Sara Shepard - Съкрушени

Същия ден след училище Ариа се изкачи по стъпалата в дома си, понесла лакирания поднос, който баща й беше донесъл от пътуването си до Китай. Върху него имаше две чинии с пържени пролетни рулца с тофу, които беше приготвила специално за себе си и Ноъл. Беше гарнирала всяка чиния с босилек, зелен лук, соев сос и дори две червени рози, които беше отмъкнала от вазата в кухнята. Приятелят на Ила, художник на име Франсис, който беше заминал на едномесечна командировка в Берлин, й ги беше изпратил, но пък той непрекъснато изпращаше рози, затова Ариа реши, че майка й просто няма да забележи.

Тя отвори с крак вратата към стаята си и откри Ноъл, проснат на леглото й, да чете списание „ESPN“.

— Вечерята е готова — пропя тя с фалшив френски акцент. — Мисля, че дори успях да направя рулцата както трябва. — Двамата се бяха научили да ги готвят на курса по готварство, който посещаваха заедно.

Ноъл погледна усмихнато димящата храна.

— Мирише много по-добре от онова, което направихме на курса. Да не си се упражнявала?

Ариа облегна една възглавничка на дървената табла.

— Може би малко… заради теб. — Тя докосна ръката му. — Напоследък не се виждаме често. А последният път беше много… странен.

Не й беше лесно да изплюе думата. „Странен“ изобщо не можеше да опише свързания с Али разпит, на който го беше подложила. Ариа дори не осъзнаваше, доколко зависеха от технологиите в общуването си.

Но може би така беше по-добре. Имаше нужда от пространство, за да прочисти съзнанието си. Макар че никога нямаше да признае пред приятелките си, в главата й се въртяха няколко мисли за Ноъл, от които не можеше да се отърве. Като например как домът на Ноъл беше пълен със семейни снимки от пикници край Кеплър Крийк — господин Кан казваше, че риболовът там е най-добър в целия щат. Ноъл беше ходил няколко пъти за риба там с братята си през зимата, пролетта и лятото. Някои от пътуванията бяха проведени, преди да се появи Истинската Али, а някои от тях след това. Той никога не канеше Ариа и тя изобщо не се сещаше за това. А може би трябваше?

Ноъл лапна едно пролетно руло и се разтопи от удоволствие.

— Дори вкусът на тофу е невероятен.

— Още една причина да ме държиш край себе си — подразни го Ариа, опитвайки се да звучи безгрижно.

— Мога да се сетя и за други причини. — Ноъл остави чинията си на таблата, сграбчи я през кръста и я придърпа върху себе си. — Единственото по-вкусно нещо от тази вечеря си ти.

Ариа се сгуши в прегръдките му. Ноъл я погали по косата и я целуна по устните. Тя затвори очи и се опита да се отпусне. Един предател не би я докосвал така. Дори най-добрият актьор в света нямаше да може да я гали с такава любов.

Пиук.

Ариа скочи в леглото. Погледна към телефона си. Той не мигаше… но екранът на Ноъловия, който лежеше на бюрото на Ариа до портфейла му, присвяткваше. Той седна и погледна екрана.

— Ха. Това не е ли международен номер? — попита той, като й го показа.

Ариа се опита да проследи дългата поредица от цифри, но преди да успее да го направи, Ноъл отвори есемеса. При нормални обстоятелства Ариа щеше да погледне встрани, но сега зърна името си в съобщението. Докато четеше думите, тя усети как настръхва.

Ноъл изсумтя.

— Проклети спамери. Толкова са задобрели, че пече дори ни знаят имената. — Той натисна бутона за изтриване. — Погледни в дрешника на Ариа — каза той с подигравателен тон, след което изимитира смеха на граф Дракула. — Какво има там?

— Нищо — изписка тя. Опита се да си поеме дъх, но вместо това хлъцна.

Ноъл се отдръпна и я погледна.

— Сигурна ли си? — подразни я той.

Ноъл продължаваше да се смее, което накара Ариа да се почувства още по-зле.

— Да! — но гласът й прозвуча високо и пискливо.

След миг Ноъл стана от леглото и тръгна към дрешника. На лицето му беше изписано същото изражение, както когато се канеше да я погъделичка.

— Да не би да е Торбалан?

— Не го отваряй. Вътре е страшна каша.

Ноъл сви рамене.

— Обзалагам се, че моят е още по-зле.

Ариа погледна към телефона на Ноъл, който лежеше на леглото с екрана нагоре. Какво трябваше да направи сега? Не можеше да му разкаже за картината. Достатъчно лошо беше, че случаят бе подновен и полицията разполагаше с нови улики и анонимно обаждане — за което Ариа беше сигурна, че е от А. Не можеше да намеси и Ноъл в това. Последното нещо, което искаше, бе да го прогони завинаги от живота си.

— Ела тук — каза тя, придърпвайки го обратно на леглото.

Тя нежно го целуна по шията, с надеждата, че това ще го разсее. Но мускулите му продължаваха да са напрегнати; той се отдръпна от нея и я изгледа напрегнато.

— Какво ти става?

— Какво имаш предвид? — Ариа го целуна по бузата. — Добре съм.

Ноъл се надигна.

— Изобщо не си добре. Напоследък не те разбирам. Ама наистина. И това започва да ме плаши. Започвам да си мисля, че си… не знам. Че не ми казваш нещо.

Сега беше ред на Ариа да се напрегне.

— Не си мисли такива неща — изписка тя.

Ноъл седна на леглото.

— Каквото и да е то, аз ще продължавам да те обичам. Но повече не ме лъжи. Има нещо. Мога да го усетя.

Устните на Ариа започнаха да треперят. Чувстваше се така, сякаш Ноъл можеше да види тайната й, която лежеше грозна и сбръчкана в нея. Ако продължаваше да настоява, че няма нищо, той нямаше да спре да я пита… или щеше наистина да погледне в дрешника. Освен това ако му разкажеше всичко, това щеше да отслаби донякъде силата на А.; ако не го направеше, А. рано или късно щеше да разкрие на Ноъл историята с Олаф.

Тя си пое дълбоко дъх, вперила поглед в една от призмите, които висяха над прозореца, опитвайки се да успокои нервите си.

— Добре, крия нещо. Нещо, с което изобщо не се гордея.

Ноъл сви устни.

— Добре — рече той безстрашно.

Ариа се прокашля, сърцето й заби ускорено.

— Причината да те попитам за целувката на Али онзи ден е… защото се чувствам виновна, заради нещо, което направих. И, ъъъ, ако беше казал, че ти е харесало да я целуваш — дори мъничко — това може би щеше да ме накара да се почувствам малко по-добре. — Докато се опитваше да намери подходящите думи, тя с изненада установи, че всъщност казва истината.

Ноъл се намръщи.

— Моля?

Ариа протегна ръка, за да го накара да замълчи.

— Просто ме остави да довърша. Значи, ъъъ, нали си спомняш Олаф от Исландия?

— Онзи с брадата? — Ноъл леко се подсмихна. — Да.

Ариа започна да трепери.

— Ами докато бях там, между нас… се случи нещо. Отдавна исках да ти кажа, но се страхувах. Но ти трябва да знаеш.

Под прозореца се разнесе бръмчене на двигател. Къщата проскърца. Ноъл рязко се обърна настрани.

— Знаех го.

— Така ли? — Ариа прехапа устни. Нима е толкова прозрачна? Или Ноъл ги беше видял?

Когато Ариа и Олаф се измъкнаха навън, вратата беше проскърцала няколко пъти, сякаш се канеше да се отвори, но остана на мястото си. Може би Ноъл беше надникнал навън и ги беше видял. Но защо не беше изскочил в уличката, не беше ударил Олаф в лицето и не беше скъсал с Ариа още тогава? Той щеше лесно да победи исландеца. Значи може би не е разбрал онази нощ — може би А. му беше казал за това по-късно. В такъв случай защо не беше казал нищо по-рано?

Ноъл прекоси стаята и се спря до бюрото на Ариа. Облегна ръце на облегалката на стола и я погледна.

— Онзи ден ти ме обвини, че съм ти изневерявал с Али, а ти си ми изневерила наистина. Господи, Ариа.

Бузите на Ариа се намокриха от сълзи.

— Съжалявам. Не трябваше да го правя. Оттогава се чувствам ужасно. Обичам те, Ноъл. Бях много пияна. Това не означаваше нищо за мен.

Ноъл се усмихна подигравателно.

— И сега си разстроена, защото наистина се чувстваш зле, или защото те хванах? Винаги съм подозирал, че нещо се е случило, но се надявах… — Той замълча и прехапа устната си. След това се обърна и силно ритна кошчето за отпадъци под бюрото. То издрънча с металически звук и се търкулна към стената. Ариа ахна и отскочи назад.

След това Ноъл се обърна и грабна мобилния си телефон.