Мисълта, че той внимателно следи всяко мое движение, ме изнервя невероятно. Пулсът ми

се учестява, а ръцете ми непохватно треперят. След известно време Оуен заговаря:

— Много ли си ми бясна? — пита тихо.

Ръцете ми застиват насред работата. Това е толкова по детински наивен въпрос. Имам

чувството, че сме деца, които са си дали мълчалив обет. Но се оказва доста сложно да се

отговори на толкова прост въпрос.

Бях му бясна преди три седмици. Бях му ужасно сърдита миналата нощ. Но сега дори не

изпитвам гняв. Всъщност да съм близо до него и да виждам как ме съзерцава, ме навежда на

мисълта, че навярно е имал много основателна причина да не се появи и тя няма нищо общо

с чувствата му към мен. Просто искам да ми обясни.

Свивам рамене и отново се захващам да мия косата му с шампоана.

— Бях — отвръщам. — Но ти ме предупреди, нали? Каза, че момичетата не са най-

важното в живота ти. Така че „бясна“ е малко силно казано. Разочарована, да. Ядосана, да.

Но не и наистина бясна.

Това беше достатъчно откровен отговор, какъвто, между другото, той не заслужаваше.

— Казах, че работата ми е на първо място, но никога не съм казвал, че съм негодник.

Винаги предупреждавам момичето, с което излизам, ако се нуждая от лично пространство за

работата.

Стрелвам го бегло с поглед, сетне насочвам внимание към голямата туба с балсам за

коса. Изстисквам малко върху ръката си и втривам балсама в косата му.

— Значи си така любезен да предупреждаваш гаджетата си, че можеш да изчезнеш, но

тази любезност не важи за момичетата, с които не спиш? — Продължавам да втривам

балсама в косата му, но не съм толкова внимателна, колкото би трябвало.

Мисля, че размислих… Сега съм бясна.

Той клати глава, изправя се и се обръща към мен.

— Нямам предвид това, Обърн. — Водата се стича по лицето му. Надолу по врата. —

Искам да кажа, че не изчезнах заради рисуването. Ситуацията не беше такава. Не желая да си

мислиш, че не съм искал да се срещна отново с теб. Защото не е вярно.

Челюстта ми се стяга и аз стискам зъби.

— От теб капе вода — тросвам се и го дърпам обратно към мивката. Грабвам душа и

започвам да изплаквам косата му. Очите му отново не се откъсват от лицето ми през цялото

време, но аз не искам да срещна погледа му. Не желая да ми пука какво е извинението му,

защото, честно, в момента не искам да се забърквам с когото и да било. Но по дяволите, пука

ми. Искам да знам защо не се появи и защо не си даде труда да се свърже с мен през цялото

това време.

Приключвам с изплакването на косата му и измивам пяната в мивката.

— Можеш да се изправиш.

Оуен се изправя, а аз грабвам кърпата и подсушавам косата му. Мятам мократа кърпа в

панера в другия край на стаята и понечвам да го заобиколя, но той улавя китката ми и ме

спира.

Не се опитвам да се изскубна. Знам, че би трябвало, но ме гризе любопитството какъв

ще е следващия му ход, за да ме е грижа какво би трябвало да направя. Освен това не се

отдръпвам, защото ми харесва как нежното му докосване кара сърцето ми да замира.

— Излъгах те — промълвява той тихо.

Думите му не ми харесват и определено не ми се нрави откровеността, изписана на

лицето му.

— Аз не… — Очите му се присвиват замислено и той бавно издиша. — Не се върнах,

защото не виждах смисъл. В понеделник заминавам.

Изстрелва последните думи, сякаш иска час по-скоро да се отърве от тях. Не съм

доволна от това негово признание. Ни най-малко.

— Заминаваш? — Гласът ми е пропит с разочарование. Имам чувството, че току-що са

ме зарязали, а дори нямам гадже.

— Заминаваш? — пита и Емъри.

Извъртам се и виждам, че тя придружава клиентка до един от умивалниците и се взира в

Оуен, очаквайки отговор. Отново насочвам поглед към Оуен и по изражението на лицето му

разбирам, че мигът на истината е отминал. Отдалечавам се от него и излизам от стаята,

насочвайки се към моето работно място. Той мълчаливо ме следва.

Нито един от двамата не проговаря, докато разчесвам косата му и се опитвам да измисля

как ще оправя бъркотията, която сътворих миналата нощ. Ще трябва да подстрижа по-

голямата част. Той ще изглежда толкова различен и не съм сигурна дали ще ми харесва с

много по-къса коса.

— Ще бъде къса — осведомявам го. — Доста съм я оплескала.

Оуен се засмива и точно това ми е нужно в момента. Смехът му разсейва напрежението

от разговора ни, докато миех косата му.

— Защо ми позволи да ти причиня това?

Той ми се усмихва.

— Беше рожденият ти ден. Бих изпълнил всяко твое желание.

Оуен флиртаджията се е завърнал и това хем ми харесва, хем го ненавиждам. Правя

крачка назад, за да огледам косата му. След като вземам решение как да я подстрижа, аз се

извръщам и грабвам ножицата и гребена, които са точно по местата си. Спомням си, че

миналата вечер ги изпуснах на пода и ми хрумва, че Емъри сигурно тази сутрин е заварила

пълен безпорядък. Не изметох остриганата коса на Оуен, преди двамата да напуснем салона,

но сега подът беше чист, така че трябва по-късно да й благодаря.

Започвам да подстригвам косата му, стараейки се да се съсредоточа върху работата си, а

не върху Оуен. По някое време, докато оформям прическата му, Емъри се връща на работното

си място. Тя сяда на работния си стол и ни наблюдава. Оттласква се с крак от шкафа под

огледалото и започва да се върти със стола.

— Завинаги ли заминаваш, или за малко? — пита Емъри. Оуен поглежда към мен и

повдига вежда.

— О! — възкликвам аз, сещайки се, че все още не съм ги запознала. Соча Емъри. —

Оуен, това е Емъри. Моята странна съквартирантка.

Той кимва леко и едва-едва се извръща към нея. Мисля, че е нервен, че ще съсипя косата

му още повече, затова се старае да седи колкото може по-неподвижен.

— Навярно за няколко месеца — отвръща й той. — Не е за постоянно. По работа.

Емъри се мръщи.

— Това е много лошо — заключва. — Ти ми харесваш много повече от другия мъж.

Очите ми се разширяват и извръщам рязко глава към нея.

— Емъри!

Не мога да повярвам, че го изрече просто така.

Оуен бавно насочва вниманието си отново към мен и леко повдига вежда.

— Другият мъж?

Клатя глава и махвам пренебрежително с ръка.

— Тя е останала с погрешно впечатление. Няма друг мъж. — Мятам й свиреп поглед. —

Не може да има друг мъж, когато изобщо няма никакъв мъж.

— О, моля те. — Съквартирантката ми подпира крак върху шкафа и спира да се върти.

Сочи Оуен. — Той е мъж. Мъжът, с когото очевидно си прекарала миналата нощ. Мъж, който

според мен е много по-симпатичен от онзи другия тип. И е мъжът, заради когото ти е тъжно,

че заминава.

Какво му става на това момиче? Усещам, че Оуен се взира настойчиво в мен, но аз съм

прекалено засрамена, за да го погледна. Вместо това отново стрелвам Емъри с кръвнишки

поглед. — Вече бях започнала да те уважавам, защото никога не клюкарстваш.

— Не е клюкарстване, когато го казвам пред вас. Нарича се разговор. Ние обсъждаме

колко се харесвате, вие двамата, и как искате да се влюбите като… като… две… — Тя млъква

за миг, сетне тръсва глава. — Не ме бива по метафорите. Искате да се влюбите, но сега той

заминава и ти си тъжна. Но не бива да си тъжна, защото благодарение на мен знаеш, че се

мести само за няколко месеца. Не е завинаги. Само не се захващай с онзи другия тип.

Оуен се смее, но на мен съвсем не ми е до смях. Грабвам сешоара, за да заглуша думите

й и да оформя вече прекалено късата му коса, която всъщност изглежда доста добре.

Подчертава очите му. Много по-добре. Сега изглеждат по-ярки. Дотолкова, че ми е трудно да

извърна поглед от тях.

Изключвам сешоара и Емъри мигом заговаря.

— И кога заминаваш, Оуен?

Той се взира в мен, докато й отговаря.

— В понеделник.

Емъри шляпва с длан върху подлакътника на стола.

— Това е идеално — заявява. — Обърн е свободна днес и утре. Вие, приятели, можете да

прекарате заедно целия уикенд.

Не й казвам да млъкне, защото това е безсмислено. Отдръпвам се от Оуен, развързвам

кърпата около врата му, сетне я набутвам в чекмеджето, като през цялото време се опитвам

да усмъртя Емъри с поглед.

— Всъщност идеята ми харесва — отбелязва Оуен.

Гласът му ме кара да се разтревожа за безопасността на света, защото току-що вдишах

огромно количество кислород, заради думите му. Поглеждам към отражението му в

огледалото, а той се накланя в стола, вперил поглед в мен.

Той иска да прекара почивните дни с мен? По дяволите, няма начин. Ако това се случи,

ще се случат и други неща, а аз не знам дали още съм готова за тях. Освен това, ще бъда заета

с… По дяволите. Изобщо не съм заета. През тези почивни дни Лидия заминава за Пасадена.

Така че и това извинение отпада.

— Само я погледни колко усърдно се опитва да измисли извинение — подмята Емъри

развеселено.

Сега и двамата се блещят насреща ми, очаквайки моя отговор. Грабвам шапката на Оуен,