Sara Shepard - Съкрушени

— Искаш ли нещо? — попита зеленокосата, мляскаща дъвка сервитьорка с пиърсинг, надвесвайки се над бюрото на Спенсър. Тя й предложи меню, което носеше надпис „ИНТЕРНЕТ КАФЕ БРЮХАУС“. Спенсър го взе, отвори го, но вътре откри само малка, средна и голяма чаша кафе. Погледна към чашите, които бяха подредени на рафтове зад бара. Те изглеждаха мръсни и прашни.

— Дали пък не предлагате кокосова вода? — попита с надежда тя.

Момичето завъртя очи.

— Ти как мислиш? — После й обърна гръб и се отдалечи, а връзките на кубинките й Док Мартенс пляскаха по пода.

Спенсър се огледа, запитвайки се отново какво търси тук. Интернет кафето „Брюхаус“ представляваше просто старомодно кафене, което се намираше точно срещу гарата в Ярмът. Всеки влак, който минаваше оттам, разтрисаше старите стени, миризмата на застояло кафе изпълваше въздуха, столовете бяха разкривени и през тонколоните дънеше някаква дразнеща електронна музика. Но всички твърдяха, че това място има най-сигурния интернет в района, което означаваше, че не могат да проникнат никакви шпионски програми.

Докато Спенсър прибираше телефона си в чантата, пръстите й одраскаха леко менюто с ястия за бала. Беше го получила на следобедната среща на ученическия съвет. Надписът „Звездна нощ“ бе написан с разкривени, наподобяващи почерка на Ван Гог букви, имаше и малко копие на прочутата картина в единия ъгъл. Спенсър го натика още по-навътре в чантата си. Ставаше й лошо само при вида на спираловидните облаци. Тя беше успокоила Ариа, че ще решат този проблем, но дали щяха да се справят? Въпреки заплашителните бележки от А., дори да успееха да намерят доказателство, че някой е влязъл незаконно в дома на Ариа и е подхвърлил вътре картината, дали полицията щеше да повярва, че Ван Гог се е появил просто ей така в дрешника й, без каквото и да е участие от нейна страна?

Но Спенсър просто не беше сигурна какво още могат да направят. Да подхвърлят картината на прага на някой музей щеше само да предизвика полемика — освен това отпечатъците от пръстите на Ариа сигурно бяха по цялото платно. Оставаше им само да намерят Али и съучастника й и да ги накарат да си признаят всичко. По ирония на съдбата А. беше единственото им спасение от затвора.

На екрана на компютъра й се отвори прозорчето на чата. Тук съм, написа някой с никнейм МухаНаСтената. Това беше Чейс, разследващият блогър, с когото Спенсър се беше свързала предишния ден. Двамата се бяха уговорили да початят днес следобед, но Спенсър не беше сигурна дали той наистина ще се появи.

Тя хвърли поглед през рамо. Всички останали гледаха в собствените си екрани, без да й обръщат никакво внимание. Прозорчето мигаше в очакване. И аз съм тук, написа в отговор тя. Харесва ми сайтът ти. Доста проучвания си направил.

Благодаря, отвърна Чейс, добавяйки усмихнат емотикон. Та как ти е името?

Спенсър се поколеба. Предпочитам все още да не го казвам. Опитвам се да си измисля никнейм.

Момиче ли си или момче?

Момиче, написа Спенсър, чувствайки се така, сякаш попълваше профил в сайт за запознанства.

Какво ще кажеш за Бритни Спиърс?, появи се веднага отговорът.

Спенсър се отдръпна от екрана и се подсмихна. Нали не ти е любимата певица?

Не, по дяволите, отвърна Чейс. Просто беше първото нещо, което ми мина през ума.

Добре, нека да е Бритни Спиърс, написа Спенсър.

Значи те интересува случаят на Алисън?, попита той.

Спенсър преглътна тежко. Може да се каже. Не се ли интересуват всички?

Това определено е много странна история, гласеше новото съобщение. Нещо в цялата работа ми изглежда нередно. Просто все още не мога да разбера какво е то.

Сериозно ли разследваш какво се е случило?, попита Спенсър.

Това ми е хобито, написа Чейс. Тъй като разследването продължава, ченгетата ме помолиха да пазя подробностите в тайна, за да могат да хванат истинския убиец. Но когато разгадая всичко, така или иначе ще го публикувам тук.

Аз си мислех, че разследването е прекратено, написа Спенсър. Али е убила сестра си, нали?

Да, но има някои неясноти, отвърна Чейс. Като например дали Али е оцеляла в пожара. А полицията продължава да търси доказателства, че Али сама е убила Джена Кавана и Иън Томас.

Познаваше ли Алисън?, попита Спенсър.

Не, но нещо подобно се случи и на мен, затова се интересувам.

Какво искаш да кажеш?

Последва кратка пауза, след което прозорчето отново примигна. Следяха ме. Учех в едно училище с пансион за момчета и имах луд съквартирант. Направо беше обсебен от мен. Опита се да ме убие. Родителите му бяха тъпкани с пари, затова успяха да скрият случилото се от пресата.

Спенсър се облегна назад. Леле. Съжалявам. Пострада ли?

Отново последва пауза. Не искам да говоря за това.

Дали това означаваше, че преследвачът му го е наранил… или какво? Внезапно я изпълни адско любопитство. Тя отново цъкна върху връзката „ЗА НАС“ в сайта, но там беше само глупавото видео с котката.

Въпреки това Спенсър веднага го почувства близък. Тя определено знаеше какво е да те тормозят. Все още ли ти създава проблеми?, попита тя. Хората продължават ли да те гледат така, сякаш си… заразен или нещо подобно?

Абсолютно, отвърна Чейс. Загубих доста приятели заради това. Но правя и доста неща, за да го забравя. Освен че съм аматъор-частен детектив, си падам по сноуборд и китара. Освен това, дори да ти прозвучи смотано, участвам в летни състезания по строене на замъци от пясък.

Аз съм участвала в такова!, написа в отговор Спенсър. Двете с Мелиса се бяха записали в състезанието, докато прекарваха ваканцията си у баба им в Лонгбоут Кий, Флорида. Това, фактически, бе единственото нещо, в което Спенсър успя да победи сестра си. Станах четвърта!

Браво — аз съм печелил няколко, отвърна Чейс. Всички смятат, че е смотаняшко — казват, че трябва да играя плажен волейбол или нещо такова. На екрана се появи емотикон, който завъртя очи. Но това ми е хоби още от дете. Все още ми харесва.

Ти завърши ли гимназия?, попита Спенсър.

Да, дипломирах се миналия юни, отвърна Чейс. Работих една година в биолаборатория в Сентър сити, преди да се запиша в колежа. Проучваме лекарства против рак.

Значи си умен, написа Спенсър, добавяйки усмихнат емотикон.

И ти ми изглеждаш доста умна, отвърна Чейс. Учиш ли в колеж?

Принстън, отвърна Спенсър. Пропусна частта, че всъщност все още не учи там.

Леле, умна на квадрат, беше отговорът на Чейс. Ако се съберем, комбинираното IQ в стаята ще излезе извън скалата.

Спенсър се изкиска. Той да не я сваляше?

Екранът отново проблесна. Но стига за мен, госпожице Спиърс — ти как си свързана с Алисън?

Спенсър се поколеба. Не беше сигурна колко може да му разкрие. Все пак никога не го беше виждала. И въпреки че полицаите не му разрешаваха да публикува нищо за случая, какво му пречеше да я разкрие? Просто съм една загрижена гражданка, която знае доста неща, отвърна най-после тя. Само това мога да ти кажа засега. Освен това имам причини да смятам, че е жива.

Чейс отговори бързо. Костите й не са били открити в останките, нали? Също така можеха да намерят бижута и зъби. Но не е имало нищо. Мисля, че тя е успяла да се измъкне от къщата, преди да се взриви.

Определено, написа Спенсър. Искаше й се да може да му каже, че Емили беше оставила вратата отворена за Али. Но полицията каза, че понякога костите се изпепеляват до такава степен, че не могат да се различат от останалото.

Може би, написа Чейс в отговор. Но това ми се струва твърде удобно обяснение — според мен тя все пак се е измъкнала.

И е направила какво?, написа Спенсър. Къщата е горяла. Дори да е успяла да се измъкне през задната врата, пак е щяла да пострада, нали? Дали е отишла в болница?

Чейс отговори веднага, сякаш бе предусетил въпроса. Съмнявам се. Мисля, че е наела частна сестра да се грижи за нея. Освен това смятам, че има поне един приятел, който й помага. Някой, който я е чакал в гората онази нощ, когато къщата е експлодирала. Някой, който я е отвел, за да й осигури грижите, от които се е нуждаела.