каквото не съм и подозирала, че мога да събудя у някого. Прегръща ме под кръста с една ръка

и ме привлича към себе си. Слагам ръце върху бицепсите му и се вкопчвам силно в тях. Не

знам какво ще последва, но съм напълно готова да го позволя.

Леката усмивка върху лицето му се стопява, когато устните му приближават моите.

Клепачите ми потрепват, а сетне напълно се затварят, когато устата му нежно покрива моята.

— Исках да направя това от мига, в който те видях — шепне той. Устните му се сливат с

моите и отначало целувката е като тази, с която го дарих в палатката. Нежна, сладка и

невинна. Но невинността изчезва в секундата, когато ръката му се заравя в косата ми, а

езикът му се плъзга между устните ми.

Не разбирам как мога да изпитвам едновременно такава тежест и лекота, сякаш се нося

по пухкав облак. Обвивам ръце около врата му и се старая да го целуна по същия вълшебен

начин, по който и той ме целува, но се боя, че моята уста не може да се сравни с неговата.

Невъзможно е да го накарам да се чувства толкова прекрасно, колкото аз се чувствам в

момента.

Той придърпва краката ми, докато обвият талията му, после ме повдига от барплота и

без да прекъсва целувката, ме понася към всекидневната. Опитвам се не обръщам внимание

на миризмата на прегоряла пица, защото не желая той да спира. Но наистина съм много,

много гладна и не искам пицата напълно да изгори.

— Мисля, че пицата изгаря — прошепвам, когато стигаме до дивана.

Оуен нежно ме полага по гръб и клати глава.

— Ще ти направя друга. — Отново впива устните в моите и внезапно изобщо не ме е

грижа за пицата.

Оуен се отпуска на дивана върху мен, но не изцяло. Опира ръце от двете страни на

главата ми и не прави нищо, е което да подскаже, че очаква нещо повече от целувка.

И точно това му давам. Целуваме се, без да спираме, докато не се включва алармата за

пожар. Веднага щом осъзнаваме, че звукът идва от вътрешността на жилището, ние се

разделяме и скачаме. Оуен хуква към печката и отваря фурната, а аз грабвам кутията от

пицата и се опитвам с нея да разсея дима.

Оуен вади пицата от фурната, която е толкова изгоряла, че изобщо не става за ядене.

— Може би трябва да излезем и да хапнем нещо на път за моя апартамент.

Димната аларма най-после спира да пищи и аз захвърлям кутията върху плота.

— Или можем да си приготвим нещо от запасите за една година, които днес купи от

„Таргет“.

Той смъква от ръката си ръкавицата за фурна и я пуска върху печката. Улавя ме за ръката,

придърпва ме към гърдите си и отново ме целува.

Мисля, че целувката му е най-полезната диета на света, защото всеки път щом устните

му докоснат моите, забравям за всякаква храна.

Ала щом езиците ни се докосват, внезапно някой започва да чука силно по входната

врата. Устните ни се разделят и двамата се обръщаме, когато вратата рязко се отваря. Когато

виждам Трей да стои на прага, аз тутакси се отдръпвам от Оуен. Ненавиждам се заради

инстинктивния порив да се разделя от него, защото не желая Оуен да си помисли, че между

мен и Трей има нещо. Истината е, че щях да се отдръпна от него независимо кой стоеше на

прага.

Просто наистина ми се иска да не беше Трей.

— По дяволите — мърмори Оуен.

Поглеждам към него и виждам, че лицето му е посърнало, а раменете увиснали.

Разбирам, че сигурно вече има погрешна идея за неочакваното нахлуване на Трей.

Извръщам се отново към Трей, който поради някаква причина крачи право към Оуен,

приковал убийствен поглед в него.

— Какво правиш тук?

Гледам към Оуен, който не обръща внимание на Трей. Погледът му е вперен директно в

мен.

— Обърн — казва той. — Трябва да поговорим.

Смехът на Трей ме кара да потръпна.

— За какво трябва да говориш с нея, Оуен? Още ли не си й казал?

Оуен затваря очи за няколко секунди, сетне ги отваря и приковава поглед в Трей.

— Кога ще ти бъде достатъчно, Трей? Мамка му.

Сърцето ми блъска лудешки в гърдите и аз имам чувството, че ще разбера защо двамата

се държат така един към друг, ала в този момент не искам да зная. Не може да е нещо добро.

Трей прави две крачки към Оуен, докато не се оказва на сантиметри от лицето му.

— Махай се от апартамента й. Изчезвай от живота й. Ако направиш тези две неща,

тогава може би ще бъда доволен.

— Обърн — казва Оуен твърдо.

Трей пристъпва към мен, заставайки между мен и Оуен, така че да не мога да го

виждам. Взирам се в очите на Трей и не откривам там нищо друго, освен гняв.

Той сочи към Оуен.

— Този тип ли си довела в апартамента си? На този тип ли позволяваш да бъде близо до

сина ти? Той беше арестуван за притежание, Обърн.

Засмивам се невярващо и клатя глава. Не знам защо Трей говори тези неща. Той отстъпва

настрани и аз отново мога да виждам Оуен.

Сърцето ми спира, защото изражението на лицето му е достатъчно красноречиво.

Виждам извинение и съжаление. Това е искал да ми каже по-рано. Това е признанието, което

го помолих да отложи до понеделник.

— Оуен? — изричам името му почти шепнешком.

— Исках да ти кажа — отвръща той. — Не е толкова лошо, колкото той го изкарва,

Обърн. Кълна се.

Оуен прави крачка към мен, но Трей мигом се извръща и го блъска в стената. Ръката му

стиска шията на Оуен.

— Имаш пет секунди да се ометеш оттук.

Оуен нито за миг не откъсва поглед от мен, въпреки ръката, притиснала гърлото му. Той

кимва.

— Добре, остави ме само да взема вещите си от стаята й, после си тръгвам.

Трей го гледа внимателно няколко секунди, после го пуска. Наблюдавам как Оуен влиза

в стаята ми, за да вземе „своите“ вещи.

Знам, че Оуен не е донасял нищо тук.

Сега Трей се взира в мен.

— Чичото на твоя син е шибан полицай и на теб дори не ти е хрумнало да провериш

хората, които допускаш в живота си?

Няма какво да му отговоря. Той е прав.

Трей разочаровано клати глава и точно в този момент Оуен излиза от стаята ми. Преди

Трей да успее да се обърне към него, Оуен хвърля бегъл поглед към палатката. Очите му

казват нещо, което той не желае да изрече на глас. Минава покрай Трей и излиза през

входната врата, без да се обърне.

Трей приближава до вратата и я захлопва. После се обръща с лице към мен, с ръце на

кръста, очаквайки обяснение. Ако не мислех, че той ще отиде право при Лидия и ще й

разкаже всичко, което току-що се бе случило, щях да му кажа да върви по дяволите. Вместо

това постъпвам както винаги. Казвам това, което искат да чуят от мен.

— Съжалявам. Не знаех.

Той пристъпва към мен и нежно ме стиска за раменете, докато ме гледа право в очите.

— Тревожа се за теб, Обърн. Моля те, не се доверявай на никого, докато аз първо не го

проверя. Можех да те предупредя за него.

Той ме прегръща. Нужно е да положа огромни усилия, за да отвърна на прегръдката му,

но го правя.

— Нали не искаш неговата репутация да застане между теб и сина ти? Няма да бъде

добре за теб.

Кимам, притиснала глава към гърдите му, но искам да го отблъсна от себе си, заради

прикритата заплаха. Той е същият като майка си. Винаги използва моята ситуация с Ей

Джей, за да ме манипулира. Това ме прекършва, унищожава увереността, която мигом ме

изпълва, когато съм в обятията на Оуен.

Отдръпвам се от него и с усилие се усмихвам.

— Не искам да имам нищо общо с него — уверявам Трей. Трудно ми е да изрека думите,

защото може би в тях има частица истина. Дори не ми се мисли колко съм бясна на Оуен в

този миг, докато Трей още стои пред мен. — Благодаря ти, че ми каза — промърморвам и се

запътвам към вратата. Отварям я, за да разбере намека. — Сега искам да остана сама. Имах

дълъг ден.

Трей отива към вратата, после се спира.

— Ще се видим на вечеря в неделя, нали?

Кимвам и отново си лепвам усмивка, за да го успокоя. Веднага щом затварям вратата, я

заключвам и хуквам към моята стая. Пропълзявам в палатката и откривам малко листче

хартия под възглавницата ми. Вземам го и чета:

Моля те, ела в ателието ми довечера. Трябва да поговорим.

Чета бележката на Оуен толкова пъти, че бих могла да я напиша с неговия почерк.

Отпускам се върху възглавницата и въздъхвам, защото нямам представа какво да правя. Нищо

не може да извини факта, че той отива в затвора, както и това, че ме е излъгал. Ала въпреки

случилото се току-що, всяка частица от мен копнее за него. Едва го познавам, но въпреки

това усещам онази позната болка да стяга сърцето ми. Трябва да го видя още веднъж, дори и

само за да му кажа „сбогом“.

Глава 12

ОУЕН

Трябваше да й кажа. В момента, в който ме пуснаха от ареста, трябваше да отида право в

апартамента й и да й разкажа всичко.

Вече час кръстосвам ателието. Правя това, когато съм бесен, а в момента дори не мога

да си спомня кога за последен път съм бил толкова гневен. Ще изровя дупка в пода, ако не се