сърцето си, защото чувствам точно това, което той обясняваше, че изпитва, когато някой му

липсва. Не проумявам това, защото се запознах с него едва преди няколко седмици.

Има хора, които срещаш и тепърва опознаваш, а има и такива, които виждаш за пръв

път и имаш чувството, че вече познаваш.

Не ме интересува колко дълго съм го познавала. Не ми пука, че ме е излъгал. Ще си

позволя да тъгувам и да се самосъжалявам, защото въпреки всичко, което Оуен е сторил в

миналото, никой не ме е карал да се чувствам така, както той ме накара да се почувствам

днес. Той ме застави да изпитам гордост от себе си като майка. Тъкмо поради това, фактът,

че се налага да се сбогувам с него, си струва няколко сълзи и аз няма да се терзая от вина, че

плача заради тази раздяла.

Изминала съм половината път до вкъщи и изтривам последната сълза, която си позволих

да пролея за сбогом, когато една кола бавно приближава до мен и спира. Оглеждам я косо и

виждам, че е полицейска патрулка. Спирам, когато Трей смъква прозореца и се навежда през

седалката.

— Влизай, Обърн.

Не възразявам. Отварям вратата и се качвам вътре, а той потегля към апартамента ми. Не

ми харесва настроението, което се излъчва от него. Не разбирам дали се държи като ревниво

гадже, или като прекалено загрижен брат. В действителност той не е нито едно от двете.

— В ателието му ли беше?

Взирам се през прозореца, обмисляйки как да отговоря. Той ще разбере, че лъжа, ако

кажа „не“, а аз имам нужда Трей да ми вярва. От всички хора на този свят, имам нужда точно

Лидия и Трей да виждат, че всичко, което правя, го правя за Ей Джей.

— Да. Той ми дължеше пари.

Чувам тежкото му дишане, докато поема и изпуска шумно въздух. Накрая Трей отбива

встрани до тротоара и паркира. Не желая да го гледам в лицето, но виждам как закрива

устата си с ръка и разочаровано стиска челюст.

— Преди малко ти казах, че той е опасен, Обърн. — Трей се взира пронизващо в мен. —

Да не си глупава?

Достатъчно се наслушах. Отварям с размах вратата на колата, излизам и я затварям с

трясък. Преди да направя и три крачки, той ми препречва пътя.

— Той не е опасен, Трей. Той е наркоман. И между нас няма нищо, просто отидох в

ателието му, за да взема парите, които ми дължи.

Трей внимателно изучава лицето ми, най-вероятно за да разбере дали лъжа. Аз

въздъхвам и завъртам очи.

— Ако имаше нещо, щях да остана в ателието му повече от пет минути. — Промушвам

се покрай него и закрачвам към апартамента си. — Господи, Трей. Ти се държиш, сякаш

имаш повод за ревност.

Той отново застава пред мен, принуждавайки ме да спра. За няколко секунди се вторачва

мълчаливо в мен.

— Аз ревнувам, Обърн.

Сепвам се и преглъщам буцата, заседнала в гърлото ми. Освен това продължавам да го

гледам в очакване да вземе думите си назад, но той не го прави. Гледа ме и в погледа му се

чете искреност.

Той е брат на Адам. Той е чичо на Ей Джей.

Не мога.

Това е Трей.

Заобикалям го и продължавам да вървя. Намираме се само на една пресечка от

апартамента ми, така че не се изненадвам, когато чувам крачките му зад гърба си.

Продължавам да вървя, опитвайки се да осмисля последните два часа от живота си, но ми е

малко трудно, когато ревнивият брат на мъртвото ми гадже ме преследва.

Когато стигам до вратата, отключвам и се извръщам с лице към него. Очите на Трей са

като остри ножове, които дълбаят в мен, сякаш изстъргват душата ми, превръщайки ме в

празна черупка. Отварям уста, за да му пожелая „лека нощ“, когато той вдига ръка и я

подпира на рамката на вратата, на нивото на главата ми.

— Някога мислила ли си за това?

Знам какво има предвид, но се правя, че не разбирам.

— За какво?

Погледът му се свежда и се задържа върху устните ми.

— За нас.

За нас.

Аз и Трей.

Честно мога да кажа „не“, никога не съм мислила за това. Но не желая да нараня

чувствата му, затова предпочитам да не отговоря.

— Има смисъл, Обърн.

Клатя решително глава. Не искам да изглеждам упорита и неотстъпчива, но точно такава

се чувствам.

— Няма никакъв смисъл — заявявам категорично. — Ти си брат на Адам. Чичо на Ей

Джей. Това ще го обърка.

Трей прави крачка напред. Близостта му е различна от тази на Оуен. Близостта на Трей

ме задушава, сякаш имам нужда да пробия дупка в атмосферата, за да дишам.

— Аз го обичам, Обърн. Аз съм единственият достоен баща за твоето момче — заявява

той. — Той живее в моя дом с майка ми и ако двамата с теб бяхме заедно…

Аз тутакси се изправям.

— Надявам се, че няма да използваш сина ми като извинение защо трябва да се срещам

с теб. — Гневът в гласа ми изненадва самата мен, затова знам, че изумява и Трей.

Той прокарва ръка през косата си и за миг изглежда смутен, не знае какво да каже.

Погледът му се отмества към коридора, докато се опитва да измисли отговор.

— Виж — подхваща той и очите му отново срещат моите. — Не се опитвам да го

използвам, за да се сближа с теб. Осъзнавам как прозвуча. Просто казвам… че в това има

смисъл. В това да сме заедно има смисъл.

Не отговарям, защото в думите му има известна истина. Лидия вярва на Трей повече,

отколкото на всеки друг на света. Ако Трей и аз бяхме заедно…

— Помисли за това — додава той, без да настоява за отговор веднага. — Можем да

започнем бавно. Да видим дали ще си подхождаме. — Сваля ръка от рамката на вратата и

отстъпва назад, давайки ми възможност да си поема дъх. — Ще поговорим за това в неделя

вечерта. Сега трябва да се връщам на работа. Обещай ми, че ще заключиш вратата, става ли?

Кимам и се ненавиждам за това, защото не желая той да си мисли, че съм се съгласила с

всичко, което току-що ми е казал.

Но… това има смисъл. Той живее в един дом с Ей Джей и Лидия, а единственото, което

искам, е да прекарвам повече време със сина си. Вече съм достигнала до този етап, когато не

ме е грижа какво ще ми струва, стига да бъда повече време с Ей Джей; просто се нуждая от

това. Той ми липсва.

Не ми харесва това, че обмислям предложението му. Не изпитвам към Трей и частица от

онова, което изпитвах към Адам. А дори не мога да го сравня с това, което чувствам към

Оуен.

Но той е прав. Ако съм с него, ще бъда близо до Ей Джей. А Ей Джей е най-скъпото ми

същество на този свят. Ще направя всичко, за да си върна сина.

Всичко, което е нужно.

* * *

Преди да се преместя тук, Лидия ме бе уверила, че в Далас движението не е толкова

натоварено. Когато я попитах колко време ще ми е нужно, за да стигна от моето, тогава още

потенциално жилище, до нейната къща, тя ми бе отвърнала: „О, разстоянието не е повече от

шестнайсетина километра“.

Но бе забравила да спомене, че шестнайсет километра в Далас са четиридесет и пет

минути път с такси. Повечето дни дори не приключвам работа преди седем вечерта. Докато

взема такси и стигна до дома й, Ей Джей вече трябва да си ляга. Поради това тя казва, че е

неудобно да ги посещавам през седмицата. „Става неспокоен“ — твърди тя.

И така неделните вечери и всеки друг ден от седмицата, когато ми се удава да я убедя да

ми позволи да отида, е цялото време, което имам със сина си. Разбира се, аз удължавам

неделите, доколкото мога. Понякога пристигам на обяд и оставам, докато стане време Ей

Джей да си ляга. Знам, че това я дразни, но честно казано, изобщо не ме е грижа. Той е мой

син и аз не съм длъжна да моля за разрешение да го посетя.

Днес беше един изключително дълъг ден с него и аз се наслаждавах на всяка секунда.

Веднага щом се събудих сутринта, взех душ и се обадих за такси. Пристигнах в дома на

Лидия след закуска и оттогава Ей Джей не се е отделял от мен. След вечеря го отведох до

дивана и той заспа в скута ми по средата на анимационното филмче. Обикновено измивам

чиниите и почиствам след вечеря, но този път не предложих. Тази вечер просто искам да

гушкам моето малко момче, докато спи.

Не знам дали Трей се опитва да ми докаже колко добър домакин може да бъде, или аз го

виждам в различна светлина, но той запретна ръкави и почисти цялата кухня. Съдейки по

звука, току-що бе заредил и пуснал миялната машина.

Вдигам глава, когато той се появява на вратата между всекидневната и кухнята. Обляга

се на рамката и се усмихва, когато ни вижда прегърнати на дивана.

Наблюдава ни мълчаливо няколко минути, докато Лидия не влиза в стаята, прекъсвайки

уютния момент.

— Надявам се, че не е спал дълго — заявява укорително, без да откъсва поглед от Ей

Джей в прегръдките ми. — Когато му позволяваш да заспива толкова рано, той се буди

посред нощ.

— Той заспа преди няколко минути — уверявам я аз. — Всичко ще е наред.

Тя се настанява на един от столовете до дивана и поглежда към Трей, който все още