— Ще останеш без работа, ако продължиш да мяташ разни неща из кухнята.

Линда-Гейл се нахвърли върху Джоуни.

— Нямаше да го правя, ако синът ти не беше лъжец и мошеник.

Джоуни продължи да готви с непроницаемо лице.

— Момчето ми може да е всякакъв, но никога не е бил нито лъжец, нито мошеник.

— Каза ми, че снощи трябвало да остане в ранчото заради някаква болна кобила. А преди малко Рубен ме попита дали ми е харесал филмът, на който Ло ме е завел снощи. Това не е ли лъжа?

— Може Рубен да се е объркал. Или да има друго обяснение.

Линда-Гейл вирна брадичка.

— Ти си му майка, нормално е да го защитаваш. Но аз няма да търпя да ме лъже или да ми изневерява.

— Не те обвинявам за това. Най-добре поговори с него по въпроса. Стига да не го направиш, когато ти плащам, за да обслужваш масите.

— Той каза, че ме обича, Джоуни — пророни Линда-Гейл с разтреперан глас. — Каза, че е готов да започне семеен живот с мен.

— Тогава трябва да поговориш с него колкото се може по-скоро. Но сега си свърши работата. Имаш клиенти.

— Права си, а и затрих предостатъчно време с него. Мъжете не стават за нищо — извика Линда-Гейл и излезе от кухнята.

Джоуни въздъхна.

— Ако момчето е оплескало тази история, значи е по-голям тъпак, отколкото си мислех.

Джоуни изглеждаше разтревожена. Стомахът на Рийс се сви. Къде бе ходил Ло снощи и защо бе излъгал?

— Да не възнамеряваш да стоиш и да мечтаеш, вместо да се захванеш със скарата? — скара й се шефката. — В кабинета ме чака работа, а трябва да платя и проклетото боядисване.

— Съжалявам — извини се младата жена и грабна престилката си. — Новата боя изглежда чудесно. Свежо и весело.

— Свежото и веселото струват пари.

След затварянето снощи трима мъже бяха останали да боядисват. Сега ресторантът изглеждаше чудесно в бледожълто с червени бордюри. Но какво бяха правили тези мъже в девет вечерта снощи?

— Кога точно започна боядисването? — попита Рийс.

— В единадесет. Човек може да си помисли, че Рубен би трябвало да е прекалено изморен да дрънка, след като работи тук до три сутринта.

Внимавай, предупреди се Рийс. Пристъпи предпазливо. Води небрежен разговор.

— Дойдоха да боядисват чак в единадесет?

— Не казах ли точно това? Рубен, Джо и Бренда.

— Бренда ли? Бренда от хотела? Мислех, че брат й е в екипа.

— Тя каза, че Дийн имал работа. Пък и била по-добра в боядисването от него.

Рийс започна да готви и се опита да си представи Рубен, Дийн, Ло или Джо зад тъмни очила и с оранжево кепе на главата пред прозореца на Броуди.



След работа Пийт закара Рийс до дома на Броуди.

— Много ти благодаря за возенето, Пийт.

— Няма защо.

— Пийт, какво смяташ, че е правил Ло снощи?

— Бил е с някоя жена. Вечно мисли само с оная си работа. Извинявай за езика.

— Ако е така, вероятно си е имал доста неприятности с жените.

— Обикновено успява да ги убеди да не му напъхат топките в гърлото. Отново се извинявам. Но няма да му е лесно да се оправи с Линда-Гейл. Тя е костелив орех.

— Прав си. Погледни Рубен — каза Рийс, като отново си напомни да внимава. — Не го виждаш с жени. Или поне не често.

— Рубен също хойка, но е дискретен — обясни Пийт, после се ухили с беззъбата си усмивка. — Миналата зима имаше бурна връзка с една скиорка. Омъжена.

— Така ли?

— Прояви страхотна дискретност, но не е лесно да се вмъкнеш и измъкнеш от нечия хотелска стая, без да те забележат. Бренда е адски любопитна личност. Това, че влизаше през мазето на хотела, не му помогна.

— През мазето — промърмори Рийс.

— После се разчу, че двамата вдигнали страхотен скандал една нощ. Тя крещяла и мятала разни неща. Халосала Рубен с шише парфюм. Той избягал от стаята й с издрано лице и ботуши в ръка.

— Как изглеждаше тя?

— Коя?

— Скиорката. Просто съм любопитна.

— Хубава брюнетка, доколкото си спомням. Около десетина години по-възрастна от Рубен. После му се обаждала в ранчото в продължение на седмици, плачела, крещяла и бесняла. Една вечер, на няколко бири, Рубен ми призна, че никога вече нямало да погледне омъжена жена.

— Да, разумно решение — отбеляза Рийс. — Предполагам, че братът на Бренда, Дийн, е имал страхотна среща снощи.

— По-скоро е играл покер. Казвам ти, ако това момче има десет кинта в джоба, веднага ги залага. Затова толкова често е без пари и Бренда вечно му дава заеми. Хазартът е страшен като хероин, ако не знаеш как да спреш.

Пийт наби спирачки пред къщата на Броуди.

— Чух, че снощи сте имали проблеми.

— Май всички вече са го чули.

— Не оставяй да те побъркат, Рийс.

Тя се завъртя към него с любопитство в очите.

— Как така не мислиш, че съм луда?

— Хей, кой казва, че не си луда? — ухили се Пийт. — Всички сме откачени в известно отношение. Но след като твърдиш, че в къщата е имало натрапник, реших, че е така.

— Благодаря ти — каза тя, като отвори вратата на колата. — Много ти благодаря, Пийт.

— Няма защо.

Но за Рийс доверието му имаше значение. Ченгетата може и да не й вярваха, но Пийт не се съмняваше в нея. А също и Броуди, Линда-Гейл и Джоуни. Доктор Уолъс подозираше, че демонстрира страха си, но пък беше загрижен за нея. Мак Дръбър вероятно смяташе, че някоя дъска й хлопа, но й достави пармезан.

Много хора бяха на нейна страна. А това бе приятна мисъл.

Намери Броуди на задната веранда, където пиеше кола и четеше.

Той вдигна очи и очевидно се зарадва на появата й. Усмихна й се нежно и попита:

— Как мина денят?

— От лошо към по-добро. Докторът е доволен, че съм качила няколко килограма. Предположи, че мъжът в оранжевото кепе е демонстрация на страха ми и чувството ми за вина задето съм оцеляла, но пък е готов да си промени мнението. Господин Дръбър ми достави пресен пармезан, а Пийт ми разказа набързо за любовния живот на неколцина от града.

— Доста заета си била.

— Така си е. Ло излъгал Линда-Гейл за това къде е бил снощи.

— Всички знаят, че Ло вечно се заиграва с някоя мадама — напомни й Броуди, като остави книгата настрани. — Мислиш, че той е убиецът, нали?

— Той е последният, когото бих избрала. По дяволите, харесвам го, а приятелката ми е влюбена в него. Но нали по принцип убиецът е този, когото най-малко подозираш?

— Така е в литературата. Но все пак Ло чука жените, а не ги души.

— Ами ако някоя го е заплашвала с нещо? Тормозила го е, докато побеснее? — замисли се Рийс и клекна до стола на Броуди. — Рубен е имал бурна връзка с омъжена жена миналата зима. И връзката приключила със страхотен скандал.

— От Лотарио до Пеещия каубой?

— Сигурно ще е възможно да открием къде е бил снощи. Започнал да боядисва в ресторанта чак в единайсет часа. А братът на Бренда така и не се появил при Джоуни.

— Значи влизат в списъка ти със заподозрени, защото не си сигурна къде са били снощи?

— Трябва да започна все отнякъде. Ще се боря. Ако мога да установя къде са били, значи са вън от подозрение. Ако не мога, все още са заподозрени.

— И така ще огледаш всеки мъж в Ейнджълс Фист?

— Щом се налага. Мога да задраскам няколко души веднага. Ханк — има гъста брада и наднормено тегло. Пийт — прекалено е дребен. Говорихме за това и преди, но никога не се съсредоточихме върху тази идея.

— Да, предполагам, че си права.

— Значи изключваме всички над шестдесет и пет и под двайсет години. Не беше стар човек, нито пък хлапе. Мъже с брада или мустаци, много по-високи или по-ниски от среден ръст. Знам, че може да не е човек от града…

— Мисля, че е местен.

— Защо?

— Чу ли кола снощи? Не си. Как се е измъкнал без кола?

— Пеша?

— Може колата да е била достатъчно далеч, за да не я чуем. Но ако е външен човек, трябва често да е наоколо, за да знае разписанието ти. Кога си у дома, на работа или тук. И все някой щеше да го забележи и да се раздрънка. Знаеш как клюкарстват тук.

— Да, всички си падат по клюките — потвърди Рийс.

— Никой не е оставал в хотела за повече от седмица от април насам. А сам мъж — не повече от два-три дни. Някои от бунгалата са дадени под наем, но също за кратко време. И то на семейства или групи. Възможно е да е семеен човек, но не вярвам.

— Направил си известни проучвания.

— Да, това е един от методите ми на действие. Възможно е да е на палатка — продължи Броуди, — но пък ще му се наложи да идва в града за продукти. А дори да пазарува другаде, пак ще му се наложи да идва в града, за да те проучи и да извърши всичко, което ти причини досега. Ако дойде в града повече от веднъж, веднага ще го забележат. Така че най-логично е да е един от нас.

— Броуди, не искам да се обаждаме в полицията отново, освен ако… освен ако не е въпрос на живот или смърт.

— Добре, само аз и ти, слабаче.

— Харесва ми как звучи.

— Странна работа. На мен също.



Реши да поосвежи снощните зеленчуци със свински пържоли, пюре, зелен фасул и бисквити. Докато картофите се варяха, а пържолите киснеха в марината, седна до кухненската маса и включи лаптопа си.

Първо се зае със списъка — всеки мъж в Ейнджълс Фист, който се вписваше в профила.

Под имената записа всичко, което знаеше за мъжете.

Уилям Бътлър — Ло. В края на двайсетте години. Живял в Ейнджълс Фист почти през целия си живот. Познава района добре. Наясно е със следотърсачество, туризъм, къмпиране. Възможно ли е двойката край реката да се е появила там на коне? Каубой, женкар. Шофира пикап. Лесен достъп до кабинета на Джоуни и ключовете. Готов да пристъпи към насилие, когато побеснее, както демонстрира в бара на Кланси.

Думите й прозвучаха прекалено студено, когато ги прочете. И вероятно не бе справедливо да не отбележи, че Ло изглеждаше мил, обичаше майка си и притежаваше значителен чар.