— Аз пък си мислех, че това е станало благодарение на сексуалната ми издръжливост.

Рийс раздразнено измъкна слънчевите очила от чантата си и си ги сложи.

— Не стигнахме чак дотам, но това може да е темата на следващия ни приятелски разговор.

— Е, тогава не забравяй да споменеш, че никога не си имала по-добър любовник. И не само добър, но и невероятно изобретателен.

Рийс се размърда на седалката.

— Наистина си имал хубав ден.

— Чудесен. А и още не е свършил.

Броуди подкара вън от града. Искаше да види ливадите и цъфналите цветя. Да се наслади на тишината и спокойствието. Реши, че за него бе страхотна промяна да се радва на компания в подобен момент. Но наистина желаеше Рийс да е до него.

Изненада се от собствената си сантименталност, когато паркира колата на мястото, където се бяха целунали за първи път.

Рийс се вторачи през прозореца и не каза нищо. Само се протегна, погали го нежно и излезе навън.

Застана насред полето, изпъстрено с цветя, оградено от сребристосините върхове на планината, позлатени сега от залязващото слънце.

Розово и синьо, яркочервено, лилаво и слънчево жълто изпъстряха зелените ливади.

— Никога не съм виждала подобно нещо — възхити се тя.

— Заслужава ли си идването дотук?

— О, да. Това ралици ли са?

— Да. Както и камбанки, синчец, незабравки.

— Откъде знаеш имената на дивите цветя? — наклони глава към него тя. — Мъжете с твоята сексуална издръжливост обикновено не се интересуват от цветя.

— Правя проучвания. Днес убих един тип в блатото.

— Явно проучванията вършат работа.

— Виждаш ли тази птица? Синигерче.

Рийс се засмя.

— Измисляш ли си?

— Не. И почти съм сигурен, че чувам песен на чучулига — отвърна Броуди, като извади одеяло от багажника и й го подаде. — Защо не го проснеш на земята?

— Мога ли да попитам защо се нуждаем от одеяло?

— Тонът ти подсказва, че си мислиш мръсотии. Харесва ми. Но одеялото е, за да седнем на него и да изпием виното, което нося в хладилната чанта. Имаме около час, преди слънцето да залезе. Мястото е чудесно да пиеш вино и да наблюдаваш залеза.

— Броуди?

Той извади хладилната чанта и се обърна към нея.

— Да?

— Трябва да ми разкажеш подробно за шибания си чудесен ден, за да можеш да му се насладиш отново.

Рийс просна одеялото, седна на него и повдигна вежди изненадано, когато забеляза, че Броуди бе донесъл не само вино, но и хляб, сирене и едро червено грозде.

Раздразнението и тревогата й се стопиха.

— Е, позволи ми да кажа: Уха! Не очаквах денят ми да завърши с пикник.

— Няма да завърши с пикник. Накрая ще правиш див секс с мен. Това е само увертюра.

— Дотук ми харесва — усмихна се тя, като отпи от виното и се загледа в цветята и планината. — Как можах да си помисля, че зеленината ми липсва?

— Зеленината?

Рийс се засмя и лапна зърно грозде.

— Бях ужасно ядосана. Най-вече на Деби Марсдън. Опитвах се да се потопя в рутинните си действия, да не обръщам внимание на музиката, чукането, приказките и да не мисля за станалото. Тогава Деби ме покани да седна при нея през почивката и да си поговорим. Смята, че ние с теб сме добра двойка.

— Това е повече от ясно. Ти си красива, макар и не по традиционния начин, а и аз съм хубаво копеле.

Рийс го изгледа престорено свирепо.

— Какво означава това, че не съм традиционно красива?

— Не си снежнобяла доячка, нито екзотична циганка. Не си типичната американка. Някаква странна смесица си, но пък тя е учудващо привлекателна.

Изядоха хляба и сиренето, изпиха виното и загледаха разкошния залез.

— Това е по-хубаво от лавандулово масло — каза Рийс, като се наведе към него и го целуна. — Благодаря ти.

Броуди я притисна до себе си и впи устни в нейните.

— Няма защо.

25.

Изпи три чаши вино, което обясняваше веселото й настроение и закачливостта й. Почувства се толкова добре, че когато излязоха от колата пред дома на Броуди, се метна на гърба му и започва да го хапе по ухото.

Той бе изпил само една и внезапната атака го накара да изпусне ключовете си.

Рийс се изсмя, когато Броуди се наведе, за да ги вземе, без да я изпусне от гърба си.

— Хммм! Силен мъж!

— Кльощава жена.

— Бях още по-кльощава — започна тя да разкопчава ризата му още преди да стигнат до вратата. — Отнеси ме в леглото.

Броуди едва не падна по стълбите, когато Рийс впи зъби във врата му.

— Ще трябва да престанеш с това — каза той задъхано. — След около два-три часа.

Отнесе я до леглото и я метна. Рийс полетя с писък и се просна на дюшека с доволен смях. След миг Броуди бе върху нея и събличаше ризата й. Дръпна я надолу и стегна ръцете й като с въже. Тя ахна, но устните му се впиха в нейните със собственическо чувство, което я изпълни с безпомощна възбуда.

— О, Господи! Не мога…

— Ти започна — прекъсна я той, като смъкна презрамките на сутиена и започна да я целува по гърдите.

Рийс потръпна и изстена, когато Броуди пъхна ръка под джинсите й. При първия й вик, той захапа зърното й. Бедрата й раздвижиха лудо под ръцете му.

— Викай колкото си искаш — прошепна той. — Никой, освен мен няма да те чуе.

Тя завика, когато Броуди й достави лудо удоволствие с езика, зъбите и пръстите си. Дивите й викове я стреснаха. Не можеше да го спре. Пръстите на прикованите й ръце се забиха в леглото, сякаш да я задържат върху него. За първи път от години чувството за безпомощност я възбуждаше, вместо да я уплаши.

Ако това бе полудяло виенско колело, този път не искаше да слезе от него. Искаше да се завърти по-бързо, да полети.

Броуди дръпна ризата й настрани и тя се търколи на леглото заедно с него, полудяла от желание да докосва, да дава и получава удоволствие.

Изстена, когато той вдигна ръцете й над главата и стисна пръстите й в решетките на таблата.

— Дръж се здраво — нареди й и проникна в нея.

Стори й се, че преживява земетресение, бурна смесица от възбуда, сила и скорост. Държеше се здраво за таблата, уплашена, че ще се разпадне на парчета от страст.

След миг обви ръце около врата на Броуди, за да полетят заедно.

И тялото и умът се отпуснаха изтощено. Ръцете й се плъзнаха настрани, премалели от умора. Едва усещаше тежестта на Броуди върху себе си, сякаш се бяха слели в едно.

Сърцето му, което биеше ускорено, се превърна в центъра на света й.

Броуди се размърда и тя се опита да го спре. Той се търколи по гръб и вплете пръсти в нейните. Рийс отпусна глава на рамото му.



Той наблюдавате къщата, застанал сред сянката на дърветата. Гледаше прозореца на спалнята, осветена от луната. Забеляза движение зад стъклата.

Знаеше, че е прекалено рано за сън. Но никога не бе прекалено рано за секс. Можеше да ги изчака. Търпението беше жизнено необходимо за успеха и оцеляването.

Бе планирал няколко варианта. Те също бяха жизненоважни за постигането на целите му. И щеше да ги приспособи към каквато възможност му се предоставеше.

Рийс не се бе уплашила толкова лесно, както бе предполагал. И както се бе надявал, че ще стане. Затова той се приспособи. Вместо да избяга от града, тя изглеждаше твърдо решена да се установи тук. Е, щеше да се справи с това.

Предпочиташе бягството й, но животът му бе пълен с предпочитания, повечето от които не се осъществяваха. Ала твърдо възнамеряваше да запази осъществените незасегнати.

В спалнята светна и той се вгледа.

Видя Рийс през прозореца. Тя се протегна гола, очевидно доволна от секса.

Кръвта му не закипя при гледката. Все пак, не беше някакъв си смотан воайор. А и Рийс не беше от него вия тип жени. Прекалено кльощава и странна. Почти не гледаше на нея като на жена.

Рийс беше пречка. И нещо като проект. А той обичаше проекти.

Видя я да се смее, докато обличаше риза. Очевидно ризата на Броуди, тъй като бе огромна за нея.

Загледа я как отива до вратата, спира и подхвърля нещо през рамо.

Той реши да приспособи плана си към възможността.



— Първо вода — повтори Рийс. — Ще умра от жажда.

— Чух, че под душа имало вода.

— Няма да се пъхна под душа с теб. Ще ме изкушиш, а организмът ми трябва да се рехидратира. А и мога да приготвя нещо набързо, докато се изкъпеш.

— Нещо като храна ли?

— Реших, че хлябът и сиренето няма да ти стигнат, особено след бурния секс. Ще забъркам една китайска манджа.

Доволното изражение на Броуди се замени с намръщена гримаса.

— Каза храна, а не зеленчуци.

— Ще ти хареса, не се безпокой.

Отпусната и щастлива след бурния секс, Рийс едва не излетя от стаята. Реши да нареже няколко филета от пилешките гърди, които бе замразила в марината, да ги задуши с чесън, лук, броколи, моркови и карфиол. Да ги сервира с ориз и джинджифилов сос.

Със сигурност щеше да му хареса. Щеше да е хубаво да има и кестени, но какво да се прави — налагаше се да се задоволи и с малкото.

Разтърка гърлото си и си помисли, че ще изпие три литра вода. И нищо чудно, след като се бяха нахвърлили един върху друг като животни. Великолепно.

Сигурно щеше да открие синини на най-неочаквани места по тялото си, но и Броуди не се бе измъкнал безнаказано. Мисълта я накара да спре и да затанцува. Нави ръкавите на ризата и влезе в кухнята.

Запали лампата, застана до хладилника и се нахвърли върху водата като камила в пустинята.

Леко почукване я накара да погледна към прозореца над мивката.

Видя силуета му. Рамене, покрити с черно палто, глава, покрита с оранжево кепе. Слънчеви очила, тъмни като нощта, скриваха лицето му.

Рийс ахна, отстъпи назад и се спъна. Шишето с вода излетя от ръката й, падна и се разплиска по плочките и босите й крака.

Искаше да изпищи, но гърлото й бе стегнато от шок и страх.