Спенсър закрачи напред-назад из малката стая.

— Може просто да се е преструвал. Хана, спомняш ли си къде беше Ноъл, докато ти разговаряше с Ариа?

Хана пъхна ръце в джобовете си; светлината от дигиталния часовник на стената освети лицето й в червено.

— Ами, когато се събудих, той не беше в леглото. Не го видях и в коридора, където бях през по-голямата част от разговора ни. Но влезе през задната врата, когато се прибрахме. Каза, че пушел джойнт, но изобщо не миришеше на трева.

Очите на Ариа пламнаха.

— Сега и ти ли се обърна срещу мен?

— Разбира се, че не! — отвърна Хана. — Но, Ариа, наистина е странно.

Спенсър се размърда в стола си.

— Помните ли, колко странно се държеше Ноъл, когато „Кортни“ се върна в Роузууд? — попита тя. — Беше в групата й за поддръжка. Настояваше да бъдете приятелки. А ти ги хвана да се натискат на бала по случай свети Валентин…

Ариа се плесна по хълбоците.

— Али го беше притиснала! Ноъл не искаше да я целува. Тя просто направи да изглежда така, че го е направил.

— Сигурна ли си? — попита Спенсър. — Точно тази целувка те накара да се качиш в колата и да дойдеш с нас в Поконос. Ами ако Ноъл е бил замесен?

Ариа зяпна.

— Не мога да повярвам.

Един от наблюдателните монитори угасна. Погледите на всички се насочиха към него. Разнесе се жужене, но след това образът се появи. Дворът беше празен. Няколко листа полетяха към камерата, но това беше всичко.

Спенсър поклати глава.

— Съжалявам, Ариа. И аз не искам да е Ноъл. Просто ми се иска да можем окончателно да го отхвърлим. В статията пише, че Олаф е бил убит в началото на януари. Знаеш ли къде е бил Ноъл по това време?

Ариа прокара език по зъбите си.

— В Швейцария. Семейството му замина на ски. Той ме покани, но аз предпочетох да си остана у дома и да прекарам известно време с Лола.

— Сигурна ли си, че са отишли на ски? Швейцария не е чак толкова далеч от Исландия.

Ариа удари с юмрук по дивана.

— Той качи тонове снимки във Фейсбук! Наистина ли смятате, че Ноъл е отлетял до Исландия, убил е младежа и се е върнал на следващия ден, ни лук ял, ни лук мирисал? Наистина ли смятате, че е чак толкова добър лъжец?

— Просто виж дали не можеш да намериш билет от лифт или нещо подобно с дата четвърти януари, става ли? И го попитай къде е бил вчера, когато картината е била оставена в дома ти. Сигурно е станало, докато сме били на училище. Така че Ноъл би трябвало да ти отговори, че е бил в осмия час или нещо такова, и една камара хора ще го потвърдят.

По лицето на Ариа премина разтревожено изражение, но тя поклати глава.

— Няма да разпитвам приятеля си. Ако разбере защо му задавам тези въпроси, ще ме зареже.

— Никой не иска да скъсвате — каза бързо Емили.

— Виж какво, ние ще видим какво можем да открием — каза Спенсър, облягайки се на стената. — Дотогава не прави нищо с картината, Ариа.

Устата на Ариа се изкриви в едно изненадано „О“.

— Нима трябва да продължавам да я държа в дрешника?

— Просто я скрий. — Спенсър погледна към Хана. — Какво стана с клиниката по изгаряния?

Хана въздъхна.

— Хич не ми се иска отново да се запиша доброволка. Но утре ще разговарям с бащата на Шон.

— Ами Айрис? — обърна се Спенсър към Емили.

Емили прехапа долната си устна.

— Все още не съм научила нищо за Али. Но Айрис е прекарала четири години без прекъсване в Убежището, така че просто няма как да е помощничка на Али.

— Добре. — Спенсър се изправи, махна капачето на черния маркер, който беше донесла, и задраска името на Айрис от списъка. — Да се надяваме, че тя ще ти каже кой всъщност е този помощник.

Ариа облегна ръце на хълбоците си.

— А твоето разследване как върви, Спенсър? — попита тя с горчив глас. — Защо още не си проследила Али?

Спенсър настръхна.

— Ами, работя по въпроса. — Тя усещаше погледа на Ариа върху себе си, но просто не знаеше какво друго да каже.

Момичетата загасиха лампите в паник-стаята. Тъй като Спенсър беше дошла с колата си, тя предложи да закара по домовете им онези, които бяха дошли с такси. Докато излизаха през вратата на паник-стаята, Спенсър впери поглед в изправения гръб на Ариа и се зачуди какви ли мисли се въртят в главата й. Чувстваше се някак… предадена. След всичко, което се беше случило, след като А. ги беше тормозил с толкова много неща, как можеше Ариа да си мълчи за картината? А сега Олаф, който и да беше той, беше изчезнал и може би дори беше мъртъв. Ариа беше права: те всичките можеха да попаднат в затвора заради това, че са знаели къде е скрита откраднатата картина и не са съобщили за това в полицията.

Зън.

Това беше старият телефон на Спенсър, който все още беше свързан с безжичния интернет. Тя предпазливо погледна към екрана. Беше получила имейл в новосъздадената си поща. Подателят беше ФИЛАДЕЛФИЙСКИ КОНСПИРАТИВНИ ТЕОРИИ.

Тя погледна към приятелките си. Хана надничаше през прозореца. Ариа се взираше в нищото, изгубена в своя си свят. Емили гледаше в собствения си телефон с безизразно лице. Навела глава, Спенсър отвори писмото и прочете двете изречения.

Определено трябва да поговорим. Има доста неща, които трябва да научите.

Спенсър натисна бутона за отговор.

На разположение съм по всяко време, написа тя. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

10.

Също както едно време

Когато Хана спря приуса на паркинга на рехабилитационната клиника по изгаряния „Уилям Атлантик“, небето се беше смрачило. Тя угаси двигателя и погледна към ниската, ултрамодерна сграда. Наистина ли смяташе да направи това? Част от нея искаше да се обади на Спенсър и да си изпроси друга мисия.

Старият й телефон изпиука, съобщавайки й за ново съобщение в училищната поща. Подател беше Чейси Бледсоу: ИЗБЕРЕТЕ ЧЕЙСИ ЗА МАЙСКА КРАЛИЦА!

Хана стисна телефона между дланите си; толкова й се искаше и тя да може да изпраща такива съобщения. Как иначе хората щяха да разберат колко невероятна кралица щеше да се получи от нея? Освен това тя беше дочула, че като част от темата „Звездна нощ“, короната на кралицата щеше да бъде още по-обсипана със скъпоценни камъни от обичайното.

„Звездна нощ“. Стомахът й се сви. Какво зловещо съвпадение — картината, която Ариа открадна, беше тазгодишната тема на абитуриентския бал; ако изобщо беше съвпадение. А. трябваше само да подскаже на ченгетата, че картината се намира в дрешника на Ариа, и е нея беше свършено. И макар че полицаите нямаше да знаят, че Спенсър и Емили са наясно с кражбата, те щяха да се сдобият с разпечатките от разговорите на Хана през онази нощ в Исландия. Тя също щеше да бъде съсипана. Кой знае, може би А. щеше да успее дори да я натопи за убийството на Олаф.

Какво всъщност намери Ариа в това момче? Брадата му беше неприятна. Шапката, която носеше, приличаше на извадена от контейнер за отпадъци. Но Ариа винаги си беше падала по подобни гръндж типове — Хана дори се изненада, когато тя тръгна с Ноъл. Никой от двамата не беше от типа хора, който харесваше другият — няколко момчета от отбора по лакрос дори се шегуваха, че Ноъл излиза с Ариа, защото баща й Байрън има достъп до качествена трева. Хана беше почти сигурна, че това не е истина, но ако Ноъл наистина имаше някакъв скрит мотив, за да тръгне с Ариа? Ами ако някой го беше накарал да го направи? Някой като… Али? Възможно ли беше Ноъл да е помощникът на Али?

Тази мисъл въобще не й харесваше, но беше напълно възможно Али да си има помощник. Възможно бе и Ноъл да е този помощник — и за това имаше доста причини. В началото на шести клас, която Истинската Али все още беше в града и Хана все още беше някогашната загубенячка, най-добрият й приятел беше Скот Чин. Скот още тогава си беше признал, че е гей, падаше си адски по Ноъл и ревнуваше от всичките му приятелки.

— Какво намира той в Алисън Дилорентис? — проплака той един ден, по време на обедната почивка, когато видя как Ноъл и Али нещо се кискат на специалната маса. — Тя има толкова грубо лице. Всичко останало в нея е красиво… с изключение на лицето.

Хана завъртя очи.

— Тя няма грубо лице. — Алисън беше най-красивото момиче на света. Беше участвала като модел в пролетните и есенните шоута в мола „Кинг Джеймс“ и се носеше слух, че дори е била избрана от една голяма агенция в Ню Йорк.

— О, моля ти се, напротив. — Скот сбърчи веждите си, които, подозираше Хана, той редовно скубеше. — Чудя се дали Ноъл затваря очите си, когато се натиска с нея.

Хана остави на масата сандвича си с фъстъчено масло и мармалад.

— Смяташ ли, че наистина се натискат? — Целуването й се струваше толкова екзотично. Тя не можеше да повярва, че децата на нейната възраст наистина го правят.

— О, да — кимна Скот. — Видях ги в гората, зад игралната площадка.

Хана въздъхна, връщайки се в настоящето, и бутна двукрилата врата. Внезапно, като приливна вълна, я заля познатата миризма на марля, антисептик и нещо, което можеше да бъде описано само като изгоряла кожа. Тя се огледа, отбелязвайки изкуствените цветя по масите и окачените по стените картини на пациенти. Всичко си беше съвсем същото като последния път, когато беше тук — включително чинията с ментови бонбонки върху бюрото на регистратурата. Тя внезапно си спомни как точно в това фоайе се беше натъкнала на Мона. Тя се беше държала странно и резервирано относно причината за идването й тук — не си беше признала, че лекува изгарянията си, получени от номера с нещастен край, който Али, Хана и останалите бяха скроили на Тоби Кавана. През цялото време, докато бяха приятелки, Хана така и не разбра, че онази вечер Мона е била у семейство Кавана, видяла е как Али изстрелва фойерверките към дървесната къщичка, станала е свидетелка на ослепяването на Джена, може би дори е чула как Али и Тоби се бяха карали след това. Естествено, цялото й мълчание е било нарочно.