— Готварска книга — промърмори Броуди и се зачуди дали Рийс бе искала да му я покаже, или просто бе забравила да изтрие файла.

Е, нямаше значение, книгата бе пред него.

Роднините ви пристигат в града неочаквано — утре… Това е третата ви среща и вие ще й приготвяте вечеря. Надявате се да я последва закуска в леглото… Ваш ред е да приемете членовете на литературния си клуб… Поканили сте претенциозната си сестра и годеника й на вечеря… Синът ви е обещал в училище, че ще приготвите кексчета за целия клас…

Не се паникьосвайте.

Независимо колко сте заети или неопитни в кухнята, всичко ще бъде наред. Всъщност, ще бъде идеално. Ще ви отведа до края стъпка по стъпка.

От небрежното до изисканото, от купони на двора до елегантни вечери, ще бъдете прочутият готвач.

Добре де, аз съм готвачката. Но вие ще се превърнете в изискан гастроном.

Не е лошо, реши Броуди. Беше вмъкнала идеи за различните видове кухненско оборудване, време и начин на живот. Леко четиво. Достъпно.

След въведението бе включила кратко резюме на книгата и пет-шест рецепти. Инструкциите бяха достатъчно ясни, така че дори той би могъл да си приготви нещо.

Всяка рецепта бе допълнена със звезди, от една до четири. Степен на трудност, отбеляза той. Чудесна идея.

— Умно момиче си, слабаче — каза Броуди на глас. Замисли се за момент, после написа кратко писмо на агента си и прикачи файла на Рийс.

Затвори го и отвори списъка със заподозрените. О, да, наистина беше умна. Кратките й профили уцелваха точно в десетката. Броуди се изненада леко, като откри вътре имената на Мак Дръбър и доктор Уолъс, но Рийс държеше на подробностите. Описанието на Мак като „неопитен флиртаджия, който обича да клюкарства“ определено му хареса.

Трябваше да попита Рийс какво би написала за него, ако го беше включила в списъка.

Добави някои от собствените си наблюдения и идеи. Например, Рийс нямаше откъде да знае, че сърцето на заместник-шерифа Дени бе разбито от едно момиче, което работеше като камериерка в хотела, беше го лъгало в продължение на шест месеца и накрая бе избягало от града с някакъв рокер предишната есен.

Броуди затвори файла и го копира заедно с готварската книга в собствения си компютър.

Беше едва осем сутринта, когато приключи.

Не му оставаше нищо друго, освен да започне работа.

Даде си почивка в единадесет и слезе до кухнята за кола и шепа солети. Дъвчеше първата, когато телефонът иззвъня. Намръщи се, но видя, че се обажда агентката му, и се ухили.

— Здрасти, Лид. Върви чудесно — каза той, когато агентката го попита за книгата му.

Да, днес компютърът му беше близък приятел, но имаше дни, когато се превръщаше във враг. Агентката го попита дали има време да поговорят за готварската книга и той се усмихна доволно.

— Да, имам няколко минути. Какво мислиш?



Затвори телефона и се зарови из купчината документи по бюрото си, за да открие графика на Рийс. Намери го под списание за оръжия, послужило му в проучванията, и реклама за плазмения телевизор, който възнамеряваше да си купи.

Погледна часовника, после компютъра. Реши да не се чувства виновен задето днес приключваше работа прекалено рано.



Влезе в ресторанта на Джоуни тъкмо когато Рийс си сваляше престилката. Облегна се на плота. Рийс бе вдигнала косата си, а лицето й бе зачервено от горещината на печката. Изглеждаше невероятно нежна.

— Яде ли нещо днес? — попита я Броуди.

— Ами… не съвсем.

— Опаковай нещо.

— Какво си намислил? Друг пикник?

— Не. Обяд. Здрасти, Бебе, как си?

— Бременна съм.

— А! Поздравления!

— Лесно ти е да го кажеш. Не повръщаш всяка сутрин. Веселбата никога не свършва — оплака се Бебе, но се усмихна и се облегна на бара срещу него. — Джим се надява на момиче този път. И аз нямам нищо против. Защо никога не ме заведе на пикник, Броуди?

— Защото Джим ще ме срита по задника. А и трябва ли да те каня, когато си бременна?

— Ти си мъж. Трябва да изглеждаш притеснен и леко уплашен. И се справяш добре. Чакам бебето в края на ноември, за Деня на благодарността. До това време ще изглеждам като че съм погълнала цяла пуйка. Кога излиза следващата ти книга?

— Един-два месеца по-рано и много по-безболезнено.

Бебе завъртя очи към новодошлите клиенти и каза:

— Е, трябва да се върна към блясъка на слугинството.

— Обяд — съобщи Рийс, като изнесе огромна торба от кухнята. — Ще бъдеш от първите, опитали експерименталните ни панини5.

— Панини? В ресторанта на Джоуни?

— И ти ли, Бруте? Човек може да си помисли, че съм сготвила охлюви и мозък, които приготвям великолепно, между другото.

— Предпочитам панините — каза той, като я хвана за ръка и я поведе навън.

— Къде отиваме? — попита Рийс, като се огледа за колата му.

— На езерото.

— Добра идея. Чудесен ден за обяд край езерото.

— Няма да обядваме край езерото, а в него — кимна той към закотвено кану. — В това.

Рийс загледа лодката със съмнение.

— Ще седим в кану и ще ядем панини?

— Аз избрах мястото, ти избра храната. Това е лодката на доктора. Позволи да я вземем за няколко часа. Ще се наложи да погребем малко.

— Хммм.

Рийс обичаше лодки. Всъщност, обичаше лодки с мотори или платна. Но нямаше представа дали харесва лодки с гребла.

— Обзалагам се, че водата е адски студена.

— Правилно, затова трябва да останем над водата, а не в нея. Качвай се в лодката, Рийс.

— Добре.

Тя пристъпи в кануто и отиде до задната пейка.

— Обърни се — нареди й Броуди.

— Добре.

Той й подаде едното гребло и се настани на предната пейка. Отблъсна лодката от брега.

— Ще правиш същото като мен, но от другата страна — обясни Броуди.

— Правил си го и преди, нали? Имам предвид, няма да е първото гребане и за двама ни, нали?

— Правил съм го и преди. Още не съм си купил лодка, защото се колебая между кану и каяк, а е глупаво да имаш и двете. Пък и винаги можеш да вземеш нечия лодка назаем и да не се главоболиш с поддръжката й. Просто купуваш на собственика няколко бири или бутилка уиски и всичко е наред.

— Знаеш какво правиш — усмихна се тя и натисна греблото. — Водата е по-твърда, отколкото изглежда.

Мускулите й се затоплиха бързо. Наблюдаваше Броуди внимателно и повтаряше движенията му. Усещането беше приятно. Струваше й се, че се носят светкавично по езерото. Но бързо я обзе умора.

Време е да се върна към фитнеса, напомни си тя.

— Къде отиваме? — попита Рийс.

— Никъде.

— Пак там ли? — засмя се тя и отметна назад косата си, разрошена от вятъра.

Видът на планината я зашемети.

— О, Господи! О, Господи!

Броуди се усмихна. Бе доловил възхищението и преклонението в гласа й.

— Страхотна гледка, а? — попита, като закачи греблото си, после взе нейното от неподвижните й ръце и също го закачи.

— Оттук е различно. Не знам защо, но е различно. Върховете изглеждат…

— Как изглеждат?

— Като божества. Сребърни, блестящи, с бели корони. По-големи, по-могъщи.

Величествените върхове се открояваха в сребристосиньо на фона на едноцветното небе. Снегът бе бял като облаците над тях, които се отразяваха във водата.

Чапла се издигна от езерото и се понесе като призрак към блатото.

Малка лодка с жълти платна се носеше близо до кануто. Здраво момче в каяк гребеше енергично. Рийс позна Карл, който ловеше риба от кануто си. Двойка туристи се понесоха с моторница по водата.

Чувстваше се замаяна от красотата наоколо.

— Защо не правиш това всеки ден? — зачуди се тя.

— Правя го по-често през юни, но напоследък бях зает. Миналото лято Мак ме убеди да предприемем тридневно пътешествие по реката. Той, Карл, Рик и аз. Тръгнах с тях, защото реших, че екскурзията ще ми помогне в проучванията. Разпънахме палатка, пържихме рибата, която Карл ловеше. Пихме каубойско кафе. Разказвахме си лъжи за жени.

— Добре сте се забавлявали.

— Прекарахме си страхотно. Ние с теб също можем да го направим. Ще се позабавляваме ден-два, когато свикнеш да гребеш, и ще изпробваме някоя от лесните лодки.

— Не знам дали ще е лесно, но идеята ми харесва.

— Добре. Прочетох списъка ти.

— Аха.

Стори й се, че облаци закриват слънцето, но пък наистина трябваше да обсъдят проблема. Рийс отвори торбата със сандвичи.

— И какво мислиш? — попита тя.

— Подробен е. Добавих някои неща. Ако се поровим дискретно, ще можем да елиминираме някои от заподозрените. Вече научих, че Рубен, Джо, Линт и Дийн са играли покер в задната стаичка в бара на Кланси. Рубен и Джо — от седем до десет. Приключили и потеглили към ресторанта на Джоуни. Дийн, Линт, Стан Юрик, който не е в списъка ти, тъй като е на седемдесет и кльощав като сламка, и Харли, липсващ благодарение на брадата си, останали да играят до един сутринта. Никой не е излизал от стаята, освен за да отиде бързо до тоалетната. Дийн изгубил осемдесет кинта.

— Добре, елиминираме трима.

— Агентката ми хареса готварската ти книга.

— Какво? Какво?

Броуди отхапа от сандвича.

— Дяволски хубав е — отбеляза той с пълна уста. — Тя иска да поговори направо с теб.

— Но книгата не е готова.

— Защо тогава ми я даде?

— Просто… помислих си, че ако имаш време, можеш да й хвърлиш един поглед. Да ми кажеш мнението си, да ми дадеш съвет.

— Хареса ми, затова попитах агентката за нейното мнение. И тъй като е умна жена, бе съгласна с мен.

— Защото си й клиент? Или защото книгата наистина е добра?

— Първо, тя има много по-важни клиенти от мен. Аз съм дребна риба. Но можеш да я попиташ лично. Както и да е, хареса я, но трябва да оформим договора ти. Тя възнамерява да изпробва една от рецептите ти довечера. Тя самата готви, но ще даде една от по-простите рецепти на помощничката си, която никога не е влизала в кухнята.