Sara Shepard - Съкрушени

— Давай, Ноъл, давай! — изкрещя Ариа Монтгомъри от страничната линия на игрището за лакрос през обедната почивка на следващия ден. Приятелят й Ноъл Кан се втурна по тревата и се опита да вкара петия си пореден гол. Ариа затаи дъх и топката влетя в мрежата.

— Да! — изпищя тя и двете с Хана плеснаха ръцете си триумфално. Отборът по лакрос събираше пари за местния приют за бездомници и хората залагаха благотворително на това кой играч ще вкара най-много топки за по-малко от минута. Естествено, Ариа беше заложила десет долара на Ноъл.

Щом минутата изчете — Ноъл беше на второ място след Джим Фрийд — той изтича при нея.

— Беше невероятен! — изписка Ариа, обвивайки шията му с ръце.

— Благодаря, скъпа. — Ноъл я целуна продължително и силно, карайки краката й да изтръпнат. Макар двамата да излизаха повече от година, пеперудите в корема й се появяваха всеки път, когато тя усетеше леко лимоновата му, леко потна миризма след тренировки.

Хана, която тъкмо беше поздравила собствения си приятел, братът на Ариа, Майк, смушка Ноъл.

— Не мога да повярвам, че успя да превърнеш Ариа в лакрос-запалянко. Дори не съм си и помисляла, че това е възможно.

Ноъл се поклони подигравателно.

— Вложих много труд, но си заслужаваше.

— Оу, благодаря! — Ариа придърпа по-плътно жилетката си на гърдите. Беше доста хладно за края на април и надвисналите сиви облаци обещаваха дъжд. Хана беше права: ако в началото на миналата година някой й беше казал, че през обедната почивка ще гледа благотворителен мач по лакрос, вместо, примерно, да работи върху някоя скулптура, тя щеше да се скъса от смях. А ако този някой й беше казал, че щеше да ходи с Ноъл Кан, тя направо щеше да падне от стола. В седми клас, докато беше приятелка с Али, Ариа адски си падаше по него, но когато той предпочете Али, тя се закле, че повече няма да го погледне. А когато се върна след трите години, прекарани в Исландия, тя вече не беше от момичетата, които биха се срещали с играч на лакрос. Или поне така си мислеше.

Треньорът наду свирката си. Ноъл грабна стика си, целуна отново Ариа и двамата с Майк изтичаха към средата на терена, където се събираше отборът им. Сърцето на Ариа замря, докато гледаше силния му, изправен гръб и стегнатите прасци. Когато момичетата се канеха да си признаят на полицаите за убийството на Табита, единственото, за което си мислеше Ариа бе, че никога повече няма да види Ноъл — никога няма да го целуне, да държи ръката му, дори да лежи на дивана и да го слуша как шумно хрупа претцели. И макар тогава момичетата да не си бяха признали, тя все още имаше усещането, че времето с него е взето назаем.

След като момчетата се отдалечиха достатъчно, Ариа се прокашля.

— Получих едно странно съобщение вчера.

Тя показа на Хана екрана на телефона си.

Хана кимна.

— И аз получих такова. Както и Спенсър, и Емили — и Майк — отвърна тя. — А Ноъл? — Момчетата бяха заедно с тях на почивката в Ямайка.

Ариа се вцепени, поглеждайки към Ноъл. Той тъкмо се беше метнал на гърба на Мейсън Байърс и Мейсън се въртеше, опитвайки се да го свали.

— Ами не съм го питала — рече тя с тих глас. — Но Ноъл не ни е виждал да разговаряме с Табита. И двамата с Майк със сигурност не са видели… нали се сещаш. Едва ли ще кажат нещо нередно.

Още преди да го изрече, тя разбра, че не си вярва. По време на пътуването Ноъл не беше обърнал никакво внимание на Табита, освен веднъж, когато каза, че му се струвала някак позната. След това, когато тялото й беше изхвърлено на брега и се появи във всички новинарски емисии, Ноъл често сменяше канала, като обикновено дори не се сещаше, че са били в Ямайка по същото време, когато и тя е била там. Едва напоследък започна да следи историята. Сега, всеки път, когато лицето й се появяваше на екрана на телевизора, той го поглеждаше с любопитство и казваше: „Тя не ти ли напомня за някого?“. Ами ако беше забелязал колко нервна стана Ариа, когато се разчу за историята с Табита? Ами ако невинно намекваше, че Табита му напомня за Али? Имаше толкова много начини Ноъл да я замеси без да иска, по невнимание, в престъплението.

Ариа разтърси ръцете си. Ноъл сигурно ще разговаря с агента най-много няколко минути. Пък и все пак момичетата не бяха убили Табита — А. я беше пребил с тояга на брега.

Но, разбира се, те бяха единствените, които го знаеха.

— Трябва ли да се срещнем с агент Фуджи? — попита Хана.

— И без това не можем да откажем. — Ариа загриза нокът. — Може би трябва да се срещнем всички заедно с нея. Поне тогава ще й разкажем едно и също.

Тогава Хана подаде телефона си на Ариа.

— Получих и това.

Ариа прочете съобщението.

— Майк се опитваше да ме убеди да се кандидатирам за майска кралица — прошепна Хана. — И тогава се появи Чейси Бледсоу и изглеждаше великолепно.

— Видях я! — възкликна Ариа. — Изглежда малко… като боядисана с пистолет, не мислиш ли?

Хана сви рамене.

— Не знам. Странното е, че А. изпрати това буквално в момента, когато видях преобразената Чейси… сякаш ме беше наблюдавал. В „Рив Гош“ имаше толкова много деца, но не видях никой да изпраща есемес.

— А. е навсякъде — прошепна Ариа, потрепервайки. Те бяха подозирали различни хора, че са Новия А., но всеки път се оказваха в задънена улица — в един от случаите дори с труп в краката — или биваха наранявани. Като Греъм, момчето, с което Ариа се беше сприятелила по време на пътуването — той се беше оказал бившият приятел на Табита. Известно време Ариа се беше притеснявала, че Греъм може би е А. — той определено имаше мотив, а и беше започнал да се държи толкова странно с настояванията си, че трябва да й каже нещо. Сега тя знаеше, че той е искал да й каже, че някой я наблюдава. Но А. беше взривил бомбата, преди момчето да успее да й каже кой… може би защото А. не искаше Греъм да разкрие самоличността му.

— Получавала ли си нови послания от А.? — Хана прибра телефона в джоба си.

Ариа поклати глава, после показа на Хана един нов айфон, прибран в розов, неопренов калъф.

— Но може би защото имам това. Номерът му не може да се проследи.

— Добре си го измислила — каза Хана. Тя погледна нервно към игрището. — Смяташ ли, че А. може да ни натопи за убийството на Табита?

Ариа облиза устните си. А. притежаваше онези ужасни снимки от онази нощ, на които момичетата се намираха на покрива на курорта. А кой знае какво още не им беше показвал.

Тя се канеше да отговори, когато внезапно тонколоните, монтирани над пейките, пропукаха.

— Внимание! — отекна нечий глас. Последваха шумно кашляне и подсмърчане. Беше директорът Апълтън. Незнайно защо той винаги се прокашляше в микрофона, издавайки звуци, които приличаха на оригване.

— До всички абитуриенти! Имам вълнуващи новини! — каза Апълтън. — Вече имаме номинациите за нашите майски крал и кралица! За крал са Джоузеф Кетчъм и Ноъл Кан!

Всички, които бяха насядали по пейките, заликуваха. Хана сбута Ариа, а момчетата на игрището започнаха да пляскат Ноъл по гърба по онзи небрежен начин, който казваше „да се преструваме, че балът не означава нищо, макар че всъщност означава много“.

— А за кралица — продължи Апълтън, — имаме Хана Мерин…

Хана се усмихна нервно. Ариа стисна ръката й.

— … и Чейси Бледсоу! — завърши Апълтън.

Последваха ръкопляскания. Двама души се намръщиха и попитаха коя е Чейси — сякаш не бяха ходили заедно на училище още от детската градина. Хана сви устни.