Бренда Джойс - След невинността

— Нервна съм. Имам някакво усещане… лошо предчувствие… за тази вечер.

— Не сме длъжни да влизаме — каза Хенри. Софи се насили да се усмихне.

— Това е върховният момент в живота на Лиза… след деня на женитбата й. Обещах й, че ще дойда.

— Възхищавам ви се, Софи — каза Хенри.

Софи се почувства неудобно от похвалата, но същевременно бе учудена; тя леко отпусна ръката му, когато влязоха в къщата. Дженсън я посрещна радостно, поемайки наметката й.

— Как е Лиза? — попита го Софи.

— Цял ден й беше лошо, бедничката.

— А майка ми?

— Тя е в кухнята, малко е нервна.

Софи кимна кратко.

— Да вървим — каза тя на Хенри, искаше да избяга в балната зала и да се скрие сред другите гости, преди Сюзан да я е видяла.

— Не съм в кухнята — извика Сюзан и токчетата й отекнаха по мраморния под. — Софи… стой тук!

Но Софи вече бе замръзнала на място. Обърна се бавно с лице към майка си.

Двете се вгледаха една в друга.

— Трябва да говорим още сега — каза Сюзан.

Очите на Сюзан се стрелнаха към Хенри.

— Сър, ще ни извините ли? Искам да поговоря насаме с дъщеря си.

Но Софи не позволи на Хенри да отговори. В нея нахлу ярост и тя се разтрепери.

— Не! Няма какво да си кажем, няма, чуваш ли? Ти си жестока егоистка и не мислиш за нищо друго освен за себе си! — Думите заприиждаха и не можеха да спрат, сякаш някой друг живееше вътре в Софи и говореше вместо нея. — Години наред правех това, което ти искаше… винаги както ти искаше! Искаше да се крия от света, защото съм осакатена, и аз се криех! Разбира се, че не исках да ти създавам притеснения. Искаше да остана неомъжена и аз се съгласих, защото беше по-лесно да се съглася, отколкото да бъда смела и да потърся възможността да намеря любов! Слушах те… вярвах ти! Дори дотолкова ти вярвах, че мислех, че ще обикнеш Едуина, когато я видиш, и дойдох у дома, защото имах нужда от тебе! Но ти ме предаде… предаде ме за кой ли път… и не мисля, че някога ще мога да ти простя това, което ми стори!

Сюзан бе пребледняла като стена.

— Софи… аз те обичам. Всичко, което направих, съм го направила заради тебе.

— Всичко, което си направила — изрече остро Софи, желаейки да се спре, но без да може, — си го направила, защото е било най-доброто за тебе, а не защото е било най-доброто за мене.

Сюзан изхленчи:

— Аз те обичам.

Софи сподави едно ридание.

— А аз обичам Едуина.

Сюзан хвърли поглед към Хенри.

— Той знае, мамо, знае всичко.

— Глупачка — прошепна Сюзан.

— Не… ти си глупачката, защото се опита да ме разделиш от дъщеря ми.

Софи се извърна и побягна. Хенри се затича след нея.

Тя не можеше да спре треперенето си. Чуваше вибриращите звуци на оркестъра, който свиреше в балната зала на първия етаж, както и засилващия се ромон от гласовете на гостите, които ставаха все повече и повече. Не можеше да си спомни някога да е била по-разгневена. Каза си, че ако си държи главата вдигната и се усмихва, никой няма да разбере колко е била разстроена тази вечер или че е казала такива ужасни — но верни — неща на майка си.

Въпреки че схватката бе свършила, тя още не можеше да се успокои. Почувства се дори по-зле. Независимо колко беше наранена и ядосана, Сюзан й беше майка. Част от Софи се чувстваше засрамена за това, което бе изрекла, а друга част я болеше за Сюзан, защото знаеше колко жестоко я бе наранила.

И беше тъжна. Щеше ли да може отново да иде като дъщеря при майка си?

Чувството на леко замайване и гадене, което през цялата вечер владееше Софи, сега се бе усилило. Хенри я хвана под ръка и те слязоха по трите мраморни стъпала в балната зала, огромно помещение с блестящ паркет, бели колони и висок яркожълт таван с изящни махагонови корнизи. Побираше петстотин души. И сега несъмнено гостите не бяха по-малко.

Софи си каза, че ужасното чувство, което я владееше, се дължи на последните пет минути, а не на нещо, което може да се случи по-нататък.

— Мога ли да направя нещо? — запита Хенри.

— Самото ви присъствие ме успокоява, Хенри — каза Софи съвсем искрено. — Съжалявам, че трябваше да присъствате на тази сцена.

Преди той да успее да отговори, оркестърът спря да свири и тълпата изведнъж се умълча.

— Ето я — прошепна някой.

Софи се обърна и ахна, когато видя Лиза на най-горното стъпало в облак от бяла дантела и шифон. Лиза бе толкова красива. Сюзан се усмихваше, а Бенджамин грееше в бащинска гордост. Изражението на маркиза бе мрачно и вкаменено. Софи се стресна. Да не би предстоящият брак с Лиза да му е неприятен? Да не би да се жени насила?

Нещо по-лошо, Лиза се взираше право напред и Софи разбра, че и тя е развълнувана. Усмивката й бе принудена. Когато Бенджамин се прокашля, за да започне речта си, сълзи се появиха в очите й.

Бенджамин започна да представя маркиза, след което щеше да обяви годежа и с това да го направи официален.

Софи не слушаше. Тя се опитваше да хване погледа на Лиза, надявайки се да я успокои някак от разстояние, но Лиза не гледаше никого. Сега Софи я заболя за сестра й вместо за себе си и мислено насърчаваше Лиза да бъде по-бодра. Софи се обърна и хвърли поглед към залата. Видя море от дами в ярки червени, жълти, сини и зелени рокли, сред които тъмнееха черните смокинги и белите ризи на джентълмените. Десетина големи кристални полилеи висяха над главите на гостите и като че ли правеха въздуха да искри.

Погледът й внезапно бе привлечен от един мъж, застанал в периферията на тълпата, но на по-предна линия, близо до вратата за терасата, където стоеше и Софи с Хенри. Софи не можеше да откъсне смаяния си поглед от него. Беше на възрастта на майка й или малко повече, с тъмнозлатиста коса, твърде гъста и твърде дълга, за да бъде елегантна. Беше загорял, висок и строен, извънредно елегантен в черния си смокинг и снежнобелия нагръдник И я гледаше напрегнато.

Софи сведе поглед смутена. Изглеждаше й познат, но не можеше да си спомни кой е, нито си спомняше да се е запознавала с него. Трябва да е приятел на Сюзан или на Бенджамин. Но защо така упорито я гледа?

Изведнъж той отклони погледа си. Софи го видя да се смесва с тълпата. Погледна отново към площадката, където стояха Лиза с маркиза, с баща си и със Сюзан. Тълпата аплодираше. За учудване на Софи Сюзан също се бе загледала в мъжа… и бе пребледняла от смайване.

Маркизът извади от джоба си малка кутийка за бижута и небрежно я отвори. Вдигна я за миг и тълпата ахна, а очите на Софи се разшириха. Пръстенът беше невероятен, очевидно бе безценно наследство, принадлежащо на неговото семейство, огромен рубин, заобиколен от диаманти, който хвърляше искри в балната зала. Когато маркизът го постави на средния пръст на Лиза, тълпата отново започна да аплодира.

Софи също заръкопляска, молейки се Лиза да се свести и да отмени сватбата, докато още е време. Знаеше, че Лиза е права. Сейнт Клер не я обичаше… в действителност той изглеждаше страшно нещастен от този годеж.

Оркестърът започна да свири. Маркизът поведе Лиза за първия танц с безизразно лице, прегърна я и двамата се завъртяха.

Бяха удивителна двойка. Той висок и силен, рус и мъжествен, а тя бледа и крехка, тъмнокоса и невероятно фина. Отекнаха още аплодисменти, които постепенно се засилваха. Само Софи знаеше, наблюдавайки скованото изражение на Лиза, че едва се сдържа да не се разплаче.

Излязоха още танцуващи двойки. Бенджамин изведе Сюзан, но Софи поклати отрицателно глава, когато Хенри я покани да танцуват. За миг тя се поддаде на силния си копнеж и усети невероятно остро колко е самотна Сякаш всички бяха излезли да танцуват тук, валсирайки грациозно като пеперуди… сякаш всеки имаше някого, с когото да се чувства цялостен, с изключение на нея.

Софи изправи гръб. Беше чиста глупост да се самосъжалява сега, когато бе преживяла толкова много.

Внезапно нещо я бодна по тила. Сърцето й спря. Ужас я обзе. И заедно с него едно напрегнато, разтърсващо чувство, което почти би могло да бъде описано като радост.

Софи знаеше, че Едуард е дошъл. В следния миг тя го видя.

Едуард влизаше от преддверието, опустошително красив с черния си фрак, с дълга, но небрежна крачка и с неотклонно впит в нея поглед.

— О, господи — прошепна Софи.

Тя стисна ръката на Хенри. Очите му блестяха от ярост… и той се насочваше право към нея.