Защото Лиза я нямаше. Лиза все още се криеше в Нюпорт Бийч. Беше се обадила веднъж на Софи по телефона, за да я успокои, че е добре и да научи какво става с маркиза. Софи бе казала на Лиза, че с всеки изминал ден Сейнт Клер е все по-твърдо решен да я открие и да се ожени за нея. Софи се бе опитала да убеди Лиза да си дойде у дома, да се изправи срещу маркиза и сама да се защити, но Лиза бе отказала. Тя беше сигурна, че в края на краищата ще сломи неговата гордост и той ще се върне с подвита опашка при своите разорени наследствени имения. Софи го бе виждала няколко пъти и се съмняваше в това. Колкото повече време минаваше, толкова повече той се вбесяваше, че не е открил избягалата си булка. Беше все по-вбесен и все по-непреклонен.

Софи бе убедила Лиза да драсне кратка бележка до баща си, за да премахне огромното му безпокойство, и тази бележка се бе получила преди две седмици. Дълбоко разстроеният Бенджамин бе изпаднал в невероятна ярост и веднага бе пратил детективи да търсят къде се крие дъщеря му. Софи имаше лошото предчувствие, че дните на Лиза на свобода са преброени.

Софи знаеше, че сега не е време да мисли за Лиза. Днес беше ден за радостни мисли. Бе помолила Рашел, Реджайна и Виктория да ги оставят за малко сами с майка й и сега открехна вратата, за да ги повика обратно. Тогава разбра, че музиката е спряла, и сърцето й също като че ли спря.

— Е, щом музиката е спряла, мога само да предполагам, че всички гости са дошли и са влезли — каза Сюзан. — Хайде, Софи, трябва да ти сложим воала Само за минути, докато идеш пред олтара.

Софи затрепери, обхваната от истинска предсватбена треска. Видя мислено Едуард да стои пред олтара в черния си смокинг и да я чака, видя и себе си как пристъпва към него, обгърната в бял облак. Вълнение, радост и любов се втурнаха в гърдите й с невероятна сила и краката и се подкосиха. Но сега не беше време да се поддава на нерви. След няколко минути церемонията щеше да започне… и тя най-накрая щеше да стане съпруга на Едуард Деланза. Сякаш цял живот бе чакала този момент, този зашеметяващ дар на съдбата.


— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — запита Едуард. Джейк замръзна на място. Току-що бе седнал на най-задната скамейка и двамата бяха сами, останалите гости седяха пред тях.

— Знаеш защо съм тук. Сега изчезвай, Деланза.

Едуард посегна и сграбчи тесния ревер на костюма на Джейк.

— Не! Времето за игри свърши.

Джейк побледня.

Едуард се наведе напред побеснял.

— Ще те завлека да те види, Джейк, независимо дали искаш, или не. Ако искаш да се бием и да правим сцени, заповядай. Няма мене да изпратят обратно в затвора, щом ме разпознаят.

Джейк бавно се изправи.

— Копеле такова.

— Софи трябва да знае, че си жив.

— Едуард… можеш ли да си представиш какво нещо е затворът. Не мога да се върна там.

— Няма да се върнеш. Не и ако дойдеш доброволно с мене.

— Защо го правиш? — извика Джейк.

— Защото не мога да те гледам да се измъчваш без нужда… глупак такъв. — Едуард го хвана здраво за лакътя. — Защото Софи те обича… защото аз я обичам.

Погледите на двамата мъже се срещнаха. И най-накрая Джейк кимна.



— О, Софи — извика Реджайна, — изумителна си… нямам търпение Едуард да те види така.

Софи се усмихна на етърва си — жена, която бе харесала и обикнала още от момента, в който я бе видяла. Реджайна бе не само много красива, елегантна и женствена, но и мила, обичлива и великодушна.

— Благодаря — прошепна тя, а сърцето й биеше със застрашителна бързина. — Но се страхувам, че няма да мога да стигна до олтара… толкова премаляла се чувствам.

— Ела, седни тук — каза Виктория, помагайки на Софи да седне, без да намачка полите си. Рашел й донесе чаша вода, Сюзан положи ръка на рамото й, а Реджайна измъкна шишенце ароматни соли от чантичката си. — За всеки случай — каза тя, усмихвайки се.

На вратата се почука.

— Това трябва да е Бенджамин — каза Сюзан напрегнато, изглеждаше много бледа и сякаш отново щеше да се разплаче. — Софи, искаш ли да ти дам шишенцето да го помиришеш?

Софи поклати отрицателно глава, докато Реджайна отваряше вратата. Двете зърнаха Едуард, застанал на прага с още един мъж. Реджайна се опита веднага да затвори вратата пред Едуард.

— Нали знаеш, че не можеш сега да виждаш булката! — извика тя в уплаха.

Софи се изправи.

— Едуард?!

Първоначалната й радостна реакция, че го вижда, отстъпи място на страха. Видя и мъжа до него — същия непознат със златисти очи, когото бе забелязала на изложбата си и на годежния бал на Лиза.

— Важно е — каза Едуард, мина покрай Реджайна и влезе в стаята.

Софи видя, че той здраво държи другия мъж за ръката. Реджайна, извънредно пребледняла, затвори вратата зад тях… и Софи чу как Сюзан извика.

Софи се обърна и видя как майка й се строполява на стола, от който преди малко бе станала, и сълзи се стичат по бузите й.

— Не, не — изстена тя.

Софи, смаяна, усети някакво подозрение, нещо наистина толкова невероятно, че й бе трудно да повярва. Тя погледна към Едуард и към непознатия, после се спусна към майка си.

— Мамо? Какво има? Какво става?

— О, господи — изстена Сюзан, закри лице с ръце и заплака.

Софи се обърна бавно. Едуард застана пред нея и силно стисна ръцете й.

— Софи, скъпа, сигурно ще бъдеш потресена.

Софи погледна невиждащо Едуард, комуто бе поверила живота си, и непознатия… който се взираше в нея с потресаващо познати очи.

— Баща ти, Джейк, не е мъртъв — каза Едуард. — Той не е загинал в онзи пожар. Другарят му е загинал, а той се е спасил. И оттогава се крие от закона.

Очите на Едуард се взираха в нейните напрегнато и настоятелно, гласът му звучеше успокояващо.

Софи освободи ръцете си, вгледана в непознатия със златистия поглед, който винаги й се бе струвал ужасно познат.

— Не! — извика тя, прекалено разтърсена, за да мисли. — Баща ми е мъртъв!

Мъжът пристъпи напред, в средата на стаята. Беше блед, очите му блестяха.

— Софи, скъпа, прости ми — прошепна той.

Софи замръзна. Гласът на Джейк бе неподражаем, тя не можеше да го забрави, бе едновременно грапав като гласпапир и мек като коприна. Очите им се срещнаха. Дълбините на душата й се отвориха и го познаха; Софи нададе радостен вик.

Джейк остана като закован на място, когато Софи влетя в прегръдките му.

— Татко! — изхълца тя и го прегърна, а бузата й се опря на гърдите му. И докато тя го прегръщаше, той вдигна ръце и я притисна към себе си, а по лицето му потекоха сълзи.

— Дъще — прошепна той. — О, господи, не мислех, че ще доживея този ден.

Зад тях Сюзан бе престанала да плаче и ги гледаше със страх, а Едуард се усмихваше, а сърцето му преливаше от радост. Върхът на носа му бе почервенял.

Всички започнаха да говорят едновременно. Софи настояваше за подробности, искаше да знае как баща й се е спасил от смъртта и как се е изплъзвал от британските власти през тези петнадесет години, откога е в Ню Йорк и какво смята да прави сега. Искаше той да присъства на сватбата й. Сюзан не пророни и дума, но Виктория, Реджайна, Рашел и Едуард веднага се обявиха против тази идея.

— Скъпа — каза Едуард на Софи, — не можем да рискуваме да го разпознаят, дори да са минали почти петнайсет години, откакто е напуснал страната.

Софи хвана ръката на Джейк и я стисна; видя, че той е напълно съгласен с Едуард, но и същевременно ужасно му се иска да може да я отведе към олтара. Тя кимна бавно, осъзнавайки какво всъщност означава присъствието на Джейк… и до какво може да доведе. Обърна се към Едуард, кършейки ръце.

— След церемонията… Едуард… моля те. Не можем ли да отложим медения си месец с няколко дни?

Той обгърна с ръка раменете й.

— Разбира се, че можем.

Изведнъж очите на Софи се напълниха със сълзи.

— Това е най-големият подарък, който можеше да ми подариш, Едуард. Да върнеш баща ми… жив. Благодаря ти.

Едуард я хвана за раменете, притегли я към себе си и я целуна по устата.

Пред вратата се чуха внезапни стъпки и вътре влезе Слейд.

— Едуард! По-добре да отиваш вече пред олтара, преди преподобният Харгтър да е дошъл тук да те търси, да види тази сцена и да почне да задава въпроси. Задържах Ралстън колкото можах, но той започва да губи търпение и може всеки момент да дойде тук, ако не се лъжа!

Братята се погледнаха един друг и Едуард кимна.

— Още една минута — каза той. Слейд кимна и излезе от стаята. Едуард погледна към Софи, усмихна се кратко, после погледна към Сюзан. — Добре ли сте?

Сюзан кимна, но цялата трепереше.

В момента Софи помисли, че и Сюзан вижда Джейк за пръв път.

— Мамо — прошепна тя.

Но видя по какъв начин Сюзан гледа Джейк и се почуди дали това е първата им среща от петнадесет години насам. Би трябвало да е така. Мисълта, че през всичките тези години Сюзан е знаела, че Джейк е жив, беше направо непоносима.

Сюзан вдигна очи към нея за един кратък миг.

— Добре съм. — Тя вдигна брадичка, отказвайки да погледне към Джейк Не му каза и една дума. — Мисля, че е най-добре той да излезе.

Софи остана неподвижна, а сърцето й биеше до пръсване. Осъзна, че сега внезапното завръщане на Джейк поставя пред семейството й много проблеми, но каквото и да се случеше, това, че той беше жив и отново с тях, беше по-важно от всякакви бъдещи дилеми. Софи реши да бъде на страната на Джейк и Сюзан, независимо какво можеше да се случи между тях, независимо какъв скандал можеше да избухне.

Джейк отново прегърна Софи.

— Това е най-великият ден в живота ми — каза тихо той, — не само да бъда на твоята сватба, но и да те прегърна, да говоря с тебе така, както баща говори с дъщеря си. Обичам те, Софи. Ти си силата, която ме крепеше през всичките тези години, когато друг на мое място би се предал. Софи също го прегърна.