чекмеджето.

Той става и изважда портфейла си. Оставя петдесетдоларова банкнота върху плота и

пъхва обратно портфейла в джоба си.

— Благодаря — промълвява с усмивка. Обръща се, за да си тръгне, а аз тутакси клатя

глава. Не искам той да си тръгва. Ние дори не сме обсъдили признанията. Той дори не ми е

казал защо е дошъл.

— Почакай — възпирам го. Оуен тъкмо е стигнал до вратата, но бавно се обръща.

Опитвам се да измисля какво да му кажа, но нищо от това, което наистина искам да изрека,

не излиза от устата ми. Вместо това поглеждам към петдесетдоларовата банкнота, грабвам я

и я вдигам. — Това са твърде много пари, Оуен.

Той ме гледа мълчаливо. Минава сякаш цяла вечност, преди да отвори вратата и да

излезе, без да промълви нито дума.

Аз се свличам върху фризьорския стол, окончателно объркана от реакцията си. Какво

искам от него? Да го накарам да направи първия ход? Да ме покани в дома си?

Не би трябвало да мисля за нито едно от тези неща и фактът, че съм разстроена, защото

нито едно от тях не се е случило, ме кара да се чувствам като ужасен човек.

Свеждам поглед към петдесетдоларовата банкнота в ръката си. За пръв път забелязвам,

че на обратната й страна е написано нещо. Обръщам я и чета съобщението, надраскано с

черен маркер.

Нужна ми е поне още една нощ с теб. Моля те.

Стискам юмрук и го притискам към гърдите. Лудешкото биене на сърцето ми и бързото

разширение на дробовете ми, за да вкарам повече въздух в тях, са единственото, върху което

мога да се съсредоточа в този момент.

Хвърлям парите върху плота и заравям лице в шепи.

О, боже мой!

О, боже мой!

Никога досега в живота си не съм искала толкова силно да направя нещо нередно.

* * *

Когато спирам пред ателието му, аз обмислям решение, с което утре няма да се гордея.

Ако вляза вътре, знам какво ще се случи между нас. И макар да знам, че Трей е извън града и

вероятността той някога да узнае за това да е почти нищожна, това не прави ситуацията по-

малко нередна.

Мисълта, че Трей може да разбере, също не възпира желанието ми да го направя.

Преди да успея да направя избора си, вратата се отваря и ръката на Оуен се протяга към

моята. Той ме придърпва вътре в тъмното ателие, затваря вратата зад мен и заключва.

Изчаквам очите ми да привикнат с мрака, а съвестта ми с факта, че съм тук. Вътре в неговото

ателие.

— Не бива да стоиш така отвън на улицата — казва Оуен. — Някой може да те види.

Не съм сигурна кого има предвид, но тази вечер няма шанс Трей да ме види, като се има

предвид, че е в Сан Антонио.

— Той е извън града.

Оуен стои на по-малко от метър от мен и ме наблюдава, наклонил глава настрани. Едва

забележима усмивка се мярва на устните му.

— Така ми казаха.

Свеждам неловко поглед към краката си. Затварям очи и се опитвам да се разубедя.

Подлагам всичко на риск с присъствието си тук. Знам, че ако успея да заглуша мислите,

стрелкащи се през главата ми, ще успея да осъзная колко неразумна е постъпката ми.

Независимо дали ще ме заловят, или не, срещата ми с него няма да доведе до нищо добро.

Само ще влоши нещата, защото навярно ще го искам за повече от една нощ.

— Не бива да съм тук — тихо проронвам.

Очите му продължават да ме гледат със същото непоколебимо изражение.

— Но си тук.

— Само защото ти ме вмъкна вътре, без да ме питаш.

Той тихо се смее.

— Ти стоеше пред вратата ми, опитвайки се да решиш какво да правиш. Аз просто ти

помогнах да вземеш решение.

— Още не съм взела никакво решение.

Оуен кима.

— Напротив, взела си, Обърн. Взела си много решения. Ти избра да бъдеш с Трей за

дълго време. А сега избираш да бъдеш с мен за една нощ.

Прехапвам долната си устна и отмествам поглед от него. Не ми харесва коментара му,

независимо колко истина съдържа. Понякога истината боли и да го чуя да я изрича без

заобикалки, я прави да изглежда повече черно-бяла, отколкото в действителност е.

— Ти си несправедлив.

— Не, аз съм егоист — заявява той.

— Това е едно и също.

Оуен прави крачка към мен.

— Не, Обърн, не е. Несправедливо би било да ти поставя ултиматум. Да си егоист, е

нещо като това. — Устните му силно и решително се впиват в моите. Ръцете му се плъзват в

косата ми и обвиват тила ми. Той ме целува така, сякаш иска да навакса за всички целувки,

които би могъл да ми даде в миналото и за всички, които би искал да ми подари в бъдеще.

За всички наведнъж.

Ръцете му се отпускат на гърба ми и той отново ме привлича към себе си. В този

момент не знам къде са моите ръце. Мисля, че съм се вкопчила в него с всички сили, но

всяка друга част от мен, освен устата ми, е напълно вцепенена. Единственото, което напълно

осъзнавам, това са устните му, завладели моите. Неговата целувка е единственото, което

усещам в този миг.

Всичко, за което искам да мисля.

Но дяволите да ме вземат, ако кажа, че Трей не нахлува в мислите ми. Не ми пука колко

силни са чувствата ми към Оуен, дължа лоялност на Трей. Действията на Оуен ме

принуждават да направя избор, а сега и двамата ще трябва да живеем с последствията.

Откъсвам се от него и намирам сили да се отдръпна. Устните ни са разделени, но ръцете

ми остават притиснати към гърдите му. Усещам как тежко се повдигат и спускат. Знам, че той

изпитва същото, което и аз, и това е достатъчно, за да притегля отново устата му към моята.

— Трей — мълвя задъхано. — Сега съм с Трей.

Оуен стиска здраво очи, сякаш го пронизва силна болка само при звука от името на

съперника му. Диша толкова тежко, че се налага да си поеме дъх, преди да отговори. Отваря

очи и впива поглед в мен.

— Обещанието ти е единственото в теб, което принадлежи на Трей. — Той вдига ръка и

притиска длан върху ризата на гърдите ми там, където отдолу бие сърцето ми. — Всяка друга

част от теб е моя.

Думите му ми въздействат повече от целувката. Опитвам се да поема дъх, но ръката му,

притисната към сърцето ми, не позволява. Той пристъпва по-близо и двамата сякаш

избухваме в огнени пламъци. Дланта му все още е притисната към гръдта ми, а другата му

ръка е обвита около кръста ми.

— Той не изпълва сърцето ти с трепет, Обърн. Не го кара да препуска толкова бясно,

сякаш ще изхвръкне от гърдите ти.

Затварям очи и се облягам на него. Мисля, че тялото ми прави избора вместо мен,

защото разумът ми е изгубил всякакъв контрол върху чувствата. Притискам лице към шията

му и слушам притихнала как дишането ни се забавя. Колкото по-дълго стоим тук и колкото

повече той говори, толкова по-необуздани стават желанията ни. Усещам го по начина, по

който той ме държи. Чувам отчаяната молба в гласа му. Долавям го с всяко повдигане и

спускане на гърдите му.

— Разбирам защо трябваше да избереш него — промърморва той. — Това не ми харесва,

но го разбирам. Знам също, че една подарена нощ няма да заличи факта, че може би ще му се

отдадеш завинаги. Но както казах… аз съм егоист. И ако една нощ с теб е всичко, което мога

да получа, тогава ще я взема. — Повдига главата ми от рамото си и накланя лицето ми към

своето. — Ще взема всичко, което пожелаеш да ми дадеш. Защото знам, че ако сега излезеш

през тази врата, след десет години… след двайсет години… когато си спомняме за тази нощ,

ще съжаляваме, че не сме послушали сърцата си.

— Точно това ме плаши — признавам. — Боя се, че ако веднъж послушам сърцето си,

никога повече няма да мога да го пренебрегна.

Оуен доближава уста до моята и шепне:

— Само ако можех да имам това щастие. — Устните ни отново се сливат и този път го

усещам с всяка частица на тялото си. Придърпвам го към себе си със същото отчаяние, с

което и той ме притегля. Устните му са навсякъде и той ме целува с облекчение, защото знае,

че с тази целувка се съгласявам на всичко, за което ме моли. Това е моят начин да му кажа, че

може да има тази нощ.

— Искам те горе — моли той. — Веднага.

Започваме да се придвижваме през ателието, но и двамата не можем да откъснем устни

и ръце един от друг, затова ни е нужно време. Когато стигаме до стълбата, той започва да я

изкачва заднешком, което затруднява целувките ни. Най-после Оуен осъзнава, че така скоро

няма да стигнем до никъде, затова сграбчва ръката ми, обръща се и ме тегли нагоре по

стъпалата, докато не се озоваваме в апартамента му.

Щом устата му отново открива моята, това е напълно различна целувка от онази, която

току-що споделихме. Той обгръща главата ми с две ръце и бавно ме целува. Нежно и дълбоко,

с висини, спадове и глъбини.

Целува ме така, сякаш съм негово платно.

Улавя двете ми ръце и сплита пръсти с моите. Когато целувката свършва, челата ни се

допират едно до друго.

Никой досега не е разпалвал подобни чувства в мен. Нито дори Адам. И може би това,

което изпитвам, когато той ме целува, е толкова рядко чувство, че след днешната нощ никога