Но какво щеше да прави, ако не успееше да го хване?

Искаше й се да поговори с Рийс, преди да предприеме тази важна стъпка. Рийс имаше опит, градска изисканост, здрав разум и стил. Но си имаше и безброй собствени проблеми. Пък и в момента вероятно все още й бе леко ядосана заради побоя в бара.

Наложи й се да спре за минута, тъй като огромен бизон бе застанал на шосето самоуверено, сякаш притежаваше пътя. Линда-Гейл натисна клаксона продължително и бизонът се оттегли неохотно.

Господи, къде й беше акълът, когато реши да дразни Ло с онзи тъпанар? Да го накара да ревнува, да види какво изпуска. Тогава й се струваше добра идея. Само че идеята й свърши повече от очакваната работа.

Всъщност, откъде да знае, че ще се сбият?

Мъже! Изсумтя мрачно и изгледа намръщено към изпъстрените с цветя ливади. Започна отново да се ядосва.

Само бе танцувала, за бога!

Забарабани с пръсти по волана в ритъма на песента на Кени Чесни. Май трябваше да обърне колата, да се върне в града и да остави Ло да беснее още няколко дни. Или завинаги. Не! По-добре да продължи напред, да намери малоумния си каубой и да му даде да се разбере.

Намали, когато стигна до огромната отворена порта, украсена с кръг от ковано желязо, в който имаше гигантска буква К. Не беше честно да прегази някой нещастен турист, дошъл да се наслади на каубойския начин на живот, само защото любовният й живот бе пълен провал.

Подмина пасището, където малко жребче бозаеше от майка си, и ловната хижа от избелели дървени трупи с широка предна тераса, построена да изглежда така, сякаш бе стояла тук от векове. Линда-Гейл знаеше добре, че освен всички други удобства, в кухнята имаше микровълнова печка и машина за еспресо.

Голямата къща за посетители също бе от дървени трупи. Гостите можеха да отседнат в някоя от стаите или в апартамента на втория етаж, или да се настанят в уютните дървени бунгала сред боровете. Можеха да яздят, да обикалят из планините с водач, да ловят риба или да се понесат с лодка по дивата река.

Можеха да се преструват на каубои за няколко дни и да си отнесат у дома мазолите и синините, които вървяха заедно с фантазията. Или просто да си седят на верандата в люлеещ се стол и да се наслаждават на гледката.

А вечер отиваха в бара на ранчото и обсъждаха приключенията си, преди да се отпуснат в мекото легло под пухената завивка.

Линда-Гейл зави по черния път към конюшните. Приятелката й Мариан, която работеше в кухнята, й бе пошушнала, че Ло е дежурен в конюшнята тази вечер.

Паркира, огледа се в огледалото за обратно виждане и разбухна косата си. Излезе от колата, а каубоят, който даваше урок по езда на градските туристи, докосна шапката си за поздрав.

— Здрасти, Харли — усмихна му се тя сияйно.

Не правя нищо лошо, каза си младата жена. Просто си убивам времето. И сритвам глупавия задник на Ло.

Влезе в конюшнята, където миришеше на коне, слама и кожа. Усмихна се на Ладона, една от жените, които обучаваха туристите на езда.

— Линда-Гейл, как си? — поздрави я Ладона и повдигна вежди любопитно.

Новините се разпространяваха бързо, особено когато ставаше дума за яростно размахване на юмруци. Тя кимна към задната част на помещението.

— Ло е отзад в стаята със седлата. И е ужасно ядосан.

— Чудесно. И аз съм не по-малко бясна.

След което закрачи енергично към задната стая.

Ло търкаше със сапун едно от седлата и слушаше Тоби Кийт по уредбата. Джинсите му бяха избелели и обгръщаха съблазнително стегнатия му задник. Ръкавите на ризата му бяха навити до лактите. Протритият му ляв ботуш отмерваше ритъма.

Красивото му лице изглеждаше мрачно и особено привлекателно, въпреки подутата долна устна и синината около окото му.

Гледката разтопи сърцето на Линда-Гейл и прогони гнева й.

— Ло — повика го нежно.

Той вдигна глава и се намръщи.

— Какво искаш? Работя.

— Виждам. Не те спирам.

Линда-Гейл реши да се прояви като по-зрялата от двамата.

— Съжалявам за окото ти.

Той се взря в нея за момент, после отново се залови за работа.

— Съжалявам — повтори тя. — Но пък не за първи път ти насиняват окото. А и само танцувах.

Ло продължи да търка седлото мълчаливо. Линда-Гейл се притесни.

— И какво сега? Дори няма да говориш с мен? Всъщност ти побесня, че танцувам с друг. Колко пъти си танцувал с други жени в бара на Кланси?

— Различно е.

— Ама че глупост изтърси. Какво е различното?

— Просто е различно.

— Просто различно — повтори тя презрително. — Танцувам с някого, а ти налиташ на бой. Но когато ти танцуваш или правиш какво ли не още, аз трябва да си мълча.

— Моето танцуване нищо не означава.

— Ти така казваш — размаха пръст обвинително тя. — Аз пък твърдя, че мога да танцувам, с когото си искам, а ти нямаш право да се месиш.

— Добре. Отсега нататък бъди сигурна, че няма да го правя. Така че, ако това е…

— Не ми се прави на важен, Уилям Бътлър! Защо започна сбиването?

— Не съм го направил. Той започна.

— Ти го бутна.

— Той те беше хванал за задника! — побесня Ло и хвърли парцала. — А ти го остави да те опипва пред хората!

— Не ме опипваше. И нямаше да му позволя да сложи ръка на задника ми, ако ти не се държеше като идиот.

— Аз?

— Да, ти — забучи пръст в гърдите му Линда-Гейл. — Вечно се държиш като идиот, защото оставяш члена си да те ръководи. Чаках те достатъчно дълго да пораснеш и да станеш истински мъж.

В очите му просветна опасно пламъче.

— Мъж съм — отвърна той, като я сграбчи за ръката и я дръпна към себе си. — И съм единственият мъж, който може да слага ръка върху теб. Разбра ли?

— И какво ти дава това право? — попита тя с насълзени очи. — Какво ти дава това право?

— Сам си взимам правото. Следващия път, когато позволиш на някого да те опипва, не само носа му ще разкървавя.

— Какво ти пука кой ме опипва? — извика тя. — Какво ти пука? Ако не можеш да го изречеш, ако наистина не го вярваш, ще си тръгна, Ло. Готова съм да си тръгна.

— Ужасно съм ти ядосан, Линда-Гейл.

— Знам.

— Обичам те. Това ли искаше да чуеш? Обичам те. Мисля, че винаги съм те обичал.

— Да, точно това исках да чуя. Заболя те, нали?

— Малко.

— И се изплаши малко?

Ло я прегърна нежно.

— Може би повече от малко.

— Е, сега вече знам, че го вярваш — промърмори тя и погали насинената му буза. — Цял живот чакам да чуя тези думи от теб.

— Никога не успях да те забравя — притисна я той по-близо и впи устни в нейните. — Исках да те забравя. Наистина се опитвах.

— Добре. Ето — тя хвана ръцете му и ги сложи на задника си. — Никой друг вече не може да си сложи ръцете там, където са твоите. Но и ти няма да посягаш към друга жена. Разбрахме ли се?

— Дадено.

— Мислиш ли, че можеш да се измъкнеш от работа?

Ло се усмихна широко.

— Смятам, че мога да го уредя.

— И ще дойдеш у дома с мен?

— Може.

— Ще ме съблечеш и ще правиш любов с мен до разсъмване?

— Само до разсъмване?

— Този път — усмихна се тя и го целуна отново.



Беше добър. Линда-Гейл си бе представяла, че ще е добър, още откак бе пораснала достатъчно, за да знае какво правят мъжете и жените на тъмно. Но Ло надмина очакванията й. Силни ръце, които намираха нужните места без проблеми, горещи устни, безкраен апетит. Стегнато, неуморно тяло.

Люби я два пъти преди зашеметеният й мозък да заработи и да й даде възможност да разсъждава.

Гола, отпусната доволно, Линда-Гейл се ухили и попита:

— Къде се научи да правиш всичко това?

— Уча се от доста време — лениво отговори той. — Исках да се усъвършенствам, преди да дойда при теб.

— Чудесно свършена работа — заигра се тя с косата му. — Сега трябва да се ожениш за мен, Ло.

— Трябва да… — ококори очи младият мъж. — Какво?

Линда-Гейл го погледна замечтано.

— Трябваше да се уверя, че си подхождаме в леглото. Ако сексът не е добър, и бракът няма да е добър. Но след като вече знаем, че си подхождаме, можем да се оженим.

Тя прикова очи в него. Беше шокиран, но това можеше да се очаква.

— Не съм една от многото, Ло — продължи тя. — Отсега нататък ще съм единствената жена за теб. Ако си искал само да спиш с мен, кажи ми го. Няма да ти се разсърдя. Но мога да ти обещая, че никога вече няма да се случи.

Ло седна и си пое дълбоко дъх.

— Искаш да се оженим?

— Да, искам. Вярвам в традициите, Ло. Копнея за дом и семейство, за мъж, който ме обича. Обичам те откак се помня. И те чаках дълго. Но стига толкова. Ако не ме желаеш достатъчно и не ме обичаш достатъчно, за да започнеш нов живот с мен, трябва да го знам.

Известно време Ло не проговори. Линда-Гейл се зачуди дали не си представя външната й врата и как се измъква през нея.

— На двадесет и осем години съм — започна той.

— И смяташ, че си прекалено млад, за да се обвържеш само с една жена?

— Замълчи и остави и някой друг да говори веднъж.

— Добре.

Заповяда си да запази спокойствие, седна и се покри с чаршафа. Нямаше да прави сцени.

— На двадесет и осем години съм — повтори Ло. — Имам хубава работа и съм добър в нея. Спестил съм пари. Не много, но джобовете ми не са празни. Имам силен гръб и ме бива с ръцете. Можеш да си хванеш и по-скапан съпруг, Линда-Гейл.

Погледна я в очите и попита:

— Ще се омъжиш ли за мен, Линда-Гейл?

Тя въздъхна щастливо.

— Да, Ло, ще се омъжа за теб.



По-късно Линда-Гейл приготви бъркани яйца, които изядоха в леглото.

— Майка ми ще припадне, когато чуе новината.

Тя поклати глава.

— Подценяваш я. Майка ти те обича безкрайно.

— Да, така си е.

— Обича и мен. Защо не дойде да помогнеш за ремонта?

— Мама каза, че нямало нужда от мен. Наела предостатъчно хора. Дори отказа да говори по въпроса. Знаеш я каква е.