Sara Shepard - Съкрушени

Веднага, щом Емили влезе в „Сакс Пето авеню“ в мола „Кинг Джеймс“, пред нея цъфна едно слабо като карфица момиче, стиснало в ръката си стъклен пулверизатор във формата на цвете.

— Искате ли да опитате новата Цветна бомба?

— Абсолютно — настоя Айрис, избута Емили от пътя си и протегна невъзможно слабата си ръка с изпъкнали сини вени. — Сега и ти, Емили.

Емили сви рамене и се подчини. След като момичето пръсна от плодовия аромат върху китката й, Айрис се обърна и погледна към някого зад гърба й.

— Вие също трябва да го изпробвате, госпожо Фийлдс.

Емили рязко се обърна. Майка й стоеше на входа, сваляйки прозрачната найлонова шапка против дъжд от главата си.

— М-мамо? — рече заеквайки тя. — Какво правиш тук?

Госпожа Фийлдс пъхна шапката във ватираната си чанта.

— Айрис ме покани. И тъй като ми е беше на път, реших, защо пък не? — След тези думи тя протегна ръка, за да получи пръсване от парфюма, и се усмихна топло на Айрис.

С всяка изминала секунда цялата история с Айрис караше Емили да откача все повече. Тя непрекъснато беше нащрек да не се обадят от „Убежището“ и да кажат: „Хм, да не би да сте ни откраднали пациентката?“. Освен това изобщо, изобщо, изобщо не й харесваше това, че Айрис живее в дома й — понякога дори оставаше сама, без Емили да е наблизо да я надзирава. Предишния ден, когато се прибра у дома след срещата в паник-стаята, тя не знаеше какво да очаква. Ами ако Айрис беше решила да разкаже на родителите й всичко? Ами ако Айрис беше откачила и ги беше заклала с кухненския нож?

Вместо това откри момичето и родителите си седнали на дивана в дневната да гледат телевизия и да пият чай. Това някак си й се стори още по-ужасяващо. Айрис се държеше така, сякаш е член на семейството.

— Сигурна съм, че Айрис е уморена, мамо — избъбри ужасената Емили. — Денят беше дълъг и тя сигурно иска да си легне.

— Какви ги говориш? Бодра съм като кукуряк! — рече енергично Айрис, премествайки се по-близо до госпожа Фийлдс на дивана. Емили забеляза, че момичето похапва от любимите оризови хрупки на майка й. Никой не ядеше тези неща — те винаги бяха твърди като камък и твърде мазни. Естествено, госпожа Фийлдс изглеждаше ужасно поласкана.

Сега Емили смушка Айрис в гърба.

— Защо си поканила майка ми? — промърмори тя.

Айрис сви невинно рамене.

— Тя е готина.

Да бе, да, помисли си Емили, очаквайки Айрис да завърти очи и да каже нещо гадно. Но тя не каза. Вместо това Айрис се обърна, увери се, че продавачката в магазина й е обърнала гръб, а госпожа Фийлдс се е захласнала по мострите с гримове, след което грабна кутийката с парфюма „Цветна бомба“ и я пусна в ръкава на торбестия пуловер, който Емили й беше заела. Емили протегна ръка, за да я спре, но Айрис само я стрелна с поглед, който казваше: „Знам какво правя“. Все пак нали затова бяха дошли в мола. „Да открадна разни работи от Сакс“ се намираше под номер шестнайсет в списъка на Неща, които искам да направя, докато съм извън Убежището. Може би имаше бонус точки заради това, че го прави пред майката на Емили.

Тя последва Айрис по ароматния коридор, който водеше към Модерната секция. Докато вървеше покрай чантите, някой я дръпна за ръката. Спенсър се беше свила зад една маса, отрупана е раници на Марк Джейкъбс.

— Псст! — прошепна тя.

Емили клекна до нея.

— Какво правиш тук?

Погледът на Спенсър се стрелкаше насам-натам.

— Направих си специална поръчка за бални обувки от Сакс. — Тя погледна към Айрис, която позираше пред едно трикрило огледало. — Каза ли ти вече нещо?

— Нищо от последния път, когато ме попита — изръмжа Емили. — Бяхме заети.

— С какво?

Емили погледна към рекламата на парфюми от другата страна на пътечката. Момичето на снимката приличаше малко на Джордан, което накара сърцето й да се свие.

— Ами след като я изкарах от Убежището и преди да се срещна с вас в паник-стаята, Айрис ме накара да отидем в града, за да може да се понатиска с един имитатор на Бен Франклин. След това, тази сутрин, трябваше да я откарам в старото й училище. Тя искаше да се изкатери по въжето на пилона в средата на игрището и да удари месинговата камбана на върха му. — Приличаше на паяк, докато се катереше по въжето, а дънките, които Емили й беше заела, бяха пристегнати на кръста й с детско коланче.

— Оказа се, че учениците от гимназията са скрили трева на върха на пилона — продължи Емили. — Айрис се спусна долу с голяма кесия. Така че сега имам в дома си избягала пациентка на психиатрична клиника и торба с марихуана. Родителите ми направо ще откачат, ако разберат.

Веднага, щом изрече тези думи, тя осъзна колко абсурдно звучат. Родителите й щяха да откачат още повече, ако узнаеха, че Емили пази тайната на Ариа за откраднатата безценна картина. И че е помогнала да блъснат едно момиче от покрива. И всичко останало.

Спенсър прехвърли тежестта си на другия крак.

— Значи не ти е казала нищо за Али?

Емили се огледа за Айрис и най-накрая забеляза русата й глава край рафтовете с миниполи.

— Работя по въпроса. — Предишната вечер беше подпитала Айрис за Али, но тя й беше отговорила, че все още не е направила нищо, за да заслужи информацията. Когато Емили я попита както точно трябва да направи, за да получи ценната информация, момичето отметна косата си през рамо, сви рамене и каза:

— Ще знам, когато го видя.

— Значи А. не знае, че Айрис живее у вас, така ли? — прошепна Спенсър.

Емили стисна здраво чантичката си, гневна, че Айрис отново беше променила правилата. Вътре прошумоляха хартиените кърпички.

— Не.

— Какво да правим с картината?

От смесената миризма на различни парфюми Емили усети как започва да я боли глава.

— Не знам. Според теб какво трябва да направим?

Спенсър бавно поклати глава.

— Нямам представа.

Емили се втренчи в ясните сини очи на Спенсър. Все още не можеше да повярва, че Ариа е успяла толкова време да скрива тази тайна от тях, особено след като знаеше за всичко, което Спенсър, Емили и Хана бяха сторили през лятото. Но сега, когато се замисли, тя се досети, че около Коледа имаше няколко момента, в които Ариа се беше опитала да сподели: когато бяха у Спенсър на ежегодното й парти, след като обърнаха няколко питиета, Ариа беше придърпала Емили настрани.

— Извърших нещо ужасно — беше прошепнала тя в ухото й. — Направо не мога да се понасям.

Емили беше предположила, че приятелката й има предвид Табита.

— Всяка от нас щеше да направи същото.

Ариа поклати глава, в очите й проблеснаха сълзи.

— Ти не разбираш. Просто не разбираш. Онова, което сторих, ще съсипе всичко и…

— Ето те и теб! — разнесе се глас зад гърбовете им и внезапно ръката на Ноъл се отпусна върху рамото на Ариа. Лицето й се изкриви в нещо, напомнящо усмивка. — Хей, искаш ли да дойдеш да се запознаеш с един приятел от лагера по лакрос? Не съм го виждал от векове! — каза Ноъл.

— Разбира се! — отвърна весело Ариа, но устните й продължаваха да потреперват.

И просто ей така я отведе от Емили. Сега като се замислеше, той като че ли се опитваше да опази територията си. Сякаш Ариа беше негова собственост.

Но следващия път, когато двете се засякоха, Ариа беше весела и жизнерадостна. Ами ако точно тогава тя се беше опитвала да й разкаже за Олаф? За кражбата на картината?

— Ооо! Тези са красиви!

Емили рязко се откъсна от спомените си, тъкмо навреме, за да види как Айрис показва на госпожа Фийлдс чифт синкавозелени дънки. Те бяха нулев номер — но Емили предположи, че въпреки това ще бъдат твърде големи за Айрис.

Тя се накани да стане и да отиде при тях, но Спенсър я улови за ръката.

— Наистина ли смяташ, че Ноъл е бил на ски през уикенда, когато е бил убит Олаф?

В очите на Спенсър проблясваше решителност, също както когато тя, Али, Емили и останалите подреждаха пъзели на пода на Алината дневна в къщата в Поконос. Понякога си устройваха състезание и Спенсър, изпълнена с отчаяно желание да победи Али, пъхаше разни парчета дори на местата, където не си пасваха.

— Не съм сигурна, че още отсега трябва да започваме лов на вещици — отвърна бавно Емили.

— Но не смяташ ли, че Ноъл е идеалният кандидат? — прошепна Спенсър.

Емили затвори очи. Тя не искаше Ноъл да е идеалният кандидат. Това щеше да съсипе Ариа.

— Не знам — отвърна тя със слаб глас.

— Емили! — изграчи Айрис. Когато Емили погледна нагоре, Айрис се беше надвесила над тях.

Емили избута Спенсър от пътя си и се изправи.

— Здрасти! — извика тя, опитвайки се да се усмихне.

— Какво правиш на пода? — Айрис гледаше подозрително мястото, където току-що беше клечала Емили. За щастие Спенсър беше успяла да се измъкне навреме. След това Айрис притисна цял сноп копринени блузки към гърдите на Емили. — Пъхни това в чантата си. Махнала съм им електронните чипове.