мина доста време. Почти три месеца, ако трябва да съм точна. Не че броя дните. Всъщност

ги броя. Правя всичко възможно, за да престана. Опитвам се да се съсредоточа върху

развитието на отношенията ми с Трей, но постоянно го сравнявам с Оуен.

Едва познавам този мъж, но той някак си докосна онази част от мен, до която никой не

бе достигал, откакто бях с Адам. И въпреки всички неща, които е направил Оуен, аз знам, че

той е добър човек. Колкото и да се опитвам да превъзмогна чувствата, които изпитвам, когато

мисля за него, те са заседнали дълбоко в сърцето и душата ми и аз не знам как да ги изтръгна

оттам.

— Мамо. — Ей Джей ме дърпа за края на ризата. — Може ли?

Сепвам се и излизам от транса.

— Може ли какво?

— Да си взема играчка.

Понечвам да поклатя отрицателно глава, но Трей отговаря, преди да го сторя:

— Аха, нека да отидем да погледнем играчките. — Сграбчва ръката на Ей Джей и се

връща назад. — Ще се срещнем в секцията за играчки, когато свършиш с покупките —

подхвърля той през рамо.

Аз ги наблюдавам. Двамата се смеят, а ръката на Ей Джей се е сгушила в голямата длан

на Трей и аз се мразя, задето не се старая повече. Трей обича Ей Джей и Ей Джей очевидно

обича Трей и тук само аз се държа егоистично, защото просто не чувствам същата душевна

близост с Трей, както беше с Оуен. Прекарах само два дни с Оуен. Това е всичко. Навярно

щях да открия у него нещо, което не ми харесва, ако бях останала повече време с него, така че

може би просто съм обсебена от представата за Оуен, отколкото от истински чувства към

него.

Този поглед върху нещата някак си ме кара да се чувствам малко по-добре. Може и да не

съм усетила мигновена връзка с Трей, но тя определено започва да се появява. Особено като

гледам как той се отнася към Ей Джей. Всеки, който може да направи щастлив Ей Джей,

прави щастлива и мен.

За пръв път от дълго време се улавям, че се усмихвам, когато мисля за Трей, а не за Оуен.

Вземам повечето продукти от списъка, преди да се насоча към секцията с играчките.

Минавам за по-напряко през спортните стоки и незабавно се заковавам на място, когато

завивам зад ъгъла.

Ако съдбата си прави шеги, това навярно е най-лошата.

Оуен се взира в мен със същото недоверие, което навярно е изписано и върху моето

лице. Само за миг, всичко, което се опитах да почувствам към Трей, намалява десетократно и

се насочва към Оуен. Стискам с ръце дръжката на количката и споря със себе си дали да я

обърна в противоположна посока, без да говоря с него. Той ще разбере, сигурна съм.

Той навярно изпитва същата вътрешна борба, защото и двамата сме спрели щом се

забелязахме. Нито един от нас не проговаря. Нито един от нас не си тръгва.

И двамата просто се взираме един в друг.

Цялото ми тяло чувства погледа му и аз усещам физическа болка във всяка своя клетка.

Главната причина, поради която се съмнявах в случващото се между мен и Трей, стои точно

пред мен, напомняйки ми какви трябва да са истинските чувства към мъжа, когото харесваш.

Оуен се усмихва и аз внезапно съжалявам, че не се намираме на пътека, която чистят,

защото някой трябва със сила да ме измете от това място.

Той поглежда наляво и после надясно, преди погледът му отново да се спре върху мен.

— Пътека тринайсет — изрича с насмешка. — Сигурно е съдба.

Аз се усмихвам, но усмивката ми се стопява при звука от гласа на Ей Джей.

— Мамо, виж! — възкликва той радостно и хвърля две играчки в количката. — Трей

каза, че мога да взема и двете.

Трей.

Трей, Трей, Трей, който навярно в момента стои зад мен, съдейки по реакцията на Оуен.

Той се сковава и се изправя, стискайки количката си с двете ръце. Очите му са вперени в

някого зад мен.

Една ръка се обвива около кръста ми и собственически ме стиска. Трей стои до мен и аз

усещам как се взира в Оуен. Ръката му се плъзва надолу, после устните му се притискат към

бузата ми. Затварям очи, защото не искам да видя изражението на Оуен.

— Да вървим, бебче — казва Трей и ме побутва, за да се обърна. Той никога досега не ме

е наричал „бебче“. Знам, че използва думата пред Оуен, за да изглеждат отношенията ни

много по-близки, отколкото са в действителност.

След поредното дърпане на ръката ми, аз най-сетне се обръщам и тръгвам с Трей.

Ние привършваме с малкото останали покупки в списъка. Трей не ми продумва нито

дума през цялото време, докато пазаруваме. Разговаря само с Ей Джей, но аз виждам, че е

ядосан. Стомахът ми е свит на топка от нерви, защото досега той никога не е мълчал с мен и

аз не знам какво да очаквам.

Мълчанието продължава, докато стоим на опашката пред касата и по пътя до колата му.

Той прибира покупките в багажника, докато аз закопчавам Ей Джей в детското столче на

задната седалка. Когато свършвам, се обръщам и се натъквам на Трей, който се е облегнал на

колата и ме гледа. Той е толкова неподвижен, че сякаш дори не диша.

— Разговаря ли с него?

Клатя глава.

— Не. Тъкмо завих зад ъгъла, преди двамата с Ей Джей да се появите.

Трей е скръстил ръце пред гърдите си, със стисната челюст.

Няколко секунди гледа над рамото ми, преди отново да насочи поглед към мен.

— Чукала ли си се с него?

Аз се изправям, стъписана от въпроса му. Особено когато стоим пред вратата на Ей

Джей. Поглеждам в колата, но цялото внимание на Ей Джей е приковано в играчките и той

дори не ни забелязва. Когато отново извръщам поглед към Трей, мисля, че съм много по-

ядосана от него.

— Не можеш да ми се сърдиш, задето случайно съм срещнала някого в магазина, Трей.

Аз не определям кой да пазарува тук.

Опитвам се да мина покрай него, но той сграбчва ръката ми и ме блъска към колата,

притискайки гърдите си към моите. Ръката му се вдига към главата ми и той приближава

уста към ухото ми. Сърцето ми замира, защото нямам представа какво смята да прави.

— Обърн — изръмжава той с дълбок, заплашителен шепот. — Той е бил в апартамента

ти. Бил е в спалнята ти. Бил е вътре с теб в онази тъпа, шибана палатка. А сега искам да ми

кажеш дали е бил вътре в теб.

Клатя отрицателно глава, опитвайки се да го успокоя, защото Ей Джей се намира само

на половин метър вътре в тази кола. Той стиска китката ми с дясната си ръка, очаквайки да

му отговоря с думи. Изричам това, което съм длъжна да кажа, за да съм сигурна, че Трей

няма да избухне точно сега.

— Не — прошепвам. — Нещата не стоят така. Аз почти не го познавам.

Трей се отдръпва с няколко сантиметра и ме гледа в очите.

— Добре — успокоява се той. — Защото начинът, по който те гледаше, ме накара да си

помисля друго. — Той притиска устни към челото ми и отпуска леко хватката на китката ми.

Усмихва ми се нежно, но усмивката му има обратен ефект. Ужасена съм, че настроението му

може да се мени толкова бързо, както в момента. Трей ме притегля в обятията си и притиска

лице към косата ми. Вдишва и бавно издишва.

— Извинявай — прошепва. — Да се махаме оттук.

Отваря пасажерската врата за мен и я затваря, след като се качвам в колата. Въздъхвам с

облекчение, че моментът е отминал, но отлично разбирам, че реакцията му е един огромен,

червен предупредителен флаг.

И сякаш някой е призовал вниманието ми, погледът ми попада върху колата в другия

край на паркинга. Оуен стои до нея и се взира в моята посока. По изражението на лицето му

става ясно, че е видял всичко, което току-що се случи. Все пак от другия край на паркинга

сцената може да е приличала на нежен момент между двама влюбени, а не това, което беше в

действителност. Което можеше да обясни болката, изписана върху лицето на Оуен.

Той отваря вратата на колата си в същия момент, в, който Трей отваря своята. Очите ми

са приковани достатъчно дълго в Оуен, за да видя как вдига ръка до сърцето си и я свива в

юмрук. В съзнанието ми изплуваха думите му, когато ми сподели колко много му липсват

майка му и брат му. Има дни, когато ми липсват толкова силно, че ме боли ето тук. Като че

ли някой стиска сърцето ми с мощта на целия проклет свят.

Трей потегля от паркинга и миг преди Оуен да изчезне от погледа ми, аз незабележимо

вдигам юмрук към гърдите си. Очите ни остават приковани един в друг, докато вече е

невъзможно.

* * *

Никой повече не спомена вчерашната случка в магазина. Трей и Ей Джей прекараха

вечерта в моя апартамент и Трей се държа така, все едно нищо не е станало, докато

приготвяше на Ей Джей палачинки с шоколад. Всъщност Трей беше в изключително добро

настроение. Не знам дали беше разкаяние заради гневния му изблик на паркинга, или

наистина му е приятно да прекарва с нас времето си.

Внезапното му добро настроение може би се дължеше на факта, че той нямаше да ме

види през следващите четири дни и не искаше да се разделим скарани. Тази сутрин

заминаваше на конференция в Сан Антонио и мога да кажа, че когато миналата нощ се