Нямаше да успее да се върне достатъчно бързо в депото; след няколко минути Ноъл щеше да открие, ме телефонът му липсва. Тя изтича за айпада си и намери юесби кабела в чантата си. Включи го в телефона. Появи се прозорец, който я питаше дали иска да прехвърли данните. Тя натисна „Да“. По екрана примигнаха цифри. След по-малко от минута се появи съобщение, че трансферът е завършен.

Тя измъкна телефона от юесбито, отвори вратата на депото и хвърли телефона на тревата. Надяваше се, че Ноъл ще реши, че го е изпуснал.

Ариа се върна при айпада си. Съобщенията на Ноъл се бяха заредили. Тя ги прегледа бързо, като не очакваше да открие кой знае какво — ако Ноъл беше А., той сигурно щеше да използва друг телефон с нерегистриран номер. Освен съобщенията, които Ноъл беше изпращал на Ариа, имаше и други до приятелите му от отбора по лакрос и до членове на семейството му. Но когато слезе по-надолу в списъка, тя видя нещо странно. По-предишния февруари Ноъл беше изпратил съобщение до нерегистриран номер. Каквото пожелаеш, гласеше то. Нерегистрираният номер му беше отговорил. Благодаря за помощта. Знаеш какво да правиш.

Ариа бързо пресметна. Точно февруари Ноъл и Ариа се бяха срещнали на сеанса в онзи магазин в Ярмът. Странно, че беше запазил това съобщение — тогава сигурно е имал по-стар модел телефон. Но го беше прехвърлил в този. Сигурно има сантиментална стойност. Възможно ли беше да е от Али? И какво би трябвало да означава това Знаеш какво да правиш?

Ариа затвори очи. Това беше ужасна догадка. Нима наистина го правеше? Да не си беше изгубила ума?

Тя бързо провери останалите съобщения, макар да чувстваше ръцете си натежали. Имейлите на Ноъл също се бяха прехвърлили, но Ариа нямаше повече желание да ги гледа. В този миг погледът й беше привлечен от познато име. Агент Джасмин Фуджи. Писмото беше отпреди два дни. Главата й се замая. Но Ноъл беше разговарял с нея предишната седмица, нали?

На всичкото отгоре писмото до Фуджи не беше само едно — в поредицата имаше шест. Думите проблеснаха пред очите й. Благодаря ти за размишленията. Следващото: Съжалявам, че си изгубил приятел. И последното: Скоро ще поговорим повече. Заинтригува ме с думите си, че не всички ми казват цялата истина и се надявам, че ще ми сътрудничиш.

Някой се изсмя шумно зад гърба й и Ариа изпусна айпада на бюрото. Тя огледа стаята със замъглен поглед, сякаш бе попаднала в кошмар. Ноъл беше изгубил приятел… Табита? Или Али? И кой лъжеше, според него? Ариа? Затова ли Фуджи толкова настоятелно искаше да разговаря с тях?

Тя извади телефона си и набра номера на Спенсър. Нещата излизаха от контрол. Време беше да разкаже някои от тях на приятелките си. Телефонът иззвъня веднъж, после още веднъж.

— Ало? — отговори Спенсър. — Ариа? Какво има?

Някой почука по прозореца и Ариа подскочи. От другата страна стоеше Ноъл, стиснал телефона си в ръка. Той й се усмихна толкова сладко и невинно, че сърцето на Ариа се разби на милион късчета.

— Ариа? — прозвуча отново гласът на Спенсър.

Ариа махна на Ноъл; очите й бяха пълни със сълзи.

— Хм, набрала съм те по погрешка — каза тя на Спенсър. След което прекъсна връзката, без да каже нищо друго.

24.

Някой се подхлъзва

В събота следобед, няколко часа преди началото на бала, Спенсър и Хана седяха в спалнята на Хана в дома на баща й. В ъгъла беше изправено едно огледало в цял ръст. Леглото беше обсипано с кутийки гримове, сешоари и спрейове за коса, а на пода беше пръснат пълен асортимент фиби за коса, клипсове и фуркети. Върху кадифена кърпа на бюрото бяха подредени взетите на заем от майките им бижута. Роклите им висяха на закачалки върху вратите на гардероба, а обувките им бяха поставени на килима под тях. Въздухът ухаеше на парфюми и онази лека миризма на почистващ препарат, която Спенсър така и не успяваше да определи. Това я караше да се чувства малко тъжна, че не могат всички да се съберат тук за подготовката за бала, но никой не се беше чувал с Ариа, а Емили неочаквано беше решила да отиде на бала с Айрис. Двете се гласяха в дома на семейство Фийлдс.

На вратата се почука. Бащата на Хана надникна вътре.

— Как върви, момичета? Мога ли да помогна с нещо?

— Не знам, татко. — Хана се подсмихна. — Искаш ли да ни помогнеш с гримирането?

Господин Мерин вдигна примирено ръце и отстъпи назад.

— Това не е по моята част. — Той се усмихна с обожание на Хана. — Но ти изглеждаш прекрасно.

— Наистина изглеждаш прекрасно. — Кейт също подаде глава. Половината й коса падаше на къдри по раменете, но останалата половина беше все още права.

— Благодаря — отвърна Хана, изненадана. — Ти също, Кейт.

Господин Мерин и Кейт изчезнаха в коридора. Хана погледна към Спенсър.

— Мислиш ли, че трябваше да я поканя с нас?

— Може би. — Спенсър сви рамене. Не че щеше да й е много приятно. А обикновеният живот на Кейт сигурно щеше да й действа потискащо. Това момиче нямаше А. в живота си. Нито тайни, които да крие. Нито смъртни заплахи.

Хана се отпусна на стола, без да си прави труда да излиза в коридора и да вика Кейт.

— Ще ми се Майк да се беше обадил, за да потвърди, че отива с мен. — Тя погледна към отражението на Спенсър в огледалото. — А ти с кого ще ходиш, Спенс?

Спенсър взе една щипка за извиване на мигли.

— О, просто един, с когото се запознах.

— Къде?

— В „Кинг Джеймс“ — отвърна машинално Спенсър, използвайки историята, която си беше съчинила. — Работи в скъп мъжки бутик.

— В „Богард“? — Очите на Хана светнаха. — Мислех си да взема оттам ръкавели за Майк. Абсолютно съм навита да му вдигна акциите… ако все още сме заедно.

— Хм, не съм сигурна, че продава точно ръкавели — отвърна Спенсър и се ухапа силно по вътрешната страна на бузата. Имаше предчувствието, че това ще е една дълга нощ. Дано Чейс не проявеше желание да разговаря с приятелките й.

Мислейки си за Чейс, тя извади телефона си, облегна се на Хана и й показа снимката на Али в Убежището, която той й беше дал.

— Погледни.

Хана сви устни.

— Откъде я взе?

— Търся разни неща за нея. Нали знаеш къде е направена?

— Пфу. Винаги бих познала тази стая. — Хана се намръщи. — Али изглежда колкото нас, може би малко по-малка. — Тя посочи към фигурата, чието лице не се виждаше. — А това кой е?

— Надявах се ти да знаеш. Той е с Али, не мислиш ли?

Хана присви очи.

— Лошо, че не носи нищо по-отличаващо се. Вече всички, дори майките им, носят черни блузи с качулки, нали?

— Ноъл има такава — каза Спенсър и се прокашля смутено.

Хана я изгледа продължително и сериозно.

— Прилича на него, нали?

— Не ми се иска да е така. — Спенсър се отпусна на леглото и разтърка очите си.

— Но така изглежда, нали? — попита тихо Хана. Тя беше казала на Спенсър за това, че Майк не можеше да си спомни къде е бил Ноъл, когато на кораба беше избухнала бомбата… и за това как беше видяла Ноъл в Бил Бийч. Момичето поклати глава. — Все още не мога да повярвам, че си отишла сама в онзи блок във Филаделфия. Можеха да те убият.

— Мисля, че А. просто искаше да ме уплаши — промърмори Спенсър и стомахът й се сви. Вече всичко й се струваше толкова ясно: Али и помощникът й бяха подхвърлили адреса в аптечната система, за да го открие Чейс. Бяха подготвили капана, който да се активира, когато Спенсър се появи да души наоколо. Това означаваше ли, че А. е наясно, че Спенсър разследва?

Тя се приближи до огледалото и избърса едно петно от сенки за очи на челото си.

— Ще ми се да се върна отново в онази сграда, но много ме е страх.

— И защо ще искаш да се връщаш?

— Защото дори там да не живее медицинската сестра, Али и помощникът й са били там и са приготвили капана. И след като той се е задействал, има голяма вероятност те да се върнат, за да съберат нещата, с които бяха задръстили онзи таван. Може топката за боулинг да е на бащата на Ноъл. Може да изскочи нещо друго, което да ни отведе при Али.

— Ха. — Хана бавно прокара четката през косата си. — Никога не бих се сетила за това.

Чейс беше изказал това предположение. Спенсър го помоли да дойде у тях, за да видят дали Али или загадъчният й приятел ще се появят, но каза, че не може. Не обясни защо.

Лаптопът й пропя като по поръчка. Спенсър имаше ново съобщение в тайния си акаунт. Тя погледна към екрана, закривайки го с ръка от Хана. С нетърпение очаквам да те видя довечера, Бритни, пишеше Чейс, добавяйки намигащ усмихнат емотикон. И, между другото, открих още нещо интересно за Алисън.

Какво?, написа с разтуптяно сърце Спенсър.

Появи се нов имейл.

Не искам да ти го казвам онлайн, пишеше Чейс. Но ще се видим скоро.

Спенсър стисна зъби и погледна към часовника на нощното шкафче. Само още три часа.

Щяха да й се сторят като цяла вечност.