Сега обаче бе ред на Сюзан да вземе връх. Изпълнителят на завещанието на Джейк бе починал преди седем години и Сюзан бе определена за попечителка на състоянието на Софи. Сюзан си представяше как Джейк се обръща в гроба, защото тя изпълняваше попечителските си функции така, че да облагодетелстват самата нея.

Въпреки че очакваше всеки момент Едуард Деланза и се бе приготвила да се бори с него заради дъщеря си, Сюзан изведнъж се отпусна в креслото, тапицирано с плюш, овладяна от внезапна тъга. Не беше честно. Нищо не беше честно. Нито смъртта му, нито фактът, че когато бе започнало всичко, тя беше прекалено млада и прекалено преситена, за да оцени онова, което имаха помежду си — и какво още можеха да постигнат, ако се бяха опитали.

Сюзан затвори очи и тъгата й се стопи в напрегнат копнеж. Колко добре си спомняше какво е да си на петнадесет години и да си обсебена от Джейк О’Нийл. Тя се усмихна и се остави на спомените.


Ню Йорк, 1880 година

Сюзан излетя от къщи с развята пола на черната рокля за езда, с нахлупена на една страна наперена шапка с полувоалетка. Великолепният й жребец я очакваше. Сюзан остави грума да държи поводите му. Раздираше я едва прикривано нетърпение. Грумът се качи на друг кон и я последва на дискретно разстояние.

Сюзан пришпори жребеца си. Не отиваше да язди из Сентръл парк, както смятаха родителите И. Сега сърцето й биеше лудо.

Дали той ще бъде там? Ще бъде ли там днес, както беше вчера и онзи ден, и преди това, и още един ден преди това… както когато за пръв път го бе видяла?

Предишната седмица Сюзан беше отишла на езда с група приятели. Бяха голяма шумна група млади дами и младежи, стигнали възраст за женене. Напоследък във вестниците много се шумеше за строежите в западния край на града след откриването на Девето авеню предната година. Сюзан и приятелите й никога не бяха ходили по-далече от Сентръл парк освен случайни излизания на покупки по булевардите в предградието. Цялата група въодушевено бе решила да отиде в новооткрития Ривърсайд парк.

Докато прекосяваха града, всички единодушно заключиха, че Уест сайд никога няма да бъде подходящо място за живеене, камо ли съперник на Ийст сайд. Яздеха през незастроени мръсни улички, покрай малки ферми с крави и кучета, край овехтели самотни съборетини. Нямаше газ и водопровод, навсякъде голи поляни.

Спряха на Ривърсайд авеню пред една постройка. Петдесетина работници се трудеха усилено, набиваха гвоздеи, вдигаха трупи, редяха тухли. Всички намериха гледката за много живописна Наблизо се виеше река Хъдсън, обградена от надвиснали стръмни скали.

Сюзан не чуваше. Беше спряла коня си в края на групата по-близо до строежа. Един от работниците беше гол до кръста, почернял от слънцето. Светло кестенявата му коса беше гъста и буйна изпъстрена със златисти нишки. Тя го гледаше как се навежда Виждаше как работните му панталони се впиват във високия му твърд задник, виждаше го как се изправя, съзерцаваше играта на мускулите на широкия му гръб. Когато се обърна още без да я е видял, тя продължаваше да го гледа. Беше великолепно сложен, строен, с изключително очертани мускули, а когато плъзна поглед по лицето му, тя замря Беше красив като боговете от гръцката митология.

Изкушението не беше непознато за Сюзан. Тя флиртуваше с противоположния пол още от тринайсетгодишна, привличаха я мнозина млади мъже, а и някои по-възрастни. И нещо повече, нощем тя беше неспокойна и трудно заспиваше. През нощта пламтеше в забранена горещина, мечтаейки за някой красив странник без определено лице, копнееше да се самоизследва, да опознае границите на собствената си страст.

Сега, докато седеше на коня си, в нея нещо започна да пулсира неспокойно, наблюдавайки непознатия.

Той спря, изправи се и се обърна. Неспокойният му поглед веднага я намери. Той не помръдна, отвръщайки на погледа й така открито, както го гледаше и тя.

Между тях сякаш пробягна внезапна, нажежена до бяло, мълния, някакво животинско желание. Той не се усмихна, но устните му леко се извиха и нещо неизказано като че ли излетя от тях.

Сюзан не можа да остане безразлична. Сега, когато през нощите я изгаряше безпокойство, треската в тялото й ставаше неудържима. Тя вече не излизаше на езда с приятелите си. Вземаше със себе си стария грум и му нареждаше да стои далече зад нея. Всеки ден пресичаше града и отиваше до Ривърсайд авеню. Всеки ден той беше там и тя го гледаше. Той също я гледаше.

Днес Сюзан пъхна няколко монети в ръката на грума и му каза, че не се чувства добре, да й донесе една лимонада от сергията, която беше видяла преди няколко пресечки. Когато той се отдалечи, тя се обърна и срещна златистия поглед на мъжа.

Сюзан облиза устни.

Той пусна чука си и се приближи към нея. Както винаги, беше без риза. Златистата му кожа проблясваше. Движеше се с грацията на хищник Когато спря пред коня, Сюзан трепна, осъзнавайки, че той всъщност не е по-възрастен от нея.

— Чудех се кога ще се освободите от него — каза той, а погледът му я пронизваше.

Беше дързък и сексапилен. Тонът му беше сух и груб.

— Аз… не се чувствам добре — каза Сюзан и гласът й прозвуча странно в собствените й уши.

Вгледа се в него и разбра, че навярно е една-две години по-голям от нея, но не беше момче. Излъчваше опасна мъжка жизненост, нещо мощно и непреодолимо.

— Мога ли да помогна? — Очите му блеснаха.

Сюзан се спусна от коня. Той я подхвана. Тя не можа да се сдържи и погледна надолу, между двамата, към слабините му, едва възпирани от работните панталони.

— Малко вода, ако имате.

Тя вдигна брадичка, възвръщайки си донякъде самообладанието. И високомерието. В края на краищата той беше само работник, и при това ирландец. В говора му се усещаше лек акцент.

— Вода ли? — Той я отпусна и скръсти ръце. Забавляваше се. — Само това ли искате от мене, госпожице… ъ-ъ…?

— Госпожица Вандеркемп — каза тя меко.

— Вандеркемпови от Пето авеню ли?

Тя гордо кимна.

Той се засмя.

— Джейк О’Нийл, госпожице Вандеркемп. От О’Нийлови от Балимена. — Дългите му тъмни мигли се спуснаха надолу, докато я стрелна изпод тях с невероятно съблазнителния си поглед. — Ще се запознаем ли, госпожице Вандеркемп?

Сюзан нямаше какво да мисли. Само за това копнееше в последната седмица. Скоро щеше да се омъжи за някой блед, отегчителен младеж или за някой новобогаташ. Представяше си се в леглото с Питър Керенсън или Ричард Остор. Нямаше да бъде ужасно, но едва ли щеше да е възбуждащо. Искаше Джейк О’Нийл повече, отколкото някога беше искала каквото и да било, и щеше да го има. Тя кимна.

Той си пое дъх, сухата му веселост изчезна, а издутината в панталоните му стана още по-забележима.

— Да вървим.

— Сега ли? — хлъцна тя.

— Сега — каза той с нисък и груб глас. — Точно сега. По дяволите, точно в тоя момент. Цяла седмица се задяваш с мене, госпожице Вандеркемп, така че сега е мой ред.

Сюзан не го накара да чака. Качи се отново на коня, усещайки ясно ръцете му около кръста си, без да я е грижа какво ще си помисли грумът, когато се върне и види, че я няма. Джейк пъхна ключа в дланта й и й даде указания. Сюзан тръгна в галоп.

Не обърна внимание в каква мизерна дупка живее той на две пресечки северно от Норт авеню. Разхождаше се из стаята, хвърляйки погледи към неоправеното легло. Мислено го молеше да побърза. Сърцето й се бе качило в гърлото. Кръвта тичаше по жилите, гореща и дива. Струваше й се, че ако той не дойде в следващия миг, тя ще изкрещи от болка и гняв и ще си разкъса дрехите с нокти.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате, мадам — каза той. Поклони й се шеговито.

— Научих се да се движа, без да вдигам шум, още в Дъблин, като момче, когато обирах чуждите джобове.

Сюзан не знаеше дали да му вярва, или не. Не я беше грижа. Той се взря в нея, откопчавайки памучната си риза, бавно, лениво, предизвикателно. Инч след инч откриваше все повече и повече от здравото си загоряло тяло, от торса и плоския стегнат корем. Накрая я откопча пялата. Сюзан осъзнаваше колко преднамерено действа, но беше омаяна от поведението му и трепереше повече от всякога, а мускулите от вътрешната страна на бедрата й се стягаха в твърди възли.

Той смъкна ризата от раменете си и я хвърли на пода.

— Ще си платиш ли?

— Какво?

— Не се предлагам евтино.

— Не… не разбирам — Сюзан не можеше да продължи.

Той беше изритал обувките си; сега разкопчаваше дънките. Не бързаше, явно се наслаждаваше на начина, по който пръстите му поглаждаха твърдата издутина под тях, наслаждаваше се на окръглените й очи и изумения поглед.

Засмя се похотливо и иронично. След миг износените му панталони се свлякоха по стройните му бедра, освобождавайки ерекцията му.

Сюзан трепна.

— Е, как ти се вижда, скъпа?

Сюзан никога не си беше представяла, че някой мъж може да изглежда така. Отмести поглед, вдигна го към красивите му кехлибарени очи. Те я възпряха.

— Е, какво ще правиш сега? — прошепна той, застанал пред нея. Твърдият връх на фалоса му докосна полите й. Сюзан пак трепна.

Той отново се засмя, дръпна я към себе си и впи устни в нейните.

Сюзан изведнъж оживя. Отвори се жадно, притисна се към него. Той изстена, когато езикът му се втурна и се задълба в устата й. Започнаха да се борят, разгорещени. Целувката заживя свой собствен, див, отчаян живот, езиците се преплитаха. Джейк започна настоятелно да люлее ханша си срещу нейния.

Обхвана здраво седалището й, задъхвайки се от липса на въздух.

— Господи — прошепна той с разширени и изненадани очи.

— Не спирай — замоли се Сюзан, впивайки облечените си в ръкавици ръце в гърба му.