Sara Shepard - Съкрушени

Във вторник вечерта Спенсър седеше в кухнята заедно с Амилия; на масата пред тях бяха разтворени учебниците им, а от намаленото радио се лееше класическа музика. Спенсър обичаше да си пише домашните в кухнята. Оказа се, че това допада и на Амилия, което означаваше, че кухнята се беше превърнала в бойно поле.

На лаптопа на Спенсър изскочи прозорчето на чата. Беше Чейс. Здрасти, Бритни.

Спенсър се усмихна. Измисленият от Чейс никнейм просто й беше залепнал. Но тя се поколеба дали да му отговори. Едно беше да нарушаваш правилото за никакъв интернет, когато имаш свръхсигурна връзка, но А. сигурно беше натъпкал лаптопа й с шпионски софтуер още преди месеци.

Тя скочи от масата и изтича в кабинета на майка си, уединено местенце зад кухненския килер. На екрана на госпожа Хейстингс беше отворена страница за вегански рецепти. Спенсър го затвори, логна се в чата с никнейма на майка си, Руфъс и Беатрис — госпожа Хейстингс обичаше да използва месинджъра, за да изпраща на Спенсър съобщения, че вечерята е готова и други подобни неща. Откри ника на Чейс, сприятели се е него и му каза, че е Бритни, само че използва акаунта на майка си, вместо своя.

След момент на екрана се появи ново съобщение от Чейс. Две неща: първо, свързах се с Били Форд, за да разбера дали е имал контакти с Алисън, преди да бъде арестуван.

Спенсър едва не изпусна бутилката си с кокосова вода. Били Форд беше мъжът, когото бяха натопили за убийството на Тяхната Али — той бе един от работниците, копали ямата, където бе открито тялото на Али. Хората си мислеха, че той е А. Ченгетата откриха снимки на Спенсър и останалите момичета в лаптопа, който намериха в пикапа му. Но всъщност Истинската Али ги беше подхвърлила там.

Той каза ли ти нещо интересно?, попита Спенсър. Доколкото си спомняше, Били беше казал на ченгетата, че единственият път, когато беше видял Алисън — или по-точно Кортни — бе докато беше работил по беседката й, когато момичетата бяха в седми клас. Той нямаше представа как Истинската Али беше вкарала онези файлове в лаптопа му.

Той ми каза, че няколко дни преди всичките тези неща да бъдат открити в пикапа му, някой от интернет компанията отишъл у тях и му предложил да му направи безплатно сканиране на компютъра. Може би той е помогнал да го натопят. Може би човекът е работил заедно с Алисън.

Очите на Спенсър грейнаха. Момче ли е било или момиче?

Той каза, че било момче. Но почти не си го спомня. Не би го разпознал в редичка.

Спенсър наведе глава. Поредната задънена улица.

Прозорчето замига отново. Второ, току-що получих няколко интересни снимки на Али и сестра й, докато са били малки. Може те да направят връзката.

Спенсър погледна през рамо, за да проведи дали Амилия не наднича откъм кухнята. Къде ги намери?, написа тя.

Няма да повярваш с какви хора се сблъскваш, когато поддържаш блог за конспирации. Получавам всякакви странни неща, на всякакви теми. Тези ги получих от анонимен подател, но смятам, че са истински. Не е ли вълнуващо?

Спенсър отпи от кокосовата си вода. Всеки път, когато се появеше нещо анонимно, първата й мисъл беше за А. Но защо му е да изпраща снимки на близначките Дилорентис на някакъв блог за конспирации?

Вълнуващо е, написа в отговор тя — и наистина го мислеше. Не само откриването на нови доказателства, но и разговорите с някой, който е също толкова погълнат от историята, колкото и самата Спенсър. И то не кой да е, а умен, интересен, забавен и заинтригуващ младеж. Не че Спенсър си падаше по него или нещо такова.

Добре, може би малко.

Мисълта за него беше толкова примамлива. Цялото разследване на Али, което бе извършил, трагичната история за преследването му, дори самият избор на думи, които използваше в разговорите им. Предишната вечер беше използвал една толкова очарователно старомодна фраза, че Спенсър беше изпискала от удоволствие. Чейс беше умен и забавен… а и двамата искаха да спипат Али. Тя имаше усещането, че са нещо като двойка супергерои, свързани чрез интернет. Не можеше някъде в интернет да няма негова снимка, нали? Но предишната вечер Спенсър беше прекарала часове в търсене. Беше прегледала работата, която беше свършил заедно с полицията. Историята с преследването му. Никъде нямаше нито една негова снимка — разбира се, много щеше да помогне, ако знаеше името му.

Тя трябваше да се срещне с него.

Спенсър погледна към екрана и си пое дълбоко дъх. Много ми се иска да ги видя, написа тя. Но не искам да ми ги пращаш по интернет. Смяташ ли, че можем да се срещнем лично? Сигурно беше рисковано да разкрива самоличността си, но тя беше готова да поеме този риск.

Курсорът мигаше… и мигаше… и мигаше. Не се появи ново съобщение. Бузите на Спенсър пламтяха. Чувстваше се точно както в седми клас, когато двете с Али се състезаваха коя ще целуне повече момчета от по-горните класове. Спенсър беше отишла при Оливър Нолън, шампион по гребане на училище „Сейнт Франсис“ и го беше помолила да я целуне, а той направо я отряза. Али ги беше наблюдавала — после се скъса да се смее.

На входната врата се почука. Спенсър скочи от стола на майка си, изтича през кухнята в коридора и надникна през страничното прозорче. На верандата стоеше Емили. Волвото й беше паркирано до тротоара; на пасажерското място се виждаше русата глава на Айрис.

— Какво става? — прошепна Спенсър, когато отвори вратата.

Емили се огледа. След това избута Спенсър по коридора към мокрото помещение. Затвори вратата и включи вентилатора, който изтрака шумно и забръмча.

— Какво правиш? — Спенсър се намръщи на отражението на Емили в огледалото. — Ами Айрис?

— Няма проблем — увери я Емили. — Исках да съм сигурна, че никой няма да ни чуе. Току-що узнах, че Али е имала специален приятел — някой извън Убежището. Двамата се срещнали след като е била изписана, веднага след ареста на Иън. На едно дърво в парка Кеплър Крийк е изрязан надпис Аз обичам Али Д. и дата от миналата година.

— Парка Кеплър? — Спенсър се облегна на умивалника. — Това е почти в Делауеър.

Емили загриза палеца си.

— Знам. Може би приятелят й е оттам. Али казала, че той е най-добрият й приятел. Ами ако той й помага?

Спенсър се замисли за онова, което й беше казал Чейс за Били Форд: служителят на интернет компанията, който бе подхвърлил снимките в лаптопа му, също е бил момче.

— Тя не ти ли каза името му?

— Не. Но може би той ни е мразел също толкова силно, колкото и Али. Може да е бил ядосан, че сме вкарали Истинската Али в Убежището, а сме освободили Кортни. По всичко личи, че търсим момче, нали?

— Възможно е да е Джейсън — каза Спенсър. — Или Уайлдън. Или… чакай малко. — Тя изскочи навън, изтича нагоре по стълбите и грабна навития на руло списък, който бяха направили в паник-стаята; беше го скрила в една кутия под леглото си. Разви го върху умивалника и задраска имената на момичетата. Следващи в списъка бяха Джейсън и Уайлдън.

— Ако някой е бил ядосан, че Али е затворена в Убежището, то той трябва да я е познавал отпреди размяната с Кортни, нали? — промърмори Емили, докато гледаше списъка. — Джейсън очевидно отговаря на профила, но не мога да си го представя да убива заради нея.

— А аз си мисля същото за Уайлдън — промърмори Спенсър. — Той страстно мразеше Али — а и представяйки се за А., тя доста го унизи с онези амишки истории миналата година. — А. беше изпратил Емили на едно безплодно търсене сред амишите, където тя бе разкрила произхода на Уайлдън.

Емили кимна.

— Това определено беше нещо, което той не искаше да се разчува. Ако Уайлдън е помощникът на Али, не знам как й е позволил да го стори.

Спенсър сложи една въпросителна до името на Джейсън и задраска Уайлдън. Двете момичета отново погледнаха към списъка. Греъм. Ноъл.

Спенсър се взря в бледото отражение на Емили в огледалото.

— Напоследък разговаряла ли си с Ариа? — попита тихо тя.

— Тя не отговаря на обажданията ми. — Емили преглътна тежко. — Мисля, че е ядосана, защото й зададохме толкова много въпроси за Ноъл.

— И на мен изобщо не ми е приятно — промълви Спенсър. — Но… — Тя замълча замислено. През последните няколко дни беше преровила всичките си спомени за Ноъл и се бяха появили някои доста притеснителни подробности. Като например как в деня след блъскането на Табита момичетата се бяха събрани в стаята на Спенсър, за да обсъдят какво да правят. Докато се тюхкаха, Спенсър чу някакви звуци от коридора. Тя надникна през шпионката и видя Ноъл да стои пред вратата, загледан в екрана на телефона си. Тя отвори рязко и го погледна.