и ми бе нужна цяла вечност, за да се

съвзема от болката да бъда откъсната от него, преди да съм готова.

А сега същото се случва с Оуен. Не съм готова да му кажа „сбогом“. Страхувам се да му

кажа „сбогом“.

Но съм длъжна да го кажа и това зверски боли.

Ако знаех как да възпра сълзите, щях да го сторя. Не искам той да ме вижда разплакана.

Не искам той да знае колко съм съкрушена, че не мога да чувствам това през всеки ден от

живота си.

Когато той усеща сълзите ми върху гърдите си, не прави нищо, за да ги спре. Вместо

това просто ме прегръща още по-силно и притиска буза о темето ми. Ръката му милва нежно

косите ми.

— Знам, скъпа — шепне той. — Знам.

Глава 18

ОУЕН

Трябваше да се досетя, че когато се събудя, тя ще си е отишла. Миналата нощ почувствах

болката й, когато си мислеше как да ми каже „сбогом“, затова не се изненадах, че си е

тръгнала, без да изрече думите за раздяла.

Това, което ме изненадва, е признанието, лежащо върху възглавницата до мен.

Пропълзявам до нейната половина на леглото и го вземам, да го прочета. Все още усещам

уханието й. Отварям сгънатото листче и чета думите й.

Винаги ще мисля за миналата нощ, Оуен. Дори и когато не бива.

Ръката ми се отпуска върху гърдите ми и се свива в юмрук.

Тя вече ми липсва толкова силно, че болката е физическа, а навярно няма и час, откакто

си е тръгнала. Чета признанието й още няколко пъти. Това е любимото ми признание, но и

най-болезненото.

Отивам в работната стая, измъквам платното с незавършения й портрет и го нагласям

върху триножника в средата на помещението. Подбирам всички материали, които ще са ми

нужни, и заставам пред картината. Взирам се в признанието, представяйки си как е

изглеждала, докато го е писала, и най-после ме осенява вдъхновението, което ми е нужно, за

да завърша портрета.

Вземам четката и я рисувам.

* * *