другата си ръка, готова да се боря с него, ако се наложи.

— Наистина ли не искаш да танцуваш? — пита Оуен.

— Наистина не искам да танцувам.

Той се взира няколко секунди в мен, сетне се отпуска на стола си. Накланя се напред и с

жест ме моли да приближа. Все още държи ръката ми и аз усещам как палецът му погалва

леко моя. Продължава да се накланя, докато устата му не приближава ухото ми.

— Десет секунди — шепне. — Дай ми само десет секунди на дансинга. Ако след това

все още не желаеш да танцуваш с мен, можеш да си тръгнеш.

По ръцете, краката и шията ми запълзяват приятни тръпки, а гласът му е толкова нежен

и убедителен, че без да се усетя кимам в знак на съгласие.

Десет секунди са нищо. С десет секунди мога да се справя. Десет секунди не са

достатъчно дълго, за да се изложа. И след като изтекат, ще се върна на мястото си и се

надявам, че той ще престане да ми досажда с танците.

Оуен отново се изправя и ме повежда към дансинга. Изпитвам облекчение, че в

заведението няма много посетители. Въпреки че ще бъдем единствените на дансинга, няма

опасност да станем център на внимание, защото барът е почти празен.

Стигаме до дансинга и той слага ръка на кръста ми.

— Една — шепна.

Оуен се усмихва, когато разбира, че аз наистина броя секундите. С другата си ръка

премята моята около шията му. Наблюдавала съм няколко танца, така че поне знам как да

застана.

— Две.

Кавалерът ми клати през смях глава и обвива свободната си ръка малко над кръста ми,

привличайки ме плътно към себе си.

— Три.

Той започва да се поклаща и в този момент аз започвам да бъркам стъпките. Нямам

представа какво да правя по-нататък. Свеждам поглед към краката ни, надявайки се да

отгатна какво да правя с моите. Оуен допира чело до моето и също поглежда към краката ни.

— Просто ме следвай — проронва. Ръката му се плъзва на кръста ми и той нежно води

бедрата ми в посоката, в която иска да се движа.

— Четири — шепна, докато се полюшвам заедно с него.

Чувствам, че той малко се отпуска, когато вижда, че съм влязла в такт. Ръката му отново

се плъзва по-високо на гърба ми и той ме притегля по-близо. Аз неволно охлабвам хватката

на шията му и се притискам към гърдите му.

Усмивката му е опияняваща и преди да осъзная какво правя, очите ми се затварят и аз

вдъхвам уханието му. От него все още се излъчва аромата на гела му за душ, въпреки че са

минали часове, откакто излезе от банята.

Мисля, че ми харесва да танцувам.

Изглежда съвсем естествено, сякаш танците са неделима част от човешкото

съществуване.

Всъщност прилича на секса. Аз имам толкова опит със секса, колкото с танците, но

прекрасно помня всеки миг, прекаран с Адам. Това е много интимно преживяване —

начинът, по който две тела се сливат и някак си знаят точно какво да правят и как точно да

нагласят ритъма си, докато го правят.

Чувствам как пулсът ми се ускорява и по тялото ми се разлива топлина. Толкова отдавна

не съм изпитвала това усещане. Питам се дали танцът ми въздейства така, или Оуен. Никога

досега не съм танцувала бавен танц, затова нямам с какво да сравнявам. Мога единствено да

кажа, че само Адам ме е карал да се чувствам по този начин. Изминало е много време,

откакто съм искала някой да ме целуне.

Или може би е изминало много време, откакто съм си позволявала да се чувствам така.

Оуен повдига ръка до главата ми и приближава устни към ухото ми.

— Минаха десет секунди — шепне той. — Искаш ли да спрем?

Аз леко поклащам глава.

Не виждам лицето му, но знам, че той се усмихва. Притиска ме по-здраво към себе си и

отпуска глава на темето ми. Аз затварям очи и отново вдъхвам уханието му.

Танцуваме, докато песента свършва, и аз не знам дали първа трябва да се отдръпна, или

се предполага, че той трябва пръв да го стори, но нито един от нас не помръдва. Започва

друга песен и за наш късмет тя също е бавна, така че ние просто продължаваме да се

движим, сякаш първата изобщо не е свършвала. Не помня в кой момент Оуен е отдръпнал

ръката си от тила ми, но сега тя бавно се спуска надолу по гърба ми и ръцете и краката ми

толкова омекват, че се питам дали ги има. Улавям се, че искам той да ме вдигне на ръце и да

ме отнесе, за предпочитане право в леглото си.

Инициалите на името му напълно съответстват на чувствата, които изпитвам в този миг.

Искам отново и отново да шепна „ОМГ“.

Откъсвам се от гърдите му и поглеждам към него. Той не се усмихва. Очите му ме

пронизват и изглеждат много по-тъмни, отколкото когато влязохме в този бар.

Разделям ръцете си и плъзвам едната по шията му. Изумена съм, че се чувствам

достатъчно удобно, за да го направя, а още повече ме изненадва неговата реакция. Той

въздъхва тихо, аз усещам как кожата на врата му настръхва, очите му се затварят и челото му

се допира до моето.

— Сигурен съм, че току-що се влюбих в тази песен — мълви той. — А аз мразя тази

песен.

Усмихвам се леко, а той ме притиска по-силно, полагайки главата ми на гърдите си. Ние

мълчим и продължаваме да танцуваме, докато песента не свършва. Започва трета песен и аз

решавам, че не мога да танцувам на нея, защото е прекалено бърза. И двамата разбираме, че

танците са приключили, поемаме едновременно дъх и понечваме да се разделим.

Изражението му е напрегнато и съсредоточено и въпреки че много харесвам усмивката

му, не по-малко ми се нрави, когато ме гледа така. Отдръпвам ръце от шията му, а той своите

от кръста ми и двамата стоим насред дансинга, взираме се неловко един в друг и аз не съм

сигурна какво да направя по-нататък.

— Характерно за танците е — подема Оуен, скръстил ръце, — че без значение колко

добре се чувстваш докато танцуваш, винаги е адски неловко, когато свършат.

Изпитвам огромно облекчение, че не съм единствената, която не знае какво да прави.

Ръката му докосва рамото ми и той ме повежда обратно към бара.

— Трябва да довършим питиетата.

— И чипса — додавам аз.

* * *

Той повече не ме кани да танцуваме. Всъщност веднага щом се връщаме на бара Оуен

като че ли иска по-скоро да се махне оттук. Изяждам повечето картофки, докато той бъбри

още малко с Харисън. Оуен забелязва, че не се докосвам до питието си, затова го допива.

Излизаме навън и отново се чувстваме малко неловко, както когато танцът свърши. Чак сега

осъзнавам, че вечерта е към края си и се ненавиждам, задето още не съм готова да се

сбогувам с него. Но за нищо на света няма да му предложа да се върнем в ателието му.

— Къде живееш? — пита той.

Моите очи срещат неговите и аз съм смаяна от дързостта в тях.

— Няма да дойдеш в апартамента ми — отсичам рязко.

— Обърн — засмива се той, — късно е. Предлагам да те изпратя до вас, а не да

прекарам нощта с теб.

Аз поемам дълбоко дъх, смутена от предположението си.

— О. — Соча надясно. — Живея на около петнайсет пресечки в тази посока.

Той се усмихва и махва натам, сетне двамата се отправяме към жилището ми.

— Но ако те бях помолил да прекарам нощта с теб… Засмивам се и игриво го ръгвам.

— Щях да ти кажа да вървиш по дяволите.

Глава 4

ОУЕН

Ако отново бях на единайсет години, щях да разклатя вълшебната си топка за въпроси,

отговори и предсказания и да я попитам нещо глупаво от рода на: „Обърн Мейсън Рийд

харесва ли ме? Смята ли ме за готин?“.

Може би градя предположенията си на начина, по който тя ме гледа в момента, но

очаквам отговорът да бъде: „Определено да“.

Ние продължаваме да се отдалечаваме от бара в посока към жилището й и като се има

предвид, че е доста далеч, вероятно мога да измисля достатъчно въпроси, докато стигнем, за

да я опозная по-добре. Но единственото, което искам да узная, откакто я видях тази вечер да

стои пред ателието ми, е причината й за завръщането й в Тексас.

— Ти така и не ми каза защо си се преместила в Тексас.

Тя изглежда разтревожена от коментара ми, но аз не разбирам защо.

— Никога не съм ти казвала, че не съм от Тексас.

Усмихвам се, за да замажа грешката си. Не би трябвало да зная, че тя не е оттук, защото

доколкото й е известно, аз не знам нищо за нея, освен това, което тя ми е казала тази вечер.

Правя всичко възможно, за да не издам мислите си, защото ако сега й разкажа цялата истина,

ще изглежда сякаш съм крил нещо от нея през по-голямата част от вечерта. Наистина не бях

докрай искрен с нея, но вече е късно да си призная.

— Не беше нужно да ми казваш. Разбрах го по акцента ти.

Обърн ме поглежда внимателно и аз предполагам, че няма да отговори на въпроса ми,

затова бързо измислям нов, но той се оказва още по-прибързан.

— Имаш ли гадже?

Тя бързо отмества поглед и сърцето ми се свива, защото поради някаква причина

изглежда виновна. Не е трудно да отгатна, че това означава, че тя има гадже, а момичетата