Нора Робъртс - Смърт край Змийската река

— Чух, че Рийс Гилмор ти е станала пациентка — започна шерифът.

— Знаеш, че не мога да обсъждам подобни неща, Рик.

— Не те моля да ги обсъждаш. Просто ще обмислим някои хипотези.

— Рискована работа.

— Ако ти се стори прекалено рискована, можеш да откажеш.

— Добре.

— Чу ли какво стана в ресторанта на Джоуни?

— Щети от наводнение.

— Взех показанията на Рийс. Твърди, че не е пускала водата във ваната. Убедена е, че някой прониква в апартамента й и злодейства. Някой бил извадил прането й от сушилнята и го върнал в пералнята в мазето на хотела, докато тя не е била там. Възможно е някой от местните жители да не я харесва, макар че според мен е много симпатична.

— Някои хора не обичат тъкмо симпатичните.

— Вярно е. Вчера едва не паднала в езерото. После се втурнала по улицата боса. Нахвърлила се на Бренда, защото някой й правел номера с прането. Снощи пък взела участие в побоя в бара на Кланси.

— Стига, Рик, чух за тази дивотия. Линда-Гейл искала да накара Ло да ревнува. Така започнало всичко.

— Все пак и Рийс е била замесена. Не сме имали толкова неприятности наведнъж преди тази жена да се появи в града.

— Мислиш, че тя е причината за всички проблеми? Защо би ги създала?

— Питам те съвсем хипотетично: ако имаш пациент с емоционални и психически проблеми, дали този пациент може да се държи нормално през повечето време. А понякога да халюцинира или просто да забравя.

— По дяволите, Рик, човек е разсеян понякога.

— Става дума за нещо повече от забравянето на ключовете някъде. Възможно ли е всичко това да не е истина и само да се върти из главата й, докторе?

— Хипотетично е възможно. Но това не означава, че нещата стоят така. Ако е просто разсеяна, не сме изправени пред престъпление. Но ако някой й причинява тези неща…

— Ще я държа под око.

Лекарят кимна и продължиха напред в дружелюбно мълчание.

— Май трябва да отида до хотела и да огледам пералното помещение — каза Рик.

Първо реши да се отбие в апартамента на Рийс. Вратата беше широко отворена. Силна рок музика се опитваше да заглуши тракането на чук върху длето.

Броуди бе коленичил в банята и се мъчеше да отлепи древния балатум.

— Не е обичайната ти работа — подвикна му Рик.

— Малко промяна — отвърна Броуди. — Грозна, потна, съсипваща промяна. Възложиха ми я, когато откриха, че нямам скрит дърводелски талант.

Рик се наведе.

— Подът е унищожен — отбеляза той.

— Така изглежда.

— Трябваше да ми съобщиш за инцидентите на Рийс преди доста време, Броуди.

— Изборът беше неин. И напълно я разбирам. Виждам по лицето ти, че все още не й вярваш.

— Не съм казвал подобно нещо. Но ми е трудно да разследвам, ако не знам как стоят нещата и не ги видя лично с очите си. Боядисал си драсканиците по стените.

— Първо направих снимки. Мога да ти дам копия.

— Добро начало. Никой от инцидентите не се е случвал в твоя дом или когато си бил с нея, нали?

— Засега не — отговори Броуди и продължи работата си. — Слушай, абсолютно ми е невъзможно да повярвам, че Рийс е оставила водата да тече. Тя проверява печката всеки път, когато излиза от кухнята. А също лампите и ключалките. Толкова педантичен човек няма да забрави водата пусната. А никога не би влязла във ваната, ако знае, че някой я чака долу.

— Не видях следи от насилване на ключалката.

— Явно човекът има ключ. Ще се погрижа да сменя бравата.

— Разумно. Запътил съм се към хотела да огледам пералнята. Искаш ли да дойдеш с мен?

— И да зарежа тази вълнуваща работа? — ухили се Броуди и остави инструментите. — Можеш да се обзаложиш, че искам.

Броуди си представи как се бе чувствала Рийс на път към мазето. Слабата крушка хвърляше сенки по ъглите. Отоплението боботеше, тръбите за водата гъргореха. Всички звуци отекваха зловещо в циментовия под.

Две перални и две сушилни. Автомат за прах и омекотител в миниатюрни пакети на астрономически цени.

Високо над машините имаше малък прозорец, през който се процеждаше слаба светлина.

— Асансьорите за гостите на хотела не слизат дотук — започна Рик. — Има вход и от задната страна на хотела, до машинното помещение. Два прозореца. Не е трудно да проникнеш тук, без да те забележат. Но все пак. Откъде ще знаят, че Рийс възнамерява да пере дрехите си?

— Минала е няколко пъти по улицата. Не е трудно да се досетиш, особено ако я държиш под око.

Рик огледа помещението.

— Позволи ми да те попитам нещо, Броуди. Ако някой иска да й навреди, защо не е наранил самата нея? Тя е убедена, че убиецът край реката й причинява всички проблеми.

— Аз я убедих в това.

Рик се облегна на пералнята, сякаш внезапно бе почувствал умора.

— Защо, по дяволите, го направи?

— Струва ми се логично. Играе си със слабостите й, плаши я, кара я да се съмнява в себе си. А също и всички останали да се съмняват в нея. Хитро и чисто. Но не означава, че няма да я нарани.

И затова, помисли си Броуди, няма да я пусна да ходи никъде сама.

— Струва ми се, че напрежението нараства — продължи той. — Този път не само Рийс пострада, но и Джоуни. Защото първоначалният му план се провали и Рийс не се предаде.

— Броуди, някога да ти се е случвало да забравиш, че си оставил мокрото си пране в пералнята?

— Разбира се. Но аз не съм Рийс.

Рик поклати глава.

— Ще се кача да поговоря с Бренда.

Завари я на регистратурата да говори по телефона с професионален тон.

— Ще ви очакваме на десети юли. Ще направя резервациите и ще ви изпратя потвърждението. Удоволствието е изцяло мое. Довиждане, господин Франклин.

Тя затвори телефона и се завъртя към шерифа.

— Тъкмо резервираха и втория ни апартамент за цяла седмица през юли. Това лято ще сме претъпкани, ако продължава по същия начин. Как си?

— Добре — отговори Рик. — Видя Рийс да влиза и излиза от пералнята вчера, нали?

— Разбира се. Казах на Деби…

— Сега трябва да разкажеш и на мен. Дошла е да си изпере дрехите.

— Да, носеше кошница с пране. И беше боса — завъртя очи Бренда. — Дадох й дребни за машините. Втурна се право надолу. Излезе след около не повече от десет минути. Следващия път, когато дойде, след половин час, беше обута. Слезе долу и се върна бързо. Не я видях да идва последния път. Сигурно съм била в задната стая. Но изскочи от мазето побесняла. Твърдеше, че някой е слизал долу.

— Ти видя ли някой да слиза?

— Не. Рийс каза, че някой сложил сухите й дрехи обратно в пералнята. Кой би направил подобно нещо?

— Но не си била на регистратурата през цялото време? — подсети я Броуди, после хвърли бърз поглед на шерифа. — Съжалявам.

— Няма нищо. Бренда, при последното идване на Рийс си била в задната стая. Колко време остана там?

— Ами не мога да кажа точно. Десет, петнадесет минути. Но през повечето време, когато съм отзад, чувам вратата.

— През повечето време — повтори Броуди.

— Е, ако съм на телефона, няма да я чуя, освен ако някой не позвъни на звънеца на регистратурата. Затова е сложен там — добави тя с отбранителен тон.

— Някой да е идвал насам да разпитва за Рийс?

— Не. Че защо? Слушай, харесвам Рийс. Симпатична ми е. Но вчера се държа адски странно. Никога не съм виждала човек да побеснее толкова заради мокрите си дрехи. Да не споменавам как казала на Деби, че тренира за маратон или нещо подобно и затова ходи боса. Звучи откачено, нали?

— Добре, Бренда. Благодаря ти, че ни отдели време.

Излязоха навън и Броуди подхвърли:

— Бренда наскоро ли си оперира чувството за хумор?

— Стига, Броуди, тя е свестен човек, знаеш го. Не можеш да очакваш всички да реагират като теб, тъй като не разбират какво става.

— А ти разбираш ли?

— Опитвам се. Донеси снимките от банята й колкото се може по-скоро. А като писател, вероятно би могъл да ми напишеш версията си за събитията и инцидентите. Отбележи датите и часовете.

Броуди се поуспокои.

— Добре, мога да го направя. Бива ме повече за писане, отколкото за дърводелска работа.

— Бъди съвсем точен — добави Рик. — Ако е нещо, за което Рийс току-що ти е съобщила, напиши ми го.

— Добре.

Шерифът спря за момент пред туристическата агенция. Вътре Деби обслужваше клиенти, затова той само почука по стъклото, махна и й прати въздушна целувка.

— Започва да се оживява наоколо — отбеляза, докато вървяха по тротоара. — Какво става между вас двамата? Сериозно ли е?

— Да, струва ми се, че става сериозно.

— Опитай се да не позволиш на чувствата си да повлияят на показанията ти. Влюбеният човек е склонен да разкрасява нещата.

— Тя не е луда, Рик. По дяволите, дори не е истински ексцентрична в някои отношения.

— А в други?

— Е, донякъде. Но кой не е? Хората тук смятаха и мен за ексцентричен, тъй като пиша за убийства. Не ловя риба, не стрелям по животни и не знам десетте хита в кънтри класацията.

Рик се усмихна.

— Броуди, хората все още си мислят, че си странен.