Заизвива се безсрамно, опряна в него.

— Това обичам да чувам — измърмори Джейк и изведнъж я вдигна на ръце. Положи я на леглото, потъна до нея и отново потърси устата й. И докато я целуваше, вдигна полите й и обхвана женствеността й. Сюзан изхълца, изви се силно под ръката му, докато той я галеше през меките бели кюлоти.

— Боже! — изпищя Сюзан — Боже, боже, боже!

Разтрепери се. Разпадна се на милиони дребни парченца в най-великолепната, най-възхитителната и всепоглъщаща експлозия. Страстните й викове изпълниха мизерната стаичка.

Джейк легна върху нея и започна да къса бельото й. Хвърляше настрани парчетата лека тъкан, едрото му голо тяло се разтърсваше. Притисна я силно, но без да влиза, после пак Спря разтреперан.

— Отпусни се, скъпа — изрече тихо на ухото й. — Ще бъде толкова хубаво, както никога не ти е било… гарантирам ти.

Сюзан трепереше от възбуда, но и от съвсем истински страх. Облечените й в ръкавици ръце стискаха раменете му, тя извиваше под него мократа си плът, стенейки от непреодолимо желание. Но когато той започна да навлиза, тя несъзнателно се стегна.

— Н-не мога да се отпусна — изхълца тя.

— Ш-ш-т — прошепна тихичко той, облизвайки ухото й.

— Джейк… каза Сюзан пресипнало, — моля те, бъди нежен.

— Не искаш да съм нежен, скъпа, повярвай ми. Знам какво искаш… от какво имаш нужда.

Той облиза още веднъж ухото й и Сюзан потръпна. Но когато отново започна да се притиска към нея, тя се стегна като дъска.

— Не мисля, че ще мога — извика Сюзан и очите й се изпълниха с отчаяни сълзи.

Джейк замръзна.

— Скъпа, не си девствена, надявам се.

Сюзан го стисна още по-силно. Изстена отново, дълго и отчаяно. Усещаше огромния му пенис притиснат до нейната женственост и сякаш щеше отново да избухне.

— Напротив, девствена съм — изстена тя най-накрая.

Той изруга. И отново, докато се отделяше от нея, отпускайки се по гръб. Изруга нея, после себе си, после Ню Йорк и Ирландия, после отново нея. Накрая замлъкна, разтърсван от тръпки. Закри очи с едната си ръка.

— Какво има? — извика тя, навеждайки се над него, опряна на лакът.

Той вдигна поглед към нея.

— По дяволите, госпожице Вандеркемп, аз не чукам девственици!

Тя изстена:

— Но аз искам. О, господи, Джейк, искам!

Той стисна челюсти. Взря се в очите й.

— На колко си години? Тя се поколеба.

— Шестнайсет.

Като видя мрачното му изражение, добави:

— Почти.

Джейк затвори очи и изстена:

— Върви си!

Сюзан седна на леглото. Шапката й се бе изкривила и тя я свали. Изгледа великолепното му съкрушително тяло. Погледна собствените си крака, бледи и разголени, полата си, увита около кръста, бельото си, разпиляно на парчета по леглото. Отправи му продължителен поглед. Изведнъж посегна към него. Беше забравила да си свали ръкавиците, но това нямаше значение. Когато дланта й легна върху корема му, той леко изсъска, а огромният му фалос щръкна.

Погледите им се срещнаха.

— Моля те — каза Сюзан много тихо.

Ръката на Джейк покри нейната. Той се изправи.

— Не.

Тонът му беше твърд, окончателен, безпрекословен.

Тя трепна. Без да сваля очи от неговите, плъзна длан по-надолу и пръстите му се сключиха около него.

Джейк хлъцна. Отвори широко тъмните си опасни очи, обгърна раменете й и я притегли към себе си.

— Отговорът все още е „не“ — каза той, почти докосвайки устните й със своите, смесвайки дъха си с нейния.

Сюзан заплака, наистина разстроена.

Джейк я целуна горещо с отворена уста, език в език, влажно и дълбоко. И докато я целуваше, ръката му се плъзна по облечените й в кадифе хълбоци, върху мекия й оголен корем, през гнездото от влажни къдрици, между лъщящите розови устни.

— Но няма защо да си тръгваш, още не — каза той.

5

— Искали сте да говорите с мене?

Сюзан трепна. Погледна нагоре и видя Едуард Деланза, застанал на вратата, но тъй като още беше в миналото и макар че той изобщо не изглеждаше като Джейк, тя видя Джейк застанал там, висок, красив, надменен, златокос и със златист поглед. Загледа се в него, а миналото отстъпваше мъчително и тя осъзнаваше, че пред нея е съвсем различен мъж, неприличащ на отдавна умрелия й съпруг.

Сюзан се изправи бавно. Много трудно й беше да му се усмихне. Той излъчваше същата небрежна сила, която характеризираше Джейк Също като Джейк и той преливаше от сексуалност. Но не беше Джейк Беше чернокос, синеок негодник, не приличаше на никой от познатите й мъже. Сюзан не се поддаде на тъмнокосата му красота и очевидната мъжественост.

— Моля, влезте, господин Деланза.

Едуард се усмихна също толкова престорено като нея и влезе в салона. Сюзан бързо затвори зад него тежката махагонова врата и се облегна на нея. Погледна го и се запита какво ли привлекателно е намерил в нейната безлична и ексцентрична дъщеря — ако наистина е намерил Софи за привлекателна А ако е така, тя беше непоколебимо решена да го държи настрана от нея — да спести на дъщеря си онези страдания, които самата тя познаваше твърде добре.

— Добро утро. Надявам се, че сте спали добре?

Едуард я изгледа внимателно. Но тонът му беше безусловно учтив:

— Да, сравнително добре. Как е дъщеря ви днес? По-добре ли се чувства?

Сърцето на Сюзан потъна като камък, стана й тежко.

— О, Софи е добре. — Насили се да се усмихне, отиде до него, докосна ръката му леко, почти флиртувайки. Често правеше така с мъжете. — Няма защо да се притеснявате за дъщеря ми, господин Деланза. Мога да ви уверя. Софи се преумори вчера, това е. Сигурна съм, че днес ще се чувства добре.

Усмивката му замръзна на лицето, докато й отговаряше:

— Значи днес не сте я виждали?

Тя поклати отрицателно глава.

— Не е слязла още.

Ноздрите му се разшириха, а очите потъмняха.

— Може би и тази сутрин не се чувства добре. Вероятно ще трябва да проверите как е, госпожо Ралстън.

Тя се засмя леко, но тежестта в гърдите не се махаше.

— Познавам дъщеря си, сър. Наистина. Нищо й няма на Софи, но ако това ще ви успокои, ще ида да я видя след няколко минути.

— Ще бъда ужасно успокоен — каза той и потрепна.

Господин Деланза, вие прекалено се притеснявате за дъщеря ми — възкликна Сюзан.

— Вчера дъщеря ви не се чувстваше добре; трябва ли да ви го напомням?

Сюзан успя да изобрази още една усмивка.

— Господин Деланза, мога ли да бъда откровена с вас?

— Естествено.

— Вашата загриженост за Софи… Вие не се интересувате наистина от дъщеря ми, нали?

Той се вгледа в нея. Сините му очи бяха студени и тя усети тръпка на страх. Точно като Джейк и този мъж беше нещо повече от негодник… беше опасен, ако го предизвикаш.

— Аз се интересувам много от дъщеря ви, госпожо Ралстън, но не така, както предполагате.

Това не я успокои.

— Тогава как точно?

— Както всеки уважаващ себе си джентълмен се отнася към почтена млада дама.

Сюзан се хвана за думите му.

— Противно на разпространените клюки аз не преследвам осемнадесетгодишни девойчета. — Изражението му беше мрачно. — Успокоих ли ви най-сетне?

Не, изобщо не я беше успокоил. Беше ядосан и не можеше да го скрие. Тя реши да не поправя грешката му относно възрастта на Софи; ако я смяташе за толкова млада, може би това щеше да я предпази от него, каквото и да я уверяваше.

— Не съм особено обезпокоена.

Той вдигна вежда.

Отмести очи от нея и се заразхожда из стаята, оглеждайки я небрежно. Обърна се и й отправи съблазняваща усмивка.

— Сега ще бъда откровен с вас, госпожо Ралстън.

Сюзан се напрегна.

— Много ми е трудно да разбера защо никой не направи никакво усилие да помогне на дъщеря ви вчера, когато тя стана от стола и извика от болка.

Сюзан изпъна още повече гърба си.

— Защо аз бях единственият джентълмен, който се притече на помощ на Софи?

Сюзан изправи рамене.

— Може би сте преценили много погрешно и нас, господин Деланза, както и ситуацията. Всички в нашите кръгове отлично знаят, че Софи е инвалид, затова никой не се изненадва от това, че не може да се движи… освен вас. Вие очевидно сте реагирали инстинктивно, докато останалите избрахме да не унижаваме Софи, пренебрегвайки факта, че тя е инвалид.

Усмивката му бе крива и кратка.

— Това е толкова грозна дума, инвалид. Не можете ли да намерите друга?

— Но тя е инвалид, господин Деланза.

Очите му запламтяха.

— За трети път в разстояние на няколко секунди вие хвърлихте този камък — каза той с принудена и неестествена усмивка.

Но Сюзан бе уплашена и разгневена, и уморена да се преструва.

— Аз не хвърлям камъни по собствената си дъщеря, сър.

— Тогава я наричайте с друга дума, не инвалид.

Сюзан си пое дъх, напомняйки си, че той не е Джейк и не би могъл да бъде, че е неин гост и че до момента не се е случило нищо нередно. Все още.

— Глезенът й е деформиран, господин Деланза.

Едуард също замълча. Но вдигна високо лявата си вежда.

— Наистина ли? Аз го масажирах вчера и не мисля, че е деформиран Освен ако не смятате малка подутина на костта за деформация?

Сюзан отвори широко очи.

— Сигурно се шегувате! Да не сте намислили някаква игра за сметка на дъщеря ми, господин Деланза? Или си играете с мене? Да не би да се забавлявате на наш гръб?

Едуард се взря в нея с присвити очи.