Бренда Джойс - След невинността

Опитваше се да не мисли за това, че Едуард още веднъж бе влязъл в живота й.

Беше твърде уморена. Утре щеше да подреди мислите си… и чувствата си.

— Добре — кимна нерешително Едуард.

После бързо пристъпи напред. Софи замръзна, но той се наведе над Едуина, не над нея, и леко докосна с устни слепоочието й. Изправи се и впи поглед в нея. Софи не можеше да помръдне.

— Лека нощ.

Той се поклони леко, учтиво, официално. После се обърна и прекоси стаята. Софи стисна здраво копринената кувертюра, докато го гледаше как минава през салона. След миг той излезе в предверието и тя го изгуби от погледа си. Чу вратата да се отваря и да се затваря. С накъсана въздишка тя легна до дъщеря си.

— Какво ще правя сега? — прошепна тя на себе си.

Както обикновено, Рашел бе взела Едуина след кърменето призори. Софи бе легнала отново да спи. Никога не бе спала толкова дълбоко, толкова непробудно, както в тези няколко часа след изгрев слънце. Сега тя се събуждаше постепенно. Усети слънчевата светлина, която нахлуваше през прозорците на спалнята. За миг се обърка, сигурна, че завесите бяха спуснати предишната вечер, когато си лягаше.

После Софи осъзна къде се намира. Не беше в пансиона край реката. Бе в луксозния хотел „Савой“… в апартамента на Едуард… в неговото разкошно легло. Сгуши се още по-дълбоко под плюшените завивки. За първи път от много време насам се почувства сигурна, в безопасност, почти безгрижна. Такова огромно облекчение беше да се събуди, без да се бои за нещо.

Софи се обърна на другата страна. Чаршафите под бузата й, под голите й ръце и крака бяха гладки, сатенени и галещи. Софи въздъхна. Снощи Едуард бе нахлул в живота й като рицар в блестящи доспехи от някоя вълшебна приказка и я бе спасил така, както са бивали спасявани красивите дами в момент на голямо затруднение. Нещо изпърха настоятелно в корема на Софи, мускулите на бедрата й се стегнаха. Това беше желание. Яростно и изгарящо.

Тя отново се обърна, този път по гръб, и избута завивките надолу до кръста си. Не за първи път се събуждаше с желание и мисли, които я отвеждаха при Едуард Но за първи път се събуждаше с такива мисли в сатенените чаршафи в неговото легло, беше по-скоро съблечена, отколкото облечена, снощи бе прекалено уморена, за да смени разнищената си долна риза с дългата до петите бархетна нощница Сега бе напълно будна и се зачуди защо не се срамува от това, което чувстваше тялото й, защо никога не се бе срамувала от желанието, което той бе пробудил у нея преди толкова време. Може би, защото, когато се бяха любили онзи единствен път, това бе точно така — те бяха правили любов. Това бе прекрасно, не беше мръсно, нито долно или недостойно. Но бе толкова отдавна Тя се залита дали сега би устояла на изкушението, как би могла да му устои.

Софи леко потръпна и седна в леглото. Косата й бе разпусната, а не заплетена в обичайната плитка за през нощта, и тя отметна гъстата маса от раменете си. Измъкна се изпод чаршафите и спусна крака на пода Направи две стъпки и спря.

Замря на място. Уплашена, че някой я гледа с примряло сърце Софи се обърна и отново замръзна на място.

Едуард стоеше на прага и я наблюдаваше внимателно.

Тя не можа да помръдне. Софи застина съвсем неподвижна, чуваше само дивото туптене на сърцето си.

Погледът му бе станал тъмносин. Пронизваше я като погледа на сокол, тръгнал на лов.

Софи усети паника да се надига в гърдите й. Защото тъмният блясък в погледа му не оставяше съмнение за какво мисли той.

И тя разбра точно как изглежда. Косата й бе пусната, но объркана като свраче гнездо. Бе облечена само в една тънка, разнищена долна риза, стигаща едва до коляното. Под нея беше гола. Изглеждаше толкова леконравна, колкото се и усещаше в момента… беше сигурна в това.

Каза си, че трябва да се раздвижи, да избяга. Той изглеждаше като хищник пред нея Но краката й отказваха да слушат разума… който функционираше с далеч по-малко от пълния си капацитет.

Тя срещна погледа му. Както се бе страхувала, той гледаше през ризата й… погледът му се спускаше по стройните й бели крака, по гърдите й, които ризата едва побираше. Жадните му сини очи се плъзнаха по устните й.

Софи се съживи. Дръпна жълтата копринена кувертюра от леглото и се уви в нея.

— Какво правиш тук? — запита тя с дрезгав глас.

— Наслаждавам се на най-хубавата гледка в Манхатън. — И без да каже друго, той се обърна и изчезна от стаята.

Софи се загледа подир него, треперейки от горещо, течащо из нея, желание и от любопитна смесица от разочарование и облекчение. Почувства гняв. Гняв срещу него… срещу себе си… и най-вече срещу живота.

Побърза към банята, хвърляйки кувертюрата. Грабна дългия халат от куката, където висеше, и го навлече. Прекалено късно осъзна, че това е мъжки халат… че е неговият. Неговата миризма не можеше да се сбърка. Тя стисна зъби, остро усещайки коприната по голата си кожа, и изтича от банята. Но в салона спря изведнъж.

Едуард стоеше до прозореца, загледан към Сентрал парк, с гръб към нея. Зад него на овалната маса за хранене бе сервирана закуска, която можеше да нахрани и крал. Изкусителни аромати се носеха от няколкото покрити блюда, които несъмнено криеха бекон с яйца, колбаси и пържоли. Студени плата със сьомга и бяла риба, шунка и различни сирена, плодове и сладкиши запълваха останалата част от масата. С изключение на двете места, където имаше порцеланови чаши и чинии и сребърни прибори. Никъде не видя Рашел и Едуина.

Софи успя да издаде някакъв звук:

— Къде е Едуина?

— Казах на Рашел да я изведе в парка.

Тя изсумтя.

— Какво си й казал?

Той обърна лице към нея и повтори думите си.

— И Рашел ме е оставила тук сама, заспала, с тебе?

Той я погледна втренчено.

— Това е моят апартамент.

Софи си пое дъх.

— И така ли ще бъде занапред?

Не можеше да прочете нищо в погледа му.

— В стаята ми има място само за леглото и на мене никак не ми харесва идеята да закусвам там. Помислих, че и ти ще си гладна. Чаках те повече от час да се събудиш. Накрая реших да видя дали си жива изобщо. Не съм виновен, че спиш с някакво парцалче, което нищо не прикрива.

Тя скръсти ръце пред гърдите си, сигурна, че той сега си спомня как е изглеждала в старата си разнищена долна риза.

— Мога да те уверя — каза тя кисело, — че ако знаех, че ще дойдеш в спалнята ми, щях да си облека някое расо.

Той присви очи.

— Наистина ли?

— Точно така.

— Колко бързо забравяме изминалата нощ — измърмори той. — Ти още ли си с онова парцалче?

Софи бързо заотстъпва назад.

— Едуард, много предвидливо беше от твоя страна да поръчаш закуска и естествено, аз разбирам, че би предпочел да закусиш тук, отколкото в стаята си. Имаш абсолютното право да се храниш тук! Сега ще се облека. Можеш да започнеш без мене.

— Това, което поръчах, не ми изглежда особено апетитно.

Софи се обърна, за да избяга, но ръката на Едуард стисна рамото й и той я обърна към себе си. Още малко, и тя щеше да се озове в прегръдките му.

— Изглеждаш добра за ядене — каза той меко и бавно я притегли напред.

Софи замръзна, трудно си поемаше дъх, трудно й беше и да мисли. Изстена, когато ръцете му се плъзнаха по гърба й.

— Нямам намерение да ти послужа за закуска — прошепна тя.

— Защо не? — прошепна той в отговор, а устата му бе невероятно близо до нейната. Софи отново изстена, когато той се опря в нея, така че слабините им се притиснаха. Той бе възбуден, горещ огромен и пулсиращ — Защо не, по дяволите? — прошепна той отново до устата й.

Софи се опита да намери думи, опита се да измисли доводи защо не бива да се люби с него. Сърцето й, реши накрая тя. Опитваше се да предпази сърцето си.

— Недей, Едуард. Моля те.

Но той не й обърна внимание.

— Ще те целуна — измърмори той, навеждайки се над нея — и двамата знаем, че ще ти хареса.