Sara Shepard - Съкрушени

С треперещи пръсти Спенсър цъкна върху връзката. „ЗАЩО АЛИСЪН ДИЛОРЕНТИС МОЖЕ ДА НЕ Е МЪРТВА“, гласеше заглавието в блога. Датата беше от месец април, предишната година, скоро след пожара в Поконос. Публикацията включваше полицейски доклад за пожара и преценката на съдебния лекар, че в останките не са открити кости. Освен това имаше малко информация и за „Радли“, където беше живяла Тяхната Али, и за „Убежището“, включени бяха медицински и полицейски документи, до които повечето хора нямаха достъп. Спенсър дори откри късчета информация за живота на семейство Дилорентис преди да се преместят в Роузууд; тогава те не се бяха наричали Дилорентис, а Дей-Дилорентис. Може би бяха премахнали първата част от фамилията си в опит да избягат от миналото.

Когато Спенсър успя да прегледа всички връзки и снимки, вече й се виеше свят. Който и да бе човекът, водещ този блог, той действаше напълно законно. Сигурно работата по някои от тези случаи му беше отворила доста врати, беше му осигурила доста връзки. Тя се зачуди какво ли още би могъл да знае.

Блогът не съдържаше убедителни доказателства в подкрепа на твърдението, че Али не е мъртва, нито подсказваше къде може да е отишла, но последната публикация все пак беше от доста отдавна. Спенсър провери за нещо по-скорошно, но не намери. Но блогът все още се поддържаше; последната публикация беше свързана със слуховете, че супермаркетите „Уауа“ в региона са управлявани от рицар-тамплиер. Спенсър цъкна върху връзката, обозначена „ЗА МЕН“. Там пишеше, че блогът се поддържа от ненаситен изследовател, на име Чейс М., но вместо снимка беше прикрепен тиф на котка, която бие шамарчета на друга котка. Когато лапата й докосваше бузата на другата котка, се разнасяше звучна имитация на пляскане.

Дочу се пропукване. Спенсър вдигна глава. Ами ако А. беше тук? Тя се втренчи в празната улица, докато зрението й не се замъгли.

След това цъкна върху връзката за контакт и написа имейл в отворения формуляр.

Подписа се „Загрижен гражданин на Роузууд“. На мястото, където трябваше да впише електронната си поща, тя използва тази, която беше създала сутринта. Паролата й беше толкова безсмислена и невъзможна за разгадаване, че тя почти я забрави в мига, в който я измисли.

— Спенсър?

Лицето на Ариа се появи от другата страна на прозореца. Спенсър изскочи през вратата и я придърпа вътре. Секунда по-късно пред къщата спря такси и навън се измъкна Хана. Емили пристигна със собствената си кола почти по същото време. Спенсър ги поведе по коридора и отвори тежката врата на паник-стаята. Видеомониторите проблясваха. Стаята миришеше леко на пуканки от последния път, когато бяха идвали. Спенсър измъкна списъка с потенциалните помощници на Али и отново го залепи на вратата. Пред очите й се появиха останалите имена. Айрис. Дарън Уайлдън. Джейсън. Греъм. Ноъл.

— Дано има полза от това събиране — изръмжа Емили, докато събличаше якето си. — Трябваше да оставя Айрис сама вкъщи. Кой знае какви глупости ще наприказва на нашите.

— Айрис е у вас? — каза Хана, вперила поглед в нея.

Емили кимна, след което им обясни как Айрис я е предупредила, че ще й даде информация за Али само ако Емили я измъкне за малко от клиниката.

— Казах на родителите ми, че тя е ученичка от бедно семейство във Филаделфия, която преминава през доста тежък период у дома, затова съм я приела вкъщи като част от програмата за взаимопомощ на „Роузууд дей“ Не мога да повярвам, че се хванаха.

Спенсър погледна към Ариа.

— И какво се е случило?

Ариа измъкна от чантата си от кожа на як два листа. Единият приличаше на статия от вестник. Вторият беше бележка, написана на ръка. Спенсър веднага разпозна почерка.

Ариа показа статията на Хана.

— Познаваш ли това момче?

Хана поклати глава, но след това лицето й пребледня.

— Чакай. Това не е ли… О-олаф? — заекна тя. Погледът й пробяга по статията. — Той е изчезнал?

Ариа кимна.

— Случило се е през януари.

— Кой е Олаф? — попита Емили, прегърнала краката си през коленете.

— Едно момче, с което се запознах в Исландия. — Ариа преглътна тежко.

Хана наведе главата си.

— Не само се запозна с него.

— Добре де, може да се каже, че се свалихме — промърмори Ариа. — Бях много пияна.

Спенсър вдигна изненадано вежди. Ариа изглеждаше много щастлива с Ноъл — Спенсър никога не би предположила, че ще му изневери.

Една врана кацна близо до камерата и тялото й изпълни монитора. Спенсър погледна към надписа върху малкия лист хартия, който Ариа беше намерила. Не действа ли видът на качественото изкуство наистина освобождаващо?

— Какво означава това?

Ариа се огледа нервно.

— Ами двамата с Олаф не само се свалихме. Освен това… откраднахме една картина заедно.

Спенсър примигна.

— Вие какво?

— Каква картина? — ахна Емили, притиснала длан към устата си.

Спенсър се опита да слуша, докато Ариа обясняваше какво се беше случило, но умът й се вцепени в мига, щом чу името Ван Гог.

— Защо не знам за това? — рече задъхано тя. След това погледна към Хана, която гледаше виновно. — Ти си знаела?

— Не съм искала да знам — отвърна Хана и скръсти ръце на гърдите си. — Тя ми се обади, изпаднала в паника, когато пристигна полицията — аз я прибрах. Но решихме да си мълчим.

— Реших, че колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре — обади се тихо Ариа, усуквайки около пръста си подгъва на пуловера. — И известно време всичко беше наред — ченгетата така и не хванаха Олаф, картината така и не беше открита и никой никога не я свърза с мен. Но когато вчера се прибрах у дома след училище, на леглото ми лежеше тази статия и картината се намираше в дрешника ми. Сигурна съм, че А. я е пъхнал там.

Сърцето на Спенсър спря.

— В дрешника ти има безценен Ван Гог?!

Очите на Ариа се напълниха със сълзи.

— В статията пише, че властите не са могли да намерят картината, когато са претърсили дома на Олаф. Али сигурно е отишла там, убила е Олаф — в статията пише, че навсякъде по пода е имало кръв — преместила е някъде трупа му, претършувала е мястото и е взела картината. След което я е донесла тук.

Хана се намръщи.

— Не съм убедена, че Али би могла да свърши всичко това. Как се е сдобила с паспорт? А и Олаф е висок над метър и осемдесет. Също както в случая с Иън — Али не е достатъчно силна, за да го удуши сама.

Ариа сви рамене.

— Тогава сигурно помощникът й го е направил. Това не променя факта, че Отбор А. е убил Олаф, за да се добере до картината. Сега е достатъчно само едно навременно обаждане от А. и целият специален отряд на полицията ще се изсипе на моравата ми.

— Леле — прошепна Емили.

— Може пък да я върнеш анонимно — предложи Хана, увивайки нервно кичур коса около пръста си.

Спенсър се ококори.

— Кражбата на произведения на изкуството е сериозно престъпление. Може да си била записана от охранителната камера. Възможно е сериозно да загазиш.

— А покрай мен ще загазите и вие — извика Ариа. — Вече всички знаете какво съм направила. Знаете къде се намира откраднатата картина. — Очите й се напълниха със сълзи. — Ако искате, можете да ме предадете. Напълно ще ви разбера.

Емили докосна ръката й.

— Няма да направим нищо такова.

— Ще намерим начин да се оправим, без никой от нас да загази, нали? — додаде Спенсър. — Просто не мога да разбера как А. е узнал какво си направила.

— Предполагам, че просто ни се последвал в Исландия — заключи Хана.

— И ме е следил до имението? — Ариа повдигна ръце към тавана. — На пътя нямаше никакви други коли, освен нашата, докато не се появи полицията. Предполагам, че може да е вървял пеша, но…

— Ами ако ме е подслушал, докато разговарях с теб? — прекъсна я Хана.

Ариа дръпна кичур коса пред лицето си.

— Смяташ, че А. е бил отседнал в пансиона ни?

Спенсър се облегна назад и затвори очи. Главата й пулсираше и тя почувства, как в нея се надига познатата стара паника, която я бе връхлитала толкова пъти в миналото. Как може А. да се намира на толкова много места едновременно? Как е възможно да знае всичко?

След това отвори очи.

— Ариа, може би А. е бил отседнал в твоята стая.

Гласът й сигурно беше прозвучал многозначително, защото Ариа сви устни.

— Ноъл не е А.!

— Сигурна ли си? — Спенсър разпери ръце. — Ариа, Ноъл е бил навсякъде, където ни се случваха лоши неща. В Ямайка. На круизния кораб. Сега и в Исландия. Наистина ли смяташ, че това е просто съвпадение?

— Ноъл беше мъртво пиян онази нощ — възрази Ариа, но в гласа й се промъкнаха пискливи нотки.