Софи започна да го целува, облизвайки устните му. Тя се притискаше до него, той я засмукваше. Ръцете и се плъзнаха надолу и обхванаха твърдия му висок задник. Тя започна да се бори с езика му и го победи. Той мачкаше и стискаше гърдите й с нарастваща настойчивост, докато от тях започна да тече топлото й мляко.

Софи извика, усещайки, че желанието му нараства и се превръща в нещо ненаситно и всеобемащо. Ръцете й се плъзнаха към слабините му. Едуард раздра халата и ризата й и износеният плат се скъса почти безшумно. Софи изхълца във върховна наслада, когато устните му се впиха в болезнените й набъбнали зърна. Тя изхлипа и отметна назад глава, докато той ги смучеше.

Тогава тя не можа да издържи повече. Желанието избухна в Софи и се превърна в лудост. Ръцете й се спуснаха по голямата издатина в предната част на панталоните му. Трепереща, трескава, решителна, тя плъзна пръсти по нея и започна да я масажира. Едуард хлъцна, откъсвайки уста от гърдите й. В следния миг тя се намери в ръцете му и той я отнасяше тичешком към голямата спалня. Затвори с ритник вратата. Все още с нея на ръце, стигна до леглото, положи я и се отпусна върху нея.

Нищо друго нямаше значение — само това. Софи разтвори колене, обви глезени около хълбоците му. Едуард откопча с рязко движение панталоните си. За един потресаващ момент те се гледаха в очите. После той легна върху нея и я изпълни изцяло.

Софи се вкопчи в раменете му, люлеейки диво хълбоците си. Извика: „Да, Едуард, да…“ Ноктите й се забиха в гърба му. За миг той застина, после отвърна на трескавата й подкана и започна да се движи силно и бързо. В мисълта на Софи имаше само едно — че обича този мъж и винаги щеше да го обича. След миг тя бе отнесена във възходящата спирала на насладата и се разпадна в безумен екстаз.

Когато отвори очи, неимоверно задъхана, тя срещна широко отворените, безумни очи на Едуард Той не се движеше, но още бе в нея, съвършено твърд. Когато погледите им се срещнаха, в неговия проблесна нещо свирепо. Устата му веднага намери нейната в дълга интимна целувка. Той вдигна глава и погледът му прониза очите й.

— Софи.

После започна да я гали, още по-силно и още по-бързо, отколкото преди. Въпреки че току-що бе достигнала един зашеметяващ връх, кръвта на Софи отново закипя. Едуард я обви с ръцете си и отново потъна в нея. Извика, треперейки, и зарови лице в ямката на шията й, точно до рамото.

Софи спусна ръка по гърба му, затваряйки очи, и се потопи в усещането. Сърцето й още биеше като хваната в капана дива птица, а неговото туптеше дори още по-силно, притиснато до гърдите й. Софи не искаше да мисли. Притисна буза до неговата. Този допир до него бе едновременно горчив и сладък.

Едуард се размърда. Софи не посмя да помръдне, страхуваше се от това, което можеше да последва. Господи боже, сега бяха напълно чужди. Това, което се случи, не биваше да се случва — но беше толкова неизбежно. Какво щяха да си кажат сега? Здравей? Довиждане? Беше много хубаво, благодаря?

Тя преглътна горещите си сълзи.

Едуард се изтегна до нея, без да я изпуска от силната си прегръдка, и тя се сгуши до него. Софи се боеше да го погледне, но бе облекчена от това, че той не се отстрани от нея. Напрегна се, когато ръката му погали рамото й и се спусна по нейната ръка. След миг тя усети, че той изследва корема и талията й.

Не можеше да го избягва дълго време и отвори очи, поглеждайки нагоре към лицето му. Не знаеше какво очаква да види, може би нахално мъжко самодоволство, но той беше много тържествен, почти мрачен. Бе поразена. Да не би да съжалява за срещата им?

Можеше да овладее почти всичко, изминалите две години го бяха доказали — но не и тази разкошна, всеотдайна страст.

— Не дойдох тук заради това — каза Едуард.

Софи хлъцна. Преди време нямаше да му повярва, но сега, поглеждайки в очите му, повярва.

— Просто се случи — каза Едуард, а ръката му още лежеше неподвижно на стомаха й. — Няма да се извинявам.

Софи се вгледа в голямата му загоряла ръка, отпусната на белия й плосък корем точно под пъпа, съвсем близо до гнездото, което пазеше нейната женственост. Софи се изплъзна изпод ръката му и седна, придърпвайки халата плътно около раменете си.

— Аз н-не искам извинение.

Един мускул потрепна на бузата на Едуард. Той също се изправи в леглото, напъха ризата в панталоните си и ги закопча.

— Между нас всичко е много добро, Софи.

Тя избягна погледа му, опитвайки се да не се почувства наранена от думите му. Бе сигурна, че не е имал намерение да я обиди точно сега Но никога не би определила тяхното любене като „много добро“. Великолепно, прекрасно, разкошно — да, но не и „много добро“. Той като че ли очакваше отговор, затова тя промърмори:

— Да.

— Защо си толкова слаба?

Тя премига.

— Какво?

— Ти си родила. Но си по-слаба, отколкото когато се запознахме. Не се ли храниш?

Тя застина тревожно. Подбра думите си внимателно.

— Не е лесно точно сега. Все не си доспивам… с детето има много работа, макар че Рашел ми помага. И се тревожех. Нямах апетит.

Погледът му потъмня.

— Но ти кърмиш Едуина.

Тя почервеня, помисли си не за Едуина, а как той бе засмуквал гърдите й.

— Разбира се.

Едуард се измъкна от леглото, пъхна ръце в джобовете си и седна с гръб към нея. Загледа се през прозореца. Навън бе започнало да вали сняг.

— Вече няма нужда да се тревожиш за нищо, знаеш го.

Софи си пожела да можеше да види лицето му.

— Какво искаш да кажеш, Едуард?

Той се обърна със свиреп поглед.

— Едуина е моя дъщеря. Ти си нейна майка. Това ми дава известни права. Едно от тях е да издържам нея и тебе.

Тя преглътна, копнеейки за любовта му.

— А използването на тялото ми да не би да е друго от твоите права?

Той трепна.

— Скъпа, ти ме използва също толкова, колкото и аз тебе!

Софи скръсти ръце, не можейки да отговори.

Но Едуард се беше ядосал и никой не бе в състояние да го спре.

— Не мисля, че някога съм бил с по-гореща и по-настървена жена.

Софи сви устни. Какво можеше да каже? Че страстта, която изпитва към него, се подклажда от любовта, която изпитва към него? Че може би ще остарее и ще побелее, без да е престанала да копнее за него?

Погледът на Едуард се спусна по натежалите й гърди.

— Не… знам, че никога не съм бил с такава гореща жена.

— Стига.

— Добри учители си имала, Софи.

— Ти ми беше учител.

Той се засмя.

— Това беше отдавна. Тогава беше девица, а не съблазнителка.

— Стига. Моля те.

— Защо? Защото истината е грозна? Защото не можеш да я примириш със собствената си фасада? — Очите му хвърляха искри. — Хенри знае ли колко си страстна? Знае ли го от личен опит?

— Стига! — изпищя Софи.

— Не! — изкрещя Едуард.

Софи замръзна.

— Не!

Той извика отново и ръката му се стрелна, помитайки всичко от тоалетката на пода. Стъклените шишенца и порцелановите купички се разлетяха на парчета.

Софи се хвана за таблата на леглото, треперейки от страх.

Едуард пристъпи към нея с неприкривана ярост и внезапно спря.

— Ще се срещнеш ли с него тази вечер? — изсумтя той.

Тя го загледа безпомощно, не бе в състояние да отговори.

— Ще се срещнете ли? — изкрещя той смъртнобледен.

— Не — прошепна Софи. — Искам да кажа, не знам.

— Не знаеш!

Той се обърна и стовари юмрука си по красивата синьо-бяла ориенталска лампа, която се стовари с трясък на пода.

Софи се дръпна назад, опряна плътно до таблата на леглото.

— Ще се омъжиш ли за него? — изрева той.

Софи предпочете да не отговаря. Сълзи се стичаха по лицето й.

Едуард изруга. Тресна с юмрук по тоалетката и издърпа едно от чекмеджетата така силно, че то падна на пода. Изправи се, държейки в ръка синя кадифена кутия, и ритна чекмеджето настрана.

Приближи се към Софи и хвърли кутията към нея. Тя се удари в коленете й.

— Отвори я!

Тя погледна към кутията, която лежеше в краката й, страхувайки се да я докосне, страхувайки се от това, което щеше да види вътре.

— Отвори я, по дяволите! — изрева той.

Софи, цялата разтреперана, коленичи и посегна към кутията. Сърцето й падна в петите. Вътре имаше великолепни висящи обици с диаманти, които сигурно струваха цяло състояние. Освен тях в кутийката лежеше триредна диамантена огърлица и пръстен с един самотен диамант. Пръстенът бе напълно достоен за камъка си, който сигурно бе не по-малко от осем карата. Това беше годежен пръстен.

— Ето това мога да ти дам — каза Едуард с дрезгав глас.

Софи премига, вдигайки поглед към него, и безпомощно взе отворената кутия, без да знае какво да прави с нея… и с него.

— Това не ти ли е достатъчно? — Той отново извиси глас. — Нали това искаш? Нали това искат всички жени? Или все още искаш да се омъжиш за Хенри Мартен?

Лицето му бе станало яркочервено от гняв.

— Никога не съм казвала, че искам да се омъжа за Хенри — прошепна тя почти нечуто.

Но Едуард бе прекалено ядосан, за да я чуе. Той отиде към стената, дръпна от гвоздея й една картина — великолепен Давид — и откри малък сейф. Завъртя дръжката. Желязната вратичка отскочи. Той се обърна към нея, стиснал едната си ръка в юмрук.

— Още ли мислиш за се омъжваш за Хенри? — запита той и хвърли по нея това, което държеше в шепата си.

Софи извика от страх, когато усети ударите от някакви малки остри неща. После разбра, че той я бе замерил с диаманти — диаманти от всякакви форми и размери, всички шлифовани и полирани, които се търкаляха по леглото и в гънките на халата й, стрелкайки я с ярки отблясъци.